Вашият виртуален всекидневник за новини,анализи и коментари,като никой друг

Кризата в мюсюлманското вероизповедание като фактор за проникването на радикалния ислям в България

в България
Loading...

След 10 ноември 1989 са извършени промени в правната уредба на България, с които са възстановени религиозните права и свободи на българските граждани. Те отразяват в пълнота разбиранията на цивилизования свят за свободно изповядване на вяра и убеждения, но и създават условия за безпрепятствено разпространение на нетрадиционни за страната религиозни схващания, включително такива, които се характеризират с крайности при интерпретиране на текстове от Свещените книги.

Още от началото на 90-те години на ХХ век ислямистки емисари, носители на новите виждания на лидерите на движението „Мюсюлмански братя“ (ДМБ) за настъпление в Европа с проповед, а не с насилие, обикалят постсоциалистическите балкански държави и пробуждат религиозната активност на мюсюлманите там, за да намерят нови територии за делото си. Военните конфликти в бивша Югославия и използването на потенциала на религията в тях за постигане на надмощие, въвеждат на Балканите свързани с международния тероризъм организации. Последните участват активно в процеса на образуване на нови държави.

България в полезрението на ислямистите

България също попада в полезрението на ислямистите. През първите години на демокрацията са и първите прояви на техни организирани структури у нас. Това става възможно, тъй като никой не вижда заплаха в религията. Проповедническа дейност сред населението развиват и представители на други по-малко известни и дори на непознати до този момент вероизповедания. Особено активни са мисионерите от различните протестантски течения. Разпространяват вижданията си будисти и кришнари. Настъпват мормони, сциентолози, йеховисти, представители на Муун, Деца на Бога и други.

Заради пропуски в законодателството религиозно-просветна дейност (РПД) в страната осъществяват и организации, чиято дейност е насочена срещу националната сигурност.

В България ислямистите настъпват без да афишират присъствието си и без пряко да осъществяват пропагандна дейност сред населението, а като подкрепят финансово и идейно мюсюлманското вероизповедание. За прикритие използват благотворителни фондации, свързани с културата дружества и организации или фирми и постепенно реализират най-важната си цел – изграждат у нас своя база от организации, фондации, джамии, училища, културни центрове и други, която може да бъде използвана в подходящ момент в бъдеще.

В същото време българската държава абдикира от проблемите на мюсюлманите:

  • Оставя Главно мюфтийство само да търси начини за финансиране на дейността си. В резултат, последното започва да получава финансова подкрепа и съдействие от отделни заможни мюсюлмани (частни лица) и организации от Турция и Арабския свят, включително такива, които са във връзка с международния тероризъм. По този начин в страната ни проникват и т.нар. „шариатски пари”, използвани за радикализиране на ислямския призив.
  • Прехвърля на Движението за права и свободи (ДПС) отговорностите си към мюсюлманите в страната. Първите демократично избрани политици, вероятно заради непознаване спецификата на исляма, липсата на опит, неуспеха на предходното управление да хомогенизира населението и страха, при предприемане на действия, касаещи мюсюлманската общност, да не се предизвикат нови кризисни ситуации, прехвърлят всички въпроси, свързани с нея, на лидера на ДПС Ахмед Доган и обкръжението му. Действително, на пръв поглед това е печеливш ход, тъй като в България са избегнати сблъсъци, въоръжени конфликти и военни действия на етно-религиозна основа, каквито се водят на територията на бивша Югославия.

По това време се лансира и идеята за „уникалния български етнически модел”. Европейски държави изучават опита ни и подкрепят водената от българските правителства политика по отношение на етническите и религиозните общности. Това дава увереност на управляващите, че са намерили верния път и те продължават да го следват. С допускането на възможността ДПС да се намесва в религиозните дела на мюсюлманската общност и да се произнася по проблеми, касаещи ислямското вероизповедание обаче, управляващите не само губят доверието на мюсюлманите, но и създават условия за намеса на чужди политически сили в управлението на държавата.

Междувременно Турция променя външната си политика. В стремежа си да се превърне в регионален лидер Анкара активизира дейността на турските държавни и неправителствени организации (НПО) по отношение на етническите турци на Балканите. В процеса на (ре)ислямизирането й във фокуса им попадат и останалите етноси, изповядващи исляма, а изградените структури се използват за разпространение на крайна ислямистка идеология.

Първите български демократични правителства оставят българските граждани от турски етнически произход да попаднат по влиянието на „меката сила” на Турция. Чрез турския Дианет[2] (Управлението по религиозните дела на Турция, което е най-висшият религиозен орган по въпросите на доктрината и практиката в страната) турската финансова подкрепа достига до ДПС и българската мюсюлманска общност. Интересна подробност е, че до военния преврат през 1980 Дианетът е ангажиран само с религиозните въпроси на сунитското мнозинство в Турция.

Условия за пряка намеса във вътрешните дела на страната ни са създадени с подписването през 1999 на Спогодба за сътрудничество между дирекция „Вероизповедания” към Министерски съвет (ДВ-МС) и турския Дианет. Тя дава право на неговите представители (турски имами) свободно и легално да осъществяват релитиозно-просветна дейност в България[3]. Освен това, по силата на Споразумението, всички средства за подготовка на мюсюлмански духовници у нас са поети от Турция.

Тази практика е утвърдена и разширена през 2002 с приемането на Закона за вероизповеданията (ЗВ), даващ право на ръководствата на регистрираните у нас религии да канят чужденци да проповядват. Същата година тройната коалиция НДСВ, БСП и ДПС допуска с турския Дианет да бъде подписано ново Споразумение за сътрудничество. То е без определен давностен срок, като страна по него вече не е ДВ-МС, а Главно мюфтийство. Освен това споразумението не е изпращано за становище в Дирекция „Вероизповедания” на Министерски съвет, чиито служители не разполагат с текста му[4].

