Вашият виртуален всекидневник за новини,анализи и коментари,като никой друг

Посланик Петър Воденски: Чуждите разузнавания внимателно следят какво става в България

в България
Loading...

“А елитите – те никога не са били вечни. Във философски аспект се казва, че това прилича на махало, което минава от дясно наляво и обратно. У нас също клокочат невидими процеси в обществото, да видим докъде ще доведе това.

Посланик о.р. полк. Петър Воденски е един от най-секретните офицери под прикритие на военното ни разузнаване. Топразузнавачът работи за Външно министерство над 35 години. Кариерното му израстване започва през 1978 г., като е преминал през всички дипломатически рангове – от “стажант аташе”, “трети и втори секретар” в посолството в Анкара, Генерален консул на България в Истанбул, извънреден и пълномощен посланик в Турция, а след това в Молдова и в Кипър. Два пъти е бил началник на кабинета на министъра на външните работи (Станислав Даскалов и на Соломон Паси), както и директор на дирекциите “Външнополитически анализи и планиране” и “Европа-2”.
Автор е на мемоарната книга “А иначе дипломацията е сериозен занаят”.

Дипломатът Петър Воденски отговаря на въпросите на журналиста на LIBERTA.BG Стоян Тончев за: назначението на Пламен Георгиев за Генерален консул във Валенсия; Иван Гешев; визитата на премиера Бойко Борисов в Туркменистан; покупката на изтребителите F-16; смяната на управляващите елити в световен мащаб; Турция; Ердоган;  руският газ и мястото на България на геополитическата карта.

– Г-н Воденски, Вие сте дипломат от кариерата и няма как да не започна с въпрос, свързан с последното дипломатическо назначение, което скандализира българската общественост, възмути българската диаспора в Испания и нагнети професионалните дипломати от Българското дипломатическо дружество, които излязоха с остра позиция относно бившия шеф на КПКОНПИ и към момента магистрат от Специализираната прокуратура Пламен Георгиев. Подходящ ли е Пламен Георгиев за дипломатическа служба като Генерален консул на България във Валенсия, изхождайки от неговия професионален бекграунд, ниво на испански език А2 и скоро подадената оставка от председателското място в Антикорупционната комисия, заради имотната афера „Апартаментгейт“, в която влезе с незаконната постройка на терасата си?

– Това е едно доста противоречиво решение. То очевидно е продиктувано от политически мотиви, защото определеният за Генерален консул в никакъв случай не е кариерен дипломат, а и едва ли има представа с какво се занимава един Генерален консул – дали знае, например, що е то консулска екзекватура, консулски район, консулски патент и пр. А и въпросът за владеенето на испански също е любопитен – в Министерството на външните работи има изискване към работещите дипломати за владеене на два (или повече) чужди езика на съответно високо ниво, за държавните служители изискването е за един език, за шофьорите също е за един език, но на по-ниско ниво и т.н. Ако въпросният номиниран господин знае само един език, при това не на високо ниво, как би се чувствал той пред подчинените си, които знаят по два и повече?
И при предишния (отречен от времето режим) имаше подобни решения, на които се смеехме. Тодор Живков, например, беше усвоил една „хватка“ в дипломацията: когато някой партиен функционер ставаше неудобен поради различни причини – несправяне с работата, откровени гафове или пък проява на нелоялност, Живков го изпращаше по-далеч от София на дипломатически пост; подобна беше „участта“ и на членове на семействата на Политбюро и ЦК. (Сред хората се говореше как единият от братята Гяурови пеел на Запад, а другият плачел на Изток – има се предвид изпращането на Костадин, брат на великия бас Николай Гяуров, за посланик в Монголия). Имаше (почти) виц как една съпруга на такъв партиен другар отишла при Живков и му казала: „Добре де, съпругът ми е сгрешил, ми накажете го, изпратете го посланик някъде!“
Освен всичко останало, подобни решения демотивират работещите в дипломатическата служба – но днес кой ти обръща внимание на това, уви…

– Руската преса беше изключително критична към посещението на премиера ни в Туркмения, по случай първия Каспийски икономически форум. Дори руската национална телевизия „Первый канал“ анонсира репортажа си от събитието с думите –  “Каспийският икономически форум привлече и такива, които нямат нищо общо с Каспийско море”, визирайки нашия министър-председател.
Явно руснаците са обидени. Как ще рефлектира това на „Турски поток“ през България, както и на цената на газа за вътрешно потребление?

