Вашият виртуален всекидневник за новини,анализи и коментари,като никой друг

Роби или Хъшове | Или Защо трябва да се гласува

в България
Loading...

Понеже, родените през 1990 г., вече са на по 29 години и не знаят кой кой е, ще се обърнем за малко към историята, за да визуализираме несъстоялите се времена на т.нар. Преход:

„Не е достатъчно само да бъде свален един диктатор, системата също трябва да бъде променена.“

Ернесто „Че“ Гевара

На 09.11.1989 г., Берлинската стена падна.

Същата година в Народна република България, и в съседна Румъния, бяха свалени двама диктатори – другарите Тодор Живков /10.11.1989 г./ и Николае Чаушеску /25.12.1989 г./.

В северната ни съседка обаче последният беше свален от румънския народ. Тогава там избухна гражданска война. Армията  застана на страната на народа и началото на промените в Румъния бяха наложени, а житейският път на Чаушеску, заедно с този на съпругата му Елена, след импровизиран военнополеви съд, приключи до една училищна стена.

У нас, другарят Тодор Живков не беше свален от българския народ, а от други висши партийни функционери – един вид се извърши дворцов преврат начело с Петър Младенов, Александър Лилов и Андрей Луканов.

Тогава, заради трансграничното замърсяване с хлор на гр. Русе, избухнаха протести начело с „Екогласност“, създаде се и „Съюза на демократичните сили“ /СДС/, нароиха се много големи и малки партии – настана визуален политически плурализъм.

Настъпиха множество привидни промени в обществено-политически живот на Народна Република България – реално обаче всичко си остана същото, но под друга форма.

Преходът де юре приключи в началото на 90-те години на миналия век, на т.нар. „кръгла маса“. От една страна бяха „Екогластност“, СДС и пр., а от друга страна Българската комунистическа партия, държаща всички лостове и механизми на тоталитарната държава.

От тогава до сега се наблюдава само преразпределение на блага, които са съградени за десетилетия от цял един народ.

Днешните управници говорят за българския народ трето лице – „те“!

Същите не считат грабителството, на което са подложили цялата държава и народа за нещо престъпно, понеже мислят, че съграденото от баба или дядо, респ. мама или тате, е тяхно и те не го крадат, а просто си го взимат обратно, защото имат нужда. Това е начинът им на мислене!

Кои кой е в т.нар. български преход:

Димитър Попов – министър-председател, станал известен с репликата „За Бога, братя, не купувайте!“ – съдия от Върховния съд на НРБ;

Ренета Инджова – служебен министър-председател – по последни данни във все още съществуващата Агенция за приватизация;

Иван Костов – министър-председател, човекът извършил приватизацията в Република България – по-известен с продажбата на безценица на активи за милиарди. Не беше ли точно той онзи, който е чел лекции по икономика на социализма в днешния Университет за национално и световно стопанство /тогава „Карл Маркс“/;

Ректорът на УНСС проф. Стати Статев – един от многообещаващите млади учени на НРБ, не се ли обърна преди 10-тина години към студентите по отношение на техните протести с думите „Като не им харесва, да имигрират!“?!?

/бел.авт. – интересно ми е, в една истинска държава, ако преподавател в което и да е училище, си позволи подобен изказ не дали ще остане на мястото си, а дали изобщо повече ще успее да си намери работа в тази държава?!/

Симеон Сакскобургготски – човекът, който обеща на целокупния български народ, че ще оправи нещата за 800 дни… по непотвърдени данни, през втората половина на 60-те години на 20 век, когато другарят Тодор Живков е на посещение в Париж и е посрещнат лично Де Гол, и подписва споразумението за сглобяване на автомобили „Рено“ в НРБ, Първият получава за подарък от френския президент автомобил от същата марка. Довереният шофьор на другаря Живков обаче не тръгва с него към София, а към Мадрид… личен подарък за г-н Сакскобургготски за това, че е съдействал за затоплянето на отношенията между България и Иран.

/бел. ав. – интересно, ако г-н Сакскобургготски е работил против комунистическия режим в НРБ, дали е щял да получава подаръци от Първия, или е щял да последва съдбата на писателя и журналист Георги Марков – убит в Лондон, от отравяне чрез изстрелване на сачма с рицин – т.нар. „български чадър“?!?/

Анастасия Мозер – начело на Български земеделски народен съюз – Пладне /БЗНС/ – дъщеря на Георги Димитров – Гемето…

Генерал Бойко Борисов – той нямаше ли научна дейност през 80-те години в милиционерската – по днешно му полицейската – школа в кв. Симеоново, гр. София?! Иначе произхождал от репресирано от комунистите семейство.

/бел. ав. – комунистите или са били големи демократи, или доста глупави – да допуснат прогресивно, инакомислещ човек, да води научна дейност там, където се обучават кадрите, осъществяващи директната репресия върху народа… дали?!?/

Васил Божков – „Черепа“ – един от най-перспективните млади математици на НРБ… и т.н., и т.н., и т.н….

