Вашият виртуален всекидневник за новини,анализи и коментари,като никой друг

На 7 юни 1940 г. е роден лидерът на Либийската революция Муамар Кадафи

в Свят
Loading...

„Ще умра като мъченик…“

През 50-60-те години в държави, неотдавна отхвърлили колониалното робство, се извършва серия държавни преврати, начело на които са млади офицери. Сред тях е и Муамар Кадафи, който за някои е велик герой, за други – диктатор.
Бъдещият либийски лидер е роден в бедуинско семейство от племето ал-кадафа.
Муамар Мохамед Абдел Салам Хамид Абу Меняр ал Кадафи се появил на белия свят в традиционна бедуинска шатра, южно от град Сирт.
Кадафи тръгнал на училище на девет години и сменил училищата в три града, следвайки баща си чергар.
Революционер той станал още в училище, влизайки в младежкото движение против италианския колониализъм. На 21 години студентът Кадафи създал собствена нелегална организация, която си поставила целта да свали монархията, която работела в интерес на чужденците.
Той бил арестуван по времето на акция в град Себха, но това не изплашило младия революционер и той продължил делото си.

Превратът на младите офицери

Кадафи постъпил във военно училище, което завършил през 1965 г. с чин лейтенант. Сред курсантите във военните училища били разпространени революционни настроения, подгрявани от примера на Египет и Алжир.
През 1964 г. под ръководството на Кадафи, на брега на морето, близо до селището Толмейт се състоял първият конгрес на „Свободните офицери юнионисти-социалисти“ – ОСОЮС, която възприела лозунгите на египетската революция от 1952 г. „Свобода, социализъм, единство“. Организацията започнала подготовката за преврат, която продължила пет години. Либийските служби се оказали слаби, за да пресекат дейността й.
Въстанието започнало на 1 септември 1969 г. Под контрола на военните минали най-важните държавни обекти; били блокирани американските военни бази в страната. Кралят на Либия Идрис Първи бил на лечение в Турция и нямало кой да организира потушаването на метежа.
В 7 часа сутринта либийците чули „Комюнике №1“, с обръщението на Кадафи.

Вън, чужденци!

Страната била наречена Либийска арабска република. На 8 септември новият орган на властта – Съветът на революционното командване, взел решение да присвои на 29-годишния капитан Кадафи званието полковник и го назначил за върховен главнокомандващ въоръжените сили в страната. Кадафи оглавил и Съвета.
Програмата си Кадафи обявил на митинг:

1. Пълна евакуация на чуждите бази от либийска територия;
2. Позитивен неутралитет;
3. Национално единство;
4. Арабско единство;
5. Забрана на политическите партии.

29-годишният Кадафи за кратко успял да закрие американските и британските военни бази; 20 хиляди италианци, които по това време се намирали в страната, били изгонени.
В първите години от управлението на Кадафи били национализирани чуждестранните банки и цялата принадлежаща на италианци земеделска собственост. Държавата национализирала и чуждестранните нефтени компании.
За разлика от много други лидери Кадафи не бил приближен нито до Запада, нито до Изтока; той създал собствена идеология, изложена в написаната от него „Зелена книга“. За държавен строй в Либия била провъзгласена джамахирия – „власт на народните маси“. Същността й се заключавала в съчетание между постулати на исляма, национализма и левия анархизъм.
Още една промяна в държавното устройство се случила през 1977 г. Либийската република получила ново име – „Социалистическа народна Либийска Арабска джамахирия“. Съветът на революционното командване и правителството били разпуснати. Всеобщият народен конгрес бил обявен за висш орган на законодателната власт, а образуваният на мястото на правителството Висш народен комитет – на изпълнителната власт.
Кадафи вече не заемал официален пост, а останал само лидер на либийската революция.
„Аз поддържах онези, които днес приемат в Белия дом“
Външната политика на Кадафи е белязана от идеята за панарабизма и помощта на национално-освободителните движения в други страни.
За 40 години управление Кадафи неведнъж издигал идеята за обединението на арабските страни във федерация или конфедерация, подписвал договори, но всеки път тези планове се проваляли заради вътрешни разногласия.
Съвсем близо било създаването на „Федерация на Арабските републики“, с участието на Египет и Сирия, която формално съществувала от 1972 до 1977 г., но сред това се разпаднала.
Кадафи разгневил САЩ и Съветския съюз, които смятали, че поддържа терористични организации. В едно интервю обаче Кадафи посочва, че поддържа борбата за национално освобождение на народите, а не терористични движения: „Аз поддържах Мандела и Сам Нуйом, който стана президент на Намибия; поддържах и Организацията за освобождение на Палестина. Днес тези хора се приемат с почести в Белия дом. А мене, както и преди, ме смятат за терорист…“
В началото на 80-те години САЩ го обвинили, че се намесва във вътрешните работи на поне 45 държави.

