Вашият виртуален всекидневник за новини,анализи и коментари,като никой друг

Премълчаните истини за кримските татари

в България
Loading...

Спекулaциите с историята са най-страшната манипулация, защото целта е не да се изясни истината, а да се посеят омраза и ненавист. Знаем до какво водят те – конфликти и война.

Който иска мир, не спекулира с историята, казва Херодот. И обратно, искаш ли конфликт, най-лесно е да го постигнеш с изопачаването на фактите и фалшифицирането на истината. Както се получи на конкурса Евровизия 2016, на който политически подкованото жури загърби истината, историческата логика и творческата свобода и обяви за чиста монета една болезнена страница от историята, в която никой няма право да рови с жажда за мъст и реваншизъм. Победителката Джамала сподели откровено след това, че песента носи политическо послание, че има скрит смисъл и завоалиран политически подтекст и всъщност става дума за присъединяването на Крим към Русия през 2014-а, а не толкова за кримските татари от 1944 г. Но според правилата на Евровизия песните от конкурса не могат да съдържат политически лозунги и послания. Много би било любопитно как ще реагира същото това жури, ако догодина на конкурса в Украйна Полша се появи с песен, която да разказва за Волинското клане, осъществено от главорезите на украинския национален герой и нацистки колаборационист Степан Бандера през юли 1943 г., когато са избити зверски (клани с ножове, разчленявани с брадви, връзвани,измъчвани, горени) над 100 000 невинни поляци – селяни, жени, деца. Това е най-голямото клане на цивилни граждани извън нацистките концлагери през Втората световна война. Но тази истина десетилетия наред се прикрива и неглижира.

Обаче се надава вой до небесата за изселването на кримските татари, като се представя само част от истината. А останалата част се изопачава, при това напълно умишлено. Защото истината изобщо не е лицеприятна. Четири дни след Евровизия Украйна отбеляза за първи път официално Деня в памет на жертвите на геноцида на кримските татари по повод насилственото им преселване в Средна Азия преди 72 години. В този трагичен епизод има прекалено много лицемерие, скриване на истината, изопачаване на историческите факти и най-вече на такива ценности като чест, достойнство и морал. При това се спекулира с реалната трагедия на цял един народ. Затова е особено важно истината да се открои, без да се скриват историческите факти и реалните престъпления. Манипулациите на тази тема продължават и както стана ясно, дори се възпяват в попмузиката. А фактите са ужасно мрачни и едва ли стават за възпяване.

