Тайната на гибелта на Албер Камю

в Свят

Защо за нея обвиняват КГБ

Нобеловият лауреат за литература Албер Камю някога бил близо до лявото движение, но към края на живота си започнал да критикува социализма. Според една от версиите това му коствало живота. Писателят загинал в автомобилна катастрофа, която може да са организирали агенти на КГБ.

Катастрофата

Албер Камю загива на 4 януари 1960 г. по времето на пътуването му от южното градче Лурмарен в Париж. Той седял на предната седалка в автомобила Facel Vega 3B, който шофирал приятелят му Мишел Галимар. Първоначално Камю решил да се върне от провинцията с влак, но Галимар предложил да го откара. Край градчето Вилблевен, на 104 км от Париж, автомобилът внезапно излетял от шосето и се врязал в крайпътно дърво. Отломките му се разлетели в радиус от няколко десетки метра. 46-годишният Камю починал на място, а Галимар – в болницата след две седмици. Жената и дъщерята на Галимар по чудо останали живи. Разследването показало, че при скорост 130 километра в час се спукала задната гума. Но в окончателния отчет на полицията този факт не бил споменат и причината за катастрофата така и не била установена. Следователите само констатирали, че шофьорът изгубил управлението на автомобила на заледения път. Това произшествие се превърнало в причината да падне търсенето на автомобилите Facel Vega и след четири години компанията фалирала.

Руската следа

След гибелта на Камю почитателите на таланта му си спомнят, че той бил обект на постоянна критика от Съветския съюз. Затова у някои възникнали съмненията, че смъртта му не е нещастен случай. Но на тази тема в Европа заговорили след 50 години.
В Съветския съюз имало причини да недолюбват Камю. През 50-те години много западни интелектуалци симпатизирали на лявата идея, включително и Жан Пол Сартр. Преминалият на десни позиции Камю е можел да срине влиянието на Френската комунистическа партия.
През 1957 г. Камю написал статия за списанието Franc-Tireur, в която критикувал Съветския съюз за потушеното въстание в Унгария. Той директно обвинил външния министър Дмитрий Шепилов за „кървавата баня“. Следващата година Камю защитил Борис Пастернак, когото съветските власти принудили да се откаже от Нобеловата награда.
През 2011 г. италианският учен Джовани Катели публикувал фрагмент от дневника на чешкия поет Ян Забрана, в който той твърдял, че общувал на тема смъртта на Камю с добре информирани хора. Забрана смятал, че катастрофата била организирана от „съветски шпиони“ по заповед на Шепилов. Забрана дори описал технологията на убийството. Чехите действително са можели да знаят за операцията по отстраняването на писателя, тъй като КГБ често използвал пражки колеги за „мръсната работа“.
Но много експерти смятат написаното за скалъпена работа и измислица. Изследователят на живота и творчеството на Албер Камю – Оливър Тод, разказва, че проучил в съветските архиви всичко, което е можело да има отношение към писателя, но никакви указания за планирано убийство не открил. Но от друга страна, според него „от КГБ може да се очаква всичко“.

Издателство PACПEP

Албер Камю е френски прозаик, философ, есеист и публицист, близък до течението екзистенциализъм. Наричат го „Съвестта на Запада“; носител на Нобеловата награда за литература през 1957 г.
Камю е роден на 7 ноември 1913 г. в Мондови, Алжир.
В Алжирския университет се увлича по социалистическите идеи. През пролетта на 1935 г. влиза във Френската комунистическа партия, но е изключен поради съмнения за връзка с Алжирската народна партия и е обвинен в „троцкизъм“.
През 1936 г. Камю създава „Театъра на труда“, организира постановката „Братя Карамазови“ по Достоевски и играе ролята на Иван Карамазов.
По времето на войната той влиза в редиците на френската Съпротива и става член на нелегалната организация „Комба“ в Париж.
През 1944 г. Камю написва романа „Чумата“.
Около 1947 г. започва разривът на писателя с лявото движение и със Сартр. Той напуска левия печат и става независим журналист – пише публицистични статии за различни издания, пиеси.
Камю все повече и повече се увлича по театъра и от 1954 г. започва да поставя пиеси по свои постановки. През 1956 г. той написва повестта „Падението“.

Последни от Свят

Отиди Горе