По силата на новата Спогодба, някои от служителите на турския Дианет са назначавани у нас за:

– зам.-директори или преподаватели по „Коран” в средните мюсюлмански училища в Русе, Шумен и Момчилград (сред тях има и такива, ангажирани с осъществяването на контрол върху провежданото обучение и изразходването на средствата от Турция);

– зам.-ректори и преподаватели във Висшия ислямски институт (ВИИ);

– имами в български джамии (напр. в Томбул джамия в Шумен[5]), с което е нарушен действащият от 2011 Правилник за дейността на свещенослужителите (ваиз, имам-хатиб и мюеззин). В чл. 10, ал. 1 от него изрично е посочено, че за имам-хатиб може да бъде назначен само български гражданин)[6];

– служители в администрацията на Главно мюфтийство[7].

С идването на Ердоган на власт Анкара броят на командированите в България турски държавни служители нараства. Непрекъснато се увеличава и тяхното влияние. Стига се дори до там, че за заместник-районен мюфтия във всяко от районните мюфтийства (РМ) е назначаван служител на Дианета, ръководен от представителя на Дианета в турското посолство в София. Последният официално е съветник по социалните въпроси[8], но в действителност не само е главен координатор на дейността на заместник-районните мюфтии, но и разпределя финансовите средства от Турция, плаща заплатите и финансира Главно мюфтийство, чиито сметки са блокирани[9], т.е. на практика управлява мюфтийството. По този начин Анкара се намесва пряко в делата на българската мюсюлманска общност и вътрешните работи на страната. Показателен в тази насока е случаят с Адем Йеринде, главен координатор на Дианета у нас, екстрадиран през януари 2009 със заповед на председателя на ДАНС за дейност, насочена срещу националната сигурност. Преди този акт Йеринде е изпълнявал и длъжността зам.-ректор на ВИИ, освен това е отговарял за назначенията и финансирането на трите средни мюсюлмански духовни училища[10].

Така заради пълната незаинтересованост на българските политици се стига до абсурдната ситуация:

  • – главният мюфтия на България да е в идейна и финансова зависимост от представителя на Дианета в турското посолство и да съгласува с него всичките си действия;
  • – за зам.-районни мюфтии в районните мюфтийства да бъдат назначавани турски държавни служители, отговарящи за прокарването на турските интереси у нас;
  • – областни управители да организират в джамиите обрязване на мюсюлмански момчета под турски знамена, които да даряват след ритуала с дарове от Турция[11];
  • – българска НПО (Главно мюфтийство) да подпише споразумение с чужд държавен орган с ранг на министерство и да влезе във взаимоотношения, засягащи над 600 000 български граждани[12];
  • – Турция пряко да управлява български граждани на територията на собствената ни държава.

Кризата в мюсюлманското вероизповедание

Още през първите години на демокрацията политическият елит се намесва в делата на мюсюлманското вероизповедание, като в зависимост от управлението подкрепата е за един или за друг духовен лидер за глава на вероизповеданието[13]. Това естествено води до смяна на главния мюфтия, а впоследствие и до появата на две паралелни мюфтийски системи. Тази ситуация става възможна заради разрив във вероизповеданието, нарушаване на изборната процедура по време на национална мюсюлманска конференция и грубо вмешателство в делата на мюсюлманската общност от страна на политически партии и Софийски градски съд (СГС).

През 1991, с подписка от група имами, Недим Генджев е свален от поста главен мюфтия[14]. На 19 септември 1992 е проведена първата демократична мюсюлманска конференция, в резултат от която за главен мюфтия е избран Фикри Салих (районен мюфтия на Кърджали)[15]. Той е първият демократично избран мюсюлмански лидер, но не свиква национална конференция, която да го утвърди за духовен глава на вероизповеданието. Този пропуск дава възможност на Генджев да свика през 1994 извънредна мюсюлманска конференция, която да го избере за председател на Висшия мюсюлмански духовен съвет (ВМДС) и да приеме нов Устав на мюсюлманското вероизповедание в България. В новия устав е разписано, че само ВМДС (в случая, начело с Недим Генджев) може да избира главен мюфтия, и Съветът избира за главен мюфтия Басри Хаджишериф. С този акт е създадена алтернативна мюфтийска система.

През февруари 1995 ДВ-МС регистрира новия устав. Така, въпреки че Салих е регистриран от ДВ-МС за главен мюфтия, изборът му е нелегитимен и правомощията му са прекратени. С оглед на ситуацията, в която се намира, през март 1995 Фикри Салих също свиква извънредна мюсюлманска конференция. Делегатите го преизбират за главен мюфтия, но МС отказва да регистрира решенията на конференцията и устава, който приема, тъй като вече е в сила нов устав на вероизповеданието. През октомври 1996 Върховният касационен съд отменя отказа на правителството да регистрира Устав на мюсюлманското вероизповедание, приет от Националната мюсюлманска конференция, свикана от Фикри Салих. По този начин е даден ход на поредица от мюсюлмански конференции, в които – с цел отстраняване на Недим Генджев от по-нататъшната битката за духовната власт – ДПС активно се намесва и оказва натиск върху делегатите. Характерен пример е обединителната конференцията в София от 1997, проведена без решение на ВМДС и в противоречие с вече регистрирания нов устав[16]. На нея за главен мюфтия е избран Мустафа Хаджи, единствен претендент за този пост, тъй като останалите са принудени от ДПС да оттеглят кандидатурите си.