Важно е да се отбележи, че при преброяването на населението в Крим през 1939 г. е установено, че от цялото население на Крим, което е 1 126 385 души, кримските татари наброяват 218 179 души (19,4%), руснаците са 558 481 (49,6%), а украинците 154 120 (13,7%). Освен това има още 65 299 евреи (5,8%), 51 299 (4,6%) немци, 20 652 (1,8%) гърци, 15 353 (1,4 %) българи, 12 873 (1,1%) арменци и 29 276 други (2,6%). Поради това целта на германската пропаганда и тактика е да противопоставят кримските татари на руснаците. Но това също не е масово и една голяма част от татарите попълват също така и партизанските отряди и се борят срещу нацистките окупатори. След началото на Великата отечествена война на 22 юни 1941 г. нацистката армия почти безпрепятствено прегазва западните територии на СССР. Германците завладяват цялата територия на Украинската съветска социалистическа република и на 24 септември 11 германски армии в състава на Групата армии „Юг” под командването на ген. Ерих фон Манщайн започват настъпление към Крим. Окупират полуострова, но не успяват да превземат Севастопол. На 7 май 1942 г. Манщайн дава заповед за началото на операция „Лов на жерави”, чиято крайна цел е завладяването на Севастопол и ликвидирането на главната база на Черноморския флот на СССР. Блокадата на града трае 250 дни и на 1 юли съпротивата на Червената армия е сломена. Вермахтът установява контрол над Крим и започва да унищожава методично населението, като изгражда концентрационни лагери и организира масови екзекуции. Убити са 45 000 военнопленници от Червената армия и 72 000 мирни жители на Крим, а в затворите и лагерите са задържани над 18 000 души. Най-големият совхоз „Красный” в Симферопол е превърнат в концентрационен лагер на смъртта и там са разстреляни, изгорени и ликвидирани над 15 000 души. Загиват дори актьорите от Симферополския руски театър за драма и комедия, които са участвали в антифашистката група „Сокол”. Загиват и деца. За охрана и обслужване на лагерите германските окупационни войски разчитат на местни колаборационисти, най-вече това са украински националисти от отрядите на Степан Бандера и Роман Шухевич. Но концлагерът „Красный” е охраняван от кримски татари доброволци, зачислени в 152-ри батальон на Украинската спомагателна полиция (HIPO Schuma). Това е местно военизирано формирование подобно на много други в окупираните територии, което се подчинява на германското полицейско управление. Украинската спомагателна полиция е съставена от членове на Украинската народна милиция, която от своя страна е създадена от Организацията на украинските националисти (ОУН), ултрадясна националистическа организация, поставила си за цел да създаде независима украинска държава, която да включва населени с украинци полски, руски, румънски и чехословашки територии. Нацистите използват тактиката за насъскване на етническа вражда, а там, където населението е хомогенно, налагат други методи на разделение и озлобление. Поради което се стига до странни абсурди. Така например южната част на Брянска област в Локотски район и Дятково са населени с етнически руснаци. В Локот управлението е поверено на вафенбригаденфюрер Бронислав Камински, обербургмайстер (кмет), бивш агент на НКВД, бивш член на Комунистическата партия, създател на 29-а гренадирска РОНА (1-ва руска), и районът е на „самоуправление”, като нацистите не се намесват. В другия район, Дятково, до 6 юни 1942 г. продължава да съществува съветската власт, районът е контролиран от партизаните и затова прекръстват града Партизанск. Но войниците на Вермахта не предприемат нищо, за да ликвидират този анклав на съветската власт. На 18 януари 1942 г. началникът на партизанското движение в СССР Пантелеймон Пономаренко пише писмо до Сталин, в което казва: „Немците използват всички средства, за да привлекат в борбата с партизаните контингенти от нашето население от окупираните области, създавайки военни отряди, наказателни и полицейски групи. С това те искат да противопоставят на партизаните не редовна армия, а формирования от местното население. Около тази тактика се вихри диванационалистическа пропаганда. По този начин нацистите разпалват антисемитизъм, националистическа вражда, етническа ненавист… Така например кримските татари получават от нацистите градините, лозята и тютюневите ниви, конфискувани от руснаците и гърците…”. Когато става въпрос за колаборационизъм в периода на нацистката окупация на полуостров Крим, то най-драстичен пример са именно кримските татари. Този разговор е следствие на една национална трагедия: депортацията на кримските татари след края на войната. Но исторически несправедливо е всички кримски татари да бъдат дамгосани с това петно, защото не всички са били колаборационисти. И освен това не са само кримските татари активни колаборационисти на окупаторите от Вермахта. Така например бургмистер на Ялта през 1942 г. става Виктор Малцев, полковник от Червената армия. Той става генерал-майор от колаборационистката армия на генерал Андрей Власов Комитет за освобождение на народите на Русия. Заради предателство към СССР е обесен заедно с ген. Власов на 1 август 1946 г. в двора на затвора Бутирка. Бойци от тази армия участват в наказателни операции срещу отряди на кримските партизани. През юни 1942 г. на полуостров Крим се появяват пунктове за вербуване на доброволци за Руската освободителна армия на Власов. В тези части се записват около 5000 руснаци и казаци, докато формированията на кримските татари достигат до 20 000 души. Въпреки тази диспропорция не е коректно да се говори само за колаборационизъм на кримските татари. Началникът на Южния щаб на партизанското движение Павел Селезньов пише през пролетта на 1944 г. в радиограма до Ставката в Москва: „Зверствата, грабежите, насилията на германците озлобяват и ожесточават населението на окупираните територии. Всекидневно расте недоволството от окупаторите. Населението очаква настъплението на Червената армия. Характерно е, че кримските татари масово се присъединяват към партизаните”. Комисар на Четвърта партизанска бригада е кримският татарин Мустафа Селимов, в която се сражават 501 кримски татари. Друг пример: Абдраим Решидов, татарин, който има 222 бойни полета, съветски герой, командир на полк от бомбардировъчната авиация на Червената армия. Летецът Ахмет Хан Султан лично сваля 30 германски самолета и получава званието „Герой на Съветския съюз”. При отбраната на Одеса командирът на артилерийски полк Сеитнаф Сеитвелиев унищожава лично 15 германски танка „Тигър”. След това участва и в боевете при Керч, Севастопол, на Курската дъга и в операцията „Багратион” в Белорусия. По време на борбата срещу нацистката окупация в продължение на 26 месеца в Крим действат 80 партизански отряда и 220 подривни групи. Те унищожават 29 хиляди германски войници и полицаи в 250 сражения и 1600 операции. В отговор на тези операции окупаторите за отмъщение разстрелват мирни жители, като изгарят 127 населени пункта. На 24 март 1942 г. нацистите изгарят живи в плевня 38 души в гръцкото село Лаки. В село Улу-Сала на югоизток от Бахчисарай също са изгорени живи 34 жени, деца и старци като наказание за мъжете, които са партизани. През юли 1942 г. са разстреляни всичките 125 жители на село Упруси. На 30 юни 1942 г. в село Борятино са разстреляни всички мъже и жени и дори пет деца са обесени. В село Вздружное на 19 септември 1942 г. са разстреляни 132 жители, в село Ворка са разстреляни и изгорени 137 жители. Всички тези жертви са кримски татари.

