The Bulgarian Times

Тази младеж, която вече няма герои…

в Свят

От няколко дни работя върху много голямо приложение PowerPoint за гръцката митология – стотици картини на майстори, илюстриращи стотици легенди и митове, произведения, които трябва да коментирам – накратко, ще свърша quando sarà finito (когато приключи), както Микеланджело (Чарлтън Хестън) неизменно отговаря на папа Юлий II (Рекс Харисън) в “Агония и екстаз”, много хубав филм на Карол Рийд за фреските в Сикстинската капела.

 

 

Американската реалити звезда Ким Кардашиян и актьорът Чарлтън Хестън

 

Априори всичко това е оправдано педагогически: хиляди текстове загатват за този или онзи епизод от гръко-латинската легенда. Нещо повече, когато бъде готово, ще започна реализацията на втора част за библейския жест, чиито анекдоти подхранват хиляди други писания и ситуации, литературни или не. 

 

Но потъвайки в този къртовски труд, няма как да не се запитам какво могат да кажат всички тези истории на моите ученици. И по-общо на това, което наричаме “Поколението Алфа”, като в анАлфабет. Младежи, които смятат, че светът съществува от раждането им и културата свършва в областта на земеделието. Млади хора без митове или герои – имайки предвид, разбира се, че в съвременния индивидуализъм всеки е потенциален свръхчовек.

 

Небето на древните гърци е било изключително населено. Този народ на овчари и воини, спящи под звездите, е имал време да идентифицира съзвездието Орион и да забележи, че то е противоположно на съзвездието Скорпион, което сякаш бяга вечно, защото неуморният ловец така е завършил дните си, след като неговото самохвалство изчерпало търпението на Хера.

 

Но какъв смисъл може да има всичко това за хора, които винаги са имали покрив над главите си и живеят с чувството, че всичко им се полага? Напразно е да ги предупреждаваме за опасностите на хюбриса, тази прекаленост, която от Милон от Кротон до Аякс е унищожила толкова храбри герои.

 

Един от последните, осмелил се да напише модерна легенда, е Ричард Матисън – “Аз съм легенда” (I am legend), 1954 г.: романът бе адаптиран в киното (отново с Чарли Хестън) през 1971 г., предназначен за поколението на бейби бума, несъмнено последното, живяло в героична атмосфера, заради войната и нейните последици. Детството ми премина сред улици, кръстени на участници в Съпротивата, а аз самият живеех на ул. “Жан Компадийо”, комунист, умрял при депортиране.

 

Всичко това беше отдавна, подсмихват се нашите ученици. Съпротивата? Nescio vos (Не ви познавам), биха казали те, ако бяха чели Евангелие от Матей (25:12) или “Любовна досада” на Молиер. Молиер? Това е старо, всичко това.

 

Забравих Толкин. Но “Властелинът на пръстените”, макар и публикуван през 1954-1955 г., е като “Хобитът”, който датира от 1937 г., напоен изцяло с военните приключения на автора, който прекарва част от младостта си, виждайки как приятелите му умират, сражавайки се при река Сома. Откъде мислите е взел орките и гоблините от Средната земя – тази Средна Европа, чиито демони се развилняха през август 1914 г.? 

 

Що се отнася до “Междузвездни войни”: тази жила е изчерпана. Старите герои изчезват. Мястото е за млади чисти герои. 

 

Смята ли някой, че Язон, който насичал малки момчета, или Тезей (много увлечен от много млади момичета, като пророка) са били загрижени дали са политически коректни? 

 

Така че, поради липсата на герои в този свят, Холивуд, това мрачно езеро, в което се дави Нарцис, измисли супергероите. Те са просто карикатура на свърхчовека. Повечето от тях измислени през 30-те г. на ХХ век, когато е трябвало да се отговори на Кризата, те се завръщат, вече износени, за да отговорят на постоянната криза в последния стадий на капитализма – този, в който искат да участват днешните джуджета. Джуджета, които дори не знаят, че са стъпили на раменете на гиганти: те твърдо вярват, че са сами за себе си. 

 

Трябва да се отбележи, че много младежи, поради липсата на трансцендентален проблясък, тръгват да търсят радикални решения, в Сирия или дори тук, отвъдно, което вече не им предлага свят, в който иманентността е закон, а раят се носи на китката и се нарича “Ролекс”.   

 

“Всички страни, които вече нямат легенди

Ще бъдат осъдени да умрат от студ”,

 

казваше Патрис дьо Ла Тур дю Пен през 1933 година. Ние вече стигнахме дотук. 

 

Дори нямам илюзия за пламъка, които ме държи от няколко дни прикован на компютъра, търсейки всичко, което художниците и скулпторите от предишните тридесет века са създали от прекрасните гръцки легенди и митове: без съмнение се опитвам да възкреся мъртви богове, да омагьосам отново света и собствения си живот. Но ми е достатъчно да изляза от леговището си, за да се върна към реалността на тези мрачни времена: Марлен Шиапа* би могла да бъде кандидат за кмет на Марсилия, а Еманюел Макрон не вижда проблем в присъствието на забулени жени в предприятията, както се радват комунитаристки сайтове. Добре дошла забележка, в момента, в който ни проповядват равенство между половете…

 

Така че бързо се прибирам при моите домашни богове и търся кой най-добре е илюстрирал борбата на Персей с морското чудовище, изпратено от Посейдон, за да накаже гордостта на Касиопея, майката на Андромеда… Йохим Утвеел, може би, маниерист от началото на ХVII век.

 

Но ние вече сме обсадени от демоните – и няма герой, яхнал летящ кон, за да ни освободи. Така че крещим през нощта, под празното и окончателно безмълвно небе.

 

Марлен Шиапа е министър на половото равноправие във Франция – бел.ред. 

Автор: Жан-Пол Бригели, causeur.fr
Превод от френски за ГЛАСОВЕ: Галя Дачкова
Авторът, Жан-Пол Бригели, е учител в Марсилия и есеист

Последни от Свят

Отиди Горе