Сблъсъкът между сунитската и шиитската дъга и събитията в Сирия, Ливан и Ирак

в СВЯТ

От конфесионално-политическа гледна точка втората вълна на „Арабската пролет“ /Ирак и Ливан/ отчетливо започна да се материализира чрез взривяването на набралата скорост шиитска проиранска дъга /Иран, Ирак, Сирия и Ливан/, в съревнование със сунитската си опонентка /Турция, Сирия, Йордания, Египет, а оттам на юг и югозапад/. Сблъсъкът между двете оси, традиционно кръстосващите се в Сирия, е една от причините за продължаващата повече от осем години война в арабската страна. Събитията в Ливан и Ирак и настойчивостта на Турция да засели два милиона сирийски бежанци в северна и североизточна Сирия показват, че в момента сунитско-шиитската колизия е в своя моментен пик.

Видно народното недоволство в Ливан и Ирак прие антиирански характер, най-вече срещу прокситата на Ислямската република. В първата държава лидерът на местното прокси – Хизбула, Хасан Насралла директно заплаши демонстриращите, които поискаха правителството да подаде оставка. Последното е доминирано от проиранската партия. Ръководството на иранската марионетка започна да изпраща свои агенти, облечени в цивилно облекло, за да саботират недоволството. В излъчвана по телевизията реч лидерът Насрала директно обвини, че „чужди посолства са отвлекли демонстрациите, а главен организатор било ЦРУ“. Мобилни групи на Хизбула се опитват да деблокират пътищата и кръстовищата, които в момента са под контрол на протестиращите. Експерти считат, че е необходима само една провокация, за да изпрати Насралла своите хора и да окървави гнева на ливанците. Счита се, че радикалното шиитско движение ще побърза да изпрати подобни групи в градовете и кварталите, бастиони на Хизбула, преди неговите местни лидери да бъдат пометени от недоволните шиити.

В Ирак демонстрациите също започнаха да приемат открито антииранско изражение. Както в Ливан, политическите институции и силовите центрове, проксита на Иран, започнаха силно да се тресат и да се разпадат. Лидерите на проиранските милиции в Ирак не очакваха такава сила на протестите и закъсняха с реакцията си. В Багдад, Басра, Насирия и други шиитски градове стотици хиляди протестиращи издигнаха антиирански лозунги и изгориха чучула на духовния водач на Иран аятолах Али Хаменей. Освен атаките срещу правителствените институции, за първи път недоволната тълпа започна да пали централите на проирански иракски организации и въоръжени милиции. На някои места последните откриха огън по недоволните. Кървавият петък в Ирак завърши с повече от 40 загинали и около 2 300 ранени.

В същото време неотстъпчивостта на Анкара да засели милион сирийски бежанци в „зоната за сигурност“, а после още един милион на юг, в провинциите Ракка и особено Дейрезор може да се възприеме като открита сунитска контраатака срещу добре организираната шиитска пенетрация в този стратегически важен за шиитската дъга регион. Именно в последната, от преди половин година Иран започна да изгражда т.нар. Ирански културни центрове, чиято основна функция е да шиитизират местните арабски сунитски племена. Те трябва да бъдат коридорен, теренен декор на открития съвсем наскоро алтернативен КПП Ал Каим-Букамал на сирийско-иракската граница. В иранската стратегия той замества най-големия КПП между Сирия и Ирак, а именноТанаф, през който минава централната автомагистрала Дамаск-Багдад. В него отдавна е настанен 200-членен американски контингент, който Вашингтон категорично не смята да оттегля, за разлика от войските си от Северна Сирия. Нещо повече, оставането на американските войски около сирийските нефтени находища /Рмейлан, Омар и Комико/, под претекст, че ги пази от ИДИЛ, по-скоро представлява своеобразно прекъсване на коридора, свързващ Ирак и Сирия, посредством споменатия КПП Ал Каим-Букамал. Чрез него иранските военни конвои могат директно да достигнат до сирийската пустиня и военната база Т 4, в близост до Палмира, която е основна за иранското военно присъствие в Сирия.

Нещо повече, прекъсването на шиитската дъга е от стратегическо значение за сигурността на Израел, а КПП Танаф се възприема от еврейската държава като първата огнева линия на сирийския фронт срещу Иран. Оставянето на американските войски около нефтените находища и дори изпращането на нови 100 нови войника, както и 30 танка в този регион, се свързва със загадъчна среща, проведена на саудитска територия. Запознати говорят, че самолет е излетял от Тел Авив, кацнал е в Аман за около половин час, а после се е отправил в Рияд. По това време там е бил шефът на Пентагона Марк Еспер. По непотвърдена информация в самолета е бил лично и.д. премиерът на Израел Бенямин Нетаняху.

В тази светлина, германското предложение „зоната за сигурност“ в Северна Сирия да бъде администрирана от международна администрация под шапката на ООН, няма никакъв шанс да получи съгласието на Анкара. В момента напрежението между сунитската и шитската ос е в своя апогей, в което очевидно Европа не е в състояние да се ориентира.

The Foreign Insider

ПО ТЕМАТА