Вашият виртуален всекидневник за новини,анализи и коментари,като никой друг

Там, където минат тръби с руска газ, на 10 км кокошките не снасят, жените са безплодни, а за мъжете ме е срам да кажа какво им се случва

в България/Свят
Loading...

Разговор на Петър Волгин с Валентин Вацев по Хоризонт, програма 12 плюс 3, 13 февруари, 2019 г.


Петър Волгин – Добър ден, г-н Вацев,

Валентин Вацев – Здравейте.

П.В. Първо, аз ще споделя едно свое наблюдение. Струва ми се, че дори тези скандали, които разтърсват политическото пространство са изключително ниска категория, т.е. дори там нямаме необходимата доза въображение, дори и в скандалите няма някакъв полет на мисълта, така щото действително те да предизвикат интерес и да бъдат взети насериозно.Защо, на какво се дължи тази липса на мисловен ппроцес при авторите на тези скандали?

В.В. Първото ми предположение е, че медийте все пак са продължение на живота и ако животът е пошъл и дребнав, ако е скучен и безперспективен, медиите не могат да бъдат искрящи от творчески вдъхновения, просто българската медия върви по гънките на пейзажа. От българските медии ние непрекъснато научаваме скандали вътре и около управляващата партия-държава, вечно зеления, но непрекъснато омръзнал проблемен конфликт около БСП плюс творческите вълнения на българските чалга певци , спортисти и други такива хора по-първа ръка : кой на кого изневерил, кой с кого живее несанкционирано, и други такива вълнуващи сюжети. Това ме кара много отдавна да се чувствам като обитател на долното поречие на река Амазонка, като член на амазонско племе, което живее изолирано от големия свят, разликата е , разбира се, че имам Интернет и оттам мога да научавам какво става в големите медии по света . Там, както няма нужда да Ви уверявям, защото и Вие знаете това, там тече богат, проблемен и често пъти изключително нервен и концептуален живот. Но България е заден двор на световната култура и е нормално ние първи да научаваме кой кого е набил, кой кого е убил, кой на кого е изневерил, както и последните открития на хранениците на Америка за България. Те са отделна група, разбира се, на Америка за България казват, че са съкратили финансирането, но пък нашите са съгласни и на компромиси, разбира се.

П.В. Ние сме свикнали да живеем с малко тук.

В.В. Да, ние не сме дребнави, ние заради едната гола идея и някое и друго пощипване по разни места сме готови да воюваме до край.

П.В. От друга страна, ето вижте сега последните скандали, свързани с отравяне, с новичок, рукола гейт, салатичок и т.н. виждаме обвързване на ставащото в България със света. Ето, това отравяне на г-н Гебрев беше директно обвързано с отравянето на баща и дъщеря Скрипал, т.е. ние сме в голямата политика, в голямата геополитика.

В.В. Не, това е по-скоро изпълняване на служебна поръчка на български журналисти, които се чувстват неспособни да противоречат на различни внушения, идващи от англосаксонския свят и по-специално от САЩ. В този момент аз се чувствам длъжен да издигна глас в защита, глас на тревога за душевното състояние на г-н Цв.Цветанов. Съвсем доскоро му нямаше нищо.Вярно, че се изказваше малко по-творчески и по-смътно, но тъй като и аз съм такъв…

П.В. Но което е хубаво.

В.В. Да, това по-скоро би могло да се тълкува като свобода на фантазията. Но откакто се върна от молитвената си закуска, той започна да ме изненадва и да ме безпокои. Аз няма да скрия, че когато един обикновен православен християнин отиде на съслужение с евангелисти или баптисти – защото това са молитвените закуски – съслужение – той изпитва огромен когнитивен дисонанс и откакто се върна г-н Цветанов е в някаква трудно лечима постмодерна фаза на изказа.

П.В. Това какво трябва да значи – постмодерна фаза на изказа?

В.В. Това значи, че подлогът и сказуемото се разминават, че няма белези от наратив, че не се наблюдава съгласуване в род и число и че неговите словесни пърформанси могат да бъдат анализирани само по метода на таговете,т.е. по метода на ключовите думи. Като намерите там новичок, хибридна война, агенти на ГРУ и др. такива, дори и да не следите граматическия изказ, Вие ще разберете, че на него е оказан чудовищен натиск. И горката му душа е огъната до счупване.

