Вашият виртуален всекидневник за новини,анализи и коментари,като никой друг

Посланието на Хакера: Quis custodiet ipsos custodes?

в България
Loading...

Никаква заплаха за националната сигурност не е източването на информационния масив на данъчната ни система, ако може в този й вид да бъде наречена “система” едно от най-важните звена на йерархичната конструкция гарантираща функционирането на българската държава – родната публична администрация. За да бъде обсъждана националната сигурност е необходимо наличието на няколко безусловни дадености: суверенна територия; обединено от общи идеали народонаселение; обществен договор гарантиращ съблюдаването на човешките права на управляваните от управляващите и консолидирана за постигането на общи цели за собственото си оцеляване и неопетняване на флага си – нация. Само тогава сигурността е национална и само тогава осмисля клетвената жертвоготовност полагана със сакралните думички – “… и да отдам живота си за…”.

По силата на редица скришом от народа, “съюзно договорени” между едни безродствени нашенци и едни чуждоземни глобализатори обстоятелства, българската все още то титул държава, отдавна и доброволно е загубила суверенитета върху информационните си масиви от всякакъв характер – като се започне от учебниците за дечурлигата и се стигне до т.н. “суперкомпютър”. Окупацията на националното ни информационно пространство от глобалната Матрица, във всичките му измерения – от метаданните до публичната медийност – отдавна е приключила. И това не е само българска орисия. Технологичната комуникационна революция е актуалният колонизатор на планетата по всички паралели и меридиани. А целта – своеобразен IT тоталитаризъм. При това с овации приветстван от всите планетяни вкупом. Още при закупуването на първото дигитално комуникационо устройство, откриването на първата електронна поща и регистрирането на първия персонално-уникален IP-адрес, homo sapiens-ът заличава човешката си идентичност, превръщайки се в дигитализирана биологична единица избирайки “синьото”, а не “червеното” хапче, което да го остави в суровата реалност на сътворения по божествения замисъл свят. Нещо като доброволно ратифициране на “истанбулска конвенция” за битуването ни във виртуалната общност.

В този смисъл – олелията за посегателсво върху личните ни данни под формата на електронното досие на житието и битието ни е напълно безсмислена. Матрицата не е поемала ангажимент за гарантиране на личната ни неприкосновенност и тайната на сделката между нас и Мамона за цената на живота ни.

Не националната ни сигурност като общност е застрашена с “хакването”, както е модерно да жаргонничим, на сървърите на Националната приходна агенция, защото, всевъзможните ни всякакъв род поробители безпрепятствено си доставят чрез глобалната “облачна структура” на Матрицата всички необходими държавни и персонални тайни, за да могат да правят каквото си поискат с територията, богатствата и населението й. На всичкото отгоре със съюзно регламентираното, законно позволено от управниците ни височайше съглашение. Застрашено е нещо друго – нещо от изключителна важност – крайъгълния камък върху която се изгражда всяка стратегия за сигурност на всяка нация, която предпочита суверенитета пред протекторатното обезличаване на идентичността си…

Случаят с хакването на въпросния държавно подопечен информационен архив, съдържащ биографичните цифрови визитки на всички българи, попълнена по универсалната формулата: “взел Кольо, дал Кольо – останали му на Кольо” е удар доказващ състоятелността на все по-популярното сред все повече българи мнение, че България е тяхното Отечество, но не и тяхната държава. Отсъствието на доверие в един народ към собствената му държава е най-голямата заплаха за националната й сигурност. За да бъде гарантирана една национална сигурност, сал една майчински вродена любов към Отечеството – не стига доникъде.

Пародийната реакция на случилото се от страна на главният отговорник за доверието в държавата – премиерът и подопечният му финансов министър потвърдиха категорично първото изречение от посланието на хакера, който и да е той: “Правителството ви е бавноразвиващо се…”… Лексика до която, за съжаление биха прибягнали в отчаянието си доста от опитващите се да си обяснят какво се случва с държавата им, българи… Службоугодническото, екстремално решение на правоохранителните органи да стоварят вината за сполетялото управниците ни дигитално бедствие върху телевизионно популярен двадесетгодишен факир на клавиатурата е по-скоро нископосан кризисен пиар с обратен ефект илюстриращ обаче втората, по-съществено стряскаща част от хакерското подигравателно предупреждение: “Състоянието на киберсигурността ви е пародийно…”… Внезапно осенилите го пък геополитическите прозрения на ситуацията от самия вътрешен министър са просто един безграмотен прочит на евроатлантическа инструкция. Колкото до външната ни министърка – добре би било да си изясни понятието “хибридна война”, защото тук си я знаем министърката, ама да не се изложи някъде навън, сред професионалните дипломати, където по рокличките посрещат, ама по други неща изпращат…

