Вашият виртуален всекидневник за новини,анализи и коментари,като никой друг

19 май 1934 г. – Военният преврат

в България
Loading...

На 19 май 1934 г. политическият кръг „Звено“ и Военният съюз с помощта на армията извършват военен преврат в България.

Кимон Георгиев
Никола Мушанов
Пенчо Златев
Цар Борис III и Кимон Георгиев, 1934-та г.
Дамян Велчев
Югославският крал Александър I Караджорджевич и Кимон Георгиев

 

Политическият кръг „Звено“ е обществено-политическа организация, която съществува от 1927 до 1949 г.; тя е силно повлияна от фашизма; противопоставя се на либералната демокрация, срещу многопартийната система и свободата на печата. „Звено“ се опитва да създаде еднопартиен режим с харизматичен лидер. Организацията е създадена през юни 1927 г. от общественици и политици от управляващия Демократически сговор; в нея участват и радикали, демократи, широки социалисти. Активна роля в създаването й има Димо Казасов, който става редактор на новосъздаденото списание „Звено“. Сред поддръжниците на „Звено“ са Александър Цанков, Кимон Георгиев, Райко Алексиев, Александър Божинов, Иван Лазаров, Иван Странски и др. „Звено“ се обявява срещу действията на ВМРО и най-вече на липсата на достатъчен държавен контрол в Пиринска Македония. През юни 1930 г. организацията публикува програмната си декларация, в която критикува обществено-политическата система в страната и предлага тя да се реформира по фашистки образец. По времето на управлението на Народния блок – 1931-1934 г., около „Звено“ се групират членове на буржоазни партии, недоволни от управлението. Към тях се присъединява голяма част от ръководството на Военния съюз. През януари 1934 г. групата на Димо Казасов напуска „Звено“ и преминава към Народното социално движение на А. Цанков. Начело на организацията застава бившият военен министър Кимон Георгиев. След избухването на Втората световна война „Звено“ се обявява против включването на България във военния конфликт. През 1941-1944 г. негови членове се включват в Националния комитет на Отечествения фронт. „Звено“ участва в подготовката и провеждането на Деветосептемврийския преврат през 1944 г.
Военният съюз е организация на дейци и запасни офицери; тя има важна роля в политическия живот в страната между двете световни войни. Организацията често е забранявана и се свързва с противоконституционни действия, сред които и трите преврата и масовите политически убийства през 20-те години. Военният съюз е учреден през октомври 1919 г. Най-активните му дейци са Никола Рачев, Дамян Велчев и Кимон Георгиев. Заедно с Народния сговор Военният съюз участва в свалянето на правителството на А. Стамболийски от власт. Военни участват в политическото насилие в страната. Радикалната група във Военния съюз се сближава с политическия кръг „Звено“ и Българската комунистическа партия и активно участва в преврата през септември 1944 г. В новото правителство военен министър става Дамян Велчев.
След преврата на 19 май 1934 г. е сформирано ново правителство начело с Кимон Георгиев, което просъществува до 22 януари 1935 г. То отменя Търновската конституция, разпуска Народното събрание и забранява политическите партии и революционните организации.

Предпоставки за преврата

На изборите през юни 1931 г. Демократическият сговор губи и отстъпва управлението на коалицията Народен блок, който се състои от различни политически партии – Демократическата партия, БЗНС Врабча-1, БЗНС-Стара Загора, Националлибералната и Радикалната партия. Водеща е Демократическата партия, начело с Александър Малинов. След като печели изборите, блокът се обявява за демократични реформи, прекратяване на гражданския конфликт в страната и за нормализиране на политическия живот. Но блокът изключва от Народното събрание Българската работническа партия и продължава преследването по политически причини. Не търси отговорност на виновниците за убийствата през 1925 г.; правителството не премахва наказателния ЗЗД – Закон за защита на държавата, в сила от 1924 до 1944 г., дори прокарва допълнение към него; при управлението на блока се създават или засилват Народното социално движение, Съюзът на националните легиони, Съюзът „Българска родна защита“, които демонстрират връзки с италианския фашизъм и германския националсоциализъм. Крайните настроения водят до улични сблъсъци през 1933 и 1934 г.
Борбата срещу Народния блок се подема от Военния съюз, политическия кръг „Звено“ и движението на А. Цанков.
През май България е в политическа криза, която става повод за преврата. На 5 май Народното събрание гласува недоверие на Стоян Костурков, министъра на железниците, пощите и телеграфите, който е единственият представител на Радикалдемократическата партия в правителството. На 10 май БЗНС Врабча-1 напуска правителството; на 14 май министър-председателят Никола Мушанов подава оставка; парламентът прекратява заседанията си. Мушанов получава мандат за съставяне на ново правителство и започва преговори с партиите.
В това време Борис Трети предприема размествания в армията; в началото на май са уволнени няколко висши военни; сменени са военният министър, началникът на ГЩ и началникът на Военната канцелария.

