Парите на Фондация „Клинтън”

в Свят
Loading...

Как фондация „Клинтън” създаде уникален модел за превръщането на политиката в печеливш бизнес с оборот от няколко милиарда долара

Попитайте фамилията Клинтън как тяхната фондация успява да натрупа 2,5 милиарда долара за последните 10 години чрез дарения от чуждестранни правителства, корпорации, частни финансисти и ще получите много любопитен отговор. Че всичко е в знак на любов. „Като президент Бил Клинтън беше уважаван в целия свят, така че никой не бива да се изненадва от този приток на финансов израз на признание”, гласи официалният отговор. На въпроса, как е възможно някой да плаща до 750 000 долара за една 80-минутна реч, Хилъри Клинтън казва: „Ние просто се опитваме да привлечем вниманието на хората към проблемите на света и да ги окуражим да действат адекватно”. Милионите долари дарения са просто израз на признание, любов, привързаност, благодарност. По тази логика политиците, които събират милиони за своите политически кампании, би трябвало да са най-обичаните персони на света. За своята изборна кампания Хилъри Клинтън събра рекордната сума от 497 808 791 долара, докато Тръмп успя да привлече само 247 541 449 долара, а общо президентската кампания струваше 1,3 милиарда долара. Законът ограничава размера на сумите, които всеки политик би могъл да привлече като дарение, и изисква абсолютна прозрачност за дарителите. Законът дори изхожда от презумпцията, че политиците действат до голяма степен, като се ръководят от своята съвест, от чувството за достойнство и почтеност. Истината е, че американската политика (и не само тя, разбира се) е транзакционна, тоест зависи от постъпките и поведението на политиците. Хората се опитват да повлияят върху решенията на политиците, като им предлагат пари. Дори да останат чисти по време на мандата си, след като приключат своята официална мисия, политиците се изкушават да осребряват своето политическо влияние и авторитет, за да обогатяват себе си и семейството си. След 2002 г. семейство Клинтън постоянно получават дарения от чужбина – не само под формата на благотворителни пари, но и като заплащане за речи, при това в безпрецедентни за света размери, като сумите достигат дори до 1,5 милиона долара за една-единствена реч! В резултат на тази уникална щедрост Клинтънови вече са заможно, едно много, много заможно американско семейство. Големият проблем е, че тези пари реално представляват „финансова транзакция”, въпреки че Бил и Хилъри отричат това. Досега нито един американски бивш политик, сенатор, конгресмен не е успявал да натрупа чрез политика, превърната в бизнес, толкова много пари за толкова кратък период (между 2002 и 2015 г.).

Когато през 2001 г. изтича вторият мандат на Бил Клинтън, Хилъри казва в първото си интервю, че те си тръгват dead broke (без пукнат грош). По-късно думите й са опровергани, но реално тя казва истината. Особено в сравнение с други политици от техния ранг: Джордж Буш имаше в края на мандата си 20 милиона долара, а Джон Кери сега си тръгва със състояние от 100 милиона долара. Вестник Washington Post разкрива, че Бил и Хилъри са натрупали между 2002 и 2012 г. сумата от 136 милиона долара, а според USA Today от тези пари по сметките на Бил Клинтън има 55 милиона долара. Част от парите идват от продажбата на техните автобиографични книги, но останалата част са натрупани чрез ангажирано произнасяне на речи. Средно за една година Бил Клинтън печели от заплитането на думи по 8 милиона долара с тарифа между 500 000 и 750 000 долара, докато при Хилъри сумата е около 6 милиона долара и речите й се оценяват средно на 250 000 долара.Действително никой не би могъл да повярва, че от устата на безспорно словоохотливия Бил Клинтън се ронят само златни мисли. Но тази цена показва, че речите му никога не са самоцелни и единствено поучителни. Те са част от една глобална кампания и политическа активност без прецедент. Така че реално тези речи представляват част отамериканската външна политика, която пък им връща жеста, като им позволява да прибират огромни суми чрез тяхната фондация „Клинтън”. Сумите наистина са умопомрачителни. При това те са се трупали в сметките им в периоди, когато Хилъри Клинтън е била част от политическия елит било то като сенатор в Капитолия или като държавен секретар на третия етаж в сградата на Държавния департамент. В тези финансови транзакции няма нищо незаконно, но самият факт, че става въпрос за пари и проекти от Индия, ОАЕ, Русия, Казахстан, Канада, говори, че те са част от политически проект. Системата работи безупречно. Бил пътува по света и лъска репутацията си на глобален мъдрец и хуманитарен благодетел. В неговия антураж винаги има „близки приятели”, които случайно имат сериозни бизнес интереси в същата страна, в която гостуват. И междувременно всички бюрократични и законови пречки пред този бизнес мистериозно са преодолени или пък намират одобрението на американския държавен секретар, след което към фондация „Клинтън” потичат щедри дарения. Естествено, напълно е възможно Хилъри да не е имала нищо общо с тези щастливи стечения на обстоятелствата и проблемите да намират решение напълно логично и последователно. Но е възможно парите да са прехвърляни с цел оказване на влияние върху политическите елити. Факт е, че в крайна сметка парите се оказват винаги в сметките на семейство Клинтън.

