Вашият виртуален всекидневник за новини,анализи и коментари,като никой друг

Русия е напълно наясно със ситуацията на „Русофили“ в България

в България/Свят
Loading...

Интервю на Infacto с Боян Чуков, външнополитически анализатор   

Г-н Чуков, как ще коментирате скандала около телефонния разговор на американския президент Тръмп с украинския му колега Зеленски? Апропо, още по времето на киевския майдан стана ясно, че Джо Байдън и синът му имат лични интереси в Украйна…

В медийното пространство се лансираха множество версии по случая. Телефонният разговор между Тръмп и Зеленски е епизод от стратегията на американския президент срещу хилъристите. Ключов елемент от телефонната драма е дейността на украинската фирма Burisma Holdings, в чийто директорски състав влиза и синът на бившия вицепрезидент Джо Байдън. Той е получавал от 50 до 83 хиляди долара месечна заплата. През 2016 г. Джо Байдън е поискал от тогавашния президент на Украйна Петро Порошенко да уволни генералния украински прокурор Шохин, който е получил като наследство от своя предшественик разследването на въпросната фирма.

Borisma Holdings си поставя за цел добиването на шистов газ в Донбас и транспортирането му по украинските тръбопроводи в Европа. По този начин се търси замяна на руския природен газ. Очевидно Русия няма как да бъде съгласна с този проект. Затова и рускоезичното население на Донбас около шистовите газови находища се превърна в пречка за реализирането му. Именно това предизвика и въоръжените сблъсъци в този район.

След като противниците на американския президент фриволно коментираха телефонния му разговор със Зеленски, Тръмп публикува стенографския отчет на този разговор. Обърнете внимание! Не разшифрования електронен запис на разговора, а стенографски отчет. На законно основание в него не влизат онези моменти от разговора, които Тръмп счита, че не е целесъобразно да стават публично достояние. Явно, че противниците на американския президент притежават пълния запис на разговора, но не искат да го публикуват. Защото това ще бъде публично сепуку за тях. Съгласно стенографския отчет американският президент говори за Джо Байдън, но го прави с езоповски език. И всеки един съд може да види в него единствено грижа за корупцията в Украйна. А самият Джо Байдън разказа как се е забъркал в украинската корупция. Безумният поглед на Зеленски по време на разговора му с Тръмп показва, че той ясно е осъзнал предопределената му роля на „сиренце“ в капана за мишки предназначен за демократите на Хилъри. Комбинацията на Тръмп успя. Хилъри Клинтън се провали и загуби битката. Панически, без основание, бе поискана процедура по импийчмънт на президента. И сега Тръмп се стреми към тотална победа срещу своите противници чрез обвинение за „опит да се свали президента на САЩ чрез фабрикувано против него дело“. Което по-ясно казано е „опит за държавен преврат“. Тръмп търси чрез разследването в Украйна да обвини хилъристите в „предателство към родината“. А наказанието за това е електрически стол. За опит за преврат. Естествено, искането за импийчмънт няма как да мине. Конгресът няма как да го пусне. Джо Байдън ще претърпи чудовищни загуби в медийната схватка по отношение на имиджа си и ще отпадне от президентската надпревара през 2020 г. Да не забравяме, че още не са минали праймериз в Демократическата партия. От развръзката на телефонния скандал зависи кой ще финишира първи на президентските избори през 2020 година. С голяма степен на увереност може да се каже, че следващата година новият-стар президент на САЩ ще се казва Доналд Тръмп.

Има ли успех новата стратегия на Тръмп по отношение на Китай? Въобще съществува ли „правилна стратегия“? Може ли да се каже, че заплахата за доминация, която един ден ще дойде от Китай, ще бъде непреодолима за останалия свят, включително за САЩ?

Мисля, че преувеличаваме драмата с търговската война между САЩ и Китай. По-скоро считам, че тя е прелюдия към следващото генерално споразумение между Вашингтон и Пекин. Икономическите крошета, които си раздават китайци и американци, са нещо като хард преговори преди постигане на всеобхватен компромис. Китай днес има свой проект „Пояс и път“, който е китайски вариант на глобализация. Русия и САЩ в момента са като два „зависнали компютъра“. Блокирани. И, ако американците може би крият своя нов световен проект, то руснаците все още не са наясно каква е „руската мечта“, кой е руският глобален проект. Засега има официално само „китайска мечта“, ясно описана от Си Дзинпин. Старата „американската мечта“ се срина. Вероятно има нова, за която светът още не знае. Руснаците коментират „Москва Трети Рим“, „Новата Орда“ и други. Пред тях все още не е решен въпросът дали ще търсят „прозорец на Запад“ както Петър Първи или ще градят „Голяма Евразия“ („Новата Орда“), за която говори Владимир Путин. Да поясня. Първата Орда е тази на Чингиз хан. Втората е СССР на Сталин. Но определено днес Русия е в период на „застой“ подобен на този от епохата на Брежнев. От друга страна, Китай няма шанс сам да реализира своя проект „Пояс и път“ и ще търси синергия с друг глобален играч. Проектите „Голяма Евразия“ и „Пояс и път“ са съвместими и могат да се адаптират един към друг. Даже се правят опити в тази посока. Но обстановката в света е много динамична и старият световен ред се срутва пред очите ни. Какво ще се изгради на негово място още не е ясно.