Действителното разцепление в мюсюлманската общност е от края на 2003, когато при провеждане на мюсюлманска конференция участниците в нея се разделят в два отделни форума, които избират два ВМДС и двама главни мюфтии – Фикри Салих, който за втори път е избран за духовен лидер, и Алиш Хаджи Садък. И двете ръководства представят документи за регистрация в СГС. Междувременно, Недим Генджев, избран за глава на мюсюлманското вероизповедание на конференция през 1996, атакува пред българския съд легитимността и решенията на конференциите от 1997 и 2000, в резултат на което тези форуми са определени за нелегитимни, а решенията им за нищожни. Така през 2004, с регистрацията си от 1996, Генджев е обявен от Върховния касационен съд (ВКС) за легитимен председател на Висшия мюсюлмански съвет (пост, който заема и в периода 1990-1994), а Алиш Хаджи Садък е признат за главен мюфтия. СГС обаче не изпълнява решението на ВКС и де факто се намесва в делата на вероизповеданието, като не вписва Генджев и Садък и съответния Висш съвет в регистъра на религиозните организации. Друг необясним ход на СГС е назначаването на 19 юли 2004 на Ридван Кадьов, Фикри Салих и Осман Исмаилов за представители на „мюсюлманско вероизповедание” (съгласно решението на СГС те заедно управляват вероизповеданието до влизането в сила на съдебно решение, определящо неговия законен представител)[17].

В края на 2004 отново е проведена Национална мюсюлманска конференция, на която Мустафа Хаджи е преизбран за главен мюфтия. Той заема поста през 2005 и до днес ръководи духовните дела на мюсюлманите в страната, както се разбира без да има право на това[18].

Легитимността на ръководството начело с Мустафа Хаджи отново е оспорена през 2016, когато Хаджи за пореден път е избран за главен мюфтия по време на проведена мюсюлманска конференция в София. Така една поредица от незаконни действия в полза на поддържания от ДПС кандидат Мустафа Хаджи създават ситуация, в която не само, че мюсюлманската общност е разделена, но е и без легитимно ръководство.

Проблемите и разделението в мюсюлманското вероизповедание улесняват навлизането на ислямистки организации у нас. Заради използването на вероизповеданието за политически цели, както и заради намесата на държавата в делата му, съдебният спор между Недим Генджев и Мустафа Хаджи продължава с години, като са нарушени правата на вярващите сами да избират духовните си лидери[19]. Всичко това създава недоверие и чувство за страх у мюсюлманите, подпомага протичащия сред тях процес на изолиране и затваряне, създава условия за манипулирането и употребата им за политически цели.

По повод разделението на мюсюлманското вероизповедание интерес представлява фактът, че противоречията между двете страни в спора за лидерството в мюсюлманската общност не са в резултат на догматични различия, а произтичат от материални интереси, свързани преди всичко с вакъфските имоти. Злоупотребата с получаваните приходи от тях поставя вероизповеданието в състояние на постоянна идейна и финансова зависимост от ДПС и от турските и арабските ислямистки фондации, от което произтичат и непрекъснатите взаимни обвинения в разпространение на идеологията на РИ[20].

Зависимостта на Главно мюфтийство от турското и арабското финансиране.

След демократичните промени Главно мюфтийство работи за връщане на мюсюлманите към религията и много от тях се насочват към исляма. Религиозната дейност сред мюсюлманската общност обаче е затруднена от недостига на религиозни кадри и преподаватели, които да предложат необходимата религиозна подготовка. Липсва и база – ислямски училища, където да се провежда обучението, както и финансиране. Това е причина още в началото на 90-те години на ХХ век Главно мюфтийство да влезе в контакт с Ислямския свят. Турция, Саудитска Арабия, Йордания и Кувейт[21] са държавите, които се ангажират с духовната, логистичната и финансовата му подкрепа[22]. Те откликват на нуждите на братята си мюсюлмани в България и насочват към Главно мюфтийство значими финансови суми за строеж на джамии, издаване на религиозна литература, провеждане на курсове по изучаване на Коран и др. Изпращат и емисари, които се включват в разпространението на ислямския призив, в предлагането на различни социални дейности и услуги, предназначени за мюсюлманската общност у нас. По-будните младежи-мюсюлмани са канени да получат ислямско образование в техните религиозни училища и институти, в резултат на което мнозина от тях завършват средни и висши религиозни училища извън страната. Към Турция са насочвани младежите от турски етнически произход, а потомците на ислямизираните българи (помаците) и ромите – към Саудитска Арабия, Сирия, Йордания, Йемен, Иран и др.

Турция, като наш съсед с интереси по отношение на българската мюсюлманска общност, и Саудитска Арабия, като държава, която финансира налагането на нов световен ред, са държавите, които отделят внушителни средства за реализиране на целите си в България. С времето и двата основни спонсора на Главно мюфтийство го поставят във финансова и идейна зависимост, като по този начин успяват да проникнат в администрацията му и да подчинят духовните му лидери. Така например, след като през 1999 е сключена Спогодба за сътрудничество между ДВ-МС и Дианета, Турция поема всички разходи, необходими за подготовката на мюсюлмански духовници у нас. Основна част от кадрите, провеждащи религиозното обучение, също са нейни (те са или турски граждани или техни възпитаници).

Арабските държави, представлявани основно от саудитски, сирийски, йордански, алжирски, палестински и ливански граждани, регистрират през първите години на демокрацията множество фондации (например „Ал Уакф ал ислами“ (АУАИ), „Ал Нур”, „Тадамуун – Солидарност”, „Социална реформа“, „Дар ал Иршад”, „Ал Манар”, „Тайба”, „Недуа”, „Недуае, „Ал Хаят ал Игатата” и др.)[23]. Те развиват мащабна религиозно-просветна дейност в Родопите сред мюсюлманите от български и ромски етнически произход. Щедрото финансиране, което насочват към Главно мюфтийство, а през него и към посочените етнически групи, им осигурява стабилни позиции сред мюсюлманските духовници. Освен това, всички главни и районни мюфтии им оказват съдействие при регистрирането на фондациите и осъществяваната от тях дейност. Подкрепят ги и при затруднения, включително при проблеми с властите, във връзка с националната сигурност.

