Вашият виртуален всекидневник за новини,анализи и коментари,като никой друг

Събранието в местността Оборище – Първото българско народно събрание

в България
Loading...

Преждевременното обявяване на Априлското въстание – вместо на 1 май на 20 април 1876 г.

Събранието е свикано и се провежда от 14 до 16 април 1876 г. по решението на Гюргевския революционен комитет. То уточнява подготовката и датата на Априлското въстание.

БРЦК е създаден през 1869 г. в Букурещ по стар или през 1870 г. по нов стил от Любен Каравелов, който е избран за негов председател през 1872 г.

Комитетът е организация на българското национално освободително движение, което пропагандира революционните идеи и оказва съдействие за подготовката на българската национална революция.

Според Захари Стоянов участниците в събранието в Оборище са 350 души; според чужди документи – броят им е 300 души.

Първият секретар на Бенковски и участник в събранието Тома Георгиев в своята „Кратка история на Средногорското въстание“ от 1901 г. пише, че присъстващите са били около 400 души, а представителите – 80 души.

Според Никола Беловеждов – учител, читалищен деец и общественик, в книгата си „Първата пушка“, твърди, че на Оборище се събрали 108 представители.

Захари Стоянов, който използвал турски списък при съставянето на своя посочва, че в събранието участвали 56 представители от 50 селища от Четвърти Панагюрски революционен окръг. Димитър Страшимиров – историкът на Българското възраждане, писател, педагог и обществен деец, обаче твърди, че този турски списък е измислен от З. Стоянов. Неговият списък включва 65 делегати от 58 селища.

В първото детайлно проучване на състава на събранието – „Оборищенци“, от 1972 г. са посочени имената на 64 представители от 54 селища в Четвърти революционен окръг.

На паметника в местността Оборище са изписани имената на 67 представители, в основата на което е залегнал списъкът на Димитър Страшимиров.

Главният апостол в Четвърти революционен окръг Георги Бенковски – Гаврил Груев, Хлътев – 1843-1876 г., държал строго представителите да имат редовно издадени и подписани пълномощни от местните революционни комитети.

Захари Стоянов твърди, че много депутати Бенковски върнал още в Панагюрище и Баня, тъй като пълномощните им били незаконни.

Никола Станев в книгата си „Народни въстания през 1876 г.“ описва събитията на Оборищенското въстание. Част от нея е публикувана на страниците на „Вестник на вестниците“ през май 1926 г.

Първото българско народно събрание е свикано в местността Оборище, на 11 км северозападно от Панагюрище. То определило въстанието да избухне на 1 май.

Учителят Павел Бобеков смятал, че народът още не е подготвен за бунта; настоявал да се въоръжи по-добре.

На събранието Бенковски бързал и настоявал заедно с хората си въстанието да се вдигне на 1 май или на народния празник Св. Кирил и Методий – на 11 май.

Известията от другите революционни окръзи – Търново, Сливен и Враца, показали, че народът още не е подготвен за въстанието.

Пътищата за Оборище били пазени от 400 въстаници. До реката къкрели големи казани, около които се въртели опитни готвачи, за да подготвят менюто на народните представители.

Пристигнали апостолите Панайот Волов и Г. Икономов. Най-накрая пристигнал и Бенковски с щаба си, двама писари и импулсивният поп Грую от село Баня. Каблешков поради болестта си не присъствал и останал в Копривщица. Бенковски бил посрещнат от множеството с викове „Да живее!“. Изгърмели няколко пушки за поздрав.

Бенковски открил въстанието на 13 април.

Поп Грую, облечен във въстаническа униформа, въоръжен със сабя и два пищова на пояса, заклел присъстващите и искал поред да целуват кръста и сабята му.

Въодушевлението било огромно.

Оборищенското събрание заседавало три дни между буковите дървета. Обсъжданията били бурни и възбудени. Множеството се препирало дали подготовката за въстанието е достатъчна и кога да се вдигне народът. Повдигнал се въпросът за Сърбия, която трябвало да обяви война.

Събранието дало пълномощно на Бенковски, по силата на което той се превърнал в главен разпоредник и главнокомандващ въстанието с неограничени права.

След като получил правомощията, Бенковски поискал събранието да реши:
– Да се бърза ли с въстанието или да се чакат другите окръзи и Сърбия;
– Кой има правото да обяви въстанието;
– Кой да разработи плана на въстанието.

Събранието избрало комисия от 12 членове, която да реши поставените въпроси. По въпроса кой има правото да обяви въстанието, мнозинството било единодушно, че това е работа на апостолите, най-вече на Бенковски. Всички се съгласили, че комитетите в градовете и селата ще чакат писмено съобщение от апостолите и главната комисия в Панагюрище. Денят, в който ще се вдигне въстанието, ще се яви навреме с червено-кърваво писмо.

След като приключили дебатите, всичките представители се разотишли. Избраната комисия се събрала в Панагюрище на скрито място, за да работи по въпросите, който й възложило събранието. Тя била наречена „Временно правителство“.