За Сергей Станишев, Румен Овчаров, Георги Първанов, Ахмед Доган, Лютви Местен /кандидат под №22 на СДС под името Велизар Димитров/ – няма смисъл да се говори. То е ясно – партията майка – БКП или понастоящем БСП и нейните производни.

Та, то май де другарка, де другар… е целият Преход, който продължава вече 30 години, време, достатъчно, за да бъде създадена Римската империя.

Реална промяна в Република България няма.

Системата остана същата!

Впечатление прави и една много важна тема от години – реформата на съдебната власт. Всеки тръгва да я реформира, но де факто тя бива капсулована все повече и повече.

Това също не е случайно.

Съдебната власт в Република България е цитаделата на системата – крепостта в крепостта, способна да издържи продължително време на обсада, т.е.: съдът дава правна рамка на всяко едно грабителство, а прокуратурата е еквивалентът на преторианците в древен Рим – най-верните на императора.

В тази насока примерите са безчет, но своеобразен връх са:

– съдия Ченалова и опитът да се открадне дружество, създадено с френски капитали, което стана повод на тръгване от Република България френският посланик да каже:

„След три години престой в България разбрах защо по света се казва, че мафията си има държава, а само тук, че държавата си има мафия.“

– Фалшивите записи на заповед заради които беше наказан най-малко виновният – частен съдебен изпълнител Иван Чолаков;

– Опитът от края на 2018 г. да се открадне либийски танкер с фалшива морска ипотека, като се ползва името на нотариус от Република Гърция, със съдействието на Морска администрация и поредния жертван частен съдебен изпълнител;

– семейство Арабаджиеви, държащи над 42 милиона лева в брой;

– Николай и Евгения Баневи, погрижили се за преуспяването на „Полимери Девня“ и кой знае колко още комбинати и фабрики, построени по времето на комунизма, чрез дружеството си „АКБ Форес“;

– „Кремиковци“ – обявено във фалит през 2008 г., когато цените на стоманата в световен мащаб бележеха близо 30-годишен връх – единственото стоманодобивно предприятие фалирало тогава на планетата Земя!

…и колко ли още знайни и незнайни активи, създавани с десетилетия са изчезнали, продадени или просто нарязани на скраб…

Така в годините, партийният електорат на Българската комунистическа партия, премина от нея не само в БСП, но и се разпръсна на висши места в Съюза на демократичните сили, БЗНС, ВМРО, после в Национално движение Симеон Втори, след това в ГЕРБ, а сега… идва ред на  Политическа партия „Възраждане“ с лидер Костадин Костадинов¹.

Да, онези възрожденци, които щяха да се откажат от полагащата им се субсидия, която после, взеха понеже не можели да оставят парите да бъдат откраднати от кликата.

Уж ги даряват, но Костадин Костадинов² и редица други как пътуват из България и чужбина, е вече ясно – отчетите на ПП „Възраждане“ за 2017 г. и 2018 г., свалени от страницата на Сметната палата.

Системата остава същата.

Тя има нужда само от нови лица и стара опозиция – кукловоди.

Всичко е само прах в очите на народа.

Е, тогава остава въпросът за кого да се гласува, предвид, че идват и поредните избори за европейски парламент.

Това всеки може сам да реши:

Който е доволен от заплатата си – да гласува за тези, които са управлявали до момента.

Който си харесва пенсията – пак да гласува за тях.

На който му харесва да живее нейде из чужбина, прогонен от бащиното си огнище – пак да гласува за тях!

На който му харесва половинката в семейството, децата, внуците, приятелите да живеят низвергнати от собствената си родина нейде по света – пак да гласува за тях!

Алтернатива в БСП, БЗНС, НДСВ, ГЕРБ, Възраждане, ДПС, ДОСТ, Атака, ВМРО – няма. Навсякъде е едно и също.

Има обаче решение – да се гласува с невалидна бюлетина.

Тогава нито един глас няма да бъде преразпределен на пропорционалния принцип, а ще бъда в графа Невалиден.

Невалидната бюлетина е вот, който вот е наказателен.

Така че, който е доволен, си знае за кого ще гласува.

Тези, които искаме промяна, тя – промяната – започва с нашата невалидна бюлетина.

С нашия наказателен вот!

Да си остане човек вкъщи, е равносилно на съучастие и робско безсилие пред т.нар. червени фашисти. Защото…

„Цената, която добрите хора плащат за своето безразличие към обществените дела, е да бъдат управлявани от лоши хора.“

Платон

…дава отговор на въпроса защо в чужбина е даденост това, за което в България трябва да се борим.

Нека не се забравя и една историческа истина:

Това, което не е платено от родителите ни, го плащаме днес ние, а неплатеното от нас днес, ще бъде плащано от деца ни!

Всеки сам решава дали да остави сметката за тези след него или да гласува.

Народът не съди!

Суверенът изпълнява присъди!

Автор: Николай Лалев

Последни от България

Отиди Горе