– Вижте, нека да мислим позитивно. Необходимо ли е България да разнообрази доставчиците на енергоносители? Очевидно е необходимо, защото при повече доставчици конкуренцията е по-голяма, а това по принцип води до понижаване на цените (освен ако доставчиците не си организират картел). От такава гледна точка, разнообразяването означава не само нови американски доставчици, но и въобще нови доставчици от всяка възможна дестинация. Какво лошо има в това министър-председателят да потърси такива в далечен Туркменистан? Друг е въпросът как се прави това, но то не е тема на настоящето интервю.

– Министерство на отбраната направи паричен трансфер към САЩ за изтребителите и го обяви в деня, в който премиерът Борисов се срещна с премиера Медведев. Какъв сигнал изпращаме с това – че сме част от евроатлантическия спектър, но и сме приятели на Русия ли?
Не копираме ли външнополитическия маниер на Ердоган и да очакваме ли идентична реакция от Запада?

– Сигурно има нещо вярно в тези геополитически знаци, които правим, но аз – в продължение на позитивното мислене – го разглеждам като преимущество, при това във възможната степен – нали е казано, че политиката е изкуство на възможностите? Що се касае до Ердоган – даденостите там и даденостите у нас са доста различни, засега не виждам прилика.

–  България изплати самолетите F-16 на САЩ, Турция направи заявка за закупуване на руските Cy-35. Проправителствените турски медии обявяват, че се подготвя „майдан“ срещу Ердоган „по украински модел“. Какво се случва на Балканите, къде е мястото на България в тази геополитическа и икономическа обстановка и може ли събитията да се изтълкуват като „стартирал процес за смяна на елитите“, който започна със спечелването на изборите в САЩ от президента Доналд Тръмп, във Франция от Макрон, във Великобритания от Джонсън и т.н.?
Усеща ли се у нас полъхът от тази „вълна“?

– В Турция вече имаше опити за площадно противопоставяне на властта – да си припомним протестите в парка „Гези“, а след това и опита за преврат срещу Ердоган преди три години. Турският лидер успя да се справи с това.
А елитите – те никога не са били вечни. Във философски аспект се казва, че това прилича на махало, което минава от дясно наляво и обратно. Да вземем Ердоган – той вече доста години е на власт, налага една линия на превръщане на страната от регионален в глобален фактор, обръща се с лице към партньори от Близкия Изток и т.н., което поражда противоположна вълна сред обществото; чуват се гласове за обръщане отново от Изток на Запад и т.н. У нас също клокочат невидими процеси в обществото, да видим докъде ще доведе това. Всичко тече, всичко се изменя и всичко се повтаря, само нивото в тази спирала е различно.

– Как, според Вас, гледат чуждите разузнавателни служби на излъчената единствена кандидатура за главен прокурор на България, като се има предвид, че текат международни разследвания за криминални деяния, в които са замесени и официални лица на България?

– Не мога да гадая, нямам проверена информация как чуждите разузнавания гледат на това, но мога да кажа със сигурност, че те внимателно следят какво става, изпращат в своите столици достоверна информация, и – когато е необходимо – провеждат съответните решения, на което сме свидетели, да не влизам в подробности. България – за добро или за лошо – е разположена на доста проветриво място и чужди геополитически влияния винаги е имало. Именно това налага страната ни да има силна дипломация, която да следи внимателно какво се случва в света и в региона, какво ще поискат от нас „големите играчи“, и преди те да са ни го наложили силово, ние сами да им го предложим, но в нашето предложение да са отчетени във възможна степен националните интереси. Това е трудно, но е възможно, правили сме го както в исторически, така и в по-близък план.

Интервю на  Стоян Тончев за Либерта. БГ

Последни от България

Отиди Горе