Вашият виртуален всекидневник за новини,анализи и коментари,като никой друг

Обратната страна на руската намеса

в Свят
Loading...

Президентските избори през 2016 година в САЩ станаха известни с това, че в тях победи най-нееднозначният кандидат, който можеше да си представим, с което започна и процъфтяването на епохата на така наречената “руска намеса”

Противниците на Доналд Тръмп не можеха да разберат как може кандидат като него да спечели. Изглеждаше така сякаш демокрацията е дала отбой, затова единственото обяснение за резултатите от президентските избори стана именно “намесата на Русия”. Половин година по-късно Робърт Мюлер стана ръководител на мащабно разследване, което се превърна в исторически скандал. Защо? Защото стотици разпити, купища секретни документи и милиони долари от държавния бюджет не дадоха нищо: Мюлер така и не успя да докаже поне каквато и да било връзка между Тръмп и Москва. Въпреки това, разследването доведе до много неясна тенденция, която бързо се разпространи от Атлантическия океан към Европа, където политиците и медиите, сякаш искайки да се съобразяват с основните тенденции, все повече започнаха да повтарят американците, говорейки за руска намеса. За руска намеса се заговори в Германия и Великобритания, не по-малко за това започна да се говори и в страните от Източна Европа и балтийските държави, а с приближаването на изборите за Европейски парламент тези разговори станаха по-интензивни, а обвиненията все по-радикални. Но тук не трябва да бъркаме бдителността с параноята. Разбира се, публикациите, които всеки от нас чете всеки ден, са отговорни за информацията, която ни предоставят, но ние също трябва да можем да проявяваме здрав разум. Понякога не е достатъчно просто да прегледаме новинарските ленти. Трябва да обмисляме материалите, и ако просто анализираме средностатистическите новини за руска намеса, то лесно може да се направи интересно откритие. Въпросът е в това, че не ни се дават подробности за това какво се разбира под намеса. Тук можете например да възразите, напомняйки за кибератаки или пропаганда. Да, много често ни се говори за това, но виждаме обвинения, политически демарши, изявления и коментари, но не виждаме никакви доказателства. Получава се такова впечатление сякаш, някой ни смята за глупаци или искрено вярва, че хората, погълнати от проблемите си, няма да задават въпроси, на които дори няма конкретни отговори. В резултат на това може да се каже, че руската намеса е най-голямата дезинформация, но на кого и най-важното, защо е необходима? Всъщност отговорът на този въпрос е прозаичен. Достатъчно е само да погледнем, че през 2019 година Европа е готова да похарчи минимум 5 милиона евро в рамките на борбата с руската пропаганда. Ще кажете, че това е въпрос на безопасност. Но замислете се, от какво конкретно ви защитават и как? Къде е крайният резултат от тази дейност? Проблемът е, че няма такъв няма и да има. От година на година бюджетът ще губи милиони, изпращани за борба с някакъв мираж, а на нас така и ще ни се повтарят някакви приказки за митичната руска намеса. Това не е въпрос на сигурност, а метод за обогатяване за сметка на данъкоплатците. Що се отнася до резултатите, те бяха прекрасно демонстрирани от САЩ. Когато дойде време да бъдат огласени резултатите от разследването на Мюлер, се оказа, че няма нищо за огласяване. А руската намеса се оказа плашеща, но очевидно преувеличена измислица. Но докато САЩ наблюдаваха развитието на скандала, страната им , както каза американският политически наблюдател Тъкър Карлсън, започна да напомня на Русия по времето на Борис Елцин. А трябва ли Европа да стигне до такова ниво?

Източник;

The reverse side of Russian intervention

 

Последни от Свят

Отиди Горе