Не бива обаче да се премълчава и истината за дезертьорството на кримските татари, което е най-масово на фона на останалите етнически групи на полуострова. След началото на Великата отечествена война всички мъже от Крим на наборна длъжност са мобилизирани в Червената армия. В това число и кримските татари. Но те се оказват най-многобройната етническа група, която дезертира и отказва да служи в дълг към родината. В докладна записка от Севастопол на зам.-началника на НКВД Кобулов и зам.-началника на милицията Серов с дата 22 април 1944 г. се казва: „Всички жители на Крим, които са призовани в Червената армия, са 90 000 души, като от тях 20 000 са кримски татари. През есента на 1941 г. при отстъплението на Червената армия 20 000 кримски татари дезертират от 51-ва армия”. Това означава, че дезертьорството на кримските татари е поголовно и масово. Според справка на НКВД например от татарското село Коуш от призованите в армията 132 мъже, 120 отказват да се явят на сборния пункт и дезертират от армията. Макар и да са малцинство, кримските татари се ползват със значителни привилегии пред другите етнически общности, кримскотатарският език дори е официален език заедно с руския. Освен това административното деление на Крим е осъществено на базата на националните малцинства поради което са създадени 207 руски съвета, 144 татарски, 37 немски, 14 еврейски, 9 български, 8 гръцки, 3 украински и по два арменски и естонски. Създадени са и райони с компактно етническо население – 7 татарски (Судакски, Алуштински, Бахчисарайски, Ялтенски и Балаклавски), един немски (Биюк-Онларски, прекръстен на Телмански) и 1 еврейски (Фрайдорфски). Във всички училища материалът се преподава на родния език, като дори на места „коренизацията” се провежда насилствено. Поради това съществува един любопитен документ от 1930 г. на селския съвет на Ново-Царицин, който възроптава срещу преподаването на български език и настоява пред властите в Севастопол да им пратят руски учители. В документа се казва: „Категорично заявяваме, че не желаем да осакатяваме своите деца с преподаване на български език в нашите училища, който не им е нужен.Нашите деца, изучавайки български език, не успяват да се справят с руския и след това не могат да учат в средните и висшите учебни заведения. Нямаме намерение да си пращаме децата в България”. Така по онова време българите се отказват от родния език в училище и децата им изучават само руски.

След всичко, което имат като отделен етнос, кримските татари започват да сътрудничат с германските окупатори. Това е характерна черта на татарите от полуострова. Всеки път от момента на присъединяването им към Руската империя в края на XVIII век, когато на полуострова стъпи окупатор, татарите охотно започват да му служат и да тероризират руското православно население. Така и през 1941 г., след като става ясно, че германската окупация ще контролира острова, татарите започват масово да се присъединяват към германските наказателни отряди и шпицкоманди. Германците от своя страна насърчават тези настроения и постоянно разпространяват листовки над населените с кримски татари региони, в които им обещават, че окончателно ще решат въпроса за автономията на кримските татари, естествено, в рамките на протекторат на Германската империя. Ето какво пише в своята докладна до Хитлер фелдмаршал Ерих фон Манщайн: „Болшинството от татарското население на Крим е настроено доста дружески към нас. Успяхме дори да формирамеот татарите въоръжени роти за самоотбрана, чиято задача е да защитават своите селища от нападения на криещите се в планините партизани. Причината за партизанското движение, което ни създава доста главоболия, е наличието на прекалено много руснаци сред населението на Крим. Татарите веднага застанаха на наша страна. При нас дойде татарска депутация, която донесе плодове и красиви ръчнотъкани подаръци за освободителя на татарите – Адолф Хитлер ефенди”. На 11 ноември 1941 г. в Симферопол и другите по-големи населени пунктове в Крим се създават „мюсюлмански комитети”. Тяхната организация и дейност се осъществява под контрола на германското военно командване и SS. По-късно ръководството преминава под надзора на SD, разузнавателната служба на SS. Мюсюлманските комитети влизат в състава на Татарския комитет с централизирано подчинение на Кримския център в Симферопол. През октомври 1941 г. германските окупатори с помощта на татарските доброволци започват да създават въоръжени отряди за самоотбрана под командването на германски офицери, т.нар. хиви (Hilfswilliger, Hiwi). Тези отряди се използват за осъществяване на наказателни операции срещу партизаните, но някои от тях се изпращат и на фронтовата линия в Керч и Севастопол, където воюват директно срещу Червената армия. Тези отряди се командват от началника на оперативната група D на Гестапо и на SD в южните окупирани територии оберфюрер Ото Олендорф, който е съден и екзекутиран по време на Нюрнбергския процес. На 3 януари 1942 г. в справка на Главното командване на сухопътните войски на Вермахта се казва: „На 3 януари 1942 г. под надзора на оберфюрер Олендорф се състоя първото тържествено заседание на Татарския комитет в Симферопол по случай началото на вербуването на кримски татари за защита на родината от болшевиките. Той приветства татарите исъобщи, че лично фюрерът е разрешил татарите да получат оръжие и да бъдат зачислени към Вермахта, да получават възнаграждение наравно с германските войници и всичко да им бъде осигурено”. Това става с личния подпис на три заповеди на фюрера – D WF-03/5823, D WF-03/31527, D WF-03/10435. В отговор на поздравите на оберфюрер Олендорф председателят на Татарския комитет Джамил Абдурешидов казва: „Говоря от името на комитета и от името на всички татари, убеден, че изразявам техните мисли. Достатъчен е само един призив от германската армия и ние, татарите, до един ще влезем в битката с общия враг. За нас е голяма чест да получим възможност да се борим под ръководството на фюрера Адолф Хитлер, най-великия син на германския народ. Заложената в нас вяра ни дава огромни сили и ние, без да се замисляме, се доверяваме на ръководството на германската армия. Нашите имена след това ще бъдат чествани заедно с имената на онези, които се заеха с освобождението на поробените народи”. След това татарите искат разрешение „да започнат борба против безбожниците” с молитва според техните обичаи и повтарят след моллата три молитви: Първа молитва: За постигане на скорошна победа и за достигане на общата цел, както и заздраве и дълги години живот на фюрера Адолф Хитлер. Втора молитва: За добруването на германския народ и неговата доблестна армия. Трета молитва: За падналите като мъченици бойци на Вермахта. Още на следващия ден първите татарски доброволчески отряди са изпратени на предна бойна линия на Керченския фронт и отчасти на Севастополския участък от фронта, където започват сражения с Червената армия. Що се отнася до татарските наказателни отряди, тяхната задача е да откриват и ликвидират партийните активисти и представителите на съветите, да преследват и унищожават партизаните, да охраняват затворите и концлагерите на SD и лагерите за военнопленници. Те вършат тази колаборационистка дейност в рамките на следните структури:

  1. КРИМСКО-ТАТАРСКИ ОТРЯДИ В СЪСТАВА НА ВЕРМАХТА
  2. КРИМСКО-ТАТАРСКИ НАКАЗАТЕЛНИ И ОХРАНИТЕЛНИ БАТАЛЬОНИ НА SD
  3. ОТРЯДИ В АПАРАТА НА ПОЛИЦИЯТА И ПОЛЕВАТА ЖАНДАРМЕРИЯ
  4. НАДЗИРАТЕЛИ В ЗАТВОРИТЕ И ЛАГЕРИТЕ НА SD

Кримските татари изпълняват своята колаборационистка дейност в германски униформи и с германско оръжие. Тези, които се отличат, се награждават или повишават в длъжност. Ето какво се казва в сводка на Главното командване на сухопътните войски от 20 март 1942 година: „Татарите имат добро самочувствие, отнасят се почтено и с послушание към германските началници и се гордеят, когато получават признание или повишение по служба. За тях най-голяма гордост е да носят германска униформа. Най-често ни молят да ги снабдим с немско-руски речници. Изпитват особена гордост, когато могат да отговорят на въпрос на немски език”. Освен доброволческите отряди и наказателните роти в татарските села са създадени сили за самоотбрана, в които се назначават жители на тези села. Те получават оръжие и участват активно в наказателни операции срещу партизаните. В същата справка на Вермахта пише още: „Разполагаме със сведения, че при изпълнение на различни акции от разузнавателен характер татарите се представят на добро ниво. По отношение на дисциплината и темпото на придвижване при марша на ротите също показаха добрите си страни. В сраженията с партизаните и в боевете на войсковите подразделения се проявиха с уверени действия, унищожавайки напълно или частично партизаните или принуждавайки ги да отстъпят – както например се случи в района на Бахчисарай, Карабогаза и Судака. При последния бой водиха дори сражения с редовни части на руската армия. За бойния дух свидетелстват загубите – около 400 убити и ранени. Трябва да се отбележи, че от всички бойци – около 1600 души, само един избягапри партизаните и един не се върна от отпуск”. В докладите на Вермахта командирите дават „висока оценка” за демонстрираната от татарите безкомпромисност и жестокост при ликвидиране на враговете. Дори се споменава, че при една такава операция на SD в Судакски район от май 1942 г. татарите засенчват дори германските бойци със своята жестокост. При изпълнението на задачата татарите ликвидират разузнавателен десант на Червената армия, като залавят, измъчват и след това изгарят живи 12 съветски десантчици. Същата жестокост и безкомпромисна бруталност татарите демонстрират и при наказателните операции срещу мирното население. Има документирани случаи, когато руски жители на Крим търсят закрила от германското командване, за да бъдат защитени от терора на татарите. За тези свои проявления на жестокост татарите се награждават и получават ордени за храброст и особени заслуги. През април 1942 г. Симферополският мюсюлмански комитет разработва устав и програма за мюсюлманските комитети, в които открито се посочва целта на колаборационизма:

