Вашият виртуален всекидневник за новини,анализи и коментари,като никой друг

Операция „Барбароса“: На 22 юни 1941 г. Германия напада Съветския съюз

в Свят
Loading...

В този час, в тези минути са започнали полетите на немските самолети. Вече са били прехвърлени десантните отряди в…

Публикувахте от Bogomil Bonev в Петък, 21 юни 2019 г.

Ден на паметта и скръбта в Русия

Планът „Барбароса“ предвижда германската армия да завземе Съветския съюз с мълниеносен военен блицкриг

Операция Барбароса

Хитлер утвърждава окончателния план на операцията „Барбароса“ на 18 декември 1940 г. За реализацията й Германия и нейните съюзници в Европа – Финландия, Румъния и Унгария, създават невиждана в историята армия: 182 дивизии и 20 бригади – с личен състав около пет милиона души, 47,2 хиляди оръдия и миномети, около 4,4 хиляди бойни самолета, 4,4 хиляди танка и щурмови оръдия и 250 кораба. По това време Червената армия разполага със 186 дивизии – с личен състав от 3 милиона души, около 39,4 оръдия и миномети, 11 хиляди танка и над 9,1 хиляди самолета. Тези сили не са приведени своевременно в бойна готовност. Директивата на Генералния щаб на Червената армия за възможно нападение на Германия на 22-23 юни постъпва в западните гранични окръзи едва в нощта на 22 юни; на разсъмване на 22 юни нападението вече е факт.

След продължителна артилерийска подготовка, в 4 часа сутринта, германските войски, вероломно нарушават сключения със Съветския съюз пакт за ненападение, атакуват съветско-германската граница по цялото протежение от Баренцово до Черно море. Съветските части са изненадани и не успяват да нанесат мощни контраудари по противника.

На 22 юни народният комисар по външните работи В. М. Молотов се обръща по радиото към гражданите на Съветския съюз:

„Това нечувано нападение срещу нашата страна е безпримерно в историята на цивилизованите народи вероломство. Нападението срещу нашата страна е извършено, въпреки че между Съветския съюз и Германия е сключен договор за ненападение…“

На 23 юни 1941 г. в Москва е създаден висшият орган за стратегическо ръководство на въоръжените сили – Щаб-квартирата на Върховното главно командване. Цялата власт в страната е съсредоточена в ръцете на образувания на 30 юни Държавен комитет по отбрана – ДКО. За негов председател и върховен главнокомандващ е назначен Й.В. Сталин.

В страната е поставено началото на програма с извънредни мерки под девиза: „Всичко за фронта! Всичко за победата!“

Но Червената армия продължава да отстъпва.

В средата на юли 1941 г. германските войски навлизат дълбоко в съветската територия – на 300-600 км; завзети са Литва, Латвия, почти цялата Беларус, голяма част от Естония, Украйна и Молдова, създава се опасност за Ленинград, Смоленск и Киев. Над Съветския съюз надвисва смъртоносна опасност.

Оперативна сводка №1 на началника на ГЩ на Червената армия Г.К Жуков, в 10 часа на 22 юни 2019 г.

„В 4,00 часа на 22 юни 1941 г. без всякакъв повод немците нападнаха наши летища и градове и преминаха границата със сухопътни части…

1. Северният фронт: противникът със звено от самолети от типа бомбардировачи наруши границата и навлезе в района на Ленинград и Кронщадт…

2. Северозападният фронт. В 4 часа противникът откри артилерийски огън и едновременно с това започна да бомбардира летищата и градовете – Виндава, Либава, Ковно, Вилно и Шуляй…

3. Западният фронт. В 4,20 часа около 60 самолета на противника бомбардираха Гродно и Брест. Едновременно с това по цялата граница на Западния фронт противникът откри артилерийски огън… Със сухопътни части противникът удари района на Сувалка в направление Голинка, Домбров и района Стоколув край железопътната линия към Волковиск. Настъпващите сили на противника се уточняват.

4. Югозападният фронт. В 4,20 часа противникът започна картечен обстрел на нашите граници. От 4,30 часа самолети на противника бомбардираха градовете Любомл, Ковел, Луцк, Владимир-Волински… В 4,35 след артилерийски огън в района на Владимир-Волински и Любомл наземните части на противника преминаха границата, развивайки удар в направление Валдимир-Волински, Любомл и Кристинопол…

Командващите фронтовете приведоха в действие плана за прикритие и с активни действия на мобилните войски се стремят да унищожат преминалите границата части на противника…

Противникът, изпреварвайки нашите войски, принуди части на Червената армия да приемат боя…

Използвайки това предимство, на отделни направления противникът постигна частичен успех…“

 

Изявлението на Сталин по радиото на 3 юли 1941 г.