BUSINESS as usual

В началото на февруари 2004 г. Бил Клинтън се качва в един самолет с комика Чеви Чейз, актьора Джон Кюсак, собствениците на Google Лари Пейдж и Сергей Брин, бившия бразилски президент Фернандо Кардозо, бившия мексикански президент Ернесто Седийо Понсе де Леон. Всички пътуват за Давос за годишната среща на Световния икономически форум. Самолетътим е специално изпратен от саудитския милиардер Уалид бин Талал. В задната част на машината почти инкогнито пътува един от сътрудниците на Бил Клинтън от неговата фондация – Дъг Бенд, който дори и в онзи момент работи върху идея, която впоследствие изцяло ще промени живота на бившия американски президент. „Само Бил Клинтън е всъстояние да събере такава елитна група”, разсъждава Дъг Бенд. Всъщност Бил Клинтън няма нужда да ходи в Давос, той би могъл сам да си организира такъв световен икономически форум. И Дъг Бенд обмисля последните детайли около създаването на Глобалната инициатива на Клинтън (Clinton Global Initiative или CGI) – годишна среща на най-богатите и влиятелни личности на планетата, която за разлика от Давос се върти не около едно луксозно място, а около един всемогъщ политик. Тази инициатива се превръща в център на дейността на фондацията на Бил, Хилъри и Челси Клинтън, уникална организация без аналог в световната история – глобална филантропска империя, ръководена от бивш американски президент, чиято цел е да събира и обединява най-богатите и влиятелни хора в света за решаване на най-сложните проблеми на планетата. На 16 юни 1996 г. Бил Клинтън кани своя доверен съветник и дългогодишен сътрудник Дъг Бенд в луксозния френски ресторант в Манхатън La Grenouille. Там двамата обсъждат структурата на бъдещата фондация „Клинтън”, в която Бил и Хилъри трябва да играят еднакво важна роля. Първият шеф на кадрите във фондацията Керън Трамонтано разказва по-късно: „Често разговарях с Хилъри. Тя бе пълна с идеи. Всички документи, които предоставях на Бил, давах и на Хилъри”. Тя дори участва редовно в планьорките на фондацията даже когато е избрана за сенатор. Веднага след като фондацията е регистрирана през есента на 1999 г., постъпват и първите щедри дарения. На 6 октомври пивоварната компания Anheuser-Busch превежда по сметките на „Библиотеката на Уилям Клинтън” сумата от 1 милион долара и така пада тайната на първия милион на бъдещата могъща фондация. Случайно или не, това дарение съвпада с решението на Комисията за федерална търговия да се откаже от намерението си да въведе регулационни ограничения върху рекламата на бира, вино и спиртни напитки. През май следващата година чикагският адвокат по банкрутите Уилям Бранд-младши също дарява сумата от 1 милион долара. А три месеца по-късно, през август, Министерството на правосъдието обявява, че „прекратява съдебния процес срещу адвокат Бранд по подозрение в лъжливи показания” по дело за незаконно лобиране във вашингтонските коридори на властта. През 1999 г. д-р Ричард Мачадо и неговият адвокат Мигел Лаусел лобират пред президента Клинтън да реимбурсира болниците в Пуерто Рико. Което би донесло сериозни облаги за самия д-р Мачадо, който притежава елитни болници в неофициалния американски щат. Осем месеца след като Клинтън предлага увеличаванена финансовата подкрепа за болниците в Пуерто Рико, д-р Мачадо дарява на „Библиотеката на Клинтън” сумата от 1 милион долара, а шест месеца по-късно добавя още 100 000.

