The Bulgarian Times

Неидентифицирани подводни обекти

в Свят

През есента на 2014 г. около бреговете на Швеция току-що приключват холандско-шведските учения на военноморските сили, когато на следващия ден световните информационни агенции взривяват новинарска бомба – сред близките фиорди е открита аварирала руска подводница. На единствената показана фотография действително се вижда някакъв мътен обект на повърхността на водата. И тъкмо него се спускат да гонят шведските бойни кораби…

Непознато подводно нещо

Министерството на отбраната на Русия отреагира иронично, съветвайки шведите да попитат холандците чия може да бъде тази подводница, която по време на ученията екстрено e изплавала близо до Стокхолмския архипелаг. Холандците, чиято подводница Bruinvis в този момент се подготвя за напускане на Талин, отричат да са съпричастни към случая. На свой ред руските военни, чийто спасителни сили от Балтийския флот се намират на местата по щатно разписание (тоест явно не са тръгнали да спасяват аварирала руска подводница), предлагат помощ по неутрализирането не непознатия обект. Шведите обаче се отказват от помощта и предупреждават, че са готови със сила да го принудят да изплава. На 24 октомври руското военно ведомство сравнява шансовете на Швеция да открие подводницата с вероятността да уловят Карлсон и тогава кралският флот прекратява търсенето на загадъчното плавателно средство. Но въпросът какво всъщност е било това, остава без отговор. Но на шведските моряци и друг път им се е случвало да тичат след неуловими подводни обекти.

50-те и 60-те години на XX век

За първи път шведските военноморски сили започват да гонят подводни призраци през 1958 г. Тогава няколко очевидци наблюдават някакъв „безшумен самолет без опознавателни знаци“, падащ във водaта. Предполагайки, че наистина се е случила самолетна трагедия, към мястото се отправя фрегатата „Арендал“ и подводницата „Шарпен“ с водолази. Независимо от това, че дълбочината не е особено голяма, около 70 метра, не се откриват нито самолет, нито негови отломки на дъното. В същото време хидролокаторите на фрегатата от време навреме регистрират движение във водата на някакъв непознат плаващ обект.

През 1962 г. корабите на шведските ВМС откриват около остров Готланд отново непознат подводен обект. След като той не реагира на заповедта да изплава, военните преминават към силова фаза – взривени са две дълбочинни бомби и са изстреляни торпеда. Само че фиксираният обект развива необичайно висока скорост, отървава се от преследвачите и напуска териториалните води на Швеция.

През 1969 г. непознат плаващ обект е открит в забранената за плаване зона на север от Стокхолмския архипелаг. Няколко хеликоптери на ВМС за борба с подводници и корабът от бреговата охрана веднага са изпратени, за да заловят нарушителя. В търсенето се включват подразделение на армията, ВМС и ВВС, но независимо от усилията обектът не е открит.

70-те и 80-те години на XX век

Съобщения за непознати обекти, появяващи се в териториалните води на Швеция и съседна Норвегия, принуждават командванията на тези страни да предприемат ответни мерки – във възловите точки на появяването на непознатите обекти са поставени минни полета. Малко след това обаче част от мините просто изчезват.

През 1981 г. шведите залавят „непознат подводен обект“, така да се каже с доказателства. Обектът под номер C-363 с червена звезда на борда чупи антената на радиопеленгатора си в трала на риболовен кораб, отклонява се от курса и изплавайки на повърхността на сляпо късно вечерта, се оказва, че е навлязъл в секретния фарватер около базата на Военноморския флот на шведите в Карлскруна. Шведите в никакъв случай не биха могли да очакват чак такова нагло посещение на „руската мечка“, затова и изобщо не забелязват руския гигант. Чак на сутринта един рибар случайно остава силно учуден от появилата се руска подводница. По-нататък следва грандиозен дипломатически скандал. Но въпреки всичко шведите освобождават руската подводница и тя се връща у дома.

През 1982 г. шведският флот е по-близо от всякога до залавянето на реални, а не неуловими съветски подводни врагове. Един такъв засяда в скалите благодарение нa поставеното мрежово заграждение за борба с подводници. С цел да принудят съветската подводница да изплава на повърхността са предприети дълбоководни бомбардировки, но обектът скъсва стоманените мрежи и изчезва към Атлантическия океан.

През следващата година ситуацията се повтаря. Група кораби на Военноморските сили на Швеция преследват в своите териториални води непознат подводен обект. В хода на преследването са изстреляни торпеда и дълбоководни бомби, но подводницата-беглец преминава направо през минното поле (като всички мини се взривяват без да причинят на непознатия обект каквато и да е вреда) и се спуска към Атлантика.

През 1984 г. около вече познатата ни военноморска база в залива на Карлскруна отново са открити не само непознати подводни обекти, но и неизвестни билогически обекти, които шведите приемат за водолази. Входът към фарватера е блокиран. С торпедни катери и противоподводни хеликоптери се правят дълбоководни бомбардировки, а бреговата охрана хвърля в Балтика 50 противоводолазни гранати. Въпреки всички тези усилия шведите не успяват да заловят неизвестните нарушители в териториалните води на Швеция.

През 1989 г. шведските медии получават повод още веднъж да заговорят за „съветската заплаха“ – в затвореното пространство на мрежите срещу подводници близо до Стокхолм няколко пъти се наблюдава появата на неидентифицирани подводни обекти. Свръхмодерният към онзи момент противоподводен ракетен комплекс, който Швеция притежава, чувствителен към температура, звук и вибрации, действа без никакви проблеми на изпитанията, но всъщност периодично спира да работи и то точно във времето на появата на неидентифицираните подводни обекти. Вместо с тази противоподводна ракетна система шведите успяват да засекат обектите с помощта на хидрофон, спуснат във водата с хеликоптер за противоподводна борба. В края на краищата шведската преса стига до извода, че толкова съвършени подводници не биха могли да имат дори съветските другари и подозренията, че това са провокации на комунистите, са свалени от страниците на вестниците.

90-те години на XX век

Нашествието на загадъчни подводници в шведските териториални води не престава и след разпадането на Съветския съюз. Така, през 1992 г. корабите на бреговата охрана на Швеция засичат в териториалните си води непознат подводен обект. На помощ са извикани корабите на Военноморския флот, провеждащи маневри недалеч. Военните кораби предприемат мащабна гонка на неизвестната подводница с дълбоководни бомбардировки и смъртоносни торпеда. На място даже пристига и премиерът на Швеция Карл Билд, но за съжаление военните не успяват да го зарадват с вестта, че са заловили натрапника. Обектът, както и по-рано с много бърз ход се изплъзва по посока на Атлантическия океан.

В стремежа си да се обобщят всички тези случаи на неидентифицирани подводни обекти, през 1995 г. шведският парламент създава комисия, състояща се от видни учени. Те имат за задача да открият обяснение за подводните фантоми през годините в шведските териториални води. Комисията се заема да изучи повече от 2000 рапорта на екипажи на самолети, хеликоптери, патрулни и противоподводни кораби, които са се сблъсквали с въпросните случаи. Учените са много внимателни в изводите си – според тях част от подводните обекти, наблюдавани от шведските военни, технологично не могат да бъдат подводници на нито една страна в света. А на въпроса на кого тогава са принадлежали тези регистрирани, но неидентифицирани обекти, учените не могат да отговорят…

Източник: Infacto

Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на infacto

Unidentified Submerged Object (USO): Унищожаване на доказателствата

Последни от Свят

Почина Карл Лагерфелд

Модният дизайнер Карл Лагерфелд почина на 85-годишна възраст, съобщи в. “Фигаро”. Творческият
Отиди Горе