Вашият виртуален всекидневник за новини,анализи и коментари,като никой друг

На 19 май 1881 г. е роден създателят на Нова Турция Мустафа Кемал Ататюрк

в Свят
Loading...

Младостта на реформатора

В началото на ХХ век някога могъщата Османска империя приближава плътно до залеза си. Изчезването й от картата на света е само въпрос на време. Но в руините на империята се появява човекът, когото с основание историците наричат „бащата“ на съвременна Турция – Мустафа-Кемал Ататюрк.

Той е роден през 1881 г. в град Солун, който тогава е в рамките на Османската империя, в семейството на Али Риза, който е дребен търговец на гори. Не е известна точната дата на раждането му, но самият Ататюрк твърдял, че е роден на 19 май – деня на началото на борбата за независимост на Турция.
На 12-годишна възраст Мустафа постъпва в подготвително военно училище в Солун, а през 1896 г. – във военното училище в Битоля. Той проявява завидни способности във военното дело и през 1899 г. постъпва в Отоманския военен колеж в Истанбул.
През 1902-1905 г. Ататюрк завършва военното си образование, включително и Отоманската академия на генщаба.
Заради критика на политиката на султан Абдул Хамид Втори Мустафа е изпратен в затвора, а след това е интерниран в Дамаск; но изпитанията не го сломяват и той продължава да критикува управлението в Османската империя.

„Не ви заповядвам да настъпвате, заповядвам ви да умрете…“

След две години служба в пета армия в Дамаск, Мустафа-Кемал преминава на служба в трета армия в град Монстири, и там го повишават в звание.
През 1911 г. перспективният офицер е преместен на служба в Истанбул.
Военният дебют на Ататюрк е през 1911 г. по времето на италианско-турската война, която избухва в Либия. Частите на младия офицер действат успешно: през декември 1911 г. те нанасят поражение на италианците край Тобрук. През 1912 г. му възлагат командването на войските в Дерне.
По времето на Балканската война през 1912 г. Ататюрк се бори успешно против българските войски; през 1913 г. заема поста военен аташе в турското посолство в София, където стига до званието подполковник.
През 1915 г. Ататюрк се връща в родината и участва в сформирането на 19-а дивизия, която се подготвя за участие в Първата световна война.
През февруари 1915 г. Антантата започва Дарданелската операция, чиято цел е контрол над пролива Дарданели и разположеното на брега на пролива пристанище Чанакале, завземане на Истанбул и отваряне за съюзниците на морския път към Русия.
След неуспеха на пробива, предприет от английско-френска ескадра през Дарданелите, съюзниците решават да извършат десант на полуостров Галиполи. На 25 април 1915 г. английски и френски части десантират на нос Арибурну и влизат в бой с 19-а дивизия в османската армия, командвана от подполковник Мустафа Кемал. Атаката на съюзниците е мощна и само високото командно майсторство на Кемал-паша позволява на османците да удържат позицията.
Той се обръща към войниците с фраза, която впоследствие става широко известна: „Не ви заповядвам да настъпвате, заповядвам ви да умрете…“
Намиращият се в най-опасната точка 57-и полк в 19-а дивизия загива напълно, но настъплението на съюзниците е спряно. За този успех Кемал-паша е произведен в чин полковник.

Популярният генерал в победената армия

През август 1915 г. група османски войски под командването на Мустафа-Кемал удържа серия победи над съюзниците. Успехът му в сраженията за Дарданелите превръщат полковника в широко известен в страната. Той е назначен за командващ войските в Едирне Диарбекир, а през април 1916 г. е произведен в генерал-лейтенант и встъпва в длъжността командващ 2-ра армия.
През август 1916 г. прехвърленият на руско-турския фронт Кемал-паша, начело на втора армия, успява да отнеме от руските войски Муш и Битлис, но скоро царската армия отново възстановява контрола си над тях.
След инспекционното пътуване в Германия на линията на фронта с наследника принц Вахидетин Ефенди Мустафа-Кемал заболява и се налага да се лекува в Баден-Баден.
Когато се връща в армията, за Османската империя войната е приключила. Но въпреки това Мустафа-Кемал начело на 7-а армия отбива атаките на английските войски през октомври 1918 г.
След подписването на примирието, което отразява поражението на Османската империя в Първата световна война, генерал Кемал-паша се връща на работа във военното министерство.