Точно преди да напусне Белия дом, Бил Клинтън шокира с решението си да амнистира международния аферист и петролен милиардер Марк Рич, който се опитва да заобиколи плащането на 48 милион долара на хазната и е заплашен с присъда от 325 години затвор за различни финансови машинации и престъпления. Това става само месец след като Денис, съпругата на Рич, дарява за предизборната кампания на Хилъри за Сената сумата от 100 000 долара, подарява 450 000 долара за „Библиотеката на Клинтън” и накрая дава още 1 милион долара на Демократическата партия. Бившият президент Джими Картър нарича тогава тази сделка „безсрамна”, а колумнистката от New York Times Морийн Дауд характеризира семейство Клинтън като „измекяри”. Тя написва в коментара си: „Клинтънови са абсолютно безсрамни и цинично смятат, че могат да оцелеят във всеки скандал, или са убедени напълно в своите достойнства, за да оправдават всяка своя постъпка без значение колко долна и неетична е тя”. След като напуска Белия дом, Бил Клинтън започва да трупа пари от речи и за десет години до 2012 г. привлича във фондацията си 105 милиона долара. Даренията за фондация „Клинтън” не идват от страни като Германия и Великобритания, където има строги закони за политическото лобиране и където политиката и бизнесът са строго разграничени, а от региони с деспотични режими, където корупцията и подкупите са част от модела да се прави бизнес. Повечето от тези суми са от могъщи корпорации или държави като Кувейт, Саудитска Арабия, ОАЕ. Покойният американски публицист Кристофър Хътчинс логично беше написал: „Защо тези дарители просто не предоставят тези суми на своите сънародници и не организират своипроекти, а предпочитат да ги прехвърлят в САЩ, и то точно във фондация „Клинтън”?”.И сам дава логичния отговор: „Защото срещу тези суми очакват съответна реакция от Държавния департамент”. Бившият председател на Сенатската комисия за външна политика Дик Лугър директно казва: „Проблемът с даренията за фондация „Клинтън” идва от това, че чуждите правителства очакват срещу тях услуги от Държавния департамент”. Хилъри Клинтън, разбира се, категорично отрича, че като сенатор и държавен секретар се е повлиявала от даренията за семейната фондация: „В крайна сметка няма и никога не е имало конфликт на интереси между външната политика на САЩ и усилията на фондация „Клинтън” да намали мъките и страданията на хората, както и да увеличи възможностите на хората в нужда”. Но журналистите, които придружават Бил Клинтън и антуража му, имат други наблюдения. Например репортерът на Financial Times Ендрю Джек пише, че когато придружавал Бил Клинтън при посещението му в Африка, „той постоянно говори по телефона с Хилъри”. Вестник Washington Post анализира недвусмислено в уводен коментар: „Дори госпожа Клинтън да не се влияе от подаръците за мъжа й, появата на конфликт на интереси е неизбежна”. Фондацията еволюира от скромната президентска библиотека в щата Арканзас и е абсолютно отражение на династията Клинтън, като етапите на нейното развитие са свързани с най-обикновени и дори случайни събития от живота на Бил Клинтън – среща с дребен търговец от Харлем, програма на приятел за борба със СПИН, спешна сърдечна операция и пр. И този полет до Давос. Сега фондацията организира 11 мащабни инициативи, от програма за увеличаване добивите на зърно в Африка до ликвидиране последствията от природни бедствия в Хаити и дори развитие на ядрената енергетика. За фондацията работят 2000 служители, тя има годишен бюджет от 223 милиона долара и досега е привлякла с различните си програми повече от 2 милиарда долара. В центъра на всичко това са Бил и Хилъри Клинтън, които постоянно пропагандират своята благородна мисия – да събират парите на богатите, за да решават проблемите на бедните. Наистина благородна мисия. Но реалната цел е да се предоставя възможност на богатите да печелят признание с посредничеството на една от най-прочутите фамилии в американската политика. В сърцето на фондацията е много ценен актив – популярността и авторитетът на Бил Клинтън, които се превръщат в пари. Веднъж като пари заблаготворителни цели, втори път като пари за служителите на фондацията и в крайнасметка като пари за семейство Клинтън. Но с президентските избори тези пари се превърнаха в основна тема на разговори и ще продължат да висят върху имиджа на Хилъри и през следващите години. Защото всъщност се оказва, че тези пари идват най-вече от изключително спорни (по-точната дума е престъпни) структури и личности, които съвсем не са толкова загрижени за благотворителността, колкото за купуването наиндулгенции и услуги от бивш президент и бивш държавен секретар, продължаващи да правят политика чрез благотворителност. След като напуска Белия дом през 2001 г., Бил Клинтън се премества в новата си фамилна къща в Чапакуа, Ню Йорк, докато съпругата му става сенатор. Дъщеря им през този период е далеч от семейството – най-напред в Станфорд, а след това и в Оксфорд. Първоначално Бил Клинтън се възползва от подаръка на Стивън Спилбърг, дигитално домашно кино, и наваксва пропуснатото, като по цял ден гледа филмите, появили се по време на двата му президентски мандата. „Човек се учи да се приспособява от това да управлява страната към това да не прави нищо”, констатира Дъг Бенд. Но нещата не стоят точно така. Бил започва да създава своята библиотека в Арканзас и развива няколко проекта за развитие на родния си град Литъл Рок. Но всичко започва да се променя, след като Хилъри печели място в Конгреса от Харлем и отваря там свой офис на сенатор. Така Бил Клинтън започва да печели приятели и нови бизнес партньори. Така се запознава с Дий Саломон, собственик на магазинче за поздравителни картички на Ленъкс Авеню. Тя споделя, че има нужда някой да я посъветва какво да направи, за да продава по-добре картичките си. Бил Клинтън също не знае, но затова пък познава важни хора. И се обръща за помощ към „тежката артилерия” на бизнеса, фирмата за консултации по бизнес мениджмънт Booz Allen Hamilton (за тази фирма работи Едуард Сноудън, нейни шефове са бивши директори на ЦРУ и ФБР като Джеймс Улси и Робърт Мюлер). След това ангажира и студенти по бизнес мениджмънт от Нюйоркския университет и ги моли да помагат на Дий Саломон и на другите малки бизнеси в Харлем. От услугите му се възползва и собственичката на бутик за шапки Ивета Пети, която по-късно признава, че Бил Клинтън я спасил от фалит. Тя правела страхотни шапки, но не знаела как да ги продава и да ги рекламира. А хората на бившия президент й помогнали със съвети. След това Бил Клинтън помага и на студенти за SAT, на различни бедни американци, като им организира консултации как да се възползват от данъчни кредити. Клинтън е само на 56 години и е пълен с идеи, които иска да осъществи. Но не такива квартални инициативи, а нещо голямо, международно, глобално! Бил Клинтън иска да се абстрахира напълно от вътрешната политика и да се отдаде само на международни проекти. Помага му дългогодишният му познат и негов служител Айра Магазинър. Негови роднини му споделят за проблемите със СПИН и лекарствата в Африка, които са непосилни за хората, защото всичко е много скъпо. Той знае, че Клинтън не разполага с пари и че инвестира в строителството на своята библиотека, но има авторитет, репутация, познати, които биха могли да помогнат. През декември 2002 г. Клинтън е гост на международна конференция за борба със СПИН и тогава Айра му пише бележка по време на пленарните заседания. „Трябва да използваме вашата репутация, за да помогнем на нуждаещите се. Ако успеем да го направим, ще помогнем на милиони.” Бил Клинтън се появява на трибуната заедно с Нелсън Мандела. Бившият президент на Южна Африка припомня на Клинтън: „Ти обеща, че ще направиш нещо за Африка, след като напуснеш Белия дом. Хайде, направи го!”. Но възходът на фондация „Клинтън” започва от самолета, с който той пътува за Давос в началото на февруари 2004 г. С раждането на Глобалната инициатива на Клинтън. В Давос той се среща със своя „стар приятел” Карлос Слим и той му споделя, че има намерение да създаде мрежа за GSM телефони в Сектора Газа и да я свърже с мобилната мрежа на Йордания. Иска ли Клинтън да му помогне? Иска ли питане?!

