Ударите срещу Сирия: Кой говори от наше име?

в България/Свят

НАМЕРИХТЕ ЛИ ЗНАЧИМ В МОМЕНТА БЪЛГАРСКИ ПОЛИТИК И ОБЩЕСТВЕНИК, КОЙТО ИЗРАЗИ ВАШАТА ПОЗИЦИЯ ПО ТЕМАТА? АКО НЕ СТЕ, НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАЙТЕ, 96% СЪЩО НЕ СА ПРЕДСТАВЕНИ

В тревожната съботна утрин на 14 април всички напрегнато слушахме новините за осъществената атака над Сирия от страна на САЩ, Великобритания и Франция. И очаквахме реакцията на Русия. Отговор от страна на партньора на нападнатата държава можеше да означава всеобхватна и продължителна война. Или такава с мигновен край. На всичко и на всички.

Цял ден бяхме в очакване на отговорите от Европейския съюз, на държавите в Европейския съюз и позицията, която ще заемат българските управляващи. От тях зависеше дали ще ни въвлекат пряко или косвено в поредната авантюра или ще бъдат достатъчно отговорни, за да ни предпазят от необратимите последици на военен конфликт, резултат от недоказани твърдения за използване на химическо оръжие (дежавю).

Позиции

Председателят на Европейския парламент Доналд Туск мигновено заприглася на американския Доналд. Включително и от наше име. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер – също. Това се случи в „демократичния“ Европейски съюз, без изобщо да са се допитали до държавите-членки!

Очаквано българското YES правителство взе решение също да подкрепи ударите срещу Сирия, които бяха извършени в нарушение на международното право. Българската парламентарна опозиция в лицето на Корнелия Нинова се задоволи да отбележи, че е нужен международен диалог за решаване на конфликта…

Надеждата остана в лявата опозиция в САЩ и Великобритания. Бърни Сандърс и Джереми Корбин заявиха ясна позиция против извършените бомбардировки. Докато ние още не бяхме разбрали за случилото се, пред Белия дом вече имаше протести. Такива бяха проведени и в европейски държави дни преди ударите.

Въпросът

За мен българска реакция за мен беше крайно незадоволителна – управляващите в обичайната позиция „YES“, опозицията с измърморен под носа полуанализ. Опитах се да разбера дали аз имам нереални очаквания или политическият ни елит наистина е неприемливо хлъзгав.

Затова формулирах въпрос: „Коя реакция на напрежението в Сирия отговаря най-пълно на вашите разбирания?“ Възможните отговори бяха всъщност цитати от британски политик, британски музикант, източноевропейски президент, български експерт, настоящия и предходния президент на България. Имената не бяха посочени, за да се оцени заетата позиция, не личностите.

Въпросът беше разпространен през фейсбук страницата на „Солидарна България“, групата и профилите, които го разпространиха. Не може да се каже до какви хора е стигнало, но средата е по-скоро сред лявомислещи хора. След малко повече от 24 часа получихме 206 отговора. Това е непрецизен, но все пак някакъв поглед и оценка върху позициите на политически и обществени лица.

Коя реакция на напрежението в Сирия отговаря най-пълно на вашите разбирания?

Почти половината от отговорилите биха искали да чуят българска позиция, която се доближава до тази, че не бива да пригласяме на прищевките на американския президент Доналд Тръмп (помните ли мненията „Добре, че Хилъри не стана президент, че щеше да ни вкара във война…“). Други 25% се солидаризират с мнението, че правителствата ни трябва да са против бомбардирането на Сирия и че масовото медийно отразяване на конфликта там е всъщност опит за масова хипноза, която помага на разпространението на тероризма. Още 21% просто искат да чуят, че все още нещо зависи от договорени международни правила и че агресорите няма да бъдат насърчени да продължават с провокациите.

До тук почти 96%. Само и изключително за позициите на чужди политици и общественици. Малко над четири процента от хората, до които е стигнал въпросът, изглежда имат политически представители в България. Точно толкова – 4% няма от какво да се оплачат в българската политическа реалност.

Говорим в прав текст

Това е мотото на групата „Солидарна България“ от създаването ѝ преди 9 години. Това е, което продължава да липсва в общественото политическо говорене у нас и сега.

Единствените, които говорят в прав текст в случая, са представителите на провоенното лоби – президентът Плевнелиев и г-н Тафров от новата дясна формация „Да, България“, която скоро се вля в нова дясна коалиция. Отказът на президента Румен Радев да даде ясна оценка на случилото се и вместо това подхвана единствената тема, която последователно отговаря от заемането на поста – модернизирането на армията, беше оценен с един глас в последните часове, преди обобщаването на резултатите.

Някой ще посочи изказването на г-н Сидеров, в което той под формата на въпроси посочи, че ударите срещу Сирия са нарушение на международното право, след поредното недоказано твърдение за използване на химически оръжия. Тук трябва да се напомни, че председателят на Атака е в коалиция с председателя на ВМРО г-н Каракачанов. Последният стоеше редом до вицепремиера Захариева, когато тя ясно заяви подкрепата на българското правителство за американското нападение. „Атака“ е сред управляващите, сред тези които казаха YES на нарушението на правилата!

Категоричността на изявленията, особено преди избори, срещу бежанците и нуждата на останалите тук имигранти да бъде дадена възможност да се впишат в българското общество (Постановление 208) е потресаваща. Нима същите тези говорители не разбират взаимовръзката бомби –> тероризъм –> бежанци –> Постановление 208? Според мен, разбират, но е далеч по-лесно да се борят с жертвите, не с агресорите.

В последните години всички изказвания, които са израз на уважение, толерантност или просто търпимост, поради което им липсва острота и категоричност, граничещи с откровена омраза, бяха наричани и продължават да бъдат етикетирани като „политкоректност“. Днес, когато същите борци с политкоректното използват витиевати фрази, за да не нарекат нещата с истинските им имена, са пощадени от подобни етикети.

С всички условности за непредставителност, резултатите от така поставения въпрос са еднозначни. Безспорно е, че публичното изричане на фактите от видими политически лица по важни въпроси, е жадувано от голяма част от българите. Те нямат свои представители. Поне не в България.

Ваня Григорова, Солидарна България

Последни от България

Отиди Горе