На 20 април 1876 г. в Копривщица избухва Априлското въстание – връх в нашето националноосвободително движение

в България

143 години от Априлското въстание

При опит да бъде заловен Тодор Каблешков, копривщенски дейци нападат и прогонват с оръжие полицията. Убит е мюдюринът и в Копривщица е обявено, че е установена революционна власт. След обявяването на въстанието в града Каблешков пише „Кървавото писмо“, с което съобщава на своите съмишленици в Панагюрище, че въстанието е започнало и го подписва с кръв на убития мюдюрин.


Съдържанието на „Кървавото писмо“ според „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов е следното:

„Братя!
Вчера пристигна в село Неджеб ага, из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборищкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюра, с няколко заптиета… Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!… Ако вие, братя, сте биле истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище…

Копривщица, 20 априлий 1876 г.
Т. Каблешков.

Бях очевидец, когато се извърши всичко гореказано в писмото на Тодора. Тръгвам за Клисура, за да направя същото.

Н. Караджов“

Въпреки че Априлското въстание завършва с неуспех, то постига политическата си цел и намира отзвук в Западна Европа и Русия.
Въстанието е организирано от Гюргевския революционен комитет, който е създаден през есента на 1875 г. в Гюргево. Членовете на комитета са Никола Обретенов, Панайот Волов, Стоян Заимов, Стефан Стамболов, Иларион Драгостинов, Георги Икономов, Георги Измирлиев и др. За председател е избран Стамболов, за секретар – Стоян Заимов.

Планът на Гюргевския комитет

Според плана на комитета българските земи са разделени на пет революционни окръга. В петия организацията е много слаба.
Търновски – с център Горна Оряховица и главен апостол Стефан Стамболов.
Сливенски – главен апостол Иларион Драгостинов.
Врачански – главен апостол Стоян Заимов.
Пловдивски – главен апостол Панайот Волов, с помощник Георги Бенковски; по-късно като помощници са привлечени Георги Икономов и Захари Стоянов.
Софийски – само планиран, с апостоли Никола Обретенов и Н. Славков.

Въстанието е подготвено само за 1-2 месеца и това обяснява неуспехите му. По-сериозна е подготовката в Четвърти революционен окръг. Там под ръководството на Бенковски е създадена постоянно действаща въстаническа милиция, която контролира подготовката на въстанието. Местната турска власт научава за подготвяното въстание след събранието в Оборище от Ненко Терзийски, от село Балдьово. От Пазарджик и Копривщица в Панагюрище са изпратени жандармерийски части, които арестуват някои „подстрекатели“. При опит да бъде заловен Тодор Каблешков, копривщенски дейци нападат и прогонват с оръжие полицията. Убит е мюдюринът и в Копривщица е обявено, че е установена революционна власт. Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпраща в Панагюрище прочутото „Кърваво писмо“, което е пренесено от 19-годишния Георги Салчев. Той изминал пътя между Копривщица и Панагюрище само за два часа.
Следобед на същия ден – 20 април, Георги Бенковски обявява началото на въстанието. Това избързване повлиява негативно на революционната акция, но то е наложено от обстоятелствата.

Първи революционен окръг

На 16 май от Румъния преминава чета от 20 души, начело с войводата Таньо Куртев, която е разбита. В резултат провеждането на въстанието е осуетено от започналите масови арести и репресии. Стамболов научава за провалите, но нито отменя въстанието, нито го обявява.
На 29 април в селата западно от Търново четата на поп Харитон от 200 четници тръгва към Габрово и стига до Дряновския манастир. В сражение с редовна войска и башибозуци голяма част от четниците загива.
От Габрово и околните села е сформирана чета от около 400 души с войвода Цанко Дюстабанов. Четата се движи на запад и се включва в бойните действия в помощ на въстаналите села между Габрово и Троян. На 9 май тя е разгромена.

Втори революционен окръг

На 3 май е сформирана чета от комитетски дейци от Ямбол и Сливен начело със Стоил войвода. Тя се насочва към въстаналите села Нейково и Жеравна. В бой с потеря и редовна войска четата е разбита.
Трети революционен окръг
Въстанието не избухва във Врачански окръг заради големия брой турски войски в района в очакване на война със Сърбия и заради малодушието на местните комитетски дейци.

Четвърти революционен окръг

След обявяването на въстанието властта в Панагюрище е поверена на Военен съвет, известен като Привременно правителство, оглавено от Павел Бобеков. Окръгът е разделен на два района; Волов и Икономов заминават за източния – Копривщица, Клисура, Карлово. С Хвърковатата си чета Бенковски ръководи западния район, вдигайки на оръжие будните села Мечка, Поибрене, Баня и др.
На 22 април в Панагюрище тържествено е обявена свободата и осветено знамето на Райна Княгиня.
Чета, командвана от Орчо войвода, действа против башибозуците в Стрелча и околностите й.
Към въстаналите райони се насочват редовни части – низами, командвани от висши офицери и генерали, както и мобилизирани запасняци от Одрин, Цариград, Ниш.
Срещу 8-10 хиляди зле въоръжени въстаници са хвърлени над 80 хиляди души башибозук и 10 хилядна редовна армия.
На 26 април пада Клисура, а Карлово въобще не успява да въстане.
Лагерът на Еледжик е разгромен на 1 май от редовна турска войска.
На 30 април Хафъз паша превзема и опожарява Панагюрище, а Копривщица се спасява от разорение срещу голям откуп.
На 2 май е превзета Перущица от частите на Рашид бей.
На 4 май Ахмед ага Барутанлията с около 5000 души завзема Батак и избива жестоко местни жители, потърсили убежище в църквата.
Брацигово пада на 7 май след пристигането на редовна войска, командвана от Хасан паша след близо триседмична обсада.

Според българската историография в Априлското въстание загиват около 30 хиляди души, но според външни изследователи бройката не е повече от 15 хиляди души. Руският консул в Одрин Алексей Церетелев смята, че по времето на въстанието са разрушени около 200 села с население над 75 хиляди души.
Историческото значение на Априлското въстание
Кървавото потушаване на въстанието и отзвукът на зверствата в Европа са повод да се свика Цариградската конференция. Нейните решения са първото международно признание за правото на българите да имат своя държава в нейните етнически граници. Отказът на Цариград да осъществи решенията на Цариградската конференция се превръщат в причина за обявяването на 11-ата Руско-турска война, която води до Освобождението на България.
Според историци Априлското въстание играе ролята на буржоазно-демократична революция, която е последвана от война, с която се слага край на османския феодализъм, а новосъздадената българска държава тръгва по пътя на капиталистическото развитие.

Издателство PACПEP

Последни от България

Отиди Горе