ПЪРВИЯТ проект

През септември 2005 г. се провежда първата международна конференция на Глобалната инициатива на Клинтън. Тя се оказва изключително успешна и ползотворна. Бил Клинтън нарочно я организира, за да съвпадне с годишната сесия на Общото събрание на ООН, когато в Ню Йорк пристигат лидери на всички страни по света. Там са и знаменитости като Боно, Мик Джагър, Брад Пит и Анджелина Джоли. Естествено, там е и Карлос Слим, който вече е най-богатият човек на планетата според Forbes. Бил Клинтън находчиво им отправя покана за участие и, естествено, всички те се съгласяват. Но има едно малко условие: Клинтън ги моли да обещаят малка сума като „обещание за действие”. Кой би отказал на авторитет като Бил Клинтън? Компанията Starbucks обещава да помогне на бедните производители на кафе в Африка и Америка, Goldman Sachs обещава да финансира операции за спасяване на горите на Огнена земя, престолонаследникът на Бахрейн също обещава пари за добри каузи. Впродължение на два дни богаташи, знаменитости, банкери, аристократи се надпреварват да обещават в присъствието на Бил Клинтън пари като подкрепа за хуманитарни инициативи. Само за тези два дни обещаните суми стигат 2,5 милиарда долара. Началото е поставено. Моделът за работа също: всеки билет за конференцията струва 15 000 долара, отделно от тази сума са останалите благотворителни обещания. Но онези, които предоставят на фондация „Клинтън” дарения за минимум 250 000 долара, влизат в официалните документи на конференцията и в бъдеще получават покани за участие в ексклузивни събития. Така само за две години по сметките на фондацията постъпват сериозни суми, които в края на 2006 г. достигат 134 милиона долара. „Това е Давос, но Давос сдуша, казва тогавашният директор на фондацията Скип Ръдърфорд. – Това е много по-добре от гумените пилета, сервирани на вечери за събиране на средства.” По този начин се ражда моделът „Клинтън”, който Хилъри използва по време и на двете си предизборни кампании: „Ухажвай най-богатите на света да помагат на най-бедните”. Хилъри казва многозначително пред Washington Post: „Работихме с леви и десни правителства, с малки и големи бизнеси, с неправителствени организации, републиканци и демократи, и с независими – всички, които са готови да помагат с пари”. Златната ера на фондация „Клинтън” започва през 2005 г., когато тя се разраства, започва да се развива във всички посоки и действително се превръща в глобално явление. Нищо не остава извън вниманието на Клинтънови. Програмата за бизнес ментори продължава да се развива и сега. Освен в Харлем Booz Allen съветва дребни бизнесмени в още девет града на Америка. Програмата за борба със СПИН, която стартира с Нелсън Мандела, обхваща 70 държави. Задачата на фондация „Клинтън” е на пръв поглед елементарна: да убеждава фармацевтичните гиганти да намаляват цената на лекарствата, след което изпраща свои доброволци в помощ на правителствата, които ги учат как да използват медикаментите, да правят HIV тестове, да настаняват и да се грижат за серопозитивните, да обслужват аптеки, в които се разпространяват по-евтините лекарства. Цялата програма е под ръководството на Айра Магазинър, който признава: „Нищо от тази програма нямаше да стане възможно, ако не беше името Клинтън, никой нямаше да ни дава евтини лекарства, никой нямаше да ни подкрепя, никой нямаше да ни вярва. В крайна сметка програмата обхваща 9,9 милиона души, на които дарява здраве и живот”. Бил Клинтън има проблеми със сърцето и докато е настанен в болница за четворен байпас, преговаря с Американската асоциация по кардиология за реализиране на програма за борба със затлъстяването при децата. Появява се и канадският минен магнат Франк Джустра, който финансира със 100 милиона долара нова програма на фондация „Клинтън” за борба с бедността, но най-вече в страни, в които той има важни бизнес интереси. Както става обикновено, инициативата стартира с гала-вечер на донорите, която е организирана в Лондон. „Случайно” до Бил Клинтън е седнал най-богатият шотландец, първият милиардер на Шотландия Том Хънтър, натрупал парите си с недвижими имоти и магазини за обувки. През цялата вечер двамата нови приятели не спират да общуват. Бил Клинтън му разказва надълго и нашироко за инициативите си в Африка, а в края на вечерта се ражда и Инициативата за развитие Клинтън–Хънтър, която милиардерът финансира с инжекция от 100 милиона долара, като основната й цел е борбата с бедността в Малави и Руанда. В края на 2009 г. фондацията вече разполага с бюджет от 242 милиона долара, има 9 филиала в различни страни плюс независими организации за събиране на дарения в Канада и Великобритания. В центъра на цялата тази организация са Бил и Хилъри, като той нарича себе си скромно „уредник” и не иска да го наричат „филантроп”, защото ролята му е само на посредник между бизнеса и нуждаещите се, нищо повече. Клинтън успява да убеди богатите да даряват пари, а той само слага върху тези пари печата на своя глобален престиж, когато тези средства преминат през фондацията му. Но не само Клинтън благославя парите, парите му отвръщат със същото. Когато посещава местата, в които влага парите на фондацията си, огромни тълпи излизат да го посрещнат и да се докоснат до своя благодетел. Най-богатите хора на земята разпределят времето си така, че да могат да пътуват заедно с Клинтън и да присъстват на неговите благотворителни оратории. В един момент милиардерът Карлос Слим е неотлъчно до семейство Клинтън. Мексиканският милиардер седи тихо на първия ред и внимателно си записва всичко, което Клинтън (Бил и Хилъри) казват. В интервю за Forbes Слим прави класация на най-големите лидери на света и Бил Клинтън е поставен на челно място. В началото на 2007 г. Слим също развързва кесията си и дава 100 милиона долара за Глобалната инициатива на Клинтън за финансиране на различни проекти в Латинска Америка, там, където е почти целият бизнес на мултимилиардера. Така постепенно фондация „Клинтън” се превръща в благотворителен вариант на Белия дом: където й да се появи Клинтън, посрещат го