Фабрика за преврати

в Свят

Как ЦРУ организира контрареволюции в Латинска Америка. Пучът срещу Чавес през 2002 г.

Щатите отдавна гледат на Латинска Америка като „градина“, където могат да отгледат политически изгодни на тях режими и да изскубнат „неправилните“.

Гватемала в огъня на операцията PBSUCCESS

В годините на Втората световна война Латинска Америка почти изцяло се намира под пълния политически контрол на САЩ. Още през 19 век американските власти формулираха „принципа на Монро“, според който континентът е зона на американските интереси. През 1944 г. тази стратегия се проваля. В Гватемала е извършен преврат, в резултат на който на власт идва група офицери-националисти, които се отнасят крайно негативно към американското влияние в страната. Те провеждат първите неконтролирани от САЩ избори, на които побеждава писателят Хосе Аревало, който установява дипломатически отношения със Съветския съюз.

През 1951 г. в Гватемала се провеждат още едни избори, на които побеждава един от участниците в преврата – Хакобо Арбенс. Той критикува операцията на ООН начело с американците в Корея, легализира компартията и обещава да национализира американската компания United Fruit, която контролира голяма част от експорта на плодове от страната.

В отговор американските власти замислят операцията PBSUCCESS по свалянето на неудобния за тях режим. В съседния Хондурас е създадена база за подготовката на наемници. Започват прехвърлянето на различни оръжия за операцията и излъчванията на пропагандисткото радио „Гласът на Освобождението“, която разказва за диктатурата на Арбенс. ЦРУ вербува привърженици на преврата в гватемалската армия.

Операцията започва през юни 1954 г. В Гватемала нахлуват наемници, начело с полковник Карлос Армас. Самолетите на пучистите нанасят удари по гватемалските градове, а части от гватемалската армия започват да преминават на страната на метежниците. Когато Арбенс заповядва да се раздаде оръжие на граждани, висши офицери отказват да му се подчиняват и искат оставката му. Арбенс се подчинява. За временен държавен глава е назначен Армас, който веднага е признат от САЩ.

През октомври 1954 г. в страната са проведени избори. В тях участва само един кандидат – самият Армас. Подчинените му войски започват прочистване на селата, където има много привърженици на свалената власт. Това провокира в страната продължителна гражданска война, която продължава до 1996 г.

Концлагерите в Чили – проектът FUBELT

През 1970 г. в Чили са проведени президентски избори, на които побеждава кандидатът на социалистите Салвадор Алиенде. По времето на предизборната кампания в страната активно действат съветски и американски специални служби, които се борят за победата на своите кандидати.

При Алиенде в Чили започват икономически реформи, извършена е национализацията на промишлеността, на първо място на предприятия, собственост на американски фирми.

Резултатите от реформите се оказват спорни. От една страна, почти два пъти намалява безработицата и се увеличава работната заплата; от друга страна, се увеличава инфлацията – през 1973 г. тя е 190%, а конфискацията на собственост засяга и чилийските фермери. Удар по икономика нанасят и американците, които обявяват бойкот на чилийската мед, която е основата в експорта в страната. В тази ситуация администрацията на Никсън решава да се възползва от възникналото недоволство, за да нанесе удар.

Разсекретени документи на ЦРУ показват, че американските спецслужби внимателно подготвят тази операция, наречена FUBELT.

Организира се финансова поддръжка на опозицията, психологическа подготовка на населението за смяната на властта. САЩ задържат кредитите, отделени за Чили, за да подгреят недоволството на населението в страната. ЦРУ провокира и серия то диверсии, за да дестабилизира обстановката и да убеди чилийците в необходимостта от въвеждане на твърд военен режим. Банди взривяват пътища, мостове, електроподстанции. Подконтролните на американците СМИ твърдят, че това е дело на ултралеви активисти, които искат да отнемат собствеността от населението и да построят комунизма. Накрая е организирано похищението и убийството на генерал Рене Шнайдер – един от видните привърженици на Алиенде в армията, за да премине армията на страната на заговорниците. Алиенде по собствена инициатива назначава лидера на пучистите Аугусто Пиночет за главнокомандващ сухопътните войски.

Военният преврат е извършен в нощта на 10 срещу 11 септември 1973 г. Алиенде загива по времето на щурма на президентската резиденция. В страната започва преследване на симпатизиращите на социалистите. В първите дни на преврата загиват над три хиляди души, около 40 хиляди са арестувани.

Пиночет остава на власт до 1990 г. и разследванията на престъпленията му продължават и до днес. В страната диктаторът има много привърженици, които твърдят, че при него Чили е постигнало немалко икономически успехи. В голяма степен това се дължи на американската помощ, тъй като Вашингтон е страхува от нова революция.

Голямата венецуелска репетиция

През 1998 г. във Венецуела печели изборите Уго Чавес. Той поставя началото на мащабни социални реформи – борба с бедността и неграмотността, подобряване на здравето, увеличаване на заплатите. Парите за реформите Чавес решава да получи от национализацията на нефтените компании. Предишното правителство приватизира почти всичките нефтени предприятия, големи дялове в които имат американските корпорации.

През 2001 г. във Венецуела е приет законът за горивата, който предвижда увеличаване на данъците на нефтодобивните компании. Постепенно започва национализирането на нефтения отрасъл. Чавес започва силна критика на американската външна политика. В края на 2001 г., след нахлуването на американците в Афганистан, президентът показва в едно телевизионно предаване снимка с трупове на убити в резултат от американските бомбардировки деца. Белият дом реагира на този факт крайно негативно. След четири месеца във Венецуела е предприет първият опит за преврат, който много прилича на днешните събития в страната.

През април 2002 г. в Каракас се провеждат демонстрации на опозицията, които обвиняват Чавес, че иска да установи лична диктатура. В сблъсъка на полицията с демонстрантите загиват 20 души, 110 са ранените. Безредиците използват група военни, които на 11 април арестуват Чавес и изтръгват от него заявление да си подаде доброволно оставката. Властта преминава в ръцете на лидера на опозицията Педро Кармон, който отменя конституцията, разпуска парламента и Върховния съд, закрива държавната телевизия. Остават да излъчват само опозиционните телевизии, които продължават да критикуват Чавес. Новото правителство незабавно е признато от САЩ.

Метежниците обаче са наясно, че благодарение на реформите си Чавес е много популярен сред народа. Затова постоянно го местят, от място на място, за не се опитат привържениците му да го освободят. Най-накрая го докарват в една военна база. Там президентът незабелязано за охраната получава бележка, която бързо изхвърля в кошчето за боклук пред очите на военнослужещи. Те изваждат бележката и я предават на офицерите, които симпатизират на Чавес. Текстът с датата и неговия подпис гласял, че президентът не е подавал оставка и не се е отказвал от законната власт.

Верните му военни предават писмото във всички армейски части в страната, които чрез високоговорители започват да разпространяват информацията сред населението. Край президентския дворец се събират стотици хиляди души, които настояват за освобождаване на Чавес. Частните телевизии в този момент излъчват игрални филми, мултипликационни филми и мачове. Скоро верните на Чавес части завземат президентския дворец 47-часовият пуч приключва. Освободеният президент с хумор забелязва, че не очаквал близка развръзка и започнал да пише стихотворения, но не успял да ги завърши.

Лидерът на пучистите Педро Кармон се укрива в посолството в Колумбия и скоро получава политическо убежище. Днес Колумбия една от първите призна самозванеца Гуайдо.

Глеб Иванов, издателство PACПEP

Loading...
Фабрика за преврати by

Последни от Свят

Отиди Горе