Подготовката на преврата

В края на октомври 1933 г. Военният съюз започва усилено да подготвя преврата; разработват се подробни планове за действие за членовете във всеки гарнизон, подготвя се политическа програма за действия след преврата. Групата, която работи по тези документи, включва Д. Велчев, К. Георгиев, П. Тодоров, И. Харизанов и др.
През април 1834 г. Военният съюз решава правителството да оглави К. Георгиев и започва подготовката по съставянето му. Търсят се контакти с други партии.
Назначаването на Атанас Ватев за военен министър обърква заговорниците, тъй като той е дългогодишен председател на съюза; той е приел поста, без да го съгласува с Военния съюз. Промонархически дейци като Пенчо Златев са разколебани. Но въпреки това на 17 май Централното управление на Военния съюз взема окончателното решение за извършване на преврата на следващата вечер. Правителството не приема сериозно слуховете за подготвяния преврат.

Превратът

На 18 май водачът на Военния съюз обхожда частите на Софийския гарнизон и информира за него членовете на съюза. Вечерта заговорниците се събират в дома на Васил Каракуаков, където подготвят указа за свалянето на правителството и заповеди за нови държавни постове. В полунощ те се преместват в завзетото полицейско комендантство. При царя отива Георги Тановски, който го уведомява за преврата и го убеждава, че той не е насочен срещу него.
Според спомени на участници в преврата първоначалният план бил царят и семейството му да бъдат избити от членове на ВМРО; в последния момент това решение било отменено.
Според плановете за няколко часа членовете на Военния съюз установяват контрол над всички гарнизони в страната; София е блокирана от армията и към четири часа сутринта на 19 май превратът е успешно приключил. В 5 часа Златев и Георгиев се срещат с Борис Трети и излагат възгледите си за управлението. В 7 часа военните задържат Н. Мушанов и той отива в двореца да върне проучвателния мандат за съставяне на правителство.
В 9 часа на 19 май К. Георгиев получава официална ауденция при царя, който подписва редица укази – за разпускане на парламента, за назначаване на новото правителство начело с Георгиев, за сливане на няколко министерство, за окрупняване на окръзите, уволняване на висши офицери и др.

Управлението след 19 май 1935 г.

Партиите и профсъюзите са забранени, взети са мерки за ликвидирането на Българската комунистическа партия; Народното събрание е разпуснато; кабинетът управлява с наредби-укази, окръзите и общините са окрупнени, отнето им е самоуправлението и е заменено от назначавани от правителството чиновници.
През септември са предприети мерки за ликвидирането на ВМРО и нейният ръководител Иван Михайлов, който напуска страната.
Във външната политика правителството се обявява за приемственост с предишните кабинети, като поставя акцент върху добрите отношения със съседни държави, сключили в началото на годината Балканския пакт. Този пакт, наречен още Балканско съглашение и Балканска Антанта, е договор за военно-политически съюз, който цели да запази статуквото на Балканите след Първата световна война; фактически този пакт е насочен срещу България и Унгария. Той е подписан през февруари 1934 г. от Турция, Гърция, Румъния и Югославия. През юли са установени дипломатически отношения със Съветския съюз.
Борис Трети гледа с подозрение на много членове на „Звено“ и с помощта на верни офицери от Военния съюз през януари 1935 г. той налага замяната на премиера Кимон Георгиев с генерал Пенчо Златев, по-късно – с Андрей Тошев. Така царят изолира напълно „Звено“от властта и става разпоредител на съдбините на България; това положение запазва до края на царуването си през 1943 г.
На 21 април 1935 г. според проф. Г. Велев е извършен царски контрапреврат; това се случва с назначаването на дипломата Андрей Тошев за премиер. Така се слага край на управлението на Военния съюз и на Политическия кръг „Звено“. На изборите през 1938 г. формално са запазени ролите на парламента и конституцията; утвърден е авторитарният режим на Борис Трети.

Издателство PACПEP

https://bultimes.com/%d0%9a%d0%b0%d0%ba%d0%b2%d0%be-%d0%b2%d1%81%d1%8a%d1%89%d0%bd%d0%be%d1%81%d1%82-%d0%b5-09-09-1944/

Гиньо Ганев (БСП) – депутат, зет на известния превратаджия и масон Кимон Георгиев.

Loading...

Последни от България

Слави спихна до 5%

Loading... Новата партия на Слави Трифонов Няма такава държава спихна до 5,1%,
Отиди Горе