П.В. Между другото, Вие току-що направихте страхотен комплимент на г-н Цветанов, вкарвайки го в този постмодерен наратив, защото както знаем, постмодернизма, това е тоталната свобода от правилата, т.е. ти вече не си длъжен да се съобразяваш с правилата на граматиката, с правилата на привичната логика, на привичното мислене и имаш възможност да направиш всякакви връзки, дори и съвсем немислими, това е израз на твоята абсолютна, изначална, изконна свобода.

В.В. Точно така, аз това го правя съзнателно, г-н Цветанов е готов да изнесе лекция за политическите въпроси на съвремието, напр. в Червената къща, където много отдавна се стараят да стигнат до този етап, но тъй като не са били на молитвени закуски където трябвa – не става. Другият вариант е, да започнем в България да организираме молитвени закуски, но аз не познавам достатъчно баптисти, евангелисти и методисти, за да свършим с тях работата. А г-н Цветанов може би ще се оправи, може би като минат още 6 месеца, това ще се заличи в неговата изранена душа. Но на този етап, който желае да чуе гласа на свободата – от граматиката, от морфологията, от фонетиката, от езиковата наука …

П.В. От тези спъващи истинското мислене неща…

В.В. От тези неща, които засенчват нашия хоризонт – свободния ни хоризонт- може да говори с г-н Цветанов. Ако се опитаме да направим анализ по ключови думи, той е убеден, че ние по никакъв начин не бива да влизаме в историята с Южен поток, т.е. с Турски поток, но още не е казал окончателното обяснение защо. Аз ще го кажа вместо него. Значи, аз знам, че там, където минат тръби с руска газ, на 10 км. от двете страни кокошките не снасят, жените са безплодни, а за мъжете ме е срам да Ви кажа какво им се случва.

П.В. Досещаме се, да

В.В. Така. Защото аз подозирам, че отвреме-навреме от Русия ще пускат и по малко новичок в тази тръба, а той се процежда по шевовете на тръбата и оставя една пустош – физическа, физиологическа, интелектуална, културна пустош от двете страни на тръбата. Колкото до този хъб, от който ние все някакси ще трябва да се отървем, разбира се, даже се сещам как ще стане – този хъб е на място, което на 40 км. от него, с такъв радиус, живи хора не бива да минават, защото това няма да е просто газ, а ще бъде газ плюс новичок. Тука сега има пикантни подробности – г-н Цветанов пое ангажимента да бъде постмодерен и да освободи България от мръсните лапи на Путин, защото за това става дума в края на краищата. Интересно тук е каква е позицията на г-н Б.Борисов.

П.В. Да, защото, нека да припомним на нашите слушатели, че всъщност, има официално решение на правителството, България да участва в Турски поток, т.е. ние на официално ниво сме твърдо за.

В.В. Точно така. Само че, няма официалност без искреното и осъзнато съгласие на премиера. А премиерът отново е в трудна ситуация. Докато неговият заместник спокойно може да прави молитвени закуски и да сменя творческите си нагласи от сутринта до вечерта, и да прави открития в химията на новичока, то г-н Б. Борисов вече е поел ангажимент. В такива случаи може да се твърди, че той се крие под бюрото си. А има и творчески вариант – може просто да играе футбол на малки вратички, за да може да каже скоро след това, че „всичко това става без мен. Тези негодници действаха, без да питат своя премиер”. И аз очаквам, той до седмица две, някакси вътрешно, но по понятен за нас начин да се разграничи от истериката, защото Борисов, доколкото разбирам, аз не го познавам лично, пък и не разбирам толкова много от психология, но ми се струва, че на него не му се занимава с всичко това. Той би искал нещата да се успокоят и да го оставят на мира. Той носи нелеко бреме, той е като жена, която три пъти забременява и три пъти не завършва бременността. Аз се боя, че той отново ще се опита да поиска градска отпуска. За трети път, както първите два пъти.Не е лесно да си Бойко Борисов. Той е поел ангажимент, разговарял е с когото трябва, има официално решение на правителството и изведнъж неговата дясна ръка, неговото второ аз, влиза в когнитивен дисонанс и отваря отчаяна, макар и не еднолична битка срещу Путинските попълзновения, срещу дамаджаните с новичок, които пристигат в България. Така че, аз им пожелавам мир и дружба. И сговор.