Шпионският скандал у нас с „Русофили“ се появи отникъде, при това за неща, които отдавна са известни на нашите служби. В същото време Русия реагира доста вяло на тази „операция“.

Шпионският скандал с „Русофили“ имаше пародиен отблясък. Той бе една измислена драма. За да има шпиони, те трябва да имат достъп до класифицирана информация или да имат възможност да вземат управленчески решения на най-високо държавно ниво. В нашия случай не наблюдаваме нито едното, нито другото. Преди време Сергей Хелемендик, който е бил депутат в словашкия парламент, написа една много интересна статия за русофилите в Словакия. В нея той подчерта, че редица словашки русофили търсят лична изгода в публично демонстрираната любов към Русия. И е прав не само за Словакия. Става дума за така наречените „мънифили“ (от money, б.ред.), които срещу заплащане могат да бъдат без изключение всякакви вид фили. Русия реагира доста вяло, защото е напълно наясно със ситуацията на „Русофили“ в България. Но не може по обективни причини „да загуби лице“. Дълго време партийните организации на БСП се припокриваха масово с тези на „Русофили“. Което беше груба грешка. Любовта към руската култура и народ не могат да бъдат партийно оцветени. Противопоказно е „Русофили“ да се ползват за партийни цели. Но тичайки по пътя на годишните отчети и надуването на „успехите“, се стигна до ситуацията, която наблюдаваме днес. Отчитането на 36 000 члена в „Русофили“ е една красива легенда за тези, които някъде отчитат някакви неща. Най-смешното е, че и руските медии тиражират тази блага приказка пред руското обществено мнение. Българите, които обичат Русия, са много повече, но те нямат нищо общо с организацията „Русофили“. Русофилството в България с времето се превърна в семеен бизнес. А „Русофили“ определено не е някакъв значим фактор в България. То стана един удобен спомагателен инструмент при размахване на плашилото наречено „руска заплаха“. Помислете си само! Обвиниха публично „Русофили“, че търсят промяна на „геополитическия вектор на България“. Наистина е смешно, защото, въпреки финансовия ресурс, с който „Русофили“ разполагат, те така и не успяха да се превърнат в сериозен обществен фактор, чието мнение може да се взема под внимание в публичния дебат. Би могло да се помисли и за смяна на името на организацията. Да се постави ново здраво начало.

Тъй като непрекъснато се говори за някакво руско дирижиране на политическите процеси у нас, ще вложа и доза ирония във въпроса си: Вие като бивш дипломат считате ли, че руското посолство развива една ефективна бурна дейност, а американската централа мълчаливо и безпомощно наблюдава какво се случва?

Въпросът касае руската „мека сила“ на Балканите и в частност в България. За съжаление все още в България не е много ясно какво точно се има предвид под „руска мека сила“. За някои това са демодираните пропагандни методи и форми на работа типични за периода до 1989 г., имащи за цел отчитане на дейност. Те са безвъзвратно остарели и безсмислени. Що се касае до избухналия скандал около изложбата в РКИЦ струва ми се за по-професионално заглавието на експозицията да бе формулирано по друг начин. Необходимо бе да се отчете обстановката в България. Да се предвиди, че ще се търси и най-малък повод за раздухване на антируски скандал. Буквалният превод на заглавие изготвено от историци в Москва не е най-правилното решение. Тази тъжна история имаше достатъчно мощно продължение и в самата Русия. Сериозни и уважавани анализатори по руските национални телевизии обсипваха българите и България с лавина от обвинения и обиди. Бяхме наричани „предатели“. Носеха се призиви да ни оставят на турците. Един известен руски политолог даже не се посвени да каже, че „ние българите трябва да стоим в задника на Брюксел, там ни е мястото“. Е, и? Кой спечели от това? Но имаше и разумни руски политици, които правилно осмислиха създалата се ситуация. Наталия Поклонская, депутат от Думата, много ясно направи разлика между българския народ и българските управляващи. Свалям й шапка на тази интелигентна и красива жена! За разлика от нея Мария Захарова се понесе в мейнстрийма.

Можем ли да определим декларацията на нашето министерство като непремерена? Скандалът тръгна именно от тази оценка.