Това правителство решило:

1. Въстанието да се вдигне на 1 май
2. То ще има шест центъра: Панагюрище, Копривщица, Карлово, Перущица, Брацигово, Батак и гарата Еледжик
3. Да се прекъсне железопътната линия Белово-Пловдив и да се съборят важните мостове
4. Да се подпалят главните градове, където се очаква да се събере много турска войска
5. Да не се убиват и подпалват къщите на мирните турци, както и да се ограбват имотите им
6. Който си позволи насилие на жена, грабеж, убиване на мирни турци, предателство, незачитане на Временното правителство, се застрелва с шест куршума…
Но нещата не вървели по плана. Осведомени за въстанието, властите изпратили заптиета в Копривщица и Панагюрище, за да арестуват ръководителите му. Като следвал взетите на Оборище решения, Т. Каблешков свикал комитета в Копривщица на извънредно заседание и обявил въстанието преждевременно на 20 април 1876 г.

Издателство PACПEP

 

 

СТАВАЙТЕ, РОБОВЕ! АЗ НЕ ЩА ЯРЕМ!

 

 

Едва седмица е изминала от обявяване на Априлското въстание от 1876 г., а Георги Бенковски (Гаврил Груев Хлътев) с Хвърковатата си чета е за втори път при въстаниците на връх Еледжик и Траянови врата. Това е най-големият въстанически лагер. Отбити са няколко пристъпа на противника. Ръководители са Гене Теллията и Теофил Бойков.

Появата на Георги Бенковски отново повдига духа на преселилите се тук над 2000 семейства. Вечерта на 26 април обаче се получава известие от станция Белово, че околните български села са готови да се вдигнат на оръжие, но искат с очите си да видят външна сила, някой войвода.

Бенковски разпорежда четата веднага да тръгне, но еледжишките въстаници не искат да се разделят. До среднощ продължават разговорите. Бенковски твърдо обещава, че пак ще се върнат и Хвърковатата чета поема към Белово.

В село Сестримо, сгушено в полите на Родопите, мало и голямо излиза да ги посрещне — с духовенството начело. Четата потегля от Сестримо, а с нея и мнозина млади момци от селото — въоръжени и с коне. Сред тях — двамата селски свещеници и първенците на селото.

По онова време в Белово е последната железопътна станция на Баронхиршовата железница. Там е управлението за експлоатацията на горите, там се намират мнозина «изтънчени» европейци: немци, италианци, французи, гърци и др.

В това село четниците ще се срещнат с хора, които веднага ще запознаят цивилизования свят с деянията на въстаниците «и са готви за най-малки опущения да ги представят за варвари, плячкаджии и пр.». Затова Захари Стоянов и секретарят Г. Георгиев разговарят с Бенковски с желание да го посъветват да не бъде толкова строг пред европейците и въобще да се предпазва, защото всички погледи ще бъдат вторачени в него.

— Всички ще ги извържа като кучета и никому няма да позволя да ме види в очите. Всички те са наши неприятели! — отговаря Бенковски.

Все пак се съгласява, че няма да има никакви дързости.
Дружината спира да сложи в ред облеклото си. Захари Стоянов ни е оставил пълно описание на Георги Бенковски:

«Хвърля намокрения ямурлук и мушама и остава по униформа: черен астраганен калпак, половината облечен с червено сукно, със златен лев отпред; китка от паунови пера, забодени над лева отгоре, жълт копринен кордон, вързан от рамото му и калпака; къс сюртук от зелен шаяк с червена яка и жълти копчета, прищипнат в тънката му снага; бели тесни беневреци, също от шаяк, с жълти сърмени ширити от страна и обут с високи ботуши над коленете.

Оръжието му се състоеше от два револвера с бели кокалени дръжки, окачени на скъпи ремъци и гайтани от двете му страни, със сребърна сабля и с пушка от системата винчестер. През раменете му имаше още преметнати: чанта за писма, бинокъл, компас и други дреболии. Всичко това наредено, придаваше му съвършено бунтовнически изглед. Лицата от щаба имаха горе-долу същата униформа от по-просто качество.»

Захари Стоянов гледа Бенковски, радва се на царствения му вид и отново се чуди кога и къде се е научил на тия «салтанати».

А житейската история на войводата е многолика. Роден е в Копривщица на 21 септември 1843 г. Има тежко детство. Едва е на 5 години, когато баща му умира. Учи до трети клас. Пробва терзийството, след това е абаджийски чирак, а на 23 години е вече известен абаджия. Обикаля големите пазари в Цариград и Анадола, стига до Египет и Смирна. Има успехи, печели и харчи много. Десет години живее на различни места. Говори 7 езика!

Ще избързам да кажа, че по-късно, като революционер, можел да диктува едновременно на трима-четирима писари писма с разнообразно съдържание. Можел да живее охолно, но не бил удовлетворен от живота си.