П.В. Имаше едно изказване от днес

на държавния секретар на САЩ г-н Помпео, който е на обиколка в Европа в момента и между другото днес ще участва в един интересен форум за Близкия изток, ние след един часа ще говорим за него, та г-н Помпео каза, че САЩ ще направят всичко възможно, за да спрат Северен поток 2. Г-н Помпео нищо не каза за Турски поток, може би това се подразбира.

В.В. Първо се подразбира. Второ, той все пак каза някои неща, ние знаем, че той вече води разговор с унгарския премиер Орбан и там първият резултат беше, че и двамата много се харесаха, вторият резултат вероятно предстои да чуем, че Орбан не е напълно убеден, че Унгария трябва да има нещо общо с разклоненията на Турски поток.Смята се, че Унгария е страната, която най-ефективно може да спре руските газове и други отровни попълзновения в нашата част на света. М.Помпео има обаче друг голям проблем. Историята с Венецуела, където великата страна обяви едностранно и без да пита никого друг гражданин на Венецуела за президент, а не законно избрания, ще завърши не много успешно. Т.е., ако трябваше нещо да стане то трябваше да е станало до момента, в който ние с Вас разговаряме.

П.В. Такава беше идеята, трябваше да има някакъв своеобразен блицкриг, но този блицкриг засега не сработва.

В.В. Блицкрига има не повече от 72 часа, те минаха, и в такива случаи, аз знам от личен опит, и от обективната логика на политическия процес, че не президентът е виновен, а държавния секретар. Така че г- Помпео трябва много да се постарае да спре всички видове потоци, да се противопостави успешно и ефективно на френската и германската воля, защото те в момента са съгласни да има Северен поток 2 за да не го стигне съдбата на изгорелия бушон. Повтарям, винаги когато американският президент нещо не го е докарал, виновен е не той, а, или министърът на отбраната или министърът на външните работи.

П.В. Г-н Тръмп е известен с това, че много лесно се освобождава от ключови фигури в своята администрация.

В.В. Най- известната формула на Тръмп е you’re fired, той е принуден да прави така, тъй като при него има текучество. Аз желая успех на г-н Помпео, но това означава той да успее да счупи гръбнака на френския президент и на германската фрау канцлерин, което, без да подценявам г-н Помпео, не е лесна задача. Има вече съвместно решение на Германия и Франция, че Северен поток ще продължи да се изгражда и ще започне да съществува съвсем скоро и съвсем пълноценно. Това, което той може да постигне е да нареди на г-н Цветанов да обясни на г-н Борисов, че ако България не се откаже от своето разклонение от Турски поток, това ще бъде края на режима Борисов. Това е напълно възможно. Аз дори мисля, че това ще стане.

П.В. Това означава, обаче, че американците трябва да имат готови хора, с които да заменят г-н Борисов.

В.В. Американците имат трима готови човека, освен многото, които биха искали, но още не са напълно готови, има трима готови за които е въпрос на един следобед да се покажат на публиката. Те са вече известни, но са леко позабравени, както си му е реда при кадрови смени. Аз се боя, че г-н Борисов не бива да изпуска момента, все още не е късно да прехвърли своите трудови спестявания във Внешторгбанк и да си купи жилище на Рубльовка.

П.В. Не в Барселона, както има една такава приказка.

В.В. Барселона вероятно все пак е клюка, това са недоказуеми неща и по-добре даже да не ги споменаваме, но той все още има възможност да остарее спокойно заедно с Янукович на Рубльовка. Казват, че имотите там поевтинявали. Това е начинът по който той да бъде в мир с великите сили и да не му досаждат с глупости.