  1. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ ДЕЙНОСТТА НА ПАРТИЯ „МИЛЛИ-ФИРКА” (НАРОДНАТА ПАРТИЯ)
  2. СЪЗДАВАНЕ НА КРИМСКОТАТАРСКИ ПАРЛАМЕНТ
  3. СЪЗДАВАНЕ НА ТАТАРСКА НАЦИОНАЛНА АРМИЯ
  4. СЪЗДАВАНЕ НА САМОСТОЯТЕЛНА ТАТАРСКА ДЪРЖАВА, ПРОТЕКТОРАТ НА ГЕРМАНИЯ

Програмата е изпратена от старейшината на кримскотатарските националисти Амет Озенбашлъ на Хитлер ефенди, но той не я одобрява. През май 1943 г. Амет Озенбашлъ праща на Хитлер меморандум, в който излага нова програма за сътрудничество с Германия:

  1. СЪЗДАВАНЕ В КРИМ НА ТАТАРСКА НЕЗАВИСИМА ДЪРЖАВА, ПРОТЕКТОРАТ НА ГЕРМАНИЯ
  2. СЪЗДАВАНЕ НА ТАТАРСКА НАЦИОНАЛНА АРМИЯ НА ОСНОВАТА НА БАТАЛЬОНИТЕ SHUMA И НА ДРУГИТЕ ДОБРОВОЛНИ ОТРЯДИ
  3. ВРЪЩАНЕ В КРИМ НА ВСИЧКИ ТАТАРИ ОТ ТУРЦИЯ И ДРУГИ ДЪРЖАВИ И ПРОЧИСТВАНЕ НА КРИМ ОТ ДРУГИ НАЦИОНАЛНОСТИ 4
  4. ВЪОРЪЖАВАНЕ НА ЦЯЛОТО ТАТАРСКО НАСЕЛЕНИЕ ЗА ВОЙНА С БОЛШЕВИКИТЕ ДО ОКОНЧАТЕЛНАТА ПОБЕДА НА ТАТАРИТЕ В КРИМ
  5. ОПЕКА НА ГЕРМАНИЯ НАД ТАТАРСКАТА ДЪРЖАВА, ДОКАТО ТЯ УСПЕЕ ДА СЕ ИЗПРАВИ НА КРАКА И ДА СЕ РАЗВИВА САМОСТОЯТЕЛНО

Тази програма заляга в основата на създадения с финансовата подкрепа на германците и на Мюсюлманския комитет вестник „Свободен Крим”, издаван на полуострова от 1942 до 1944 г. Ето няколко любопитни материала от „невинните” татари, които след това Сталин бил наказал несправедливо.

3 март 1942 г.

„Откакто нашите братя немци прекосиха историческия ров при портите на Перекоп, занародите на Крим изгря великото слънце на свободата и щастието.”

10 март 1942 г.

„На събранието на Мюсюлманския комитет мюсюлманите изразиха своята благодарност към великия фюрер Адолф Хитлер ефенди за дарения свободен живот на мюсюлманския народ. След това те организираха богослужение за много години живот и здраве на Адолф Хитлер ефенди.”

В същия брой има и друг интересен детайл:

„За Великия Хитлер – освободител на всички народи и религии! 2000 татари от село Кокозъй (днес Соколинское, Бахчисарайски район) се събраха на молебен в чест на воините на Вермахта. Мюсюлманите отправиха молитва за германските воини мъченици. Целият татарски народ се моли всяка минута и моли Аллах да дари германците с победа над целия свят. О, Велики вожде, казваме Ви от цялата си душа, с цялото си същество, вярвайте ни! Ние, татарите, Ви даваме дума да се борим с еврейското стадо и болшевиките рамо до рамо с германските воини! Бог да Ви благослови, наш велики хер Хитлер!”

20 март 1942 г.

„Заедно със славните братя немци, пристигнали точно навреме, за да освободят света на Изтока, ние, кримските татари, заявяваме пред целия свят, че не сме забравили тържествените обещания на Чърчил във Вашингтон, неговите стремежи да възроди жидовската власт в Палестина, желанието му да унищожи Турция, да завземе Истанбул и Дарданелите, да организира въстания в Турция и Афганистан. Изтокът чака своя освободител, но не от лъжливите демократи и аферисти, а от Националсоциалистическата партия на освободителя Адолф Хитлер. Даваме клетва за саможертва в името на тази свещена и бляскава задача!”

10 април 1942 г.