Международен терорист

Кадафи бил обвинен, че либийските служби извършват терористични актове против граждани на Запада.
На 21 декември 1988 г. над шотландското градче Локърби бил взривен пътнически боинг на американската компания Пан Ам, с курс от Лондон до Ню Йорк; загинали 270 души. За терористичния акт била обвинена Либия, след което й наложили икономически санкции.
За години наред върху личността на Кадафи било лепнато клеймото „международен терорист“.

Всичко за либийския народ

Полковник Кадафи повече се вълнувал повече от съдбата на своя народ, който бил беден и неграмотен. При неговото управление броят на можещите да пишат и четат се увеличил от 27 на 51%. Активно се отваряли училища, културни центрове, библиотеки, спортни клубове. От 1970 до 1980 г. били изградени 180 хиляди жилища, благодарение на което в голяма степен бил решен жилищният въпрос. За пръв път при Кадафи Либийската пустиня била обезпечена с прясна вода благодарение на проекта „Голямата ръкотворна река“.
Потокът от нефтени долари бил харчен за социални нужди и проекти.
В края на 90-те години Кадафи поел курс към сближаване със Запада, издал лицата, които били заподозрени в извършването на терористичния акт над Локърби и на Либия престанали да гледат като на терористична държава.
В страната бил обявен курсът към „народен капитализъм“, в рамките на който започнала приватизация на промишлени предприятия, включително и на нефтената промишленост. В страната навлизали чуждестранни инвестиции.
През 2008 г. брутният вътрешен продукт на Либия от 14 192 долара на човек я класирал на 55-о място в света. За повечето африкански страни този показател бил непостижим, както и много привилегии за либийците: помощ при безработица – 730 долара, при раждане на дете – 7300 долара; либийците не плащали наеми и електричество; бензинът бил 14 цента за литър, за начало на бизнес се отпускали 20 хиляди долара.
Диктаторът жестоко настъпвал опозицията. По данни на опозиционери от 1969 до 1994 г. загинали 343-ма либийци, които се обявили против режима на Кадафи.
И тук либийският лидер показал, че е своеобразна личност. На 3 март 1988 г. той лично отнесъл с булдозер вратите на затвора и освободил 400 политически затворници. След няколко дни скъсал предоставените му „черни списъци с дисиденти“.
Дали това е било порив на душата или демонстрация, знае само Кадафи.
„Те искат да превърнат Либия във втори Афганистан!“
През 2011 г. т. нар. арабска пролет стигна и до Либия. Безредиците с искания за оставка Кадафи посреща спокойно и заявява: „Групи млади хора, под влияние на наркотици, нападат полицейски участъци и крадат оръжие. Те не уважават страната си, копират образите на Египет и Тунис, искат да превърнат Либия в ислямска държава, в нов Афганистан! Тези мишки манипулират чуждестранни сили, включително и Ал Кайда…“
След години ще стане ясно, колко точно е характеризирал Кадафи случилото се.
През 2011 г. срещу него се опълчват всички; от Вашингтон звучи мантрата „Кадафи не е легитимен и трябва да си отиде!“
На Либия налагат нови санкции; от опозиционери се сформира Временен национален съвет, който трескаво се снабдява с оръжие; въздушното пространство на Либия е обявено за безполетна зона, което на практика се оказва прикритие за бомбардировките на авиациите на САЩ и НАТО.

Разправата

Когато започва гражданската война в Либия, Кадафи заявява: „Аз никога няма да оставя либийската земя, ще се бия до последната си капка кръв и ще умра тук с прадедите си, като мъченик…“
Тези думи се оказват пророчески.
На 20 октомври 2011 г., след няколко месеца ожесточени боеве, опозиционери завземат Сирт – една от последните крепости на привържениците на Кадафи. В този ден НАТО нанася удар по колоната автомобили, с която либийският лидер напуска града с привържениците си. Тежко ранен, Кадафи попада в плен. Веднага са забравени високопарните речи за съд. Изтезават го няколко часа, с мислими и немислими методи…
Кадрите с отвратителната разправа над либийския лидер обхождат целия свят. Обезобразеното му тяло е изложено на общо презрение в Мисурат.
Държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън цинично заявява: „Това е добра новина…“
Тялото на управлявалият 42 години либийски лидер е погребано тайно в либийската пустиня.

След Кадафи

Какво представлява днес Либия след Кадафи, на Запад не обичат да говорят. Стабилната страна с високо жизнено равнище сега е разделена на няколко части, където всеки воюва срещу всеки, където се чувстват комфортно радикалните ислямисти, включително и Ал Кайда.
При Кадафи Либия успява да сдържи потока бежанци от най-бедните страни в Африка за Европа. Новите либийски власти не са в състояние да контролират този поток, от който днес европейците са ужасени. Хиляди хора загиват в морето, десетки хиляди пристигат в Европа, където нямат нито жилище, нито работа…

Издателство PACПEP

ПО ТЕМАТА:

 

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Какво научих за Либия и Муамар Кадафи

 

Кадафи не беше убит заради нефта, а заради водата

Последни от Свят

Отиди Горе