Проф. Бузов: Зад отравянето на Скрипал стоят тайните служби на Великобритания

в Свят
Loading...

Намеренията на французите в Сирия ще останат само на думи


Интервю на Десислава Пътева от А-specto с проф. Вихрен Бузов, преподавател във Философския факултет на ВТУ „Св. Кирил и Методий” и доктор на науките по национална сигурност.


Проф. Бузов, при срещата на върха в Анкара лидерите на Турция, Русия и Иран са се договорили да ускорят успокояването на обстановката в Сирия. Мнозина анализатори обаче са категорични, че конфликтът в Близкия изток няма да утихне скоро. Едва ли САЩ така лесно ще се откажат от своите интереси, макар да дават сигнали, че са готови да се изтеглят от региона. Какво е Вашето мнение? 

Можем да квалифицираме резултатът от тази втора среща на лидерите на Русия, Турция и Иран като предпазлив оптимизъм за бъдещето на Сирия. Иранският президент изведе на преден план това, че надеждата на сирийския народ за мир в региона сега е по-голяма, отколкото е била преди да започне сътрудничеството между тези три страни заради процеса в Астана и колективните усилия за мирно урегулиране на конфликта.

Политиката на Запада продължава да бъде непрогнозируема, дори трудна за обяснение. Това се вижда от лидерите на тези страни. Можем отново да се позовем на иранския президент Рухани, който заяви, че от Съединените щати един ден идва едно послание, друг ден – друго. Веднъж казват, че ще напуснат Сирия, след това заплашват с ракетна атака. Всичко това се дължи на факта, че през последното десетилетие – благодарение на усилията на Запада да създаде един свят на еднолична доминация на силата, благодарение на войните, които се наричаха хуманитарни интервенции – беше потъпкано, смачкано международното право, суверенитетът на националните държави и принципите на равенство и доверие в отношенията между страните. Единствено на основата на международното право и ценностите, на които то се изгражда, може да има прогнозируемо поведение.

Западът няма да се откаже лесно от кадрите, които е подготвил. Неслучайно на терен има войници, има частни наемници от почти всички западни страни, които помагат на терористите, когато последните работят в техен интерес, съдействат за тяхното извозване, за ориентирането им в други направления. Но все пак може да се каже, че в резултат от военната намеса на Русия, със сътрудничеството на Иран и другите съюзници като „Хизбула”, с проекта ИДИЛ вече е свършено и той трудно може да бъде реанимиран. ИДИЛ загубиха своята територия. Опитът да бъде реализиран втори подобен проект с Кюрдистан, който обаче възникна на няколко места, също е на път да бъде смазан, благодарение на турската интервенция в Северна Сирия.

Тези райони са освободени от кюрдските военни отряди. Стана ясно, че оттам са върнати 160 000 сирийци, възстановяват се техните домове. Тоест няма изгледи проектът „Кюрдистан”, който имаше за цел да разбие района, да доведе до резултатите, които иска Западът. А Западът иска хаос и възможност чрез подчинени правителства, чрез съмнителни структури да контролира естествените ресурси на региона – газ, нефт, петролопроводите и търговските пътища. Има за цел да попречи на усилията на Русия и Китай, както и да контролира едностранно целия регион.

Може ли да се каже, че намерението на Макрон да се намеси в конфликта в Сирия под претекст, че ще се бори срещу „Ислямска държава”, също е част от плана на САЩ? Коментира се, че неофициалната причина френските войници да се разполагат на терен е да попречат на ново настъпление от страна на Ердоган в района. 

Турция отправи директна заплаха, че ако Франция се опита да се намеси на страната на кюрдите или на техните прокси войници, на техните наемници в Северна Сирия, че ако съдейства на терористичните отряди, ще бъде поразена с твърда сила. Може да се очаква, че Турция ще удържи на думата си. Смятам, че намеренията на французите ще останат само на думи, тъй като ще срещнат твърдия отпор на страните, които участват в мирните преговори в Астана.

По-опасна е агресивната политика на Израел, която с нищо не се съобразява, както и тази на Саудитска Арабия. Това са главните съперници на Иран. Те говорят за удържане на Иран, за изтласкването му от региона и разчитат на подкрепата на Съединените щати. Така че коалицията, която използва терористите за свои цели, не се изчерпва само със Запада. Има и други играчи в региона, които имат дори по-важна роля.

На този етап обаче успехът, който има ясни резултати, е на страната на коалицията на Русия, Турция и Иран. Има перспектива за хуманитарна помощ и за мирно урегулиране на ситуацията. Заседава Конгресът за сирийски национален диалог, в който има представители и на правителството, и на опозицията. Под егидата на ООН ще бъде изготвена и нова сирийска конституция, която да бъде приета от сирийския народ със свободни избори. Всички призиви, които прозвучаха, са свързани с утвърждаването на ценностите на международното право – правото на народите на самоопределение, правото на държавите на суверенитет и на ненарушимост на границите в Близкия изток, което е и най-важно. Русия, Иран и Турция твърдо застанаха зад нея. Защитата на този принцип е единственият път към намирането на мирно решение.

Малко преди срещата в Анкара Реджеп Ердоган заяви, че се прави опит да се вбие клин в отношенията между Русия и Турция, но двете държави успяват успешно да преодолеят трудните изпитания, а с всяка неуспешна провокация връзките им укрепват. Смятате ли, че отношенията им наистина излизат извън чисто тактическата рамка, особено сега, когато заедно направиха първата копка на атомната централа „Аккую”? 

