Вашият виртуален всекидневник за новини,анализи и коментари,като никой друг

Най-голямата заплаха за националната сигурност на Турция е нейната икономика

в Свят

Турция е страна с особено важно значение, с единия крак е в Европа, с другия – в Азия. Граничи с Гърция и България, които са страни от ЕС, дели южните си граници с разкъсваната от гражданска война Сирия, с автономния кюрдски регион в Ирак, с амбициозната регионална сила Иран, с руския съюзник Армения, както и с Грузия. Отвъд Черно море се намира Русия, която традиционно е възприемана като враг, но сега колебливо е наричана съюзник. С малко повече от 80 милиона души и една от най-големите армии в региона, Турция е важна както за своите съседи, така и за геополитическите интереси на САЩ, Германия, Русия и Близкия изток. Възможно е обаче Турция да се движи към голяма икономическа криза.

Турция изминава дълъг път от 70-те и 80-те години на миналия век. Тогава цари хаос, икономиката е поразена, има висока инфлация, портфейлите на хората се свиват, а някои длъжностни лица са изгонени. Краят на 90-те години на XX век и първото десетилетие на XXI в. са белязани от по-осезаема политическа стабилност, възход на цивилната над военната сила, силен икономически растеж, укротяване на инфлацията и подобрение на стандарта на живот на средностатистическия гражданин. Мъжът, чието име най-много се свързва с всичко това, е Реджеп Тайип Ердоган. Той притежава политическа мощ, която служи преди всичко на министър-председателя, а сега и на президента. След промяната на турската конституция, Ердоган значително увеличи своите правомощия в сравнение с тези на своите предшественици.

Партията на справедливостта и развитието на Ердоган печели изборите пет последователни пъти (през 2002 г., през 2007 г., през 2011 г., през юни 2015 г. и през ноември 2015 г.). Въпреки че се явява на изборите като партия с ислямски корени, тя печели изборите заради своя прагматизъм по отношение на икономиката, заради липса на корупция и заради това, че хората са разочаровани от светските партии в страната.

Проваления опит за военен преврат през юли 2016 г. обаче е повратна точка в политиката на Турция. При по-ранни политически борби Ердоган триумфира над военните, но това се случва с помощта на гюленистите, които симпатизират на турския проповедник Фетхуллах Гюлен, който живее в Съединените щати от 1999 г. насам. Гюленистите се възприемат като религиозно и социално движение с голям брой последователи в турската държава и в бизнес средите. Те са консервативни в много отношения и са обвинени в това, че представляват тайна ислямска секта. Връзката между партията на Ердоган и гюленистите се къса, а по-късно се твърди, че именно гюленистите са тези, които организират опита за преврат от 2016 г.

Последиците от опита за преврат са, че управлението на Ердоган става значително по-автократично и политическите свободи на страната са прекършени в името на националната сигурност. Ердоган прави чистка на хора, за които се предполага, че са гюленисти, предприема по-твърд подход спрямо кюрдското малцинство в страната, както и военни действия срещу сирийските кюрди.

Икономиката на Турция се разрасна със 7.0% през 2017 г. Разширяването на износа е ключов фактор. Но държавата е взела порядъчно големи заеми, за които са предоставени държавни гаранции. Изпитанието за турската икономика е да не се стига до прегряване на икономиката. Инфлационният натиск и текущият дефицит се увеличават, като последният вероятно ще се задържи около 5,0% от БВП. Турция може да приключи 2018 г., подложена на фискален стрес, финансови тревоги, свързани с текущия ѝ дефицит и нарастващата инфлация, а всичко това може да предизвика последици от политически характер. Правителството се притеснява, че ако забави икономиката чрез затягане на паричната политика, ще навреди на управляващата партия преди изборите за президент и Велико народно събрание, насрочени за 3 ноември 2019 г.

Loading...

Икономическите проблеми на Турция не могат да бъдат заметени под килима. Прегряващата икономика приковава днес вниманието на Международния валутен фонд (МВФ), който предупреждава: „Проблемите в рисковите области могат да станат по-ясно изразени, ако външните фактори се отразят негативно. Уязвимостта включва голяма нужда от сериозно финансиране отвън, ограничени валутни резерви, по-голяма зависимост от краткосрочните капиталови потоци и излагане на външен валутен риск. Появяват се и признаци на възможно свръхпредлагане в сектора на строителството. Трудно е рискът да бъде предвиден. Той може да се основава на развитието вътре в страната или на геополитическото развитие в региона, като например промяна в отношението на инвеститорите към нововъзникващите пазари”.

Критиките на МВФ не са възприети с добро око от Турция. Думите на един от старшите икономически съветници на президента Ердоган, Джемил Ертем, хвърлят светлина върху гледната точка на Анкара. Според Ертем предложенията на МВФ, че Турция трябва да ограничи разходите си и да намали инфлацията, се основават на „провалени икономически теории, разгласявани от динозаври”, заяви той и допълни: „Ще направим точно обратното”.

Проблемът е, че Турция планира да продължи да помпа икономиката, докато Федералният резерв и Европейската централна банка затягат паричната политика. Стойността на заемите се увеличава. Този вид политика може да постигне още една година на силен растеж, но създава условия за забавяне на икономическия растеж в неприемлива степен спрямо инфлацията и безработицата. В същото време възникват все повече въпроси за независимостта на Турската централна банка, за нейната информираност за дълбочината на проблема, както и за това дали тя ще може, или няма да може да ограничи инфлационния натиск.

Един от съветниците на Ердоган и професор по икономика, Хатидже Карахан, отхвърли възможността за внезапно спиране на потока от чуждестранни капитали, като отбеляза, че „дори и при най-лошия сценарий не се очаква изчерпване на капиталовите потоци”. Но капиталовите потоци все пак могат да пресъхнат. Попитайте всеки, който е претърпял кризата в Латинска Америка през 80-те и 90-те години на XX в, или някоя от южноевропейските страни, като например Гърция.

Потенциалната възможност за икономическа криза в Турция се отбелязва не само от Международния валутен фонд. През март 2018 г. рейтинговата агенция Moody’s понижи дългосрочния кредитен рейтинг на страната от Ba1 на Ba2 и засега изгледите не са положителни. Агенцията посочва, че „правителството изглежда се е фокусирало върху краткосрочни мерки, но това е в ущърб на ефективната парична политика и фундаментална икономическа реформа”. Освен това Moody’s споменава „повишения риск от външен шок, като се има предвид големият текущ дефицит на страната, по-високия външен дълг в контекста на повишените рискове в политически план”.

В бъдеще Турция ще плава в бурни икономически води, водена от убеждението, че трябва да запази силния растеж, за да може президентът Ердоган и неговата партия да бъдат преизбрани през ноември 2019 г. Въпросът е: може ли икономиката да се задържи на повърхността дълго време? С възможното забавяне на глобалната икономическа експанзия, свързано с търговския протекционизъм и продължаващите разходи на Турция за военни действия в Северна Сирия, финансите на страната вероятно ще бъдат притиснати между нарастващите разходи по заеми и притесненията на инвеститорите. В известен смисъл, президентът Ердоган поема голям риск с това, че запазва благоприятни условия за инвеститорите, които влагат капитала си в тази особена за страната ситуация. Имайки предвид променящите се тенденции в геополитиката и нарастващите възможности за корекция на финансовите пазари в даден момент през следващите месеци, това не е непременно добър залог. Не е изключено Турция да се насочи към голяма икономическа криза, за която – до голяма степен – сама е виновна.

Автор: Скот Б. Макдоналд, The National Interest

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto

 

 

Loading...

Последни от Свят

Отиди Горе