Не съм фен на сегашното ръководство на нашето външно министерство. Публично съм отправял многократно остри критики към воденето на българската външна политика, която е васална и не е в полза на българските национални интереси. Но бих искал да подчертая нещо важно относно съобщението. Прочетете го още веднъж внимателно! На 28 септември 2015 г. в своята реч пред ООН руският президент Владимир Путин казва: „Струва си всички ние да не забравяме опита от миналото. Ние помним и опити от историята на Съветския съюз – експорт на социални експерименти, опити да се предизвикат промени в едни или други страни, на базата на идеологически постановки, които често са водили до трагични последствия. Водили са не към прогрес, а към деградация.“. (Може да се види в YouTube след 6-тата минута от изказването). Сега нека да сравним изказването на Владимир Владимирович с коментара на нашето външно министерство: „Без да отричаме приноса на СССР за разгрома на нацизма в Европа, не трябва да си затваряме очите, че щиковете на Съветската армия донесоха на народите в Централна и Източна Европа половин век репресии, заглушаване на гражданската съвест, деформирано икономическо развитие и откъснатост от динамиката на процесите в развитите европейски държави“. По форма има разлика, но по съдържание… преценете сами.

Обвиненията на някои руски анализатори, че сме предатели, са напълно нелепи, разбира се. Още повече, че самите руснаци не си „мръдват пръста“, за да извикат едно положително отношение чрез съвременни проекции.

В този смисъл, бих искал да засегна един момент, който е свързан сериозно с българо-руските отношения. Наскоро група млади руски балканисти създадоха свой сайт „Балканист“. В него те коментират събитията на Балканите и в частност по нашите земи. Един от тях даде интервю за руска медия със заглавие „Русия стъпва на Балканите като лунатик“. Повдигнатите въпроси са точни, справедливи и актуални. Но една част от лансираните тези в това интервю са неприемливи за мен. Защото сайтът коментира събитията на Балканите през призмата на интересите на Белград. От него се носи лека коминтерновска миризма със сръбска жилка. По-удачното название на сайта би било „Сърбист“. Предвид обстановката на Балканите публикуването на анализи, които защитават сръбските интереси в ущърб на българските, не е далновидна политика. Считам, че сърбите са наши православни братя и трябва да живеем в мир с тях, но не за сметка на несправедливи обвинения спрямо нашия народ. Ако Русия иска да има влияние на Балканите, твърде недалновидно е да се пренебрегва грубо българския елемент от етногенезиса на Московското царство в периода 1547-1721 г. Или пък съзнателно да се изкопават стари и да се наслояват нови вражди между българи и сърби.

Американците също не спят по отношение на Балканите. 

Що се касае до американското посолство в София, то не е необходимо да си професионалист, за да установиш, че американските дипломати преследват много методично своите цели у нас и могат да се похвалят с добри резултати. Въпреки „масираното руско присъствие“, за което се тръби в нашите медии, до този момент няма реализиран нито един руски енергиен проект в България. Руската позиция за случващото се по света е сведена до санитарния минимум. Няколкото маргинални сайта не са в състояние да влияят сериозно на българското обществено мнение. Така че докато руснаците не дефинират ясно що е „руска мека сила в България“, то на „Козяк“ могат да бъдат спокойни. Няма опасност да бъде „променен геополитическият вектор на София“. Но, факт е, че за да се прокарват американските интереси и да върви работата на щатското посолство у нас, трябва постоянно да се размахва плашилото на „руската заплаха“. Изградената система за натиск чрез НПО-та и агенти за влияние на САЩ в България действа ефикасно като смазана машина. На практика никой не й се противопоставя интелигентно.

Истерията около бедното момиче Грета отново разполови планетата на „соросоиди“ и на всички останали незомбирани хора, които схващат инструментализирането на темата за екологията. Не е ли тъжно, че ползват и деца за политически цели? Ще издържи ли психиката на едно дете на жестокостта на публичния живот, на интоксикацията от славата?

Ползване на деца за политически цели винаги е имало. Включително и през Студената война. Да си спомним за малката американка Саманта Смит, която посети СССР и се срещна с Андропов. После съветското дете Катя Лъчева отиде в САЩ и разговаря с Рейгън. Въобще нищо ново под слънцето. Зелената идеология постепенно измества левите от политическата сцена по света. Европа е ярък пример за това. Резултатите от последните парламентарни избори в Австрия го доказват. Руската академия на науките (РАН) в началото на 2000-та година оповести, че ръстът на концентрация на СО2 има цикличен характер и не е свързан с дейността на човека. Антропогенното замърсяване на атмосферата е начин да бъде наложен допълнителен данък на индустриалните страни. През 2004 г. на екологична конференция в ООН експерти от РАН изнесоха доклад, който влезе в остър конфликт с издигнатите тези от Барак Обама на същото това мероприятие. По-късно в РАН бе извършена реформа и много от учените бяха разгонени. Едва ли е случайно. Що се касае до Грета Тунберг, то либералните глобалисти я разглежда само като инструмент. Сценаристите, които пишат проекта, изобщо не се вълнуват от това дали ще издържи нейната психика…

Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на списанието за политическа култура Infacto

Loading...

Последни от България

Отиди Горе