Краят на „революцията“. Венецуела преминава в контранастъпление срещу Гуайдо

в Свят
Loading...

Всичко в този свят има край. Към края си е немалкият запас от търпение на законния президент на Венецуела – Николас Мадуро. В страната започва процес на обуздаване на „опозицията“, която от много време се опитва да потопи страната в хаос и конфликти и да предизвика военна интервенция на САЩ за „установяване на демокрация“. Поддържащите легитимната власт силови органи проявиха невиждан стоицизъм и едва ли не дълбока кротост, която не е характерна за горещите латиноамериканци. Но се вижда, че времето на самозванците приключва, въпреки поддръжката на Вашингтон.


На „гости“ на окопалите се в сградата на Националното събрание „борци за свобода“ неочаквано се появиха служители от Службата за национална сигурност на Венецуела – СЕБИН, и бойци от Националната гвардия. Нямаше щурм или арести на „опозиционери“… Сградата на парламента и близките улици бяха блокирани от специални части, които вежливо обясниха присъствието си в „храма на народовластието“ със сигнал за заложено там взривно устройство и че всеки момент той може да излети във въздуха. „Няма да щадим сили, ще търсим „адската машина“, ще спасяваме демокрацията…“


Някои депутати изразиха възмущение от случващото се. Те дойдоха в Националното събрание, за да обсъдят изключително важен въпрос: съдбата на задържания му заместник-председател – Едгар Самбрано, но вътре не ги пуснаха. Бомба така и не намериха. Дали това не беше репетиция на „другарска визита“ на правозащитниците в гнездото на пучистите, след което във Венецуела ще се възцари тишина и божия благодат, или беше крайно нагледна демонстрация пред заигралите се на „революция“ депутати, които ги чака крайно незавидна, но напълно заслужена участ.


„Народните избраници“ напълно очаквано се разяриха по повод инцидента с отчаяни вопли, достойни за птичия пазар…


Това ярко действие в центъра на Каракас, очевидно, съвсем случайно съвпадна с други събития, не толкова зрелищни, но не по-малко знакови. Николас Мадуро свика Конституционната Асамблея – представителен орган, в противовес на Националното събрание – крепост на държавния преврат. На асамблеята беше взето решението да бъде свален депутатският имунитет на петима депутати – Мигел Писаро, Серхио Вергара, Фреди Суперлано, Хуан Андре Мехия и Карлос Папарони. Така броят на венецуелските „слуги на народа“, чиито горчиви сълзи очаква местният затвор, стигнаха 14. „Лидерът на опозицията“ и по съвместителство самозван „президент“ на Венецуела – Хуан Гуайдо, между другото заяви, че „диктаторският режим“ преследва около 96 депутати.


Обвиненията на Върховния съд на страната срещу тази компания звучат крайно сериозно: „Заговор и държавна измяна.“ В края на краищата всяка неуспяла революция получава обидното и позорно име „пуч“, с крайно неприятни последици за нейните участници, особено за инициаторите и „вождовете“. Много явна е връзката на „революционерите“ със САЩ и сега ще отговарят по пълна програма.


Някои аналитици свързват случващото се в Каракас със събитията в руския град Сочи. Става дума за водените там преговори между държавния секретар на САЩ – Майк Помпео и руския външен министър Сергей Лавров, както и с президента Путин. Помпео за пореден безцеремонен начин настоя Москва „да прекрати поддръжката за режима на Мадуро“, но Лавров посочи, че не си струва да се очаква това от Москва.


По-рано Карлос Векьо, който представя в САЩ „интересите“ на самозванеца Гуайдо, заяви, че някаква „група привърженици на Мадуро“, смятайки го за нежизнеспособен, води преговори за „бягство“ от страната. Това изявление звучи като анекдот. Какво бягство? За такова трябва здраво да си помислят Гуайдо и неговите привърженици, и то по-скоро, докато за тях не е прозвучала заповедта: „С вещите – към изхода!“

Александър Неукропни, издателство PACПEP

Участниците в опита за убийство на Мадуро получили $20 млн.

 

Последни от Свят

Отиди Горе