П.В. Всъщност, ние наистина трябва да си даваме сметка, че да си премиер на България в днешно време никак не е лесна задача, казвам го без капка ирония, защото ти трябва да балансираш в една такава ужасяваща ситуация, в която от едната страна ти е Русия, от другата – САЩ, Китай настъпва, ЕС има някаква политика, която е много трудно дори да бъде формулирана .

В.В. И да бъде обяснена дори. Ето Ви пример, Вие сте безусловно прав, с историята кой признава новият, безусловно демократичен президент на Венецуела Гуайдо. Генералният секретар на ООН няма становище, Съвета за сигурност няма становище, Генералната асамблея на ООН няма становище, ЕС няма становище, огласено от ЕК или ЕП. Нито една сериозна институция в света няма становище. Българското Министерство на въпшните работи, обаче, има становище.И то е – винаги верни на партията, нали така беше.

П.В. Да добавим, че и Конгресът на САЩ няма становище.

В.В. Безусловно, Конгресът на САЩ чакат Тръмп да затъне още малко в това блато, за да му поискат и по този въпрос импийчмънт.Вчера четох как един известен американски сенатор демократ предупреждава Гуайдо , че „на вас може много да ви се иска да пратим американски войски, но не вие, а ние ще решим това и най-вероятно е да не пратим нищо.” Работата е там, че всеки американски президент – и това е сериозно, макар че звучи весело – има право на една малка победоносна война. Ако демократите в Конгреса, които са душмани на Тръмп и в Долната камара и в Сената , желаят да му попречат, това означава, че ще го натикат и след това ще развалят играта. Тъй като това, което безпокои американския елит днес не е душевното състояние на г-н Цветанов, за него ние с Вас се безпокоим, като сънародници, да – а тях ги интересува прави ли успехи или прави неуспехи, допуска ли успехи или допуска само неуспехи така мразения от тях президент Тръмп. И ако има и най-малък шанс да бъде натопен, той ще бъде натопен – тъй като главният сюжет, който тресе САЩ в момента , това дори не е новичока, можете ли да си представите! Главният сюжет е как да се попречи на Тръмп да се яви втори път на президентските избори.

П.В. И да ги спечели. Той нека се яви, но въпросът е да не ги спечели.

В.В. Да, а идеалният вариант е да се откаже да се яви. Аз подозирам, че той ще ги спечели. Но може би в мен говори неорганизираният тръмпист, аз съм неорганизиран в това отношение. С други думи, ние винаги бягаме пред локомотива на историята, размахвайки долните си гащи над главата си.Това е част от българската национална държавна политическа стилистика. В България ние не можем да не се досетим първи за това какво е на ума на американската администрация и да изпълним нейните най-интимни замисли.

П.В. Е, точно така, както правихме преди 89 год., когато предугаждахме какво е на ума на господарите в Кремъл и преди още те да са го казали и преди още те да го формулират.

В.В. Да, това е същият опит, ние сме хора тренирани, още повече, че новото поколение български политици съвсем не е чуждо на старото поколение български политици. Там има биографични, роднински и дори семейни връзки. Мога да изброявам до безкрайност, но вероятно от това няма нужда, за това кой днешен български политик от семейството на кой бивш социалистически функционер произхожда. Това е ясно и няма загадки защо е така. Въпросът е има ли все пак някакъв, макар и теоретичен начин да опазим лице.

П.В. Това зависи изцяло от българските политици, зависи от това дали те са в състояние да реагират адекватно, умно и винаги съм го казвал, смело.

В.В. Ето това е основанието за моя песимизъм – Вашите думи, които казахте току-що. Ако нещо по линията на достоинството зависи от българските политици по-добре да забравим темата.

П.В. Мислите ли, че в България все пак има хора от т.нар. политически елит, които предпочитат да мислят повече за интересите на страната, колкото за личния си финансов и кариерен разцвет?

В.В. Напротив, има, аз познавам дори някои от тях и българският елит в това отношение е шарен. Българският елит е една корпорация, една социална група, в която има най-различни импулси, нагласи, настроения, мнения, способности. Работата е там, че най-гнилата част на този елит е най-отгоре. Там има хора, които могат да носят и отговорност и хора, за които думата суверенитет все още значи нещо. Но промяната в етажите на политическия елит е изключително болезнена, нервна и разбира се, скъпа задача. Така че, ние с Вас няма да можем да я решим.

