Вашият виртуален всекидневник за новини,анализи и коментари,като никой друг

Манбидж, Кобани, Путин, Ердоган

в Свят
Loading...
Предстои нова трудна среща между Путин и Ердоган


 

Ердоган (отново) ще се среща с Владимир Путин. Сега, през октомври. Събитията го налагат.

Дмитрий Песков, прессекретаря на Президента Путин вече е потвърдил срещата.

Темата на обсъждането: очевидното. И двете страни имат търкания, които искат да урегулират. Всеки за сметка на другия, разбира се.

Става дума за Сирия. Която е обект на обсъждането, но на срещата не е нито поканена, нито предвидена като субект. Как се наричаше, когато едни чуждестранни въоръжени сили, намиращи се на чужда територия, обсъждат – какво да правят на/с тази територия, без да питат стопанина и?
Да, и аз така си помислих.

Тук обаче, въпреки, че го няма физически, се чувства излъчването като от доменна пещ и присъствието на един Дух. Духа на бачо Доню Тръмпата. Не го виждате в списъка на поканените за срещата? И аз не го виждам. Но той е там. Можете да сте сигурни в това. Точно както ягуарът е в селвата, даже и когато не го виждате там, а само слушате ръмженето му. Бачо Доню е там. Въпрос на йерархия и субординация, когато тези, които са под него в хранителната пирамида, трябва да решават нещо. Каквото и да е, щом е с регионално значение, трябва да са получили разрешение или заповед за действие или бездействие. В каква форма е получено това указание, е въпрос без значение. Получено е, и ще бъде спазено.

Позицията на Доналд Тръмп между другото е най-ясна, разбираема, и вече до голяма степен защитена и изпълнена.

Обеща ли предизборно да си изтегли войските от Сирия.
Обеща.

Изпълнява ли го?
Изпълнява го.

Може да не е напълно, но именно затова казвам “изпълнява“, а не “изпълни“. Тези дребни подробности са незабележими за американския гласоподавател, както и за всички други гласоподаватели по света. На него му е достатъчно, че изтегляне на САЩ войски беше обещано, и ето – телевизора показва и казва, че това се изпълнява. Червена точка за бачо Доню Тръпата от неговите избиратели.

Защо му е необходимо това ли?

Е, как защо: очевидно е: тази война (подобно на маса други) я забъркаха демонократите и колективната хилъри-родъм-клинтън, за която Бен Гарисън има толкова хубава и богата колекция от многозначителни карикатури. Какво по-хубаво от това да счупи този проект, да натрие носа на политическите си врагове, и да го представи за своя победа (каквато до голяма степен всъщност е).

Пропагандните клишета, които се опитват да пробутват някои СМРАД-ове, че, видите ли “Тръмп избяга, значи, ние победихме” е само за тежко ранени в главата и умствено бедни хорица пред телевизорите. Тръмп решава неговите си собствени и държавни задачи, и защитава своите и на групата кланове зад него интереси. И какъв дезинформационен шум вдигат в други географски ширини е сътресение на въздуха без значение за него. И Сирийската война, и мирния договор с Иран са тежко блатно наследство от Обама-Клинтън, за какво са му такива капани?
Тръмп е ясен.

Какво е положението с Путин и Ердоган обаче?

Те имат да решават цяла серия от важни за тях въпроси:

Финансирането на възстановяването на Сирия.

Русия затъва мощно с “инвестициите” си в Сирия. Освен разходите за самата война (която до голяма степен беше осигурена от Иран, до неотдавна поне) Русия в момента се харчи мощно за пристанището в Тартус. Там тече грандиозно строителство, (изцяло за сметка на Русия), при това – не само военната, но и гражданската, търговската част от порта.
Накратко, Русия хвърля едни огромни средства за нещо, което е инфраструктурен проект в чужда държава, в чужда юрисдикция. Прведено на разбираем език: чужда юрисдикция и чужда държава означава, че може да се изметне или да бъде завладяна и неутрализирана от други: местни и неместни хищни оператори. Повечето от тях впрочем са в значително по-изгодна силова позиция (в т.ч. и логистически) от Русия. Тоест, тези тежки инвестиции има голяма вероятност да бъдат изгубени. Не преди да бъдат увеличени, разбира се.

Освен това Русия (да се чете – руски олигарси, приближени на Путин) се занимава усилено с геолого-разузнаване и търсене на полезни изкопаеми на “розовата” територия на Сирия. Концесионерство, разбира се, добре познато ни в България. В условията на див капитализъм, какъвто е в Русия, тяхното отношение към сирийските ресурси е същото, като на Дънди Прешъс или Асарел Медет, или Аурубис в България.

