Руският отговор на дипломатическата криза

в Свят
Loading...

Русия гони 60 американски дипломати и затваря консулството на САЩ в Санкт Петербург в отговор на масовото експулсиране на руски представители, инициирано от Великобритания и САЩ, обяви руският външен министър Сергей Лавров. Американският посланик в Москва Джон Хънтсман е привикан в руското външно министерство, където новината му е съобщена от заместник-министъра Сергей Рябков, стана ясно от думите на Лавров, произнесени по време на пресконференция след среща със специалния представител на ООН за Сирия Стафан де Мистура.

В допълнение към огледалния отговор на САЩ, Москва е решена на реципрочни действия и спрямо страните, присъединили се към англо-американската дипломатическа инициатива. Русия ще изгони същия брой дипломати от тези страни, обясни Сергей Лавров. Сред тези държави са повече от половината страни-членки на Европейския съюз, заедно с Австралия и Канада.

Сред експулсираните от Русия американски служители са 58 дипломатически представители от посолството в Москва и двама от консулството в Екатеринбург. Дипломатите имат срок до 5 април да напуснат Русия. Генералното консулство на САЩ в Санкт Петербург ще бъде закрито до 31 март. „Каним американското правителство, което насърчава и подклажда клеветническата кампания срещу нашата страна, да преосмисли и спре тези безразсъдни действия, които рушат нашите двустранни отношения, се казва в изявление на Министерството на външните работи на Русия.

Експулсирането на руски дипломати започна от Великобритания, която изгони 23 руски дипломати, тъй като според Лондон е „много вероятно” Москва да е отровила бившия шпионин Сергей Сркипал и неговата дъщеря с бойно отровно вещество. Русия категорично отрича обвиненията и настоява Великобритания да представи някакви доказателства, които за момента не са налични.

Огледалният отговор срещу действията на голяма част от западните страни е очакван. В същото време от Вашингтон коментираха реакцията на Москва като заявиха, че САЩ си запазват правото на допълнителни мерки. Вероятността от нова ескалация на отношенията между Запада и Русия остава висока, а интересите на различните играчи – сложни и често противоречиви. Стратегията на САЩ още от преврата в Украйна през 2014 г. се изразява в опити да се вбие клин между Русия и Европа. В този контекст провокации като отравянето на Сергей Скрипал представляват не причина, а повод за влошаването на отношенията. Позовавайки се на неизяснени, а понякога и много съмнителни инциденти като използването на химическо оръжие във Великобритания, предполагаемата намеса в американските избори, свалянето на малайзийския самолет МН17 над Украйна или дори неопределени „агресивни действия на Русия”, САЩ оказват всестранен натиск върху европейските държави да скъсат бурно развиващите се в последните години икономически отношенията с Москва. Както често напомнят влиятелни анализатори, сред които Джордж Фридман от Stratfor, геополитическият кошмар за Америка е съюзяване на Германия и Русия, което се разглежда във Вашингтон като водеща стратегическа заплаха. Поради това цел номер едно е изостряне на конфронтацията, вследствие на което да бъдат блокирани редица важни руско-европейски проекти, най-вече в енергетиката.

Владимир Путин и управляващия елит в Кремъл осъзнават напълно последиците от подобен развой и всячески се стремят да избегна разпалването на нова Студена война.Москва продължава да развива сериозни делови отношения с редица европейски страни, както и с влиятелни кръгове в западния истаблишмънт. Резултатът от тази геополитическа картина е раздирана от противоречия Европа, за която става все по-трудно да балансира между взаимноизгодното сътрудничество с Русия и натиска за следване на американските стратегически планове.

Европейските държави начело с Германия и Франция формално подкрепят всяка нова антируска офанзива на Съединените щати, но в същото време остават резервирани към скъсване на икономическите връзки с Москва. Берлин изгони четирима руски дипломати, но едновременно с това германските власти дадоха пълния пакет разрешителни за строителство на газопровода „Северен поток-2”. Аналогична е ситуацията в Дания, която взе решение да подкрепи агресивните дипломатически мерки срещу Русия, но обяви, че е рано да се каже дали това ще се отрази на строителството на газопровода. Ситуацията се отразява най-тежко на малките европейски страни като Дания. „Северен поток-2” се очаква да премине през датски териториални води, което изисква разрешение от властите в страната. „В някои отношения всичко това е много голямо за Дания, споделя представител на Копенхаген, цитиран от „Ройтерс”. Страната е под огромен външен натиск от различни посоки. От една страна, под американско давление в края на миналата година беше прокарано законодателство, позволяващо да бъде блокирано строителството на газопровода. От друга, Русия и най-големите европейски енергийни компании като Shell, BASF, Engie и E.ON настояват Копенхаген да изпълни ангажиментите си и да не препятства строителството по политически причини.

Изводът от кризата в дипломатическите отношения през последните дни между Русия и Запада е, че тя няма да стихва, а в бъдеще е напълно възможно да се очакват нови провокации.

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto

Loading...

Последни от Свят

Отиди Горе