П.В. С оглед на предстоящите евроизбори, безспорно една от главнтите теми , които ще се разискват и въз основа на която мисля, че хората ще гласуват е свързана със суверенитета, с това, че вече сме се излекували от химерите на прекрасната глобализация, на това колко е хубаво, че сме загърбили старите идеи от 19-ти век за независимата държава и т.н. Все по-актуални стават идеите за това, че има нужда от силна държава, включително и за да могат да живеят хората по-добре в тази държава, защото иначе, оставени на произвола на мултинационалните корпорации, което всъщност представлява глобализацията, те със сигурност не живеят по-добре, със сигурност не живеят по-богато, мислите ли, че у нас политическите играчи си дават сметка за този процес, който е валиден в редица страни от Европа.

В.В. В България по всичко това безусловно си дават сметка, но това е главно в сферата на т.нар. контраелит, това е елитът, който е готов да поеме отговорност, но който няма физическата възможност да влезе в отговорността за каквото трябва, включително и за българския суверенитет. Вижте, идеята за ренесанса на европейските суверенитети витае в умовете и пред очите на европейските граждани. А в България трябва много силно да си стискаш очите , за да не видиш, че и в България витае тази идея. Аз очаквам, че на предстоящите избори тази идея ще победи убедително, не със 100% надмощие в електоралния корпус на ЕП, но тази идея повече няма да може да бъде отклонявана и маргинализирана. В страните на ЕС се появи осъзната съпротива срещу троцкисткия федерализъм, който досега се пробутваше като „Съединени европейски щати”. Това е мечтата на Лев Давидович Бронщайн – Троцки за Съединените европейски щати. Това не стана, слава Богу и тук без всякаква ирония, трябва да отбележим огромната роля на главния антиглобалист днес – това не е Путин, това е Тръмп – човек с характер, с чешитщини, разбира се, човек, с който безусловно трудно се живее, но аз, тъй като не съм Мелания, не го мисля. Това е човек, който е американски патриот, той произхожда от кръгове, които все още не са забравили какво значи велика индустриална държава, Америка беше такава и ние с Вас помним, тя беше такава до края на 70-те год., преди властта в Америка да бъде извзета или поета от глобализираните структури на финансовия капитал. Ролята на Тръмп в това отношение и на хората, които го крепят, ролята на неговата съвсем не малка референтна група в САЩ, тази роля е огромна. След него бих сложил и Путин, който, поради осъзнати елитарни руски причини не е съгласен Русия да бъде бедна роднина в един глобализиран свят, т.е. надежда има, но тя е все още на хоризонта.

В България още дълго време американският посланик ще продължи да бъде от Демократическата, а не от Републиканската партия, но Тръмп очевидно няма време да се занимава с дребни кадрови въпроси в Държавния департамент на САЩ. Регионалните структури на ЦРУ също са от този тип. По правило, служителите на ЦРУ в САЩ гравитират сърдечно към Демократическата партия, а военното разузнаване гравитира към Републиканската партия, те нямат право на никакво гравитиране, но са живи хора, все пак. Аз очаквам изборите със затаен дъх, имам предвид европейските избори, защото очаквам великолепни, грандиозни събития. Очаквам края на високото вълна на еврофедерализма, на соросоидалността, на липсата на усет за суверенитет, предполагам, че заедно с мен и духовете на Жан Боден и на Томас Хобс очакват същото. ЕС е още жив и аз се надявам, че там те ще намерят една много по-адекватна формула, спомняйки си например защо Петата република на Франция се нарича Петата република на Де Гол. Хората, които знаят, че европейските държава трябва да дружат и да правят съюзи, без да вграждат в основите суверенитетите си, а да си помагат като суверени и независими държави. Хората от този тип в ЕС са много. Сега е моментът да чуем техния глас.

П.В. Със сигурност и ще стават все повече, много Ви благодаря за този разговор.

В.В. Благодаря Ви и аз.

Интервю на Петър Волгин

Loading...

Последни от България

Отиди Горе