Водещата сред арабските фондации АУАИ, предвид директното и финансиране от Саудитска Арабия, също има свои представители в Главно мюфтийство. Един от тях дори е преводач на писмата на Главно мюфтийстводо арабските спонсори. Чрез АУАИ много български младежи-мюсюлмани са насочени да завършат образованието си в Саудитска Арабия, като след завръщането си в страната стават преподаватели, имами, служители в районните мюфтийства. Някои стигат дори до позиции като районен мюфтия (така например, двама районни мюфтии, завършили в Саудитска Арабия, са съдени по „делото за радикален ислям”), членове на комисии към Главно мюфтийство(саудитски възпитаник е и ходжата на Сърница Саид Мутлу, съден по същото дело, който е председател на Комисията по фетви към Главно мюфтийство) и др., с което имат възможност да прокарват идеи, чужди на традиционния ислям и пряко да влияят на процесите, протичащи сред мюсюлманската общност[24].

Българските мюсюлмани, получили религиозното си образование в чужбина, смятат проповядвания в България традиционен ислям за „фалшив”. Те работят за синхронизиране на религиозната традиция у нас с тази в Ислямския свят, което е особено тревожна тенденция за страната ни, особено след като управлението на Турция е поето от ислямисти. Тогава противоречията със Саудитска Арабия временно са преодолени и представители на мюсюлмански организации от двете държави си сътрудничат при разпространението на ислямския призив, техните власти също. Факт е, че Дианетът не препятства саудитското финансиране, насочено към някои имами от Родопите, които не получават служебното си възнаграждение от Турция. Освен това, именно в Турция саудитски граждани провеждат учредителното събрание на българския клон на забранената организация АУАИ и последващите срещи-семинари.

С оглед на изложеното, считам, че по отношение на сигурността на страната е груба грешка, че от началото на демократичните промени до днес българските правителства допускат чужди държави да финансират българската мюсюлманска общност, да формират кадрите й, а следователно да определят и нейните виждания. Именно така, в търсенето на средства за финансиране на дейността си, Главно мюфтийство привлича в България т.нар. източници на шариатски пари, използвани за финансиране на международния тероризъм, и участва в създаването на условия за радикализиране на ислямския призив. Тъй като ислямът не е само религия, а и политика, с допускането на чуждо финансиране за мюсюлманската общност в България легално се провежда чужда държавна политика – в случая на Турция и на Саудитска Арабия (основните спонсори на Главно мюфтийство), а чрез финансовата зависимост на Главно мюфтийство от тях се обслужват неоосманистки и ислямистки интереси.

Подкрепата на Главно мюфтийство за нерегламентираното религиозно обучение.

След демократичните промени, с помощта на Ислямската банка за развитие, са закупени сгради за нуждите на ислямското вероучение. През 1990 Главно мюфтийство открива Полувисш ислямски институт и две средни мюсюлмански общообразователни училища в Шумен и Русе. Скоро след това са открите и техни клонове в Момчилград и с. Гложево. Открита е и девическа гимназия в с. Рогозче (по-късно преместена в Момчилград).

Финансовите проблеми на новосъздадените учебни заведения са решавани чрез спонсори от Ислямския свят (Турция, Саудитска Арабия, Йордания, Кувейт и др.). Започва преподаване по ислям и в някои държавни училища[25]. Въпреки това, проблемът с кадрите остава, тъй като завършилите средните духовни училища в Русе, Момчилград и Шумен нерядко се насочват към светски университети в страната и в чужбина (и получават по две дипломи – една общообразователна от Министерство на образованието и науката (МОН) и втора по „Имам Хатиб”, издадена от Главно мюфтийство, с която могат да работят като имами).

Проблемът с кадрите не е решен и след като през 1998 Полувисшият ислямски институт е преобразуван във Висш ислямски институт (ВИИ), подготвящ свещенослужители (имами, ваизи и мюфтии) и ислямски теолози. Основната причина е, че ВИИ и неговите специалности не са акредитирани от Националната агенция за оценяване и акредитация при МС и, съответно, дипломите, които издава, не се признават (по закон, ако институтът няма сграда, не може да получи акредитация за ВУ). За сметка на това обаче се признават дипломите от арабски държави, включително от Саудитска Арабия. Тази ситуация лишава младежите, преминали през ВИИ, от възможност да продължат квалификацията си във нашите или европейските университети. Налице е и друг проблем. Според някои специалисти (арабиста Симеон Евстатиев) обучението в института е на ниско ниво и е осезаема липсата на квалифициран преподавателски състав[26]. Главно мюфтийство не успява да плаща на български специалисти нормален хонорар за необходимия брой часове и да произведе собствени хабилитирани преподаватели. И въпреки че и трите средни мюсюлмански училища в Шумен, Русе и Момчилград са легитимни (учебните им планове се одобряват от Инспектората на МОН в областния град, министъра на образованието и науката и главния мюфтия, а разпределението за часовете се изготвя в отдел „Арабистика” при МОН)[27], те са частни училища и дейността им изцяло се финансира от Турция (вкл. безплатно предлаганият пълен пансион на възпитаниците и екскурзиите до Турция). Както вече изяснихме, преподавателите по специални науки в тях са командировани от Турция служители на Дианета, а училищата са от затворен тип (пансиони). Т.е. създадена е възможност за формиране на мислене и поведение, които биха могли да застрашат националната сигурност.

