НА 30 април в 1945 година в 22,40 часа е забито Знамето на победата на покрива на Райхстага

в Свят

Подвигът и трагедията на забравения в Съветския съюз Григорий Булатов, първи забил знамето на Победата над райхстага

Как в историята вместо Булатов влизат имената на Егоров и Кантария.

„Знамето на Победата над райхстага“, в други източници „Червеното знаме над райхстага“, са серия от снимки на съветския военен кореспондент Евгений А. Халдей, направени на покрива на полуразрушения нацистки райхстаг. Тези снимки се използват широко за илюстриране на победата на Съветския съюз във Великата отечествена война.

С влизането на Червената армия в Берлин се появяват много снимки с изображения на знамена в завзетите сгради в града. Съветски военни кореспонденти многократно запечатват заключителния победоносен момент от войната – забиването на червеното знаме над райхстага. Тези снимки обикновено се правят след боевете.

Забиването на знамето на Победата над райхстага се случва по времето на Берлинската операция – на 30 април 1945 г., в 22,40 часа, местно време. Флагът, под номер 5, забит на покрива на райхстага, в началото бил закрепен в отвора на короната на скулптурата на Богинята на Победата, от В.Н. Маков, Г.Г. Загитов, А.П. Бобров, А. Ф. Лисименко и М. П. Минин Р. Кошкарбаев. На 1 май щурмовият флаг на 150-а Идрицка стрелкова дивизия е забит на покрива на райхстага в Берлин от военнослужещите от Червената армия – Михаил Егоров и Мелитон Кантария, под ръководството на Алексей Берестов.

На световноизвестните снимки на Евгений Халдей „Знамето на Победата над райхстага“ са запечатани бойците от осма гвардейска армия: Алексей Ковальов, Абулхаким Исмаилов и Леонид Горичев.

По поръчение на Фотохрониката на ТАСС Халдей прави снимките на 2 май 1945 г., когато в Берлин са приключили уличните боеве и градът е напълно завзет от съветските войски. По това време на покрива на райхстага са забити много червени знамена.

Халдей разказва на члена на съюза на журналистите в Москва – Наум Аронович, как се изкачвал по разрушените стълби, за да стигне до покрива на райхстага.

Една от снимките впоследствие е ретуширана. Добавени са буреносни облаци, за да се подчертае драматизмът на момента. Променено е и знамето, за да бъде по-червено.

Подвигът и трагедията на Григорий Булатов

Сред щурмуващите сградата са минимум четири групи, които се оказват там преди другите.

Официално в учебниците по история се разказва, че първи забили знамето на Победата над райхстага Егоров и Кантария; това се случило около три часа на 1 май 1945 г.

След 46 години Мелитон Кантария разказва пред журналисти нещо съвсем различно:

„На 30 април видяхме пред себе си райхстага – огромно мрачно здание с мръсно-сиви колони и купол на покрива. В райхстага нахлу първата група наши разузнавачи: В. Провоторов и Г. Булатов. Те забиха флага на фронтона. Флагът веднага забелязаха воини, които лежаха под огъня на противника на площада…“

Т.е. на 30 април знамето на Победата вече се развявало над райхстага. Излиза, че първото знаме не е забито от Егоров и Кантария.

Институтът по военна история в руското министерство на отбраната на въпроса, кой заби знамето над райхстага, изпраща следния отговор: във всяка армия, която настъпва срещу Берлин, се подготвя по едно червено знаме, за да бъде забито над райхстага. В трета ударна армия на 22 април 1945 г. са подготвени девет знамена, според влизащите в нея дивизии. Червени знамена, флагове и флагчета има във всички щурмови групи, които влизат в бой с главната задача – да се промъкнат до райхстага и да ги забият на покрива му. Над райхстага общо са забити около 40 флага.

Министерството на отбраната не твърди, че знамето на Победата е забито от Егоров и Кантария над райхстага.

През май 1945 г. са подписани около 30 наградни листа за представяне за званието Герой на Съветския съюз за забиване знамето на Победата над райхстага. Сред тях са и бойците от разузнавателната група на лейтенант Семьон Сорокин, в която влизат старши сержант В.Н. Провоторов, старши сержант И. Н. Лисенко, редниците Г.П. Булатов, С. Г. Орешко, П.Д. Брюховецкий, М. А. Пачковски, М.С. Габидулин, Н. Санкин и П. Долгих.

В наградния лист има графа „Кратко, конкретно изложение на личния боен подвиг или заслуги“.

В наградния лист на редник Григорий Петрович Булатов е описан подвигът му:

„Другарят Булатов в разузнавателната група при поддръжката на артилерията, плувайки, преминал на другия бряг на канала и със стремителен скок се оказал в тила на противника, завземайки няколко негови огневи точки. Използвайки успеха на разузнавачите, през канала били прехвърлени още няколко щурмови взвода, с което бил осигурен пробивът на отбраната на немците…“

По-нататък в наградния лист се разказва, че на 28. 04. 1945 г., водейки ожесточени боеве на подстъпите към райхстага, Булатов бил сред онези, на които било заповядано при поддръжката на артилерията на подръчни средства да форсират река Шпрее, да се промъкнат към райхстага и да забият над него знамето на Победата. Завземайки с бой всеки метър площ, в 14 часа на 30 април 1945 г. разузнавачите нахлуват в сградата на райхстага, завземат един от изходите за мазетата и затварят там около 300 германски войници от гарнизона на райхстага.

