Тръмп и врагът му Сорос разглеждат ЕС като СССР в терминален стадий

в Свят

Нa 13 февруари френската медия Atlantico публикува любопитен и задълбочен коментар на Максим Тандоне, бивш френски дипломат, бивш съветник на Никола Саркози, понастоящем академичен преподавател. През декември миналата година в Брюксел Майк Помпео поиска от „европейските държави да поставят интересите на своето население пред тези на технократите (разбирай евробюрократите)“.  Американският държавен секретар не пропусна да поздрави страните, които препотвърждават своя суверенитет. По същото време Джордж Сорос обвини брюкселските управляващи, че повече приличат на членове на политбюро по време на разпадането на СССР.

Според Максим Тандоне републиканската администрация на САЩ никога не е била много позитивно настроена към ЕС. Тя винаги е предпочитала двустранните връзки между държавите. Френският дипломат не счита, че сравнението на Сорос е коректно. Според него Европа, а не ЕС, е географско понятие, което включва 500 милиона жители обединени от обща история и култура. Но от десетилетия се намира в състояние на широкомащабна криза, която притежава дълбока и смущаваща демографска, технологична и научна проекция. Европа се оказа разделена, немощна и обезоръжена пред кризата с мигрантите през 2015-2017 г. Старият континент се разкъсва между мощната икономически Германия и страните от юга, които се намират в абсолютна индустриална разруха. Силите на разединението постигнаха много: Brexit, френско-италианския конфликт, битката между прогресисти и популисти (съгласно терминологията на Макрон).

В този драматичен контекст и настоящата геополитическа ситуация ЕС се оказа в ролята на жертвен агнец. Идеологии и фантазии се наслагват по един безобразен начин върху анализи на политици и коментатори по европейските въпроси. Битката между обожателите и критиците на ЕС се води на идеологическата сцена, която е тотално откъсната от реалността, счита Максим Тандоне.

Френският дипломат е абсолютно прав. Днес анализите за състоянието на Европа не се конструират върху факти, а се изграждат с помощта на пристрастни и субективни мнения, които заместват фактологията. На всяко едно мнение, което заплашва комфортното статукво за транснационалния капитал, се лепи етикета „антиевропейско“, „fake news“, „руска хибридна война“ и други подобни. Според Тандоне Евросъюзът е колос, който налага своите общи закони на държавите. Но той не носи основната отговорност за европейската трагедия, която има цивилизационни корени. Европа винаги е била раздирана от конфликти. ЕС в сегашния си вид не е способен да елиминира или намали центробежните сили в него. В коментара на Atlantico се поставя въпросът за „ново европейско начало“ и се търси политическият вектор на предстоящата трансформация. Основа може да бъде идеята, че Европа като една географска, културна, историческа, икономическа общност на народи трябва да се обедини и да прояви изключително голяма солидарност пред глобалните заплахи.

В коментара на Максим Тандоне фигурира една ключова фраза: „Трябва да помислим за реорганизиране на Европа върху друга основа“. Но той не доизяснява достатъчно  разбираемо тази своя мисъл. Необходимо е по-малко бюрокрация, стандарти, директиви и регламенти, юриспруденции, налагани от Брюксел. Необходими са повече обща политическа воля, изграждане на общи сили, средства за съвместни действия срещу криминалната престъпност и трафикантите на хора от южното Средиземноморие, които правят гигантски състояния за сметка на кръвта, сълзите и нещастието на хиляди човешки същества.

Европа трябва да постави всички свои икономически ресурси, за да подпомогне икономическото и социално развитие на страните от юга. По-малко бюрокрация, повече воля: това е ключът към бъдещето. Въпросът „повече или по-малка Европа“ е погрешен, казва французинът. Необходимо е да се мисли за Европа по друг начин, в динамична перспектива и в добрия смисъл. Максим Тандоне справедливо напомня, че в Римския договор от 1957 г. има един много важен акцент: „Един все по-пряк съюз между народите“. Естествено, следва въпросът защо Брюксел постоянно създава усещане, че се отдалечаваме с всеки изминат ден от този европейски идеал?! Френският дипломат е откровен в своя отговор: „Способни ли сме да си отворим очите? Нищо не е по-очевидно от това, че догмите и табутата срутват всеки опит за размисъл“. Максим Тандоне удря в сърцето: „Накрая, ние разполагаме с голисткото наследство в Европа, това на френско-германското помирение и плана „Фуше“. Погребан през 1960 г. той предвиждаше Европа, основана не на бюрократични правила, а върху общата воля на правителствата, действащи съвместно в рамките на обща политика“.

Днес имаме едно консервативно завръщане към идеите на Шарл дьо Гол за една обединена Европа на свободните и демократични нации. Националният суверенитет е основата на демокрацията и икономическото развитие на всеки народ. Да не забравяме един изключително важен момент, че в самото начало при създаването на обединена Европа след Втората световна война има две концепции. Едната е на генерала, а другата – на Жан Моне. Шарл дьо Гол предлага плана „Фуше“. С усилията на Жан Моне и с активна неевропейска намеса идеята на генерала е погребана. Основен проблем на ЕС е, че при неговото зачеване още като ЕИО, съгласно предложената от Жан Моне концепция, в неговите основи е заложен духът на Студената война. Резултатът го наблюдаваме особено ясно в днешни дни.

Заложеният дух на конфликта от Студената война лишава ЕС от геополитическа субектност. Евросъюзът е обект на международните отношения. Но съзнанието на управляващите в Брюксел е тотално обременено със стари задачи и цели. Като резултат наблюдаваме постоянно усилващи се центробежни сили. Мечтата за обединена и силна Европа може да се осъществи само ако европейските народи въоръжени с идеите и мечтите на Шарл дьо Гол изгонят духа на Студената война и изградят своя европейски дом в унисон с фактите и реалностите на XXI век. Само при това условие ЕС може да придобие геополитическа субектност.

Забележка: Френският дипломат Кристиан Фуше изготвя и представя свой проект, който в голяма степен отразява конфедералистките идеи на генерал Дьо Гол, популярно определяни като концепция за „Европа на отечествата”, тоест една безспорно междуправителствена структура, но изградена на принципа на върховенство на националния суверенитет.

Loading...

Последни от Свят

Отиди Горе