Освен законните училища, със знанието и подкрепата на Главно мюфтийство, на територията на България са разкрити и паралелно осъществяват религиозно-просветна дейност множество нелегални ислямски училища, обикновено представяни за курсове, центрове, пансиони за социална подкрепа, дори туристически обекти (напр. ислямския пансион в с. Крън)[28]. По закон, за провеждане на религиозно обучение е необходимо разрешение от Главно мюфтийство, разрешение от ДВ-МС и регистрация в МОН. Когато е заявена социална дейност (отглеждане на деца от социално слаби семейства), тя се осъществява след получаването на лиценз от Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД), но в пансионите не може да се провежда религиозно обучение. На тези изисквания отговарят единствено трите средни мюсюлмански училища в Шумен, Русе и Момчилград. Всички останали функционират тайно, защото дейността им е в нарушение на българското законодателство, а именно:

– Финансирането им не е прозрачно – финансирани са, както от турски, така и от арабски фондации[29], като някои от фондациите нямат регистрации у нас и са забранени в собствените си държави (напр. турската радикална ислямистка организация „Сюлейманджълар”, с която е свързано училището за имами в с. Делчево; уличената в спонсорство на международния тероризъм АУАИ, с която е свързано училището за имами в Сърница и др.), което е причина за липсата на прозрачност около даренията и прикриване на действителните спонсори. Въпреки това, подобни организации са част от спонсорите на Главно мюфтийство и участват във формирането на религиозни кадри у нас.

Всички ислямски училища, курсове и пансиони се разкриват със знанието и разрешението на Главно мюфтийство, като много от тях имат сключени договори с мюфтийството[30]. Това дава основание на персонала им да твърди, че са финансирани от Главно мюфтийство[31] (наличието на финансови отношения между тях, разбира се, не ги прави законни при липсата на разрешение от ДВ-МС, регистрация в МОН и лиценз от ДАЗД). В същото време, Главно мюфтийствоне разполага с финансови средства – негови спонсори са Турция, Саудитска Арабия, Йордания, Катар, ОАЕ, Оман и др., а финансовата подкрепа обикновено се използва от дарителите не само за религиозно пробуждане на подрастващите, но и за осъществяване на контрол върху тяхното обучение[32].

– Нямат регистрация в МОН. За да избегнат регистрацията в МОН, ръководствата на незаконните ислямски училища ги представят за курсове, пансиони и центрове, въпреки че обучението в тях продължава девет месеца[33]. От 2004, когато по данни на МОН законни са само училищата в Шумен, Момчилград и Русе, до днес всички останали ислямски училища се обявяват за курсове по Коран или курсове за имами именно, за да бъде заобиколено изискването за регистрация в МОН. Тази схема действа от години, а държавата не предприема мерки за пресичането й.

– Предоставят социални услуги (настаняване и отглеждане на деца) без лиценз. Повечето от незаконните ислямски училища функционират като пансиони (интернати) без необходимия по закон лиценз от ДАЗД. Като пансиони, в тях не може да се провежда религиозно обучение. Въпреки това е факт, че децата там се обучават на различни религиозни дисциплини. Освен това, когато тези училища не са регистрирани, държавата не може да осъществява контрол върху дейността им и децата са изложени на риск. В подкрепа на посоченото е извършената през 2012 проверка от пловдивския клон на Агенцията за закрила на детето, по сигнали до прокуратурата и ДАНС, в пансиона в кв. „Възрожденци“ в Кърджали[34], при която е установено, че едно от настанените в него деца не посещава училище. Съгласно Закона за закрила на детето това го поставя в положение на дете в риск от отпадане от училище, за което задължително е трябвало да бъде подаден сигнал, което не е направено. Освен това в пансиона е установен чужд гражданин, а сред изучаващите Коран постоянно пребиваващи деца са открити и две от Сирия.

– Не разполагат с необходимата документация[35]. При извършването на проверки в училищата обикновено се установява, че документацията за пребиваване на децата в пансионите е непълна и недостатъчна, а в досиетата на някои от учениците липсва информация, откъде са, кои са родителите им (напр. училището в с. Делчево). Настаняването и отглеждането на деца в пансионите понякога се осъществява без писменото съгласие на родител, а за децата над 14 години е необходимо и тяхното съгласие. В повечето случаи такива съгласия също липсват. Често няма и картотека на служителите и не се води документация за персонала и преподавателите. Установени са и случаи, при които за персонал в някои от пансионите от районните мюфтийства са назначавани лица без задължителните свидетелства за съдимост, документи за образователна степен и квалификация, и такива, доказващи пригодността им да работят с деца.

– Излагат на риск живота, психическото и физическото здраве на обитателите им.

От години в незаконните ислямски училища живеят и се обучават малолетни и непълнолетни деца от бедни семейства, предимно с ромски и български етнически произход. Те са от затворен тип и е правило децата да бъдат откъсвани от семейството (изпращани са да се обучават в пансиони/обще­жития/интернати в други населени места). В повечето пансиони децата са поставяни под строг режим – стават за молитва в шест часа сутринта, след това закусват и започват да четат Корана, обядват и отново четат Корана. Нямат свободното време. Не излизат. Не гледат телевизия. Момичетата и момчетата са разделени и не се допуска контакт между тях. Момичетата трябва винаги да бъдат прикрити – да са забрадени, да са с дълга пола и дълги ръкави, дори когато температурите през лятото достигнат своя максимум. Типичен пример за училище, в което възпитаниците му са изложени на риск, е това в с. Делчево. При извършена проверка в него е установено, че при постъпването на децата родителите им са задължавани да подписват генерално пълномощно, че училището има право да се грижи и да се разпорежда с тях, включително да ги извежда зад граница. В много от случаите е липсвал подпис на майката. По силата на подписаните пълномощни, с които биологичните родители са прехвърляли правата за отглеждането на децата си на председателя на сдружението, стопанисващо пансиона, няколко деца са изведени зад граница в школи на радикалната ислямистка организация „Сюлейманджълар”, а едно от тях е починало в Турция. Освен това, при провеждането на летни Коран курсове и семинари има случаи на едно място да се събират деца (малолетни и непълнолетни) с пълнолетни. (При извършена проверка през 2011 в училището в с. Делчево е установено, че обитателите на общежитието са на възраст от 9 до 25 години[36]). В някои от пансионите са настанявани и гости на Районното мюфтийство от Турция и арабски държави, като МВР не е уведомявано за това (например училището в кв. „Възрожденци“ в Кърджали[37]). Тези факти са достатъчно красноречиви за опасностите, на които са излагани децата.

