Къде е алтернативата на статуквото?

в България
Loading...

ГЕРБ спечели и тези избори. Но победата на управляващата партия съвсем не е толкова убедителна, колкото друг път. БСП се представи по-добре, отколкото на предишните местни избори, но отново не успя да застраши лидерската позиция на ГЕРБ. Къде е алтернативата на статуквото? Традиционните партии, както и лабораторни бутикови проекти от типа „градска десница/левица“, не вършат работа. Значи е нужно нещо съвършено различно, което да измете цялата сегашна политическа класа.

ГЕРБ спечели и тези избори. Но победата на управляващата партия съвсем не е толкова убедителна, колкото друг път. БСП се представи по-добре, отколкото на предишните местни избори, но отново не успя да застраши лидерската позиция на ГЕРБ. Това е най-коректният прочит на изборните резултати. Оттук следват два много важни извода. Първо, избирателите искат промяна. На много места е видно недоволството, а и съвсем нормалната умора от управлението на ГЕРБИ второ, въпреки всичките си усилия БСП не изглежда като автентична алтернатива в очите на мнозинството избиратели. Да, социалистите стигнаха до балотаж в София, което не се беше случвало от 2005 г. Само че с по-нисък резултат от очаквания. Предварителните прогнози бяха, че разликата между Йорданка Фандъкова и Мая Манолова ще бъде много по-малка.

Защо се стигна до тази разлика от десет процента, които са доста трудни за преодоляване? Една от основните причини е, че г-жа Манолова, опитвайки се да спечели гласове от десницата, през цялото време демонстрираше, че не й е особено приятна подкрепата на БСП. Не знам колко десни гласове е спечелил бившият омбудсман, според мен пренебрежимо малко, но със сигурност флиртът с десните й костваше подкрепата на леви хора. Ефектът „Румен Радев“, на който се надяваха някои привърженици на г-жа Манолова, не беше постигнат. На президентските избори през 2016 г.Румен Радев консолидира левия вот и същевременно привлече допълнителни гласове. Мая Манолова не поиска или не можа да приложи тази печеливша стратегия.

Що се отнася до претенциите на ДСБ, Да, България, Демократична България или както там се нарича това нещо в момента да бъдат алтернатива на олицетворяваното от ГЕРБ статукво, те са комични до абсурдност. Кандидатът им за кмет на София вероятно е свястно момче, но от сто километра си личи неговата неизбираемост. Дори и без тапетите нямаше никакъв шанс. „Автентичната десница“ се провали и в опита си да използва избора на Иван Гешев за главен прокурор, за да си вдигне процентите. Направиха една сценка на „Орлов мост“, която представляваше крайно некадърно подражание на най-доброто от Волен Сидеров. Тази нескопосана квази революция по-скоро им отне гласове, отколкото да им даде.

Укорите от страна на „автентичната десница“ към Борис Бонев, че им е отнел гласове, са нелепи. В основната си част подкрепата за Бонев идва от хора,  които не харесват нито една от сега действащите партииНай-общо казано, това са онези с тротинетките, здравословния начин на живот и симпатиите към Грета Тунберг. И тук е проблемът на тази група и на самия Бонев. Хората с описания лайфстайл живеят предимно в София. А и не са кой-знае колко много. Дори и да направи партия, Борис Бонев няма потенциал за нещо повече от това да бъде бутиков софийски феномен. Няма как такава структура да се превърне в сериозно предизвикателство за статуквото. Националистите, във всичките им варианти, също се представиха твърде слабо на тези избори. Участието им във властта пък априори ги прави негодни да бъдат алтернатива.

А понеже в политиката, както и в природата по принцип, няма празни пространства, алтернатива на статуквото ще има. И тя ще се появи по-скоро, отколкото редица мастити наблюдатели очакват. Защото избирателите ясно показаха, че искат промяна.

Автор: Петър Волгин
Източник: Infacto

Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на списанието за политическа култура Infacto

Loading...

Последни от България

Отиди Горе