възторжени тълпи, винаги е обграден със сътрудници и помощници, които не престават да го възхваляват за доброто, което върши по света. Няма политически противници, няма опърничави републиканци, които да критикуват инициативите му. Дори нещо повече: същите тези републиканци, които някога бяха сред най-отявлените му противници иопоненти, сега му дават пари – като шефа на медийната групировка Newsmax Кристофър Руди или най-големия донор на републиканците Ричард Мелън Скейф. Но най-важната прилика е, че около него са повечето от най-верните му помощници от годините в Белия дом – като Айра Магазинър и Дъг Бенд. Официално Клинтънови не получават възнаграждение за работата си във фондацията, но пък те получават милиони долари за речи от компаниите и организациите, които са най-големи донори. В много случаи техните речи касаят тъкмо работата и инициативите на фондацията, а не засягат някакви оригинални и нечувани идеи и открития. В същото време, откакто е създадена, фондация „Клинтън” е реализирала 2872 проекта в 180 държави, които засягат съдбата на 480 милиона души. Реално в архива на фондацията като „неуспешни” са характеризирани едва 4,8% от всички инициативи досега. Според одит на независимия Американски институт за филантропия фондацията е похарчила 89% от дарените й средства за благотворителни програми. Поради което получава рейтинг А по скалата, на която най-високата степен е А+. В същото време другата агенция, която дава рейтинги, Charity Navigator, отказва да предостави рейтинг на фондацията с аргументи, че дейността й е твърде комплексна, за да подлежи на класификация. Но след 2013 г. в медиите се появяват все повече негативни анализи за дейността на фондация „Клинтън”. Един по един донорите също започват да се оттеглят, едни поради финансови проблеми, а други с други аргументи. Най-напред се оттегля Том Хънтър, който се оправдава с проблеми с бизнеса и невъзможност да отделя повече по 100 милиона долара на година за благотворителност. Макар че обещава да дава поне по 20 милиона долара за продължаване на Инициативата Клинтън–Хънтър. През 2013 г. тази инициатива сменя името си на Инициативата за развитие Клинтън. Реално проблемите започват да се увеличават след 2008 г., когато Хилъри Клинтън решава за първи път да се кандидатира за президент. Работата на фондация „Клинтън” значително се променя и проектите се променят така, че да се напаснат към нейната роля – първо като кандидат-президент, след това като държавен секретар и накрая отново като кандидат-президент. Донорите се опасяват, чепарите им могат да се използват за политически цели и започват да поставят допълнителни условия, а някои даже искат програмите да се отделят извън рамките на фондацията. Както например се случва с програмата за борба със СПИН, която от 2010 г. се прекръства на Инициатива за достъп до здравеопазване Клинтън. Нейният офис се премества в Бостън и тя вече има 1500 служители и ново ръководство, макар че Бил и Челси Клинтън са част от Управителния съвет. След като Хилъри става държавен секретар, Барак Обама настоява най-доходните дейности да се отделят от фондацията и Глобалната инициатива Клинтън също става самостоятелна организация. Целта е да се очертае граница между дейността на Хилъри като държавен секретар, нейните срещи със световни лидери, и донорските конференции на Бил Клинтън, на които той се среща със същите тези лидери като частно лице. Но на които присъства често и самата Хилъри. За първи път Барак Обама настоява фондацията да оповести гласно имената на всички свои дарители, а в публикувания списък се появяват имената на 200 000 души! Сред тях изпъкват цели чуждестранни правителства – като кабинетите на Саудитска Арабия и Катар, които в същото време поддържат интензивни контакти и с Държавния департамент на САЩ в мандата на Хилъри Клинтън. Там е записан и нигерийски петролен магнат, близък до президента Мухамад Бухари, там е и първата частна армия „Блекуотър”, дори медийният магнат Рупърт Мърдок. По време на предизборната кампания Хилъри Клинтън постоянно е питана за дейността на фондацията и най-често й бе задаван въпросът, дали не се притеснява от лошата репутация на много от донорите. Но Хилъри неизменно отговаря с една и съща заучена фраза: „Гордея се с фондацията, която привлича дарения от хора и организации от цял свят. Мисля, че това показва нагледно, че хората са готови да подпомагат нашата работа за спасяване и промяна на живота както тук, така и в чужбина”. Разкриването на имената разбулва и една друга тайна: как тези богати хора, които се гордеят със своята благотворителност, реално с пътуванията си като част от инициативите на фондацията са вършели свой собствен бизнес и са изграждали мрежа от бизнес връзки. Най-фрапиращият пример за това е дейността на фондация „Клинтън” в Хаити, където главно действащо лице в благотворителната мисия е Денис O’Брайън, ирландски милиардер, който е работил съвместно с компанията Marriott, също донор. O’Брайън и Marriott в рамките на благотворителната си мисия се договарят да построят хотел в Порт о Пренс. Когато на 12 януари 2010 г. Хаити преживява мощно земетресение от седма степен по Рихтер, втората най-бедна държава на земята губи само за 30 секунди 60% от своя БВП. Загиват 250 000 души, разрушени са над 100 000 къщи, 25 000 държавни и общински сгради. 