Вашият виртуален всекидневник за новини,анализи и коментари,като никой друг

Сауна за шест човека, зимна и лятна градина, душ и барбекю на „общата” тераса на шефа на КПКОНПИ. Той я ипотекирал – терасата, която уж не притежава

в България
Loading...

На „общата” тераса на шефа на КПКОНПИ има сауна за шест човека

 

Сауна за шест човека, зимна и лятна градина, душ и барбекю. Това има на тересата от 186 кв. м., част от апартамента на шефа на антикорупционната комисия (КПКОНПИ) Пламен Георгиев в столичния квартал „Гео Милев”. Данните са от обявата за продажба на жилището, пусната през 2016 г., т.е. година преди Георгиев да го купи. Това показва проверка на Антикорупционния фонд.

 

 

 

В същата обява е посочена и много по-висока цена от записаната в нотариалния акт на Георгиев. Според обявата жилището се продава за 265 хил. евро. Шефът на КПКОНПИ обаче го купува за 150 хил. евро. Като произход на средствата посочва банков кредит и пари от продажба на друг апартамент. Човек, ходил да оглежда жилището, разказа, че собствениците му не са били съгласни да свалят цената.

 

 

Проблемът със “забравената” за деклариране тераса на председателя на КПКОНПИ Пламен Георгиев се усложнява: През 2016г….

Публикувахте от Антикорупционен фонд в Неделя, 31 март 2019 г.

 

 

 

За апартаментите на Георгиев се заговори, след като Биволъ съобщи, че при покупките им са посочени цени по-ниски от данъчните им оценки. Това не е незаконно, но е съмнително. Шефът на КПКОНПИ отговори, че единият му нотариален акт бил сбъркан, а във втория случай терасата с барбекюто и сауната не би трябвало да е част от данъчната оценка, защото е покрив и следователно обща част на сградата, въпреки че я ползва само той. Затова и той не я е посочил в имотната си декларация. Там фигурира само по-малката тераса на жилището – от 48 кв. м.

 

 

 

Терасата от 186 кв. м., която според шефа на КПКОНПИ не би трябвало да влиза в данъчната оценка, защото е покрив. Снимка: бТВ

Георгиев се позова на практиката на Върховния касационен съд, според която покривът си остава обща част, дори и когато се ползва само от един собственик. До въпросната тераса наистина има достъп само собственикът на тризонета, става ясно от обявата. Тя е на второ ниво и е изцяло свързана с първото ниво на жилището. До нея се стига само по една стълба.

 

Въпросната тераса обаче не е част от жилището, а представлява тераса-покрив, която е обща част на сградата по смисъла на Закона за собствеността, поради което не е обект на индивидуални собственически права и не подлежи на деклариране от страна на етажните собственици. Константна е практиката на Върховния касационен съд, че покривът на сградата, включително и когато може да се ползва като терасата на едно от жилищата, се включва в общите части на сградата, при което наличието на достъп до него само от един от обектите не променя тази му характеристика”, пише в позицията на Георгиев, разпространена от КПКОНПИ миналата седмица. Изваждайки терасата от общата данъчна оценка, Георгиев намалява стойността ѝ, което автоматично пък значи, че платената от него цена е по-висока от данъчната оценка. При това положение остава загадка защо данъчната админситрация е включила терасата в общата оценка, издадена през 2017 г.

 

Грешка в нотариалния акт при другия апартамент на шеф на КПКОНПИ стана причина да се намали данъчната му оценка. Тази грешка бе открита седем години след покупката и едва след като около имотите се разшумя. Георгиев обясни, че по неизвестни за него причини данъчната оценка на апартамента му и двата гаража е завишена с над 100 хил. лв. и в нотариалния акт има грешка. Той си извади нова данъчна оценка, актуална към 2012 г., за да докаже твърденията си.

 

Пламен Георгиев ипотекирал терасата, която уж не притежава

 

Шефът на антикорупционната комисия Пламен Георгиев е ипотекирал в банка част от жилището си, за която самият той е категоричен, че не е негова собственост. Това показва проверката на ипотеката, която обезпечава жилищния му кредит.

 

 

През април 2017 г. Георгиев придобива апартамент срещу сумата от 293 хиляди лева. Сделката е финансирана с банков кредит от близо 190 хиляди лева.

 

В нотариалния акт на антикорупционния шеф попада и вече добре известната тераса със зидана постройка.

 

Теренът с площ от 186 квадрата e отбелязан и графично отразен и в кадастъра.

 

Съседни обекти на етажа няма.

 

 

 

В имуществената си декларация обаче Георгиев пропуска въпросната тераса, обявява само апартамент от 156 квадрата и тераса от 48 квадрата, посочва bTV.

 

Преди дни в официална позиция антикорупционният шеф категорично отрече да е собственик на недекларираните 186 квадрата: „Въпросната тераса обаче не е част от жилището, а представлява тераса-покрив, която е обща част на сградата по смисъла на чл. 38 от Закона за собствеността, поради което не е обект на индивидуални собственически права и не подлежи на деклариране от страна на етажните собственици”.

 

В договора на антикорупционния шеф за жилищен кредит пише друго.

 

Спорната тераса е ипотекирана от Пламен Георгиев като негова собственост: „Ипотеката се вписва върху следния недвижим имот, собственост на Пламен Георгиев Димитров, застроена площ от 16 квадратни метра, състоящо се от галерия и баня-тоалетна и тераса – плосък покрив с площ от 186 квадратни метра”.

 

С други думи, пред банката Пламен Георгиев обявява терасата за негова собственост, а пред обществото казва обратното.

 

Дългогодишният адвокат по вещно право Валя Гигова обяснява, че ако Георгиев е смятал, че терасата е обща част, то тя не би следвало да е описана в нотариалния му акт.

 

По думите ѝ, ако терасата не е на Георгиев, това би направило ипотеката нищожна: „Ипотека, който не принадлежи на този, който ипотекира е нищожна и тогава банката при едно принудително изпълнение, ако не се изпълняват доброволно задълженията, няма да може да се удовлетвори”.

Източници: ГЛАСОВЕ, Антикорупционен фонд, Фрог нюз

Последни от България

Отиди Горе