Мислите за поробеното отечество не му дават покой. И тръгва по нов път, включва се активно в освободителните борби.

През лятото на 1875 г. е в групата революционери подпалвачи на Цариград. Участва в работата на Гюргевския комитет, който взема решение за въстание в България през 1876 г., избран е за помощник-апостол на IV революционен окръг. Като разбира, че в Копривщица вече се бият, веднага обявява въстанието в Панагюрище.

По време на въстанието бързо се очертава организаторският му талант и апостолските му качества. И благородният Панайот Волов му отстъпва мястото на апостол.

Четата наближава Белово.

Най-представителните момчета със засукани мустаци разиграват конете си и заемат място в авангарда. Наредени по двама, в такт и с песни, колоната се движи.

В началото на селището ги посрещат двадесетина души, представители на славянската колония в Белово, хора работници, от средна ръка. На главите си с български калпаци, развълнувани, вперили поглед в Бенковски. Посрещат четата с оглушителното «Жевио!» и «Вива капитан Бенковски!».

По-нататък ги посрещат български младежи, въоръжени и не по-малко възхитени. Мало и голямо е трогнато от внезапното появяване на Хвърковатата чета. Всички тичат към конницата гологлави, хвърлили червените си фесове в калта, раздрани на парчета.

Но не са само българите и славянската колония, които се възхищават. В тържеството вземат участие и другите европейци.

Чужденците махат от далеч с шапките, жените им се трупат по прозорците и възторжените викове: «Да живей!», «Живио!», «Вива!», «Ура!», от всички страни вървят заедно.

За този момент Захари Стоянов ще запише:

«Четата тържествуваше, тя беше в апогея на своята слава!»

Момчетата се стараят все повече: засукват мустаци, пеят все по-високо, разиграват конете си. Но погледите на всички посрещачи са отправени към Бенковски. Той става все по-величествен, конят му сякаш не стъпва, той е център на вниманието и овациите. И точно в този красив момент той показва своя силен характер. Държи се достойно. На всички тия възгласи и нескончаеми приветствия отговаря въздържано, хладнокръвно, с кимване с глава и с махане на сабята.

Четата спира пред дома на многострадалния след това отец Михаил Радулов, председател на местния революционен комитет. Бенковски и хората от щаба са поканени от далматинеца Иван Шутич в къщата му на закуска.

Първата заповед, която се издава на беловските въстаници, е да скъсат телеграфната жица на железопътната станция. Превзета е станцията, в която са се укривали няколко заптиета. Разрушен е един железопътен мост.

Ходил по света, няколко пъти по време на въстанието Бенковски въвежда, макар и за кратко, държавните ритуали. За първи път от векове. В Белово той смайва чужденците, като разговаря с тях на родните им езици. И те го посрещат като новия български княз.

Намиращите се в Белово европейци, искрено или от страх и проста учтивост, не закъсняват, облечени парадно, да се представят на войводата. Те поздравяват българите за успеха на въстанието и показват с държанието си, че са повече възхитени и от самите българи. Бенковски долавя прекалената сервилност, но запазва спокойствие, отговаря на родните им езици.

Много подаръци: оръжия, телескопи, седла, коне и др., оставят европейците. Повече от час продължават посещенията при войводата и щаба.

Някой от чужденците така са впечатлени, че се присъединяват към четата: шест хървати от Далмация и един немец. Единият от тях — Стефан Далматинеца, е последният байрактар на четата. Така тя става интернационална. Сред новоприетите е и домакинът на закуската Иван Шутич и младата му, 19-годишна, съпруга Мария Шутич. Бенковски пламти от радост!
Захари Стоянов ни е оставил възторжените думи, с които войводата му нарежда:

«Запиши, че днес, на 27 април, към нашата чета се присъединява и госпожата на Иван Шутич, Мария Ангелова, родом наша българка, на която името ще остане записано в историята!»
Бенковски нарежда за нея да бъде избран най-добрият ат, който и да бъде кротък.

В Белово четата остава няколко часа и потегля пак за въстаническия лагер на връх Еледжик. Там научава, че столицата на въстанието, Панагюрище, е нападната и бързо тръгва. Конната чета осъмва на 2 май сутринта на връх Лисец.

Оттам всички виждат страшната картина на погрома и пожарите. Там Бенковски произнася пророческите думи за съдбовната роля на тази неравна битка, която ръководи…
Много скоро поражението на Априлското въстание се превръща… във велика победа на българския народ!
На паметника на знаменития войвода в Копривщица са издялани думите му:
«Ставайте, робове! Аз не ща ярем!»

Бенковски пристига в Белово на 27 април 1876 г.


Георги Бенковски

 

Къщата музей в Копривщица на знаменития революционер

 

Михо Червенков, ДУМА

Последни от България

Снимка на деня

Loading... Манфред Вебер и Спящата Красавица. Манфред Вебер и Спящата Красавица. Голяма
Отиди Горе