The Bulgarian Times

„Хибридната война“ като семантичен локум

в Свят

Светът периодически живее в епохи, които могат да се охарактеризират с една дума. Преди половин век живеехме във времето на зората на компютъра. Тогава PC-то и неговия старши брат гастролираха често в риториката на политиците. Думата „Правец“ и IBM имаха магическо влияние. Както казваше Цола Драгойчева: „Ако имаме даден проблем, го даваме за решение на компютъра и… готово.“ Тук е по-важно да обърнем внимание, че от средата на миналия век технологичното развитие започна все по-често да определя политиките, тактиките и стратегиите на държавите. Особено появата на изкуствения интелект. След промените през 1989 г. в обръщение бе вкарано понятието „геополитика“. Също магическа дума. Имената на Питър Тейлър, Халфорд Макиндер, Карл Хаусхофер, Збигнев Бжежински, Хенри Кисинджър, Алфред Махеан, Александър Дугин, Андрей Снесарев и други бяха произнасяни с благоговение. По-необразованите политици след като не можеха да отговорят на журналистически въпрос, касаещ международните отношения, присвиваха замислено очи и споделяха „доверително“ пред публиката: „Отговорът на въпроса се крие в геополитическото противопоставяне“. Въобще епитетът „геополитически“ сваляше всякакви неудобни въпроси, показваше и показва „начетеност“ на интервюирания пред публиката.

От известно време живеем в епохата на fake news и hybrid warfare. И отново технологичното развитие на създаваните абразивни технологии за поразяване на държави-жертви създаде семантичния локум „хибридна война“. Който се превърна в пропагандна щампа. И в политическия паноптикум се появиха изявени политици „хибридчици“. У нас заслужил борец-хибридчик срещу руската хибридна война е безспорно Росен Плевнелиев. Искрено се съмнявам, че той знае за какво говори, но го прави от телевизионния екран с вид на пластмасов мъдрец. Въобще абсолютна мостра на „хибридната глупост“. Това, че Росен Плевнелиев се занимава яростно с „екстензия на захарно-амилазния гел“ (тоест разтягане на локума) е очевидно.

Но какво е „хибридна война“? Тя представлява една огромна жива мъглявина, която е обвила класическото понятие „война“. „Хибридната война“ има различни измерения: политическо, дипломатическо, икономическо, влияние чрез масовата медийна пропаганда и fake news, информационно-психологическа агресия, външно овладяване на образованието, кибератаки, съдебни преследвания (селектирани и легендирани като борба с корупцията), намеса в чужд електорален процес, външна антиселекция на управляващия елит (неговата тотална деинтелектуализация), „цветни революции“, икономически санкции, терористични атаки под „чужд флаг“, държавни преврати, замразяване на банкови авоари, снабдяване с оръжие на proxy формирования, корумпиране на елита на държавата-жертва и други. Изброената палитра от средства за водене на „хибридна война“ може да бъде ефективна само ако държавата-аресор притежава мощни конвенционални и ядрени оръжия.

През 2001 г. бе обявена война на глобалния тероризъм с ислямистка окраска. На практика чрез благородния призив се легендира и легитимира новата глобална стратегия на либералния глобализъм, който както е известно обслужва транснационалния финансов капитал. Днес светът навлезе в период на драматични мутации. Старият световен ред се руши, а новият не е изграден. Но се очертават неговите контури. Срещу либералните глобалисти се сражават консерваторите. Светът се парцелира и се глобализира регионално. Преди време по този повод се появи призивът „Мисли глобално, действай локално“. Стартира процесът на глокализация, който се ускори с появата на Доналд Тръмп в Белия дом. Терминът „глокализация“ води своето начало от японската дума dochakuka, която в превод означава „да правиш нещо по туземен начин“. По-ясно казано, синтез между глобално и локално. Светът е в период, когато глобалните фактори „си ограждат своята територия“ при предстоящото парцелиране на света. Това се наблюдава съвсем ясно по отношение на трите свръхдържави: САЩ, Китай и Русия. Целите на Москва, Пекин и Вашингтон до голяма степен са ясни. Китай фиксира своите интереси с инициативата „Един пояс- един път“. Това е глокализация по китайски. Вашингтон посочи като начало Северна и Южна Америка като свое ловно поле. Това са над 1 милиард жители и територии, които са абсолютно самодостатъчни. САЩ няма да отстъпят Австралия и донякъде Тайван. Москва има аспирации към постсъветското пространство. Но към този момент Русия е все още тежко поразена от „хибридната война“, която водят срещу нея либералните глобалисти. На Кремъл е необходима вътрешна победа срещу либералите и едва след това да погледне през „хибриден поглед“ постсъветското пространство. Пораженията на руснаците в Украйна и на Балканите показват, че те са още далеч от възможностите, които имаше СССР в този план. Що се касае до Европа и ЕС, то все още за тях няма съвсем ясно очертана перспектива. За да оцелее Стара Европа, трябва да се обедини около френско-германското ядро, което ще има регионални претенции към Югоизточна Европа. Източноевропейците в този момент са ловно поле, в което кръстосват тримата най-големи „ловджии“ и множество други по-малки „бракониери“ в лицето на Турция, Саудитска Арабия, Великобритания и други. Но има опасност Старият континент да бъде „удавен“ окончателно от човешките маси нахлуващи от Азия и Африка. Светът е пред ново Ялтенско споразумение и нова Бретънудска система. Това е неизбежно, защото либералният глобализъм е все още много мощен, но е с изчерпани ресурси и не разполага повече с опция за развитие. Предполагам, че и постоянният състав на Съвета за сигурност на ООН ще се промени. В него ще намерят място тези държави, които ще имат най-много заслуги за унищожаването на либералния глобализъм. Още отсега е ясно, че последователите на Доналд Тръмп ще имат запазено място в новия Съвет за сигурност на ООН. Това, дали ще има нов Нюрнбергски процес срещу либералните глобалисти, не е сигурно, но е вероятно.

