Ядрената енергетика, Балканите и бъдещето

в ПО СВЕТА

Светът е в навечерието на четвъртата индустриална революция. Енергетиката ще играе централна роля в една съвършено нова епоха, която ще преформатира структурата на глобалната икономика. Страните от Балканския полуостров не правят изключение. Икономиките им ще стават все по-енергоемки, противно на някои налудничави твърдения, че нуждите от електричество в близко бъдеще ще намаляват или ще останат същите. Потребителите на електроенергия условно могат да бъдат разделени на две големи групи – домакинства и индустрия.

За последните 15 години всички съседни на България държави са увеличили потреблението си на електроенергия на глава от населението. Данните от Световната Банка за периода 2000 – 2014 г. са, както следва:

Румъния: 31% увеличение – от 1987 кВтч (2000 г.) до 2584 кВтч (2014 г.)

България: 27% увеличение – от 3673 кВтч (2000 г.) до 4708 кВтч (2014 г.)

Сърбия: 1,73% увеличение – от 4198 кВтч (2000 г.) до 4271 кВтч (2014 г.)

Македония: 20,76% увеличение – от 2985 кВтч (2000 г.) до 3497 кВтч (2014 г.)

Гърция: 10% увеличение – от 4586 кВтч (2000 г.) до 5062 кВтч (2014 г.)

Турция: 56% увеличение – от 1652 кВтч (2000 г.) до 2584 кВтч (2014 г.)

За периода 2000 – 2014 г. всяка една от гореизброените държави е увеличила потреблението на електричество. Това се дължи на няколко фактора – икономическият растеж почти винаги е свързан с ръст в индустриалното производство, което пък от своя страна разчита все повече на автоматизация, роботизация и механизация. Електроуредите в нашето съвремие, като смартфони, отоплителни инсталации, автомобили и пр., макар и проектирани с максимална енергийна ефективност, също увеличават търсенето на електричество.

На национално ниво, всички икономически агенти вече търсят не само рентабилни, но и екологично ефикасни начини за производство на електричество, с максимално ниски карбонови емисии. В тези условия на енергийна революция, вариантите за производство на ток се свеждат до два – АЕЦ и ВЕИ.

България е традиционен енергиен играч на Балканите. Страната ни има богат опит в производството на електричество, чрез експлоатацията на различни видове електроцентрали – ТЕЦ, ВЕЦ, АЕЦ, а отскоро и ВЕИ. В недалечното минало България се славеше и като основен износител на електричество на Балканския полуостров. За съжаление обаче, през последните две десетилетия структурните проблеми в сектор Енергетика се задълбочиха и страната ни беше принудена да закрие някои от основните си мощности. Но българската икономика повече не може да търпи политическата мудност. Ако искаме устойчив и дълготраен растеж, то това означава, че трябва да осигурим икономически и екологично ефективни начини за производство на електричество. Бизнесът би се възползвал от по-евтината цена на електричеството, която ще му позволи да свали себестойността на продукцията си, да разполага с повече финансов ресурс за реинвестиция на печалбата и откриване на нови производствени мощности, които пък от своя страна водят до ръст в заетостта и по-високо заплащане. По-ниската цена на входната суровина е необходимо условие за подобряване конкурентоспособността на българските компании.

Другият ключов икономически агент – държавата, също може да получи дивиденти от създаването на нови мощности. България разполага със сериозен експортен потенциал, въпреки трудностите, които енергийният отрасъл изпитва. В регионален мащаб, разрастването на индустриалния сектор, автоматизацията, роботизацията, навлизането на информационните технологии, са все признаци на увеличеното търсене на електроенергия. Освен полагане основните за траен икономически растеж, страната ни трябва да спазва международните договорености за опазване на околната среда. Статистика на Евростат за 2015 г. показва, че България е една от петте държави в Европа, изхвърлящи най-много въглеродни емисии в атмосферата. АЕЦ и ВЕИ са единствените работещи алтернативи, които могат да ограничат отделянето на вредните газове в атмосферата.

