13 годишният Жорко – враг №1 на столичния градски транспорт

в България
Loading...

Вижте историята 

Днес ще Ви разкажа една истинска история, в която основен персонаж е Жорко /малолетен, на 13 г. вече в 7-ми клас/.
Всяка година, откакто е станал ученик, за първия учебен ден майката на Жорко зарежда картата му за градски транспорт по преференциална тарифа за ученици (20 лв. на месец) на Столичния градски транспорт, за да може детето да пътува до училище и обратно. Дали 20 лв. на месец може да се счита за преференциална цена е друг въпрос и „защо децата и учениците до 18 г. възраст трябва да плащат за тази обществена услуга?” – също е друг въпрос.

Жорко е добро (като всяко) дете. Учи се, помага вкъщи, спортува (играе футбол, но не безплатно и организирано от общината или от училище, а за сметка на семейния бюджет). Като всяко дете, понякога Жорко е и разсеян, особено когато е хубав юлски ден и си във ваканция, а още повече, когато си притеснен при идеята, че в този ден трябва да отидеш на зъболекар – сам, докато мама е на работа. Когато Жорко е разсеян е нормално да забрави нещо (като всяко дете). За да стигне до зъболекаря, Жорко трябва да вземе автобуса. Та в този юлски ден Жорко тръгва от дома и се качва на автобуса, за да стигне до зъболекарския кабинет. ”Късмет”! След една спирка в автобуса се качват контрольори на Столичния градски транспорт. При поискване на карта или билет Жорко пребърква джобчетата си и разбира, че картата я няма (забравил я е у дома). Контрольорите му съставят акт и му налагат глоба за нередовен пътник. Жорко няма пари да си плати глобата (има само да плати на зъболекаря) и е свален от автобуса. Жорко стига тичешком пеша до кабинета на зъболекаря, следвайки маршрута на автобуса. Вечерта, когато майка му се прибира от работа, Жорко не й споделя инцидента със забравената транспортна карта. Не иска да я разочарова (като всяко дете). След това Жорко отива на село при баба и дядо, където прекарва безгрижно до началото на учебната година.

Вече е 15 септември. Жорко ще е в седми клас. Ведрият детски дух на Жорко е отмил спомена за нелепата юлска случка. Отива Жорко с ученическата си книжка, за да зареди транспортната си карта за следващите три месеца (майка му, покрай всички останали разходи за първия учебен ден е успяла да задели и 60 лв. за транспорт). Отива Жорко пред близкия пункт за продажба на карти и билети на Столичния градски транспорт.
Насреща му се отговаря, че „в системата” Жорко е регистриран като нарушител – нередовен пътник и че картата му не може да бъде заредена, докато не си плати глобата, която е в размер на 400 лв. (двадесетократен размер на стойността на картата за пътуване). Жорко може да е дете (малолетен), но е нарушител, за което от пункта за продажби получава и бележка, която да представи на майка си. Жорко (почти със сълзи на очи) се прибира вкъщи. Ако преди два месеца си е помислил, че има начин да спести тревогите на майка си, Столичният градски транспорт не прощава – нито на Жорко, нито на майка му. Сега майката на Жорко си дава сметка, че за да може детето да пътува до училище всеки ден, 22 дена в месеца, и обратно, оскъдният семеен бюджет ще бъде натоварен с 44 лв. месечно, вместо с досегашните 20 лв. Ако Жорко ходи и три пъти седмично на футбол след училище, тази сметка от 44 лв. набъбва на поне 56 лв. Ако Жорко трябва да ходи и на частни уроци по математика и български език (ако иска да има повече шансове да бъде приет в езикова гимназия), сметката за градски транспорт на месец ще набъбне до 80 лв. и повече. Майката на Жорко няма откъде да извади накуп 400 лв. Ще й бъде трудно да плати тази сума и през следващите три месеца. Жорко има по-малка сестричка, а и зимата идва – сметките за ток и топло ще скочат двойно и тройно.
КРАЙ НА ИСТОРИЯТА…

ТОВА Е ЕДНА ИСТИНСКА ИСТОРИЯ. ПО СЪЩЕСТВО ТЯ РАЗОБЛИЧАВА ИДИОТИЗМА НА ТЕЗИ, КОИТО УПРАВЛЯВАТ СТОЛИЧНА ОБЩИНА, РЕСПЕКТИВНО СТОЛИЧНИЯ ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ. ТОВА Е ЕДНА ИСТОРИЯ, КОЯТО ДЕМОНСТРИРА ЛИПСАТА НА ЕЛЕМЕНТАРНА МИСЪЛ ЗА ХОРАТА И НАЙ-ВЕЧЕ ЗА ДЕЦАТА НИ, КОГАТО СЕ ПИШАТ ПРАВИЛАТА ОТ НАШИТЕ СТОЛИЧНИ УПРАВНИЦИ.

Източник: pogled.eu