Отначало почти всички експерти твърдяха, че това сътрудничество ще е ситуативно дотолкова, доколкото Русия се съгласи да подкрепи турските операции в Северна Сирия срещу кюрдите. Но все повече се вижда, че то не е ситуативно, а започва да се превръща в стратегическо заради първата копка на атомната централа „Аккую” край Мерсин, където са заложени огромни финансови инвестиции, „Турски поток” и ракетите С-400, които ще охраняват небето над Турция. Анкара държи те да бъдат доставени по-бързо.

Турция все по-осезаемо гледа на изток, но без да прекъсва участието си в НАТО и без да губи интерес към евроинтеграционния процес. Но тази „допълнителност” на нейните интереси – точно такъв термин използва Ердоган по повод на процесите в Астана и в Женева, може да бъде оценена положително. Турция декларира, че има интерес за сътрудничество с Европейския съюз (ЕС), настоява ЕС да изпълни ангажиментите си – да финансира с 3 милиарда евро бежанците от Сирия, които са 3,5 милиона души. Основна вина за това, че те се намират на територията на Турция носят ЕС и САЩ. Ердоган настоява да се изпълнят поетите ангажименти, както и да се отворят нови глави. Турция не се е отказала от евроинтеграцията, но търси защита на своите интереси там, където намира шансове те да бъдат реализирани в дългосрочна перспектива. В този смисъл сътрудничеството с Русия е доста по-стратегическо, отколкото това, което е ориентирано на Запад.

Затоплянето на отношенията между Турция и Русия е в контраст с конфронтацията между Русия и Запада, породена от отравянето на бившия руски шпионин Скрипал във Великобритания. Каква е Вашата версия за случилото се? Истерията, която се разрази около този случай и последвалото изгонване на руски дипломати не са ли просто част от антируската стратегия? Реално няма доказателства, които да уличават Русия в това деяние. 

Тази истерия доста компрометира британското правителство. Още повече, че то не предостави някакви твърди доказателства. Мнението на експертите дори подсказва, че няма никакви данни за изработването на такъв газ и за внасянето му от Русия. Имам убеждението, че зад тази операция стоят тайните служби на Великобритания. Операцията обаче е поръчана от политиците, които искат да намерят повод да забавят Брекзит, тъй като той ще струва много на Великобритания. По причини, свързани със сигурността, преговорите могат да се протакат, да се търсят варианти за облекчаване на финансовата тежест. Друго обяснение може да бъде свързано и с проблеми на сигурността.

Тази политика на прехвърляне на оръжия, на дрънкане на оръжия, за позициониране на военни бази и разполагане на военна техника около руската граница, както и историята със Скрипал, всъщност е част от хибридната война, която се води. А тя се води и от двете страни. Първо, цели се отклоняване на вниманието, за да може процесът по излизане на Великобритания от ЕС да се забави. Второ, търси се повод за нови военни разходи за сигурност, от които се печели много. Както казва турският президент Ердоган: „Всички знаят кой печели от ескалацията на несигурността”.

Действията на Турция в Сирия могат ли да отприщят нова мигрантска вълна? 

Струва ми се, че се вземат достатъчно мерки за сигурност на самата територия на Турция. Що се отнася до този несполучлив опит да се създаде кюрдска автономия в Северна Сирия, трябва да се отбележи, че с американска подкрепа кюрдите се опитаха да завземат територии, които винаги са били арабски. Те постъпиха по същия начин като ИДИЛ, за да могат да експлоатират природните богатства, инсталациите за добив на газ. В този смисъл операцията на турските войски има и контекста на освобождаване на арабите и частично се подкрепя от нейното население. Най-много от бежанците в този район, които са били в лагера в Хатай, са именно араби, избягали от войната. Сега те се завръщат, тъй като не са заплашени нито от кюрдските отряди, нито от ИДИЛ.

Далеч съм от мисълта, че Турция преследва само такива позитивни цели там. Тя иска да отдалечи максимално кюрдската заплаха от своята граница, като прави това с всички средства. Но не очаквам нова мигрантска вълна от този регион, имайки предвид каква стена беше изградена на турската граница. По-скоро част от въоръжените кюрди могат да се преместят към Ирак, където нещата са по-хлабави, където могат да продължат оръжейните действия.

На фона на тристранната среща между Русия, Турция и Иран, американският президент отправи покана за посещение на Белия дом към руския държавен глава Владимир Путин? Уплашиха ли се американците от този съюз и от заявката на Русия, че разполага с нови стратегически оръжия? Каква е реалната причина за този опит за стопяване на ледовете между САЩ и Русия, като имаме предвид и това, че неотдавна от САЩ бяха изгонени 60 руски дипломати, които станаха жертва на домино ефекта, предизвикан от Великобритания.

Трудно е да се каже колко на брой са здравомислещите в сегашната американска администрация, особено в средите, които са свързани със сигурността. Имайки предвид посланията, които идват оттам, те не са много. Но една среща би била от голяма полза за облекчаване на напрежението и за намиране на общи точки за преодоляване на ескалацията, която върви в много посоки – в Близкия изток, в Украйна, на Балканите съществува заплаха от война между Косово и Сърбия. Навсякъде сблъсъкът е между Запада, ръководен от Съединените щати, и Русия. В този смисъл такава среща е необходима. Но дали съветниците на Тръмп, които не се причисляват към здравомислещите, ще допуснат той да проведе такава среща? По-скоро не.

Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto

Loading...

Последни от Свят

Отиди Горе