Послание към Адолф Хитлер, отправено на молебен на над 500 мюсюлмани от град Карасубазар:

„Освободителю наш! Искаме само да Ви благодарим за Вашата помощ, а благодарение на смелостта и саможертвата на Вашите войски ние можем да откриваме свои молитвени храмове и да извършваме молебени. Няма и не може да има сила, която да ни раздели от германския народ и от Вас. Татарският народ се е заклел и е дал дума, изпращайки доброволци в редиците на германската армия, ръка за ръка с Вашитевойски да се борим против врага до последна капка кръв. Вашата победа е победа на целия мюсюлмански свят. Молим се на Аллах да носи здраве на Вашите войски и го молим да дари Вам, великият освободител на народите, дълги години живот. Вие сега сте освободител, вожд на мюсюлманския свят – наш Адолф Хитлер!”

В същия брой:

„До освободителя на угнетените народи, сина на германския народ Адолф Хитлер! Ние, мюсюлманите, с пристигането на доблестните синове на Велика Германия с Вашето благоволение и в памет на дълговечната дружба застанахме рамо до рамо с германския народ, грабнахме оръжието и започнахме да се сражаваме до последна капка кръв за заявените от Вас велики общочовешки идеи, а именно унищожението на червено-жидовската-болшевишка чума до край и без остатък. Нашите предци са дошли от Изтока и ние очаквахме освобождение оттам, но днес обявяваме като свидетели, че нашето освобождение идва от запад. За първи и единствен път може би Слънцето изгрява от запад. Това Слънце сте Вие, наш велик приятел и вожд, със своя могъщ германски народ!”
От Президиума на мюсюлманския съвет

Днес украинските историци и обявеният извън закона Меджлис на Мустафа Джемилев залагат на имиджа на кримските татари като „репресиран народ” и твърдят, че обвиненията в предателство, извършено от отделни групи кримски татари (в никакъв случай масово), необосновано са били пренесени върху целия кримскотатарски народ. Авторът на мащабната монография „Депортацията на народите на Съветския съюз” Николай Бугай представя документи на Вермахта, които оформят съвсем различна картина. „В частите на германската армия, дислоцирана в Крим, са служили 20 000 кримски татари, тоест това е почти цялото кримскотатарско население на наборна възраст, което е било призовано в Червената армия и след това дезертира. Тези данни съвпадат и със справката, изпратена от Кобулов и Серов през 1944 г. В същото време според архива на Командването на партизанските отряди към 1 юни 1943 г. партизаните в Крим са наброявали 262 души, от които 145 руснаци, 67 украинци и 6 татари. На 15 януари 1944 г. по данни на архива на Кримския областен комитет на Комунистическата партия на Украйна на полуострова е имало 3733 партизани, от които 1944 руснаци, 348 украинци и 598 татари. Към април 1944 г. според друга справка на Командването на партизанските отряди е имало 2047 руснаци партизани, 391 татари, 356 украинци, 71 беларуси и 754 други (българи, гърци, евреи). Дори да се вземе най-оптимистичната справка, съотношението между кримските татари партизани и тези, служили в наказателните отряди на Вермахта, е в съотношение 1 към 30.

На 12 май 1944 г. в резултат на Кримската настъпателна операция на Червената армия Крим най-после бива освободен. Още на 25 април 1944 г. Лаврентий Берия пише на Сталин:

„С цел да избягат от отговорност за извършени злодеяния много татари се опитват дасе възползват от провежданата акция за наемане на доброволци за армията и се явяват в сборните пунктове с молба да бъдат зачислени в Червената армия. Отчитайки тези обстоятелства и с цел предотвратяване на проникване на немски шпиони и предатели, наши работници са зачислени към командващия Четвърти украински фронт маршал Толбухин и чрез управлението на контраразузнаването Смерш е организирана филтрация на фронта.”

Ето какво се казва в доклад на НКВД на Кримска АССР, на базата на който е разработена докладната на Берия:

„Според официалните данни на Кримския областен комитет на партията партизаните в Крим наброяват 3800 души. Междувременно във всички градове, големи населени пунктове, а така също и по пътищата се срещат големи групи въоръжени хора на наборна възраст, облечени в германски униформи, с единствен опознавателен знак – парче червен плат на шапката. При направените проверки е установено, че броени дни преди офанзивата на Червената армия полицаи от отрядите за самоотбрана и други помощници на окупаторите, участвали преди това в преследването на партизаните,започнали да се присъединяват към партизанските отряди, за да се влеят в Червената армия. В село Албат на Старокримски район 140 полицаи и други сътрудници на нацисткото командване са се присъединили към партизаните три дни преди отстъплението на германските части.

