Мистерии с преференции на евровота

в България

Всички от Добролево обичат Пеевски, без да са го виждали

Ако сравним данните на социологическите агенции и тези на ЦИК изчезват около 262 000 преференции

Граждани и кандидати за депутати в Европарламента след вота се оплакаха, че в протоколите е изчезнала преференцията, която са дали за кандидатите Тома Белев и Емил Георгиев от „Демократична България“. Кандидатът за евродепутат Кристиян Шкварек написа във Фейсбук, че за него няма нито една преференция, въпреки че самият той, майка му и други роднини и приятели са го посочили като предпочитан в листата на ВМРО. В социалните мрежи имаше и други примери и недоволство за странното изчезване на сигурни преференции.

Друг странен феномен са масираните преференциите в полза на други кандидат-депутати. Делян Пеевски от ДПС например се оказа харесван от симпатизантите на затънтеното село Добролево, община Борован, област Враца, без да е стъпвал при тях.

Гласове е спечелил и Цветан Енчев, лидер на ДПС – София, последен в листата. Друг фаворит на избирателите от същото село се оказа зам.-кметът на Смолян Марин Захариев, който бе кандидат от листата на ГЕРБ.

Неговият колега Емил Радев пък направи тотален блокбастър в Любимец, макар да е родом от Варна. От всички 221 гласували, 221 преференции са за Радев, осми в листата на ГЕРБ.

Издигнатият от СДС за кандидат на ГЕРБ Александър Йорданов във Враца, се оказа с цели 1985 преференции в областта, по-малко от софийския му актив.

Достоверността на подобни съмнения е много трудно да се докаже. Проверка може да се направи само ако съответният избирател е гласувал за кандидат, срещу чието име в секционния протокол е отбелязана нулева преференция. Изборната администрация обаче не прави процеса по-прозрачен, напротив – ако човек не знае точния номер на секцията си (в 99% от случаите), можеше да го види чрез портала на ГРАО до изборния ден. Странно защо обаче след вота достъпът до номерата на секциите бе спрян.

36,71% от избирателите са гласували с преференция на евровота тази неделя – данните са на ЦИК и са от първото въвеждане на обработените секционни протоколи. Четирите социологически агенции, които правиха екзитпол в неделя, обаче имат много по-различни данни. Според „Галъп интернешънъл“ и „Тренд“ около 49% от избирателите са гласували с преференция; според „Афис“ – 51%; според „Алфа рисърч“ – 42%.

Ако сравним данните на социологическите агенции и тези на Централната избирателна комисия изчезват около 262 000 преференции. Дори и при най-оптимистичния сценарий около 113 000 преференции са изчезнали от секционните протоколи.

Ако разчитаме на данните на ЦИК, от около 2 135 659 гласували на изборите в неделя 784 000 са отбелязали номер на преференция за кандидат в листата. Но според данните от екзитпола 49% са гласували с преференция, тоест около 1 046 400. Разминаването е с поне 262 400 преференции.

Дори и 42% да са използвали преференция – разминаването между данните на ЦИК и данните от екзитпола е с най-малко 112 900 преференции.

Разбира се, впоследствие трябва да се отчете броят на недействителните бюлетини, както и частта от респодентите, които са давали „социално желателни“ отговори при екзитпола. Но няма как от неделя до вторник да са се изпарили десетки хиляди преференции, твърдят експерти.

Студия Трансмедия

Loading...
Мистерии с преференции на евровота by

Последни от България

Отиди Горе