Вашият виртуален всекидневник за новини,анализи и коментари,като никой друг

Крахът на жълтопаветния планктон

в България
Loading...

Грантовата “интелигенция” става все по-истерична. Това е директен резултат от все по-силно намаляващата й обществена роля. Дори и в САЩ вече осъзнават интелектуалната немощ на “протестърите” и май вече са им намерили замяна. Дано поне не се налага да връщат парите

От месеци изборът на нов главен прокурор предизвиква истерични пристъпи у грантовите анализатори, магистрати, медии. Много лошо ще стане в България, пищят стипендиантите на “Америка за България“, без, разбира се, да влизат в подробности на какво се основава песимизмът им. Ако кандидатът за нов главен прокурор беше посочен от някой соросоиден кръжец, грантовите граждани и гражданки щяха да бъдат щастливи. Сега обаче са тъжни. Не успяха да овладеят съдебната система въпреки неистовите усилия на някои от тях.

А най-лошата за грантовите граждани новина от последните дни е, че те вече не могат да претендират, че са единствените и автентични изразители на волята на Съединените американски щати у нас. След посещението в САЩ на главния прокурор, неговия заместник и шефовете на специалните служби стана ясно, че България и Америка чудесно могат да си общуват и без посредничеството на грантополучателите. Да, те изразяват някаква гледна точка, но това е гледната точка на загубилите президентските избори демократи, на провалената Хилъри Клинтън, на онази неоконсервативна тенденция, която отдавна е бита карта в самите Съединени американски щати. Това, че “Америка за България” ти плаща парното изобщо не те прави говорител на официален Вашингтон. Даже напротив.

А и едва ли официален Вашингтон би искал да има за свои официални представители хора, които превърнаха един австралийски убиец в своя икона. Винаги съм се чудил на моралните критерии на жълтопаветната интелигенция при избора й на любими личности. Всеки следващ обект е по-зле от другия. Но с Джок Полфрийман софийските грантаджии удариха дъното. Да героизираш един убиец е проява на крайно ниска морална хигиена. А още по-мерзко е да обвиняваш другите хора, които не са съгласни с героизацията на убиеца, че са глупави и нецивилизовани. Не, уважаеми грантови граждани и гражданки, не са глупави несъгласните с вас хора. Те просто са нормални и мислят с главите си, а не с клишетата, които им спускат чуждестранните фондации. Да, те не членуват в Съюза на съдиите, не ходят в САЩ на разноски на “Америка за България”, а Българският хелзинкски комитет не избира никой от тях за “Човек на годината”.  И въпреки това или може би именно заради това тези хора прекрасно осъзнаха и конфликта на интереси у съдебния състав, освободил предсрочно австралийския убиец, и грубото вмешателство на редица NGO-та в съдебната система.

Тъкмо желанието на тези неизбирани от никого и по принцип неизбираеми NGO-активисти да казват какво трябва и не трябва да се прави в политиката, в съдебната система, изобщо в целия български живот, е толкова дразнещо. Този снобеещ офисен планктон, който съществува единствено благодарение на чуждестранните грантове, има самочувствието, че единствено на него принадлежи последната дума по въпроса кой да управлява България, кой да е премиер и кой главен прокурорБезочието на грантовите граждани и гражданки стигна дотам, че започнаха да поучават президента Румен Радев да не одобрява назначението на нов главен прокурор. Провалени политици и анонимни грантаджии диктуват какво да прави на човек, избран с гласовете на милиони български граждани, – това наистина е тотално безобразие. На което трябва да бъде сложен край. Час по-скоро.

Автор: Петър Волгин
Източник: Infacto

Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на списанието за политическа култура Infacto

ПО ТЕМАТА

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Loading...

Последни от България

Отиди Горе