– Обучението се провежда от съмнителни лектори по програми, които не са одобрени от МОН. В нарушение на българското законодателство в ислямските пансиони се провежда религиозно обучение, при това от лектори без педагогическа квалификация. Обществото не е наясно с техните възгледи, нито с начина, по който интерпретират свещените текстове. Вместо да работят за социализирането на децата, те ги изолират от живота и им налагат строг режим, обвързан изцяло с изучаването на Корана и извършването на установените молитви. Този почти отшелнически живот, който са принудени да водят възпитаници им, оказва влияние върху техните възприятия и общуване и създава условия за асоциално поведение и дори за радикализиране. Така например, през 2012, при проверка в пансиона в кв. „Възрожденци“ в Кърджали, е установена липса на предварително разработена и утвърдена програма за курса по Коран, както и ходжа, невладеещ български език, нает с граждански договор като „нощен пазач на общежитие за ученици“, който в отсъствието на назначения учител по Коран е провеждал религиозното обучение на децата[38].

В нарушение на българското законодателство религиозно-просветна дейност осъществяват училищата за имами в с. Делчево, общ. Исперих, в Сърница, обл. Пазарджик, с. Устина, обл. Пловдив; нелицензираните училищни центрове в Доспат, Айтос, Сливен, Кърджали, Исперих, Тервел, в селата Крън, общ. Казанлък, Ножарово, общ. Самуил, Билка и Люляково, общ. Руен и др. За всички е характерно, че обучението се води от НПО.

Освен в ислямските законни и незаконни училища (пансиони), религиозно обучение за деца се организира и провежда ежегодно и в джамиите[39] под формата на летни детски курсове за изучаване на Корана. Предвид факта, че в някои от джамиите служат имами, които не са български граждани, както и завърнали се от обучение в Турция и арабски държави български мюсюлмани, не е ясно каква интерпретация на исляма разпространяват те сред подрастващите.

С религиозно-просветна дейност и изграждане на религиозни кадри за нуждите на мюсюлманското вероизповедание са ангажирани дори фирми, които съществуват по Търговския закон (напр. „Гюнеш 2004” ООД-Пловдив).

Въпреки множеството незаконни ислямски училища, непрекъснато се откриват нови нелицензирани ислямски центрове (един от случаите е от август 2016, когато е установено провеждането на обучение на деца в недостроената втора градска джамия в Асеновград, която е била отваряна незаконно за молитви и тайни сбирки[40].) В същото време Главно мюфтийство не създава механизъм, позволяващ осъществяването на контрол върху местата, в които се осъществява религиозно-просветна дейност[41]. Нежеланието на Главно мюфтийство да контролира проповедническата дейност и молитвените домове в България е особено притеснителен факт, тъй като с активизирането на ислямския призив и непрекъснато увеличаващата се кадрова и материална база рискът от разпространение на крайна ислямистка идеология нараства. В тази връзка не можем да не направим извода, че с бездействието си Главно мюфтийство подпомага радикалистите.

Липсва и механизъм, позволяващ осъществяването на контрол над проповядващите и ангажираните с религиозно обучение лица. При извършване на проверки от ДВ-МС нейните служители проверяват единствено програмите, по които се обучават децата без да могат да проверят дали действително се обучават по тези програми. Всъщност, гарант за обучението на децата в традиционен ислям следва да е Главно мюфтийство. Мюфтийството обаче дори не може да предостави данни за общия брой на българските младежи, завършили мюсюлмански дисциплини в България (преминали през законни и незаконни форми на обучение), в Турция и в арабските държави, като цяло[42]. МОН също не разполага с такива данни (изнасяните в медиите данни не представят действителната ситуация.)[43]

Заключение

Както се вижда от изложеното дотук, от демократичните промени до днес в България тече мащабна дейност за разпространение на крайна ислямистка пропаганда, а Главно мюфтийство, вместо да е гарант, че сред българската мюсюлманска общност не се разпространяват чужди на традицията идеи, посредством привлеченото финансиране от Ислямския свят само се е превърнало в техен проводник. Въпреки това, държавата не търси отговорност от Главно мюфтийство.

Автор: Д-р Христина Йорданова, с писание Геополитика

Бележки:

Д-р Христина Йорданова е доктор по национална сигурност, има над двайсет години стаж в МВР, автор на книгата „Настъплението на радикалния ислям. Златната саудитска верига срещу Европа”. Статията отразява единствено нейните лични позиции и по никакъв начин не ангажира институцията, в която работи.

[1]Изследването обхваща периода от демократичните промени до края на 2016

[2]Diyanet означава религия, култ; благочестие.

[3] Вж. в. Труд. Дипломат от посолството на Анкара командва мюсюлманите в България, 2016, http://bultimes. com/diplomat-ot-posolstvoto-na-ankara-komandva-myusyulmanite-v-balgariya/ – достъпен на 16.06.2016; Epicenter.bg. Турция давала заплати на 22 свои служители у нас, издържала около 200 имами, 2017, http://epicenter.bg/article/Diplomat-ot-posolstvoto-na-Ankara-komandva-myusyulmanite-v-Balgariya/123521/11/0 – достъпен на 06.10.2017.

