Пред строителството на „Северен проект-2” остават само три препятствия

в Свят
Loading...

Още една крачка по пътя към реализацията на най-важния за руската икономика проект – газопровода „Северен поток-2”, беше направена. Германия издаде едно от ключовите разрешения, които имат значение за полагането на тръбите. Този етап обаче не може да бъде наречен окончателен. Какви други стъпки, освен чисто техническите, трябва да направи „Газпром”, за да започне реалната работа по проекта?

В сряда германските власти дадоха разрешение за строителство на газопровода „Северен поток-2” в германски териториални води. „Това е ключово решение, което още сега открива възможност за начало на строителството в най-важния участък от новия морски газопровод „Северен поток-2” – в териториалните води на Германия и в крайбрежния приемен терминал в Грайфсвалд”, заяви изпълнителният директор на „Газпром” Алексей Милер. Това позволява строителството на 55-километров участък от газопровода и на сухопътната част в района на Любмин в близост до Грайфсвалд. Разрешителното е издадено от минното ведомство на Щралзунд на оператора на проекта – Nord Stream 2 AG. Въпреки това то не е единственото разрешение, което операторът на бъдещия газопровод ще трябва да получи.

Какви препятствия стоят на пътя на „Северен поток-2”?

На първо място, Германия все още не е издала всички необходими документи. „В настоящото разрешително става въпрос за строителството на терминала, както и на участък в континенталния шелф, но Германия трябва да издаде още едно разрешително от друго ведомство – за строителството в изключителната икономическа зона – 15-те мили до началото на датските териториални води”, обяснява заместник-генералният изпълнителен директор на Фонда за енергийна сигурност Алексей Гривач. От Германия едва ли може да се очакват изненади и най-вероятно такова разрешение ще бъде получено.

На второ място, трябва да бъдат получени съответните разрешителни за полагане на тръбопровода в териториалните води на Финландия, Швеция, Дания и Русия. „Газпром” се надява да получи всички тези документи в първите три месеца на 2018 г. и дори вече да започне строителството на газопровода, така че да го завърши до края на 2019 г. Още в края на 2017 г. бяха подписани договорите за доставка на всички основни материали, оборудване и услуги, нужни за изпълнението на строителните работи. Повече от половината от необходимите тръби са вече изработени. „Не би трябвало да има проблем с тези разрешителни, тъй като „Северен поток-2” практически напълно повтаря маршрута на „Северен поток-1”, за който бяха издадени всички разрешителни, който вече е построен и работи в съответствие с всички норми на местните законодателства”, твърди Алексей Гривач.

Рискът от политическо вмешателство в „Северен поток-2” съществува само в случая с Дания. Газопроводът трябва по проект да премине през териториалните води и през изключителната икономическа зона на Дания в участък с дължина 139 километра край остров Борнхолм. Заявлението за получаване на разрешително за строеж и оценката за въздействието върху околната среда са предадени на Датската енергийна агенция още през април 2017 г. Одобряването на строителството е в правомощията на тази агенция и тя може да откаже искането само въз основа на екологични съображения. Поради натиска на САЩ процедурата по съгласуване на строителството беше променена с обратна сила. Вече въпросът за строителството на газопровода трябва да се разгледа и от Министерството на външните работи на Дания. Външното ведомство може да откаже като обоснове своето решение с външнополитически интереси и съображения за сигурност. Настроенията на датските политици не са в полза на руския проект.

Поради тази потенциална спънка операторът на газопровода вече е изготвил алтернативен маршрут, обхождащ Дания. Той ще бъде с 10 километра по-дълъг, но на фона на мащаба на целия газопровод от 1200 километра, това е незначително увеличение. От Швеция и Финландия не се очакват изненади. За разрешаването на строителство в изключителната икономическа зона във Финландия е необходимо съгласието на финландското правителство. Министър-председателят на страната заяви, че за него главните въпроси са екологията и икономиката. Отказ по екологични причини не може да има – процедурата по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) беше проведена и удовлетворява всички.

Сходна е ситуацията и в Швеция – в този случай с една особеност. През лятото на 2017 г. общинските власти в Сьолвесборг и областната администрация на провинция Блекинге в Южна Швеция се обърнаха към правителството на страната с допълнителни искания към Nord Stream 2 AG. Те поискаха преди старта на полагането на газопровода в икономическата зона на Швеция да бъде представен план за изчистване в бъдеще на морското дъно от положените тръби. В проекта „Северен поток-2” няма такъв пункт, тъй като въпросът за демонтажа ще се появи едва след изтичане на срока на експлоатация на газопровода (а това не е много скоро). Не би имало нищо страшно в това, ако искането не беше за внасяне на тези промени до началото на строителството. Ще успее ли „Газпром” да направи допълненията навреме и в такъв случай – няма ли да се появят нови неочаквани искания от шведите? Малко вероятно е, но нищо не може да бъде изключено. „В рамките на действащото законодателство разрешителните трябва да бъдат получени, освен ако, разбира се, няма груба политическа намеса”, обяснява Гривач.

На трето място има още един проблем – чисто политически, но не по-малко важен. Това е опитът на Европейската комисия с подкрепата на САЩ, Полша и някои други страни, да вкарат „Северен поток-2” в приложното поле на законодателството на ЕС. Еврокомисията още през ноември състави проект за поправки в газовата директива на съюза. Съгласно проекта действието на Третия енергиен пакет трябва да се разпростре върху всички газопроводи, които влизат на газовия пазар на ЕС от трети страни.

В настоящия момент „Северен поток-2” не попада в обхвата на Третия енергиен пакет, тъй като не преминава през територията на Европейския съюз. Ако ЕК постигне своето, то „Газпром” няма да може да бъде едноличен собственик и да се разпорежда със „Северен поток-2”. Тогава по тази тръба трябва да се транспортира газ на независими от „Газпром” производители. Отчитайки огромните инвестиции в проекта, изискването той да се даде в чужди ръце явно не се нрави на Русия. В края на краищата, инвеститорът трябва да си „избие” инвестицията, а не някой друг да дойде наготово. „Това ще доведе до съдебни дела, които ще бъдат проточвани. Това устройва нашите противници, защото тяхната задача не е да построят газопровода и да направят неговото управление по-добро. Става въпрос за това най-малкото да се затормози проекта, а най-добре да се закрие”, смята Алексей Гривач.

Вероятно „Газпром” ще спечели в тези съдебни спорове, но докато съдът не излезе с решение не може да има нормална експлоатация на „Северен поток-2”. Този процес може да продължи няколко години. Това обаче са рискове, свързани не с началото на строителството на тръбопровода, а с неговата експлоатация.

Автор: Олга Самофалова
Източник: „Взгляд”

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto

Да се знае, и да се помни!:

Loading...

Последни от Свят

Отиди Горе