Неизвестни факти за Тевтонския орден

в Любопитно

Тевтонският орден – Орденът на братята от Германския Дом на Света Мария в Йерусалим, е създаден през 1192 г. в град Акко. Първоначалната им задача е да защитават християнските пътешественици по време на пътуванията им до Светите Земи и да създават болници.

Въпреки че орденът е създаден с хуманитарна цел, тевтонските рицари били военен орден и участвали в Третия кръстоносен поход през 1187-1192 г., за да отвоюват Йерусалим от арабите. Рицарите носели бели мантии с черен кръст върху тях.

В първите години от съществуването на ордена тевтонските рицари строили замъци и крепости за защита на земите на кръстоносците в целия район.

Членството в ордена

Членството в ордена било разделени на две части. В първата група били самите рицари. Те трябвало да бъдат германци по произход и част от дворянското или рицарското съсловие.

Втората група се състояла от свещеници, за които не било задължително да бъдат от германското дворянство. Когато рицарите изпълнявали военната служба, били задължени да се сражават с неверниците, да помагат на болни и да изпълняват задължения в рамките на три обета – бедност, целомъдрие и послушание.

Свещениците не се сражавали, а извършвали масови обреди, предлагали причастие и се опитвали да покръстят езичниците. В Литва и Прусия свещениците не можели да се издигат и да заемат ръководни постове, но в Германия можели да станат командващи.

Един от магистрите на тевтонските рицари Херман фон Залца – 1179-1239 г., променил методите на работата им; дипломацията му довела до ред, престиж, богатства.

Залца превърнал ордена във военен; той помогнал на Унгария да защити границите си от куманите, но по-късно рицарите били изгонени, когато се опитвали да се подчинят на папската власт и били отстранени от обкръжението на краля.

Хенрих фон Хохенлое, който управлявал от 1244 до 1253 г., шестият магистър, помогнал на рицарите на получат повече земи и власт в Прусия. Осмият магистър – Попон фон Остърн, 1253-1262 г., помогнал на тевтонските рицари да укрепят властта си в Прусия и ускорил преминаването на германските селяни на техни нови земи.

През 1283 г. тевтонските рицари контролирали напълно Прусия и построили много замъци за защита на териториите им. След християнизацията на Прусия, рицарите се насочили към Полша и Литва.

По това време тевтонските рицари се съсредоточили върху завоюването на власт, контрол над други хора, земи, богатства.

Първоначално Полша била съюзник на тевтонските рицари, но завземането на Померания превърнало Полша във враг.

По-жесток противник на рицарите била Литва, чиито войски пленявали рицари и ги поробвали.

Полша и Литва се съюзили и събрали войска от 160 хиляди души; битката завършила с жертви от страната на Полша – 60 хиляди души, а от страната на рицарите – 40 хиляди.

През следващите два века рицарите загубили независимостта, властта и голяма част от земите си, тъй като с тях воювали в съюз литовци, поляци, руснаци и монголи.

Една от армиите на ордена била напълно унищожена, а той самият станал по-светски.

През 17 век магистър Максимилиан създал нов устав за ръководството на тевтонците и върнал рицарите към първоначалните им цели – помощ за болни, спазване на религиозни празници и др.

Пресбургският договор от 26 декември 1805 г. Орденът на тевтонските рицари бил лишен от голяма част от суверенитета си и бил предаден под властта на Австрийския императорски дом. Около 1826 г. той почти изчезнал.

Императорът на Свещената римска империя – Франц Първи, възстановил правата на рицарите, дори се провъзгласил за техен покровител.

По-късно орденът се превърнал изцяло в свещенически.

Издателство PACПEP

Loading...

Последни от Любопитно

Отиди Горе