[4] Вж. Стоилова, З. Кой плете интриги на гърба на мюсюлманите; Корман Исмаилов, зам.-председател на ПГ на Реформаторския блок. Защо Турция плаща?, в. Капитал, 2016, http://www.capital.bg/politika i ikonomika/ bulgaria/ 2016/ 01/22/2690763_koi_plete_intrigi_na_gurba_na_mjusjulmanite/-достъпен на 16.06.2016

[5]Вж. Bultimes.com.Дипломат от посолството на Анкара командва мюсюлманите в България, 2016, https://bultimes.com/diplomat-ot-posolstvoto-na-ankara-komandva-myusyulmanite-v-balgariya/- достъпен на 16.06.2016.

[6] Вж. Правилник за дейността на свещенослужителите (ваиз, имам-хатиб и мюеззин), в сила от 19.09.2011 http://www.grandmufti.bg/images/phocadownload/NORMATIVNI_DOKUMENTI/PRAVILNICI/pravilnik_za_deinosta_na_imamite-2.pdf.- достъпен на 16.06.2016

[7] По данни на ГМ към м. януари 2016 в България са командировани 16 турски държавни служители, а в периода 2014-2015 те са били 23-ма.(Вж. Дневник,Командированите у нас свещеници на турския Дианет са 23, Борисов не вижда проблем с тях, 2016, http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/01/25/2691798komandirovaniteu_nas_sveshtenici_naturskiiadianet/ – достъпен на 16.06.2016).

[8]Такива служители има и в консулствата в София, Бургас и Пловдив.

[9] По неофициални данни турската държава дава на мюфтийството ежемесечно по 2 млн. лв. (Вж. Ташев, Ст. Ето турските емисари, които контролират мюфтийството в България (пълен списък), 2016, Nbox, https://nbox.bg/scandal/item/18521-vizhte-spisaka-na-turskite-emisari-koito-kontrolirat-myuftiistvoto-v-balgariya.html – достъпен на 16.06.2016). За сравнение България отпуска годишна субсидия на ГМ в размер на 360 хил. лева, предназначени за ремонт на джамии. (Вж. Стоилова, З. Цит.съч. 2016, http://www.capital.bg/politika i ikonomika/ bulgaria/ 2016/ 01/22/2690763_koi_plete_intrigi_na_gurba_na_mjusjulmanite/-достъпен на 16.06.2016)

[10]Вж. Ташев, Ст. Ето турските емисари, които контролират мюфтийството в България (пълен списък), 2016, Nbox, https://nbox.bg/scandal/item/18521-vizhte-spisaka-na-turskite-emisari-koito-kontrolirat-myuftiistvoto-v-balgariya.html- достъпен на 16.06.2016

[11] Вж. Енчева, Т., БТВ Репортерите: Тотална инвазия, 2016, http://m.btvnovinite.bg/article/bulgaria/ obshtestvo/btv-reporterite-totalna-invazija.html /- достъпен на 16.06.2016.

[12]При преброяването от 2011 г., като мюсюлмани са се самоопределили 577 139 души, което е 10 % от населението./ Вж. Окончателни данни от Националния статистически институт от последното преброяване през 2011, http://www.nsi.bg/sites/default/files/files/pressreleases/Census2011final.pdf , достъпен на 01.08.2016.

[13]Например, когато на власт е БСП в битката за ГМ надделява Недим Генджев, когато на власт е СДС и ДПС, надделява Мустафа Хаджи и т.н.

[14]Генджев е начело на мюсюлманската общност от 1988 до 1991, когато управлението на вероизповеданието е поето от тричленна комисия от мюсюлмански лидери.

[15]Вж.Годишник на Висшия ислямски институт, бр. 2, 2010, http://www.islamicinstitute-bg.org/docs/ godisnik 2010.pdf – достъпен на 16.06.2016.

[16]Вж. Йорданов, Р. Ходене по въжето на Аллах, сп. Тема, http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=230 &aid =5652- достъпен на 16.06.2016.

[17] Вж. в. Стандарт. Смениха се шестима ислямски водачи, 2006, http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d= 2006-02-16&article=4639 – достъпен на 16.06.2016.

[18]Вж. Йорданов, Р. Хаджи и Ахмед в спор за мюфтийството, в. Стандарт, 2016, http://www.standartnews.com/ balgariya-obshtestvo/hadzhi_i_ahmed_v_spor_za_myuftiystvoto-319259.html- достъпен на 16.06.2016.

[19] Пак там.

[20] Вж. в. Стандарт. Смениха се шестима ислямски водачи, 2006, http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d= 2006-02-16&article=4639.- достъпен на 16.06.2016.

[21]Саудитска Арабия, Йордания и Кувейтследват салафитската интерпретация на Свещените текстове.

[22]Вж. Годишник на Висшия ислямски институт, бр. 2, 2010 – http://www.islamicinstitute-bg.org/docs/ godisnik_2010.pdf- достъпен на 16.06.2016.

[23] Вж. Приложение № 3.

[24]ГМ изнася данни, че към 2015 близо 400 български младежи са завършили в арабски държави, включително в уаххабитски школи в Саудитска Арабия.

[25]Вж. Годишник на Висшия ислямски институт, бр. 2, 2010 – http://www.islamicinstitute-bg.org/docs/godisnik2010. pdf- достъпен на 16.06.2016.

[26]Вж. Коен, Е. Канонът, раздърпан между радикалния ислям и политиката, сп. Обектив, 2010, http://bghelsinki.org/bg/ publikacii/ obektiv/emil-koen/2010-10/kanont-razdrpan-mezhdu-radikalniia-isliam-i-politikata/- достъпен на 16.06.2016.