„Промъкнал се на горния етаж, другарят Булатов и групата разузнавачи в 14,25 часа забива Червеното знаме над райхстага…“

Документът е напечатан на машина през май 1945 г. и е подписан от командира на 674-ти стрелкови полк подполковник Еходанов.
Този документ се съхранява в музея в град Слободской , родното място на Григорий Булатов.

 

На 30 април 1945 г. по всесъюзното радио съобщават, че в 14,25 часа над райхстага е забито знамето на Победата.

По-късно това съобщение ще бъде наречено „не отговарящо на действителността“ и няма да влезе в историята.

Всички сме виждали кадри от кинохроники, на която кинооператорът Роман Кармен е запечатал как няколко червеноармейци тичат стремително към райхстага. В ръцете на един от тях има знаме. Те се изкачват нагоре и забиват знамето. На всеки 9 май тези кадри показват всичките телевизии в страната и прославят подвига на войниците от Червената армия – Егоров и Кантария. Но на кадрите в кинохрониките са запечатани други хора. Знамето носи червеноармеецът Григорий Булатов, а до него е лейтенант Семьон Сорокин.

Роман Кармен в телевизионна програма от 3 май 1945 г. разказва, че именно тези хора първи са забили знамето.

Няма видео, на което знамето над райхстага забиват Егоров и Кантария.

След войната Берлин е разделен и частта, където се намира райхстагът, е окупационна зона на Великобритания. Затова не могли да направят постановъчни кадри.

По-късно от кинохрониката на Кармен били изрязани неудобните кадри с портретите на Булатов и Сорокин. Моментът от хрониката, когато един боец монтира флага, продължава само една секунда. Но и в тази секунда може да се види, че в кадъра е Булатов.

В нощта на 1 май в течение на щурма на покрива на райхстага пристигат четири знаменни групи и закрепват четири знамена – първи са разузнавачите на Сорокин, последни, вече в последната нощ са бойци, сред които са Егоров и Кантария.

 

В средата на май маршал Жуков заедно с участниците в берлинската операция, с щурмувалите райхстага, пристигат в Кремъл. Има официална част, има и разговор на четири очи. Булатов си спомня, че Сталин му стиснал ръката, поздравил го. Той бил в добро разположение на духа. След това спокойно му обяснил, че ще му дадат званието Герой на Съветския съюз след 20 години.

Сталин казал следното: „Не мога да ви присвоя званието „Герой на Съветския съюз“. Ще приемем, че Егоров и Кантария са забили знамето над райхстага. Но няма да бъдеш забравен: ще те смятат за един щурмуващите райхстага и че дори си забил едно от флагчетата на долните етажи. Това е временно. След 20 години ще получиш званието „Герой на Съветския съюз“…“.

Младият Григорий, който тогава бил на 19 години, не можел да възрази на върховния главнокомандващ.

След това Булатов бил заведен в дачата на Берия и там се разиграва една мръсна сцена. Една от келнерките го обвинява в изнасилване и той се оказва в килия като криминален…

Булатов се връща в Слободской през 1949 г. Опитва се да възстанови истината и да разкаже за забитото над райхстага знаме на Победата. Не му вярват – той е криминален, а и пие.

През 60-те години започват да се публикуват спомени на бойците от групата на Сорокин. На 30 април 1961 г. в „Комсомолска правда“ е отпечатан разказ за завземането на райхстага. Там са приведени спомени за участниците в боя на 30 април 1945 г. Рахимжан Кошкарбаев разказва: „Майор Давидов ми връчи червения флаг. Трябваше да ме съпровожда група разузнавачи. Огледах се, до мене беше Григорий Булатов…“.

През 60-те години разузнавачите на Сорокин се откриват, обединяват се и започват да доказват истината, пишат в ЦК, пишат на Брежнев, но нямат успех.

Булатов предава на писателя Ардишев три тетрадки – преписки с Жуков и кинооператора Кармен. В тази тетрадка има и снимка с Жуков и неговия подпис: „За спомен на героя от райхстага“.

Булатов не дочаква справедливост от родината, която защитава. На 19 април 1973 г. го откриват обесен…

В родното градче на Булатов има улица на неговото име, експозиция, посветен на него, в общинската библиотека е отворен център по патриотично възпитание, кръстен на Булатов.

През 2010 г. е създаден организационен комитет по увековечаване паметта на Григорий Булатов.

 

Издателство PACПEP

ПО ТЕМАТА

Червената армия на СССР воюва три години сама срещу Вермахта

 

Loading...
НА 30 април в 1945 година в 22,40 часа е забито Знамето на победата на покрива на Райхстага by

Последни от Свят

Отиди Горе