В град Евпатория 40 души кримски татари, които преди са били част от армията на окупаторите, преминали към партизаните и изразили готовност да се сражават на страната на Червената армия. Но органите на НКВД не дремят и провеждат в Крим работа по разкриване и разобличаване на агентурата на противника, на изменниците на родината, на слугите на нацистките окупатори, както и на всякакви антисъветски елементи. Към 7 май 1944 г. са арестувани 5381 души. Иззето е незаконно оръжие – 5995 винтовки, 337 картечници, 250 автомата, 31 минохвъргачки и голямо количество гранати и патрони. От частите на Червената армия са дезертирали 20 000 кримски татари, които са изменили на родината и са преминали на служба при немците, за да се сражават с оръжие в ръка срещу Червената армия.”

На 13 май 1944 г. Лаврентий Берия пише докладна до Сталин, в която казва:

„Отчитайки предателските действия на кримските татари против съветския народ иизхождайки от нежелателността кримските татари да продължават да живеят в пограничните райони на Съветския съюз, НКВД внася за Ваше разглеждане проекторешение на Държавния комитет по отбраната за изселване на всички татари от територията на Крим. Считаме за целесъобразно кримските татари да бъдат разселени в районите на Узбекската ССР, за да се използват за работа в селскотостопанство – колхози, совхози, в промишлеността и в строителството. Въпросът с разселването на татарите в Узбекска ССР е съгласуван със секретаря на ЦК КП(б) на Узбекистан другаря Юсупов. Според предварителни данни в настоящия момент в Крим живеят между 140 и 160 хиляди татари. Операцията по изселването ще започне на 20-21 май и ще бъде приключена на 1 юни. Представям проект за постановление на Държавния комитет по отбраната, моля за Вашето решение.
Комисар на вътрешните работи на СССР, Л. Берия…”

Още същия ден е издадено постановление на Държавния комитет за отбрана, което съдържа следните мерки: Всички татари да бъдат изселени от територията на Крим и заселени за постоянно в качеството на специални заселници в Узбекска ССР. Изселването е възложено на НКВД СССР. Да бъде установен следният ред и условия за изселване:

а)       Разрешено е на специалните заселници да си вземат лични вещи, дрехи, битов инвентар, посуда и продоволствие в размер на 500 кг на семейство. Оставащите на място имущество, сгради, дворни постройки, мебели и земи се предават на местните органи на властта;

б)      Приемането на добитъка, зърното, овошките и други видове селскостопанска продукция да става с издаване на обменни квитанции за всеки населен пункт и всяко домакинство. Да бъде възложено на НКВД СССР, Наркомзем, Наркоммясо, Молпром, Наркомсовхоз и Наркомзаг СССР до 1 юли т.г. да представят на Съвета на народните комисари предложения за реда за връщане срещу обменните квитанции на техния добитък, домашни птици и селскостопанска продукция…;

в)       За всеки ешелон със специални преселници да бъде назначен по един лекар и две медицински сестри със съответен запас от медикаменти и да им бъде гарантирано медицинско и санитарно обслужване. Всички ешелони да бъдат осигурени с топла храна и напитки;

г)       На всички специални преселници, насочени към Узбекска ССР, да бъдат осигурени кредити за строителство на домове към местата на тяхното заселване и домашно обзавеждане до 5000 рубли на семейство с разсрочено връщане до 7 години.

Операцията по депортацията на кримските татари започва на 18 май 1944 г. – само седмица след освобождаването на полуострова от нацистките окупатори. На 20 май народният комисар за вътрешни работи Лаврентий Берия получава следната телеграма:

„С настоящето докладваме, че започналата в съответствие с Вашите указания операция по изселване на кримските татари от 18 май е завършена на 20 май в 16:00 часа. Изселени са 180 014 души, натоварени в 67 ешелона, от които 63 ешелона с численост от 173 287 души са изпратени към указаното място на заселване, а останалите 4 ешелона ще бъдат изпратени днес. Освен това районните военни комендатури са мобилизирали 6000 татари на наборна възраст към управлението на Червената армия в градовете Гуриев, Рибинск и Куйбишев. От насочените по ваше указание 8000 души от специалния контингент на разпореждане на тръста „Московугол” 5000 души също са татари. По този начин от Кримската АССР са изселени 191 044 лица с татарска националност. Върху територията на Крим продължава операцията по разкриване и подвеждане под отговорност на предателите, в хода на която са арестувани 1137 души за антисъветска дейност, а общо за цялата операция 5989 души. Иззето е оръжие: минохвъргачки – 10, картечници – 73, автомати – 192, пушки – 2650, боеприпаси – 46 603 единици. Общо за цялата операция са иззети: минохвъргачки – 49, картечници – 622, автомати – 724, пушки – 9888, боеприпаси – 326 887 единици.

При провеждането на операции не е имало никакви ексцесии,

Кобулов, Серов, град Симферопол.”

