Рядка победа на САЩ и Русия в борбата с тероризма

в Свят
Loading...

В международните отношения, също като в човешките отношения, разбиранията се формират бързо, но се променят бавно, дори когато са налице противоречиви доказателства. Следователно би било грешка да разглеждаме съобщението на Кремъл (в което се казва, че Централното разузнавателно управление (ЦРУ) е споделило информация със специалните служби на Русия за заплахи, което им е позволило да предотвратят смъртоносна терористична атака) като пробив в бурните двустранни отношения. Би било грешка да разглеждаме съобщението като пробив на дупка в схващанията на Москва за САЩ. Москва счита, че САЩ искат да отслабят влиянието на Русия и да свалят режима в страната. Въпреки това новината е важен индикатор за това, че САЩ и Русия са способни на ограничено сътрудничество в области, в които техните интереси се припокриват, въпреки дълбоките взаимни подозрения.

Съобщението, че президентът Путин е провел телефонен разговор с Тръмп, за да му благодари за информация на ЦРУ, е сигнал, че Кремъл смята това за повече от банално споделяне на информация относно някаква заплаха. Според прессъобщение от Кремъл Путин е казал на Тръмп, че това е довело до ареста на група от заподозрени за планирането на бомбена атака в историческата Казанска катедрала в центъра на Санкт Петербург, родният град на Путин и вторият по големина град в Русия. Руската държавна телевизия съобщи, че заподозрените са били част от терористична клетка на „Ислямска държава”, която е имала намерение да използва в операцията атентатори самоубийци с бомби. Путин е помолил Тръмп да благодари и на директора на ЦРУ Майк Помпео за помощта на неговата агенция по този казус, се посочва още в изявлението на Кремъл. Путин е уверил Тръмп, че Русия своевременно ще сподели информация относно възможни заплахи спрямо САЩ или техните граждани.

Това далеч не е първият път, в който САЩ и Русия са си споделяли важна разузнавателна информация относно някакви заплахи. Впрочем първата двустранна среща на Путин с президента Джордж У. Буш през юли 2001 г. включваше обширни дискусии за сътрудничество в областта на борбата с тероризма. Путин предупреди Буш за опасностите за двете страни, произтичащи от ислямския тероризъм, в това число и за южната периферия на Русия, като предложи Вашингтон и Москва да работят заедно срещу „Ал Кайда”. Няколко месеца по-късно, на 9 септември, Путин спешно се обади на Буш, за да го предупреди за последиците от убийството на Ахмед Шах Масуд, лидер на Северния алианс срещу талибаните в Афганистан. Представители на руското разузнаване смятат, че убийството на Масуд предвещава началото на по-широка терористична кампания, както и че е надвиснала заплаха от операция, която е „подготвяна дълго време”. В следващите месеци след нападенията от 11 септември в САЩ, споделянето на разузнавателна информация между САЩ и Русия бележи връх, като е подсилено от това, че ЦРУ ежедневно прави съвместни брифинги с Буш и Путин.

Оттогава обемът на споделената разузнавателна информация намаляваше, тъй като се натрупаха разногласия между двете страни и се появявиха сериозни различия в начина, по който всяка от страните дефинира тероризма. Представителите на американската администрация се тревожеха за това, че Русия нарича легитимната чеченска политическа опозиция терористична и че Русия е твърде брутална в своите методи за борба с тероризма. В същото време Москва вярваше, че САЩ тайно подкрепят чеченските „борци за свобода” с пари, оръжия и напътствия. След терористична атака срещу начално училище в южния руски град Беслан, при която бяха убити стотици през 2004 г., Путин обвини САЩ в съучастие, осъди тези, които „искат да откъснат голяма част от нашата страна” и други, „които им помагат да го направят, защото смятат, че Русия, като една от най-големите ядрени сили в света, все още е заплаха и тази заплаха трябва да бъде премахната”.

В същината на разузнаването стои това, че неуспехите често се оповестяват публично, а успехите остава скрити. Фактът, че операцията в Санкт Петербург е рядък успех, който е публично оповестен, не е несъществен въпрос от политическа гледна точка, още повече, че започва кампанията за преизбиране на Путин следващата пролет. Дали този успех бележи повратна точка в по-широките двустранни отношения обаче, ще зависи до голяма степен от преосмислянето на очакванията и от реалното справяне с множество пречки, с които се сблъсква същинското сътрудничество. Ако и двете страни могат да укротят своите амбиции по отношение на тази връзка, гледайки на този успех не като пробив, а като стъпка в един дълъг процес на възстановяване на доверието и предотвратяване на катастрофите, бихме могли да избегнем повторното влизане в омагьосания кръг на напомпаните надежди и смазани очаквания, които са вредили на отношенията между САЩ и Русия през последните 25 години.

Автор: Джордж Бийб, The National Interest

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto

Последни от Свят

Отиди Горе