След като чисто в технологичен аспект енергетиката ще се промени драстично в близкото бъдеще, старите и екологично неефективни методи ще бъдат заменени с модерна атомна енергетика, съчетана с допълващи ВЕИ мощности, България не може да си позволи лукса доброволно да се откаже от водещата си енергийна роля на Балканите. Румъния може би ще бъде един от големите енергийни конкуренти в региона. По данни на румънския електроенергиен оператор „Electrica“, енергийният микс на страната за 2016 г. се е състоял от 28% водни централи (ВЕЦ), 24% въглищни централи (ТЕЦ), 17,49% ядрени централи (АЕЦ), 14,99% парогазови централи. Още през 2014 г. румънското енергийно министерство съобщи, че в следващите 15 години енергийният сектор на страната ще има нужда от инвестиции на стойност 100 млрд. евро. Причините за тези крупни инвестиции са няколко. Румъния трябва поетапно да изведе от експлоатация старите си електроцентрали, някои от които са на повече от 40 години. Освен това през последните години румънската икономика расте с невиждани темпове. За 2017 г. Румъния е регистрирала растеж от 8,8% – най-големият в Европейския съюз.

Индустриалният сектор също внася повод за оптимизъм – за изминалата година румънската индустрия е нараснала със 9,2%. Всичко това сочи към едно заключение – енергийните нужди на страната постоянно ще се увеличават, за да могат да отговорят на новите икономически реалности. Румъния възнамерява да построи трети и четвърти блок на единствената си атомна електроцентрала „Черна вода“. През ноември 2015 г. румънското правителство сключи договор с „Китайската корпорация за ядрена енергия –CGN“. Инвестицията в новите мощности ще бъде 7,2 млрд. долара, като се очаква те да бъдат приведени в експлоатация не по-рано от 2021 г. Във вътрешноикономически план разширяването на АЕЦ „Черна вода“ ще разкрие нови 16 000 работни места за румънската икономика, ще подобри електроенергийната сигурност на страната и ще създаде предпоставки за устойчив индустриален растеж. В регионален план Румъния ще придобие потенциал за по-силна роля в износа на електричество към съседните държави.

Турция също не крие амбициите си за атомна експанзия. Анкара вече започна строителството на първата си ядрена електроцентрала „Аккую“. Проектът беше възложен на руската „Росатом“ и е на стойност 20 млрд. долара. АЕЦ „Аккую“ се очаква да разкрие около 10 000 нови работни места и да увеличи енергийната сигурност на страната.

През последното десетилетие Турция регистрира сериозен икономически растеж, който за кратко бе помрачен от рязкото влошаване на отношенията с Русия, заради свалянето на руския Су-24 над Сирия. За двете държави последваха тежки седем месеца, прекарани в обтегнати политико-икономически отношения и заплашителна реторика. Все пак в края на юни 2016 г. Анкара и Москва заровиха томахавките и се разбраха поетапно да възстановят икономическите си връзки. В резултат на това Русия взе строителството на двата най-големи енергийни проекта – „Турски поток“ и АЕЦ „Аккую“.

По данни на Турската електроразпределителна компания TEIAS, през октомври 2017 г. потреблението на електричество в страната е нараснало със 6% (или 23,2 гигавата) спрямо същия месец на предходната година. Освен това Анкара също не крие амбициите си за регионален лидер на енергийния пазар. Потенциалните дестинации за експорт на електричество включват и размирни страни като Сирия и Ирак, които след време ще имат осезаема нужда от електричество, заради очакваните проекти свързани с икономическото им възстановяване.

В обобщение може да се каже, че основните акценти в енергийната политика на държавите ще бъдат намаляване карбоновите емисии, осигуряване на максимално възможна енергийна независимост, ефективност, ефикасност и икономическа рентабилност в производството на електроенергия. Разбира се, икономическият растеж няма как да бъде постоянен. Подобно на човешката дейност, всеки бизнес цикъл има своите спадове и възходи. Евентуална икономическа стагнация би се отразила еднакво зле на всички инвестиционни проекти в енергийния сектор, без значение дали става въпрос за атомни електроцентрали или ВЕИ мощности. Но в средносрочен и дългосрочен план националните икономики ще обръщат все повече внимание на ресурсното обезпечаване и засилване позициите на регионалния енергиен пазар. Това е сигурна заявка за конкурентно начало и нови икономически реалности в регионалната енергетика.

 Борислав Боев

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto

Използвани източници:

//siteresources.worldbank.org/EXTENERGY2/Resources/4114199-1306178323340/S1_Pesut.pdf

//uk.reuters.com/article/romania-energy-strategy/romania-needs-100-bln-euros-in-energy-investment-by-2035-ministry-idUKL6N0TP3A320141205

//aa.com.tr/en/energyterminal/coal/turkeys-electricity-consumption-grows-6-in-october/14523

//www.world-nuclear.org/information-library/country-profiles/countries-o-s/romania.aspx

//aa.com.tr/en/energyterminal/coal/turkeys-electricity-consumption-grows-6-in-october/14523

Последни от ПО СВЕТА

Don`t copy text!
Отиди Горе