За сплотяване на редиците на застаряващата организация НАТО, която скоро навърши 70 години, в употреба бе пусната идеологическата щампа „хибридна война“. Присъединяването през 2014 г. на Крим към Руската федерация бе отличен повод за това, но не и причина. Вече 4-5 години „хибридната война“ служи за мощен лост за сериозно реангажиране на страните-членки на Североатлантическия съюз. И за извеждане на преден план на колективната отбрана. Така както бе по време на Студената война. От друга страна, постоянното шумно highly likely „идентифициране“ на руската хибридна война по света е отражение на появилите се немалко вътрешни проблеми на НАТО. Колкото повече се раздува „руската хибридна заплаха“, толкова повече се увеличава опасността от семантично срутване на понятието. САЩ използват  „руската хибридна война“, за да се сражават самоотвержено с бюджетните проблеми и конфликти в НАТО. И да се справят с дезаангажирането през 90-те години на съюзниците като резултат от „дивидентите от мира“ по времето на Борис Елцин. Накратко, „хибридната война“ може да се каже, че е копеле на „глобалната война с тероризма“.

Водената днес „хибридна война“ свидетелства, че се наблюдава само еволюция на характера на войната, но по никакъв начин не е налице промяна на нейната природа. Ерго, нищо ново под слънцето! Трябва да се обърне внимание на един много важен момент в семантичното разширяване на понятието „хибридна война“. В историята на конфликтите винаги е съществувала комбинация между регулярните и нерегулярните сили. След Втората световна война технологичният напредък даде много мощен тласък на инструментите за водене на война извън класическите въоръжени сили. Извън употребата на пехота, самолети, танкове и военни кораби. Възможностите за бърза трансформация, за бързо преливане на регулярните сили в нерегулярни и обратното, даде основание на френската експертка Алин Льобьоф да въведе понятието „течни конфликти“. Трябва да се отбележи, че днес наблюдаваме активно участие в „хибридната война“ както на държавни актьори, така и на недържавни. Регистрира се преливане от едната форма в другата и обратно. Естествено, гъвкавият транснационален финансов капитал още от времето на Троцки винаги е действал през десуверенизирани до определена степен държави и неправителствени структури. Публична тайна е, че повечето режими в Латинска Америка са инсталирани на власт от американската корпорация United Fruit Company. Или, че Дилма Русеф бе свалена от власт чрез „хибридна война“, тъй като Boeing Company си постави за цел да купи бразилската компания Embraer, която произвежда известните в България теснофюзелажни самолети от серията Embraer E-Jet family.

В действителност армията от НПО-та, които се финансират от чужбина, на територията на дадена страна могат да се разглеждат като чужд „окупационен корпус“.Поддържането на платено от чужбина „гражданско общество“ също може да се погледне като чужд спецназ. Най-често като острие на чуждите окупационни сили служат футболните запалянковци, които лесно се манипулират чрез агенти за влияние. На принципа на отрядите „Бейтар“, които воюват срещу англичаните през 40-те години на миналия век. Подобна функция могат да изпълняват и „псевдопатриотични паравоенни формирования“, които се управляват от център разположен в чужбина. Да не говорим за целогодишния бал на селектираните чужди агенти за влияние внедрени във всички ключови звена на държавата-жертва.

Много важно! „Хибридната война“ може да се води срещу врагове, противници, съюзници и неутрални държави. Постоянно се разработват нови абразивни технологии, които внасят хаос в нарочените страни-жертви. Нововъведенията обогатяват мъглявината около „хибридната война“. Новите технологии за манипулиране на човешкото съзнание остават скрити за световното обществено мнение. Наследниците на Тавистокския институт не правят публични конференции. Академичните издания не публикуват информация за постижения в областта на промиването на мозъци. Затова пък академичната общност непрестанно съобщава за нови определения, схеми и класификации на различните видове „хибридни войни“, които не дават никаква сериозна информация по темата. По време на Студената война и блоковото противопоставяне срещу дадена държава действаха идентифицирани агресивности. Заплахите бяха ясни и фиксирани. Днес в епохата на „хибридните войни“ същата тази държава се сблъсква с неидентифицирани агресивностиУправляващите се изправят пред проблема за определяне на абразивната агресия, която подкопава държавните институции и механизми, в резултат на което държавата се хаотизира. Капацитетът и уменията на класическите специални служби не са достатъчни тази задача да бъде решена. Необходими са експерти с друг професионален профил. Няма кой да ни научи на най-новите абразивни технологии, които ползват глобалните фактори, та бил той и „стратегически съюзник“. Това, че България е обект на мощна „хибридна война“, е факт. „Жертвите“ са чудовищни. Демографските щети за нашата страна са драматични. На второ място в света сме по демографски спад. От население над 9 милиона стигнахме под 7 милиона. Най-големи щети на държавата ни нанася систематична антиселекция на българския управляващ елит, манипулирана от външни фактори. Перманентното дебилизиране на българските елити е фатално за нашата нация.

Автор: Боян Чуков
Източник: Infacto

Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на infacto

Loading...

Последни от Свят

Отиди Горе