Затова – оставете на мира момчето, а защо пък не или момичето, които и да са те, разходили се като по ларгото из лабиринтите на уж непрестъпно обслужваща властта ви “цифрова крепост” съградена от електронни тефтери. Не в тик-такащите им като часовничета мозъчета на младоците ви е проблема, драги управници на съдбините ни!…

Още по-несъстоятелно е втръсналото вече от време оно напомняне за несъстоялото се българско електронно правителство и изчезналите в нечии джобове покрай енигмата му повече от милиард народни и европейски финикийски знаци. Функционирането на електронно правителство, състоящо се от алхимичната симбиоза между силициевите кристалчета на Изкуствения интелект, е възможно единствено при съчетаването с метафизичното функциониране на реално правителство състоящо се от естествени интелекти. А и след като и по времето широко рекламираната еврокомисарка от нашенски произход, отговаряща за дигиталната Европа, не успяхме да се вредим като за последно с нашенско електронно правителство, то – надежда всяка оставете…

Две са натрапчиво производните заключения, до които би следвало да се доберат и управляващи, и управлявани в една изпаднала в подобно орезиляващо цифровото й достойнство държава… Първото е, че “бели” или “черни” т.н. хакери са своеобразни “жълти жилетки” биещи камбаната за растящата цифровизирана пропаст между безхаберните в дигиталната материя политически елити и доброволно цифровизиралите се електорати, търсещи вече виртуалното щастие след краха на досега известните класически политически идеологии. По своята природа “хакерите” са своеобразните бунтари срещу невъзможността да намерят общовалидния за всички човеци алгоритъм на смислеността на живота който им предлага днешното, вече дигитализирано статукво на общественото устройство. По-старите помним едни по-романтични времена на бийтълс-поколението което търсеше този алгоритъм чрез подреждането на нотите в някаква хармония на протеста. Днешните младоци го правят чрез писането на кодове, които да разбият кодовете на отвращаващото ги статукво… Второто заключение касае най-вече управниците ни… Би трябвало вече да са чували, че повечето правителства на амбицираните да останат в “играта” народи приоритетно и старателно подготвят и приемат закони и нормативни актове гарантиращи т.н. “интернет суверенитет” на цифровизираната вече отвсякъде национална сигурност на нациите им… Образно казано – въпрос на все още човешки избор между “синьото” и “червеното” хапче…

P.S… съобразно гореизложеното, не е излишно латинопроизводното изясняване на проблема и чрез търсенето на отговора на актуалния въпроса поставен от хакерчето : Quis custodiet ipsos custodes?.. КОЙ ЩЕ ПАЗИ ПАЗАЧИТЕ?

Димитър Недков, Фейсбук

Димитър Недков е висш масон, посветен в най-високата, 33-та степен на масонството и член на международната академия на илюминатите в Рим

ПО ТЕМАТА

Знаеше се, че НАП никога не са правили penetration test. Сега били наели външна фирма да го направи, защото самите специалисти в НАП най-вероятно не могат.
Питам аз… Коя е тази фирма? Как я избраха? Обществена поръчка има ли? Какви са гаранциите, че когато тази фирма намери “дупки” ще ги репортне, а няма да запази част за последваща “употреба”? Защо само една фирма? … и тн… много други въпроси ми възникват на които засега не намирам публичен отговор. Действията на хората решаващи този проблем са некадърни. И лошото е, че този проблем не е само в НАП – повсеместен е в компютърните системи на цялата държавна администрация.
И пак стигаме до простото решение – трябва да се създаде единна държавна структура по информатика, която да се занимава с тази дейност, а не както е в момента – Транспортното Министерство да отговаря за IT. Компютрите не са от асфалт, уважаеми.

Христо Спасов, Фейсбук
ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Нов погром за 4 млрд. – герберите закриват компютърните училища, ИТ секторът пред крах…

Loading...

Последни от България

Отиди Горе