[27]Вж.Байрямова, В. Не се плаши от вярващия, 2004, http://www.segabg.com/article.php?id=119595/-достъпен на 16.06.2016.

[28]Вж. в. Атака, Мрежата от нелегални мюсюлмански училища в България се разраства, 2014, www.vestnikataka.bg/ 2014/…/мрежата-от-нелегални-мюсюлмански-уч…; В. Банкер. В България има почва за радикален ислям, твърди Недим Генджев, http://www.banker.bg/obshtestvo-i-politika/read/v-bulgariia-ima-pochva-za-radikalen-isliam-tvurdi-nedim-gendjev; NovaNews.bg, Зад стените на мюфтийските училища.Трите мюфтийски училища в България изцяло се финансират от Турция, 2016, http://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/zad-stenite-na-miuftijskite-uchilishta-6049612. – достъпени на 25.07.2016.

[29] Фондациите от Катар и Саудитска Арабия (в тези държави се изповядва уаххабизъм), имат отделно перо, чрез което финансират семейства в светски държави, ако мъжете приемат да задължат жените и дъщерите си да се обличат в ислямско облекло, покриващо косата, ушите, врата и цялото им тяло.

[30] Пенева, Т. Мюсюлмани нелегално обучавали българчета на ислям. Пансионите са под шапката на имами и ходжи, 2014, http://bg-voice.com/articles/view/myusyulmani_nelegalno_obuchavali bulgarcheta_naislyam/4022/ – достъпен на 25.07.2016.

[31] Фактор БГ. Мюфтийството отрече за обучение на деца в тайни пансиони, 2014, http://www.faktor.bg/novini/ balgariya/28116-myuftiystvoto-otreche-za-obuchenie-na-detza-v-tayni-pansioni.html%7D – достъпен на 25.07.2016 г.

[32] Димитрова, В. и Т. Ивайлова. Нова ТВ влезе в нелицензиран ислямски пансион в Исперих, журналистическо разследване, 2014, https://nova.bg/…/нова-тв-влезе-в-нелицензиран-ислямски-пансион-в-исперих/; Blitz.bg. Тайни ислямски пансиони обучават български деца. Никой не знае какъв Коран четат, дали не учат и друго, каза Недим Генджев, 2014, http://www.blitz.bg/news/article/289420.-достъпени на 25.07.2016.

[33] По данни на ДВ-МС нормална продължителност на курсовете е 2-3 месеца, като в преподаването трябва да влизат единствено ислямски предмети.

[34]Вж. в. Труд, Апелативен съд затвори училище по ислям в Кърджали, 2015, http://trud.bg/article-4652924/-достъпен на 25.07.2016.

[35]Вж. Blitz.bg. ДАНС рови тайни сбирки в недовършена джамия в Асеновград, 2016, http://www.blitz.bg/news/article/434993 – достъпен на 20.08.2016.

[36] Вж.Ганева, Г. Продават деца за ходжи, в. 168 часа, 2011, www.168chasa.bg/article/847140 – дъстъпен на 16.06.2016.

[37]Вж. в. Труд. Апелативен съд затвори училище по ислям в Кърджали, 2015, http://trud.bg/article-4652924/-достъпен на 25.07.2016.

[38]Пак там.

[39]Джамиите у нас са близо 1300 на брой, а само 200 от тях не са активни, поради липса на имами.

[40] Вж. Blitz.bg, ДАНС рови тайни сбирки в недовършена джамия в Асеновград, 2016, http://www.blitz.bg/news/ article/434993. – достъпен на 20.08.2016.

[41]През 2014 главният мюфтия Мустафа Хаджи по повод разпространен в интернет клип с деца от ромския квартал на гр. Пазарджик, които имитират обезглавяване по примера на „Ислямска държава”, заяви, че ГМ няма механизъм, по който да контролира молитвените домове в България. (Вж. Dir.bg, Главният мюфтия: Не можем да следим всички молитвени домове, 2014, www.perunik.com/…/Glavniyat-myuftiya–Ne-mozhem-da-sledim-vsichki-molitveni – достъпен на 20.08.2016.)

[42] Вж. Бедров, Ив. За да няма радикален ислям в България, 2016, http://www.dw.com/bg/8F/a-18981825; Dnevnik.bg. Антонина Желязкова: Осъденият Ахмет Муса е уахабит, мюсюлманите в Родопите са консервативни, 2016, http://www.dnevnik.bg/intervju/2016/01/31/2693055_antonina_jeliazkova_osudeniiat_ahmet_musa_e_uahabit/ – достъпени на 20.08.2016.

[43]В ГМ са информирани за близо 400 младежи, завършили в арабски държави, включително в уаххабитски школи в Саудитска Арабия, от демократичните промени до края на 2015. Повечето от младежите, преминали през религиозно образование в Арабския свят, обаче не уведомяват ГМ, а се свързват или директно са привлечени чрез ислямски организации в чужбина. Този обезпокоителен факт показва сериозността на ситуацията, в която се намира България, тъй като действителният брой на уаххабитските възпитаници е далеч над посочения.

 

ПО ТЕМАТА

 

Доклад на Джон Байърли: грама с гриф СЕКРЕТНО/НЕ ЗА ЧУЖДЕНЦИ (най-високото ниво на класификация за каблограмите в Wikileaks) за ислямът и ислямският екстремизъм в България

 

Бойко Борисов преряза гърлото на България. Ето как…

 

 

Последни от България

Снимка на деня

Loading... Манфред Вебер и Спящата Красавица. Манфред Вебер и Спящата Красавица. Голяма
Отиди Горе