1,5 милиона души остават без покрив, без покъщнина и средства за препитание. Точно в този момент американският посланик в Порт о Пренс Кенет Мъртън пише знаменателен мейл на Хилъри Клинтън с една-единствена фраза: „Настъпи времето на златната треска”. Хилъри Клинтън назначава съпруга си Бил за шеф на Временната комисия за възстановяване на Хаити, а негов помощник е личната асистентка на държавния секретар на САЩ Шерил Милс. Бил Клинтън и хаитянският премиер Жан-Макс Белерив поемат отговорността за разпределяне на помощите за страната, които пристигат от САЩ и десетки други държави и достигат до 2,6 милиарда долара. В следващите години политиката за спасяване на Хаити се превръща в лабораторен експеримент, който доказва верността на изводите на канадската журналистка Наоми Клайн в книгата й „Шоковата доктрина: Възходът на капитализма на бедствията”. Всъщност „капитализмът на бедствията” не е толкова лош проект, лошотоидва, когато той попадне в ръцете на бизнес акули, чиято цел е единствено извличане на максимална печалба за кратък период от време. Както се случва в Хаити, където Временната комисия за възстановяване, вместо да строи усилено жилища, отделя огромни средства за изграждане на мобилна мрежа и за покриване на страната с мобилни връзки. Проектът за 60 милиона долара печели Денис O’Брайън, близкият приятел на Бил Клинтън, който създава мобилната мрежа TchoTcho Mobile (чо-чо на местен диалект означава „дребни пари”). Друг приятел на семейство Клинтън, генерал Уесли Кларк, бивш главнокомандващ обединените сили на НАТО в Европа, получава правото да строи жилища чрез фирмата от Флорида Innovida, където Кларк е шеф на Борда на директорите. Макар да няма никакъв опит в строителството на подобни жилища, фирмата получава изгодния договор, който веднага й гарантира 10 милиона долара инвестиции от американското правителство. От които по сметките на фондация „Клинтън” отива 1 милион долара във вид на „дарения” от Innovida. Други, които не са толкова щедри, остават с празни ръце – като бизнесмена от Флорида Джей Ар Бържерон, който дарява само 250 долара на фондацията. Тогава вестник Wall Street Journal коментира разпределението на апетитните порции за възстановяване на Хаити така: „Ако не си част от мрежата около Клинтънови, няма как да станеш част от играта…”. Затова едва ли е учудващо, че когато през 2012 г. правителството на Хаити решава да даде на концесия златните мини в страната, сделката е спечелена от малката, току-що създадена фирма от Северна Каролина VCS Mining, която не може да се похвали с никаква експертиза в добива на злато или други ценни метали. Но председател на Борда на директорите й е Тони Родъм, най-малкиятбрат на Хилъри Клинтън. Компанията продължава да добива злато в Хаити, като плащасамо 2,5% от печалбата си на правителството на страната. Наистина щедър проект за възстановяване на най-бедната страна на света. Но най-амбициозният проект на семейство Клинтън e създаването на фабрика за текстил в Хаити. Но не в разрушената част на острова, а в запазената и непокътната северна част на страната. Американското правителство отпуска 124 милиона долара, правителството на Хаити одобрява проекта и също отпуска 100 милиона. Защото компанията, която ще осъществи проекта, обещава да създаде 60 000работни места и да построи хиляди жилища. Както може и да се очаква, начело на проекта застава компанията Caracol, начело на която е вече споменатата приближена на семейството – Шерил Милс. Резултатът остава предизвестен: 166 фермери са принудени да напуснат именията си, вместо 60 000 работните места се оказват 3000, а заплатите – едва 200 гурда на ден (което прави само 5 долара). Затова пък на откриването на фабриката са поканени световни величия като британския милиардер Ричард Брансън, актьорите Шон Пен и Бен Стилър, модната икона Дона Каран. Хилъри Клинтън се възползва 100% от статута на т.нар. special government employee (SGE), който позволява експерти в дадена област да работят на две или повече места, без да губят основната си работа. Така започва серия от назначения, чрез които семейство Клинтън устройват на ключови позиции свои приближени, с които след това могат да реализират модела, който списание Fortune формулира така: „Фондация „Клинтън” измисли новата филантропия, при която всъщност няма граница между политиката, инициативите с идеална цел и бизнеса”. По време на мандата на Хилъри като държавен секретар нейни помощници от Държавния департамент едновременно с това са на заплата и във фондация „Клинтън”, като нейния личен съветник Хума Абедин, която действа и като асистент във фондацията. Един от директорите във фондацията е Мора Пали, която е адвокат в Държавния департамент и е част от екипа на Хилъри за предизборната кампания през 2008-а и сега през 2016 г. Денис Ченг също така организира президентската й кампания през 2008- а, след това отива в Държавния департамент, а сега отново е част от предизборния екип на Хилъри. Бившият журналист, съветник на Бил Клинтън в Белия дом, после негов служител във фондацията Сидни Блументал получава заплата от 10 000 долара месечно за работата си върху „президентското наследство на Бил Клинтън”. Разследването на аферата с електронната поща на Хилъри Клинтън разкрива, че докато тя е държавен секретар, Блументал подготвя за нея доклади с разузнавателна информация за Либия без изобщо да напуска фондацията. След като напусна поста в Държавния департамент, Хилъри веднага заработи в Управителния съвет на фондацията, макар че официално не получава за това никаква заплата. Във функцията си на ръководител на организацията тя подготвя бума в даренията, който предшества обявяването на кандидатурата й за президент. Точно преди Хилъри да влезе официално в предизборната борба, фондация „Клинтън” обявява, че е изпълнила предсрочно набелязаната инициатива да привлече като дарения за 2015 г. сумата от 250 милиона долара. Хилъри лично ръководи новата програма Too Small to Fail за насърчаване на образованието в предучилищна възраст, както и инициативата No Ceilings, в която участва и съпругата на Бил Гейтс – Мелинда. Целта е да се подобри животът на жените по света с насърчаване на образованието, квалификацията, борбата за равно заплащане и подобряване на здравеопазването. От 2011 г. в работата на фондацията се включва и Челси Клинтън, която използва опита си като консултант в агенция McKinsey & Co. Тя е ангажирана специално с мениджмънта на фондацията и след нейната поява Дъг Бенд изпада в немилост и трябва да напусне. Тя привлича в своя отдел бившия си колега от McKinsey Ерик Брейвърман, работил заедно с баща й по време на благотворителните мисии в Хаити. В екипа й също така влиза и Дона Шалала, която бе министър на здравеопазването в администрацията на Бил Клинтън.