Накратко, Русия се опитва да си защити вложенията, да си прикрие уязвимостите, и по възможност да принуди “приятеля Ердоган” да се съгласи ако не на 3, то поне на 2 нишки за Турски поток. Защото, напомням, Ердоган е съгласен на 1.

Южен поток беше 4 (64 млрд кубометра годишно), Турски поток беше поискан като 3, преговарян като 2 нишки (31.75 млрд годишно), но получен като 1 (15 млрд кубометра). С оглед на крайно мрачните перспективи за Газпром за всичките им големи проекти, санкциите и тежкото незавидно финансово положение въпросът с Турски поток е от тези, за които според Русия си струва и военен натиск към “приятеля Ердоган”, но по възможност без повече свалени наши самолети.

Положението в Сирия към 15.10.2019.

Какво иска и за какво се бори Ердоган?

Неговата май най-добре ще се получи: (засега поне) “3 в 1”:

  • Зона за сигурност по цялата турско-сирийска граница с дълбочина 30 км. Това означава контрол над минимум 2, а защо не и 3 от главните транспортни артерии от Мосул до Искендерун (Александрия в древността).

Трите главни транспортни артерии от Мосул до Искендерун. Има още една, която е плътно по сирийско-турската граница, от сирийска страна. Тя не е предмет на обсъждане, защото със съгласието на Доналд Тръмп беше позволен (5 км дълбочина) на Турция.

 

  • Пресичайки съобщението между сирийските и турските кюрди решава въпроса и с военно-програмирания натиск от страна на Русия да се съгласява на това, което му е нужно, а именно: на 2 или даже 3 нишки за Турски поток. Получава точно толкова, колкото иска, и на условия, които на него са му най-изгодни.
  • Създава (или ще създаде) в буферната територия марионетно управление, което да го разтовари от ненужните 3.6 млн “бежанци” и бежанци, и осигурява възможността за тяхната икономическа самодостатъчност. Сваля камък от шията (издръжката им) на и без това поставената в трудно положение турска икономика. Това е “дълъг изстрел”. Когато Русия си отиде от Сирия (без значение, дали при Путин или при приемника му) тази марионетна структура може бързо да бъде въоръжена и насочена отново към Дамаск с цел смяна на една легитимна и законна власт с друга, която Турция с удоволствие първа ще признае за легитимна и законна. Повече от предишната, разбира се. Даже ако не му се получи, ще има 2 Сирии, които ще бъдат по-лесни за “влияние” от Турция от една, голяма, каквато беше преди 2011 година.

Турското виждане за плановете им за Сирия.

Неговите шансове да постигне всичко това са повече от високи: тези райони са пострадали относително слабо от войната в Сирия, и положението на Турция в тези пригранични за нея райони е неизмеримо по-лесно защитимо и гарантирано дори и заради чисто физическата логистична близост. Докато Русия и Иран са принудени да оперират там с…да го кажем деликатно…известни неудобства, и тежки уязвимости.

Какво може да се очаква?
Сложно е да се каже – дали и доколко Русия и Иран могат да получат желаното от тях. Първо, защото желанията им се различават твърде съществено. Във всички, в т.ч. и военно значение на тези думи. Злите езици твърдят, че даже се е стигало до въоръжени сблъсъци между руските наземни сили за сигурност и проиранските прокси в региона. Русия има значително (но съгласувано-разрешено) участие във въздуха, известно (дотук не е ясно – доколко дейно) ПВО, но с наземните сили нещата са почти никакви за сериозни наземни операции. Там над 70-80% от теглото се изнася от Иран. В широкия смисъл на думата. Как ще си взаимодействат Русия, Иран, и доколкото ще постигнат изход на “розовата” част на Сирия поне до турската граница поне в участъка на кобани (Айн Ал Араб) е въпрос с твърде много неизвестни. Но желанието и намерението им е достатъчно силно, лесно обяснимо, и може да стане повод за търкания и сблъсъци.
Накратко, козове в ръцете на путин за предстоящите преговори с Ердоган са малко, и слаби. Как ще ги разиграе…чудеса не могат да се очакват.

За Ердоган абсолютната победа ще бъде осигуряването на 30-км по дълбочина контрол по цялата дължина на сирийската граница. ако в даден участък (Кобани, Айн Ал Араб) има “дупка” – неприятно, но може да се преживее, и вместо “Отличен” да си пише “Мн.добър”. Картината за Турция като цяло остава достатъчно приемлива.

Може би все пак някои се питат – добре, де, а Сирия?
Нямам добри новини. Съдбата на Сирия очевидно се решава само от външни сили, и никой даже от приличие не я кани на срещите и преговорите “за Сирия” през последните няколко години, ако сте забелязали.

Анализ на публициста д-р Пламен Пасков

Loading...

Последни от Свят

Отиди Горе