Страна без султани, халифи и шариат

През пролетта на 1919 г. Кемал-паша оглавява революционното движение на свои съмишленици, които се обявяват против окупационните войски и султанското правителство.
През април 1920 г. Мустафа-Кемал свиква в Анкара свой парламент и сформира ново правителство, което цели формирането на нова независима турска държава.
След няколко години кръвопролитни войни с Армения и Гърция, конфликти с Великобритания и Франция, Кемал-паша успява да издейства признаване на своето правителство и новите граници на държавата.
През 1923 г., след като окупационните войски напускат страната, Мустафа-Кемал поставя началото на Турската република и е избран за първия й президент; той запазва този пост до смъртта си.
Реформите на Ататюрк започват още преди сключването на Лозанския мирен договор, който слага край на войната.
През 1922 г. е ликвидиран султанатът и започва курсът към създаването на светска държава. През 1924 г. въпреки съпротивата Кемал-паша успява да закрие халифата.
Следващата му стъпка е създаването на единна светска система на националното образование.
През 1926 г. е приет новият Граждански кодекс, който установява либерални светски принципи на гражданското право, определя понятието собственост, владеене на недвижимо имущество – частно, общо и др. Кодексът се базира на швейцарския граждански кодекс, който по онова време е най-прогресивният в Европа. Така законодателството в Османската империя – шариатът, отива в миналото.
През 1928 г. борбата на Кемал-паша за светска държава завършва с приемането на закон, който отделя религията от държавата.
Съпротивата на религиозните фанатици Ататюрк неутрализира безжалостно. Дервишките ордени – идеологическата опора на противниците на властта, са разпуснати и забранени.
При Мустафа-Кемал е латинизирана турската азбука.
В облеклото е въведен европейският стил. Турските жени придобиват избирателни права.
През 1934 г. парламентът на Турция присвоява на държавния глава фамилията „Ататюрк“ – „баща на турците“ или „великият турчин“.
В селското стопанство при Ататюрк е отменена старата система за облагане с данъци и са създадени благоприятни условия за частно предприемачество.
От юли 1927 г. влиза в сила законът за поощряване на промишлеността.
При Ататюрк започва активно строителство на пътища в страната. Приети и са реализирани 1-вият и 2-рият план за индустриално развитие на страната.
Ататюрк формулира и идеологическата основа на нова Турция, наречена „кемализъм“. Тя се базира на шест пункта, внесени в Конституцията през 1937 г.: народност, републиканизъм, национализъм, светски принципи, етатизъм – държавен контрол в икономиката, реформизъм.
Но гоненията на християните, които започват още преди Ататюрк, продължават и при него. Турските националисти искат от малцинството да се откаже от своя език в полза на турски език, а асимилацията е обявена за висша проява на лоялност към държавата.
Исканията на кюрдите за автономия Ататюрк потушава с помощта на армията. Думата „Кюрдистан“ е изтрита от книги и документи, а кюрдите са обявени за „планински турци“.
През 20-те години, когато Кемал-паша води борба за създаването на Турската република, сътрудничи на Съветския съюз и получава помощ от него, но когато се стабилизира във властта, отношенията между двете държави охладняват.
През 30-те години започва сближаването на Турция с нацистка Германия. Хитлер се отзовава положително за Ататюрк.
Мустафа-Кемал Ататюрк не бил аскет, обичал музиката, танците, билярда, ценял хубавото вино и други алкохолни напитки. В последните години той страдал от цироза на черния дроб.
През 1937 г. състоянието му се влошава и предчувствайки края, той подарява земите си на хазната, а част от недвижимите си имоти – на кметствата на Анкара и Бурса. Нямал собствени деца и затова наследството си разпределил между сестра си и осиновените си деца. Една от осиновените му дъщери – Сабиха Гьокчен, става първата жена летец в Турция.
Мустафа-Кемал Ататюрк умира на 10 ноември 1938 г., на 57 години.
След смъртта му се установява култ към личността му, който може да се сравни с почитането на вождовете в Северна Корея.

Издателство PACПEP

Ататюрк: Ислямът е разлагащ се труп, който трови като воняща мърша

 

Последни от Свят

Отиди Горе