УРАНОВИЯТ бизнес

На 6 септември 2006 г. Бил Клинтън каца с частен самолет на международното летище в Алмати, Казахстан. Страната е известна със своя вездесъщ несменяем президент Нурсултан Назарбаев и с огромните си залежи от природни изкопаеми, чиято стойност се изчислява на над 5 билиона долара. Основен интерес привличат залежите от уран, които са сред най-големите в света. Официално целта на посещението на Бил Клинтън е да води борба със заразата от СПИН. Но дори за неизкушените от политиката тази причина звучи по-скоро като алиби, защото страната няма проблеми със СПИН и от 15,4-милионното население по онова време едва 0,3% имат нужда от помощ. Докато в Ботсвана например това е всеки четвърти човек, в Южна Африка всеки пети. Президентът На зарбаев управлява страната от 1990 г. и на всички избори печели 90% от народната любов. А от известно време е щастлив баща на свой наследник – малкия Султанчик, който се ражда от връзката му с бившата Мис Казахстан Асел Асабаева, която му се отблагодарява с мъжка рожба (той има от брака си със Сара Назарбаева само три дъщери). В Казахстан има петима милиардери, като трима от тях са от рода на Назарбаев. Което означава, че цялата страна му принадлежи и той може да прави всичко, каквото иска. Тъкмо затова с Клинтън пътува и най-добрият му приятел и партньор, канадският милиардер Франк Джустра. Самолетът, с който пътуват, е неговият личен MD-87, който е облицован изцяло със златни аксесоари, кожени седалки, плазмени телевизори, има спални места за 18 души с чаршафи и завивки с надпис Giustra Air. Това е самолетът, който Бил Клинтън може и най-често използва за своите пътувания по света. Като канадски гражданин Джустра няма право да прави дарения за Хилъри Клинтън в качеството й на политик, но пък нищо не му пречи да дава пари на фондация „Клинтън”. И Джустра прави това, той знае как се рискува: натрупал е парите си с добив на руда и други полезни изкопаеми в най-опасните райони на света. Живее в огромна къща с площ от 1115 кв. метра. „Маниакално потаен”, така наричат милиардера канадските медии. Джустра управлява бизнеса си от ъглов офис на 31-вия етаж на един от небостъргачите на Бурард Стрийт във Ванкувър. А според Bloomberg Businessweek Джустра е „минен президент” по неволя и „изпечен спекулант” по призвание. Авторитетният вестник Globe and Mail в убийствен профил разсъждава, че „Джустра забогатял чрез византийска система от кухи компании, тайна покупка на акции и изпипана система за фалшиви компенсации”. Посещението му в Казахстан е част от една от тези схеми, които вече е разработил до съвършенство в Южна Америка и Африка. В едно интервю за New Yorker точно преди пътуването той признава, че е заложил всичките си чипове на Бил Клинтън. Защото Бил Клинтън е световна запазена марка и той може да прави неща, както никой друг в света. Клинтън и Джустра работят в съдружие с друг рудодобивен магнат – Жан-Раймон Бул, чиято компания Diamond Fields инвестира в диамантените мини в щата Арканзас още докато Бил Клинтън е губернатор. Бул си харесва част от Диамантения държавен парк и използва близкия приятел на Клинтън Джим Блеър като връзка с губернатора (Блеър е човекът, който открехва Хилъри за бизнеса, като й помага даинвестира 1000 долара, за да получи след това спекулативна печалба от 100 000 долара). Бул обещава на Бил Клинтън да изгради „най-голямата диамантена мина в света” и губернаторът се съгласява да одобри проекта му през 1987 г. По-късно, когато Бил Клинтън става президент, на инаугурацията Хилъри носи 3,5-каратов диамантен пръстен, естествено, подарък от Жан-Раймон Бул. Всички формалности са уредени от приятеля на Бил Брус Линдзи, който след това му става приближен съветник в Белия дом, а после и част от управителния борд на фондация „Клинтън”. По-късно Джустра става съдружник на Бул и купува 60 000 акции от Diamond Fields през 1990 г. В Казахстан Джустра идва да прави бизнес със своята нова компания UrAsia Energy, която има намерение да се намеси в бизнеса с уран, като сключи сделка с „Казатомпром”, една от най-могъщите компании в този бизнес в света. „Всеки би искал да покани „Казатомпром” на танц, коментира един от водещите анализатори на урановия бизнес. – Когато си играч от втора група като UrAsia, трябва да имаш много солидни връзки, за да искаш да играеш с големите.” Но с Назарбаев всичко е възможно. UrAsia Energy освен всичко останало е й куха компания. Джустра хвърля око на три уранови мини, но сделката е сключена със съмнителна офшорка – Jeffcott Group Ltd., регистрирана на Британските Вирджински острови. Сделката е подготвена от руския физик Сергей Курзин, който всъщност помага на Джустра да регистрира фирмата UrAsia Energy, а в следващите години той и Клинтън се срещат редовно по няколко пъти в годината. Курзин преди това е бил бизнес партньор на афериста Марк Рич и го придружава при пътуванията му из Русия в търсене на изгодни петролни сделки. Джустра сключва сделките на UrAsia Energy с казахските уранови мини, след това прехвърля всичките си активи към компания, наречена Uranium One. В знак на благодарност САЩ прехвърлят на Казахстан 110 милиона долара като част от помощта на американското правителство за страните, които се борят активно срещу оръжията за масово унищожение. Това става през 2011 г., когато Хилъри Клинтън е в Сенатската комисия за въоръженията и ръководи Подкомисията по нововъзникващите заплахи и рискове. Само 48 часа след като Клинтън и Джустра напускат Казахстан, компанията UrAsia публикува два меморандума за прехвърляне на уранови активи: покупка на 30% от акциите на Хараканския уранов проект и 70% от джойнт венчъра „Бетпак-Дала”. По онова време тези сделки са посрещнати с учудване от експертите в отрасъла. И след тях в диплянката на фирмата вече пише, че UrAsia е „голям производител на уран”, макар че допреди една година изобщо такава фирма не е съществувала. През следващите три месеца Франк Джустра прави дарение на фондация „Клинтън” в размер на 31,3 милиона долара. През декември 2005 г. Назарбаев отново печели изборите с 92% от гласовете. През февруари 2007 г. започва вторият етап от сделката и UrAsia Energy обявява, че се слива с компанията Uranium One с офиси в Южна Африка и Канада. Всъщност Джустра и неговите съдружници стават собственици на 60% от акциите на новата компания. Сделката е одобрена от правителството на Казахстан, а САЩ от своя страна одобряват покупката на 10% от акциите на Westinghouse от „Казатомпром”. През следващата година Джустра започва преговори с „Росатом” за нова сделка с уранови мини, а през 2009 г. руснаците купуватдялове от Uranium One и след това участват в изкупуването на американски уранови мини. Първоначално придобиват само 17%, но към 2012 г. те са вече 75%. Uranium One