Любопитно е, че предателството на кримските татари е отразено и в германските архиви и във вече споменатата справка на Главното командване на сухопътните войски от 20 март 1942 г. Там се казва още: „При численост от около 200 000 кримски татари на нашата армия те предоставиха около 20 000 души. Ако отчетем, че около 10 000 са били призовани в Червената армия, то на практика всички боеспособни татари са мобилизирани”. Историкът публицист Сергей Кара-Мурза обръща внимание на един шокиращо трагичен парадокс от руската история: „Да си представим, че през 1944 г. беше проведено обективно следствие, за да бъдат наказани предателите по военновременните закони на СССР. Реалността е такава, че дори в този случай в повечето семейства е трябвало да бъде разстрелянминимум по един мъж – баща, съпруг, син… Практически това би означавало деградация на етноса, геноцид”. Масовите депортации заради отговорност за колаборационизъм на цели народи са признати днес за престъпление и официално са осъдени. Но факт е, че те не могат да бъдат наричани геноцид, макар че днешните власти и историци на Украйна използват трагедията на кримските татари за своите конюнктурни интереси. В това няма нищо ново, така както Украйна си присвои и масовия глад от 1932-1933 г., който коства живота на милиони в Белорусия, Поволжието, Южен Урал, Западен Сибир, Северен Кавказ. Кръстиха го „Голодомор” и геноцид срещу украинския народ, умишлен опит за ликвидиране на украинския народ от Москва. Идеята е названията на едно или друго събитие да се използват за исторически спекулации и като опит за изопачаване на историческите факти. Като истините се заменят с митове. Един от тези митове е за жителите на усамотеното рибарско селце Арабатская стрелка, които при депортацията били просто забравени и не били изселени с другите. Но тъй като докладите със статистиките вече били написани и предадени на Сталин, за да не предизвикат гнева му, решили просто да се отърват от „неотчетените” татари: натоварили ги на рибарски лодки, излезли в открито море и просто ги потопили живи. Най-упоритият мит гласи, че са били изселени всички кримски татари поголовно. В заповедта обаче е указано, че операцията не се отнася до участниците в партизанското движение и нелегалните групи и техните семейства, бойците от Червената армия и техните роднини. Освен това не са изселвани кримски татари, които са създали семейство с представители на други националности.

Следващият мит е за високата смъртност на татарите след заселването в Узбекската СССР, като легендата твърди за смъртност от 46,2 процента. Отново според официалната статистика от 18 май 1944 г. до 1 октомври 1948 г. от изселените от Крим жители са починали 44 887, или около 20 процента. Тази цифра включва и естествения процент на смъртност (около 7%), но трябва да се отбележи също, че предвид гладните и трудни години след войната естествената смъртност се увеличава на около 13 процента. Руският историк Виктор Земсков, който изследва сталинските репресии повече от 40 години, твърди, че смъртността на кримските татари в Узбекска ССР през 1945 г. превишавала раждаемостта 14,6 пъти, през 1946 г. – 5,2 пъти, през 1947 г. – 1,69 пъти. Едва през 1949 г. за първи път е регистриран прираст и раждаемостта превишава смъртността 1,69 пъти, а през 1950 г. – 2,18 пъти.

Историята показва, че всеки път когато в Крим се появи враг на Москва, кримските татари незабавно и охотно застават на негова страна. Любопитно е, че веднага след края на Втората световна война лидерът на кримските татари националисти Джафер Сейдамет като президент на Сената на Кримската република се присъединява къмСредиземноморския център, който обединява „поробените от руснаците народи” и който се финансира от Конгреса на САЩ. Показателно е, че дори Никита Хрушчов, който разобличава престъпленията на Сталин и реабилитира неговите жертви, дори след като подарява Крим на Украйна, дори след това не посмява да реабилитира кримските татари, не осъжда действията на Сталин в тази посока и не пожелава да ги върне в „историческата им родина”. Това става възможно едва по време на перестройката на Горбачов. Още през 1967 г. е приет Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР, с който се отменят обвиненията в колаборационизъм на кримските татари и се признава правото им на пълноправни граждани на СССР. Но кримските татари не успяват да се върнат по родните места. Това става едва след 1989 г., когато самата депортация е обявена за незаконна. След което езикът на кримските татари е признат за един от трите официални езика на полуострова. Някога в Крим, на Ялтенската конференция от 4 до 11 февруари 1945 г., Сталин, Рузвелт и Чърчил се споразумяват за следвоенното делене на света и за мирното му устройство, като се договарят да се проведе Конференция на Обединените нации. Тя се състои на 25 април 1945 г. в Сан Франциско и на нея е решено да бъде създадена Организацията на обединените нации. Така исторически Крим за пореден път създава световната политика. Днес този полуостров е отново във фокуса на международните отношения и глобалните процеси и за съжаление е повод за сериозно напрежение. Поради избора на населението му Крим да се присъедини към Руската федерация. Всъщност Русия винаги в историята е отвоювала Крим.

Валери Ценков

Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto

Loading...

Последни от България

Отиди Горе