 

„Другари! Граждани!
Братя и сестри!
Бойци от нашата армия и флота!
Обръщам се към вас, приятели мои!
Вероломното военно нападение на хитлеристка Германия срещу нашата Родина, започнало на 22 юни – продължава. Въпреки героичната съпротива на Червената армия, въпреки че най-добрите дивизии на врага и най-добрите части от авиацията му вече са разбити и са намерили смъртта си на полето на сраженията, врагът продължава да се движи напред, хвърляйки на фронта нови сили…
Историята показва, че непобедими армии няма и не е имало. Армията на Наполеон беше смятана за непобедима, но тя беше разбита от руските, английските и германските войски.
Германската армия на Вилхелм в периода на първата империалистическа война също беше смятана за непобедима, но тя няколко пъти търпя поражения от руските и англо-френските войски и накрая беше разбита от англо-френските войски. Това е необходимо да се каже и за днешната немскофашистка армия на Хитлер. Тази армия не срещна сериозна съпротива в Европа. Само на нашата територия тя срещна сериозна съпротива…
Могат да попитат: как можа да се случи, че Съветският съюз сключи пакт за ненападение с такива вероломни хора и изверги, като Хитлер и Рибентроп? Не допусна ли съветското правителство грешка? Разбира се, не! Пактът за ненападение е пакт за мир между две държави. Този пакт ни предложи Германия през 1939 г. Можеше ли съветското правителство да се откаже от това предложение?! Мисля, че нито една миролюбива държава не може да се откаже от мирен договор със съседна държава, ако начело на тази държава стоят такива изверги и людоеди като Хитлер и Рибентроп. И това, разбира се, при едно задължително условие – ако мирният договор не засяга нито пряко, нито косвено териториалната цялост, независимост и чест на миролюбивата държава. Както е известно, пактът за ненападение между Германия и Съветския съюз е именно такъв пакт.
В принудителното отстъпление на частите на Червената армия е нужно да се изолира всеки железопътен ешелон, да не се оставя на врага нито един локомотив, нито един вагон, нито един килограм хляб, нито литър гориво… В завзетите от врага райони трябва да се създават партизански отряди, конни и пеши, диверсионни групи за борба с частите на вражеската армия, за разпалване на партизанска война навсякъде, за взривяване на мостове, пътища, за унищожаване на телефонните и телеграфните връзки, подпалване на гори, складове, обози. В завзетите райони да се създават непоносими условия за врага и неговите помагачи, да се преследват и унищожават на всяка крачка, да се сриват всичките им мероприятия…
В тази велика война ние ще имаме верни съюзници в лицето на Европа и Америка, включително и в лицето на германския народ, поробен от хитлеристката власт. Нашата война за свободата на нашето Отечество ще се обедини с борбата на народите в Европа и Америка за тяхната независимост, за демократичните свободи…
С цел бърза мобилизация на всичките сили на народите в Съветския съюз, за да дадем отпор на врага, вероломно нападнал нашата Родина, е създаден Държавният комитет по отбраната, в чиито ръце сега е съсредоточена цялата власт в държавата. Държавният комитет по отбраната пристъпи към работата си и призовава целия народ да се сплоти около партията на Ленин-Сталин, около Съветското правителство за самоотвержена поддръжка на Червената армия и Червения Флот, за разгрома на врага, за победа.
Всичките наши сили – за поддръжка на героичната Червена армия и за нашия славен Червен флот!
Всичките сили на народа – за разгром на врага!
Напред, за нашата победа!“

Кампанията през 1941 г. завършва с поражение на германските войски на централния участък на съветско-германския фронт край Москва, на северни фланг край Тихвин и на южния фланг край Ростов.

От 22 юни до 13 август 1941 г. Източният фронт губи убити 3714 офицери, 76 389 войници и унтерофицери. Ранените са 9151 офицери и 264х975 войници и унтерофицери. Това са 10% от целия личен състав на Източния фронт.

Според американски военни наблюдатели германските загуби на 11 декември 1941 г. са 1,3 милиона убити.

Издателство PACПEP

ЗНАЕТЕ ЛИ,ЧЕ:

Червената армия на СССР воюва три години сама срещу Вермахта

 

Loading...

Последни от Свят

Отиди Горе