развива много изгоден бизнес в Америка, като към 2011 г. изпълнява 61 проекта върху площ от 293 000 акра в щата Уайоминг, освен това притежава мини в Юта, Тексас и Южна Дакота, а към 2015 г. контролира половината от урановото производство на САЩ. За разлика от петролния и газовия бизнес ядрената енергетика изцяло се контролира от Кремъл и нито една сделка не се финализира без одобрението на Владимир Путин, защото „Росатом” контролира целия ядрен суровинен запас на Русия. През 2006 г. Путин решава „Росатом” да получи 10 милиарда евро за инвестиции в нови проекти и да се увеличи производството на уран с цели 600%. През 2009 г. шефът на „Росатом” Сергей Кириенко излага пред Кремъл агресивен план за придобиване на уранови мини в чужбина: „Откриват се възможности за закупуване на чуждестранни активи в урановата индустрия и те не са много скъпи, казва Кириенко. – Чрез нашата програма за купуване на уранови депозити ще имаме възможност да гарантираме нуждите на всеки наш клиент.” Путин, естествено, одобрява тази програма и тя започва да се реализира. Но за да може да се реализира, е необходимо съгласието на правителството на САЩ. Руската програма за уранова експанзия започва да се изпълнява в момент, когато Хилъри Клинтън контролира преговорите с Русия за сключване на „Споразумение 123”, договор за неразпространение на ядрени материали. Името му идва от параграф 123 на Закона за ядрената енергетика на САЩ, който улеснява сключването на ядрени сделки с чужди държави. Държавният департамент под ръководството на Хилъри Клинтън дава резолюция за подкрепа на търговските връзки между САЩ и Русия, като бъдат създадени съвместни фирми в ядрената енергетика. На 19 март 2010 г. Хилъри Клинтън е в Москва и разговаря с премиера Путин в Кремъл, а на 8 май правителството на Барак Обама представя за одобрение в Конгреса Руско-американскоспоразумение за ядрено сътрудничество за мирни цели. Едновременно с това „Росатом” отправя искане до Вашингтон да получи одобрение за закупуване на 52% от акциите на Uranium One. Тъй като уранът е стратегическа суровина, изкупуването на урановите активи трябва да бъде одобрено на най-високо ниво от администрацията на Барак Обама. А по онова време придвижването на цялата процедура зависи изцяло от Хилъри Клинтън. Докато текат тези процедури, президентът на Uranium One Иън Телфър започва да прехвърля на траншове сумата от 2,35 милиона долара на фондация „Клинтън”. Първоначално превежда сумата от 100 000 долара, след това още 250 000, а накрая фондацията на Телфър „Фърнууд” превежда изцяло 2 милиона долара. Точно в този момент една неизвестна канадска инвестиционна компания, Salida Capital, се активизира и започва да сипе дарение след дарение за фондация „Клинтън”. През 2010 г. Salida Capital получава анонимно дарение от 3,3 милиона долара от неизвестен благодетел, след което обявява, че от своя страна има намерение да дари пари на фондация „Клинтън”. През септември 2010 г. по сметките на фондацията постъпват 780 220 долара и по-късно в отчетите на Salida Capital е записано, че тази сума представлява 90% от благотворителната програма на компанията за годината. А до 2012 г. тя превежда на траншове общо още 2,6 милиона долара. На 21 май 2010 г. Salida Capital кани Бил Клинтън да произнесе реч в Калгари, в канадската провинция Албърта. Тази реч е твърде странна, защото е част от кампанията на канадската агенция за лична мотивация и в програмата е обявена със заглавието „Силата вътре в нас”. И за да има вътрешна мотивация, за тази реч Бил Клинтън получава насърчителната сума от 500 000 долара. През същата година Salida Capital започва да инвестира агресивно в уранови мини в Източна Украйна, като дейността на компанията се контролира от тогавашния украински министър на енергетиката Юри Бойко. На следващата година в годишните отчети на „Росатом” за 2011 г. е записано, че една от дъщерните фирми на „Росатом” е инвестирала милиони в няколко проекта в чужбина. В това няма нищо необичайно, любопитното е, че името на фирмата е Salida Capital. Дали това е същата Salida Capital, регистрирана в Канада, така и не става ясно. На 9 юни 2011 г. Бил Клинтън пристига в Москва и отново има ангажимент да произнесе реч, която ще бъде платена от инвестиционна банка, основана от Борис Йордан и собственост на милиардера Михаил Прохоров чрез холдинга „Онексим”. Сумата наистина си заслужава усилията – 500 000 долара за 65 минути говорене. Пет години преди това Клинтън гостува в Москва по покана на британската фирма Adam Smith Int и тогава получава за речта си 195 000 долара. Така че прогресът в заплащането е очевиден. А същността на речта също е впечатляваща: „Глобалната Русия”. След края й са организирани дискусия и обсъждане на възможностите на руския бизнес да се развива в глобален мащаб. А поантата на цялото мероприятие е среща между Клинтън и Путин в Кремъл. Точно преди посещението на Бил Клинтън ФБР арестува руския шпионин Синтия Мърфи, след което започва да се разплита гигантски шпионски скандал, който води до ареста на 10 души руски агенти, сред които е и младата Анна Чапман. В началото на срещата на Путин и Клинтън руският премиер, естествено, засяга темата за шпионския скандал. В отговор Клинтън се засмива под мустак. По-късно в разгара на украинската криза през 2014 г. Клинтън в интервю за CNN дава висока оценка за Путин, като го нарича „много умен лидер”, който провежда „бруталнобезцеремонна политика”. На 22 октомври 2010 г. Комисията за чуждестранните инвестиции в САЩ под ръководството на Хилъри Клинтън одобрява ядрената сделка на „Росатом” и разрешава на руската компания да купи 52% от акциите на Uranium One. В същото време Хилъри Клинтън не разрешава на китайска компания да купи ветрени генератори в Орегон и на китайска стоманодобивна компания да купи акции от американски рудодобивни мини. През 2013 г. руската компания изкупува 90% от Uranium One, а днес притежава цялата компания, с което контролира бизнеса с уранова руда в глобален мащаб. Но по-важното е, че американският пазар на уранова руда зависи от корпоративната политика на „Росатом”. Освен това руската компания контролира пазарите в Южна Африка и Австралия – най-големите производители на уранова руда.По този повод вестник „Правда” излиза с огромно заглавие на първа страница: „Руската ядрена енергетика превзема света”. Фондация „Клинтън” само от тази сделка запълва авоарите си със 195 милиона долара, самият Франк Джустра печели 300 милиона долара, президентът на Uranium One Иън Телфър получава премия върху акциите си от 32% (1,6 милиона), другите големи акционери също получават солидни дивиденти в размер на десетки милиони долари.

Валери Ценков

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto

Последни от Свят

Отиди Горе