Къщата на Васил Левски се руши, управляващата измет нехае

в БЪЛГАРИЯ

Къщата на Васил Левски се руши, институциите нехаят и си прехвърлят отговорността

История, потънала в забрава – пореден пример за тъжната съдба на архитектурните исторически паметници в България. Руши се къщата-музей на Васил Левски край Ловеч. Полусрутен покрив, рухнала стена… окаяното състояние на къщата на Дякона е само тъжен спомен за някогашната история.

Къщата се намира в сегашното село Батулци, недалеч от Ловеч.

Градът някога бил кръстопът между София, Пловдив и крайдунавските градове. През 1871 г. в тази порутена къща е бил основан един от революционните комитети на Васил Левски.

От Министерство на културата обясниха пред Нова телевизия, че комисия е посетила обекта през месец март и е потвърдила, че състоянието на къщата е аварийно. Община Ябланица трябва да изготви протокол, с който да даде указания на собственика – областната администрация, за необходимите ремонтни дейности. Според общината обаче, изготвянето на протокол не е тяхно задължение, а на Института за недвижимо наследство и министерството. И така започва повсеместно прехвърляне на отговорност. А докато страните в спора се разберат, единствен властник над рушащата се къща е времето.

Според общината обаче, изготвянето на протокол не е тяхно задължение, а на Института за недвижимо наследство и министерството.

И така започва повсеместно прехвърляне на отговорност. А докато страните в спора се разберат, единствен властник над рушащата се къща е времето, коментира Glas.bg.

Турски документи от преди 6 века за пръв път отбелязват съществуването на село Батулци. Не далеч от Ловеч, някога селото било на кръстопът – между София, Пловдив и крайдунавските градове. От някогашния живот в Батулци, днес не е останало много.

Една от полусрутените къщи в края на селото е различна. В нея през 1871 г. Васил Левски основава един от революционните ни комитети.

„Първото печатно издания на „История славянобългарска” се съхраняваше тук, както и кореспонденцията на Левски, писма до революционния комитет“, разказа Горин Горанов.

Като всяка подобна българска светиня, къщата била превърната в музей, с уредник, експонати и много посетители. Допреди 15 години, когато вратата хлопва. Експонатите изчезват, а къщата потъва в разруха.