Вашият виртуален всекидневник за новини,анализи и коментари,като никой друг

Корнелия на Шрьодингер

в България
Loading...

Как Нинова направи 100-годишната партия за смях

Приказките, че точно Корнелия ще спасява партията от разпад звучат откровено цинично. Корнелия не е свързана с тази партия и не милее за нея. Тя е един от най-чуждите и присадени елементи в партията. Нейната биография няма нищо общо с БСП в сравнение с много други членове на партията, при които има почти кръвна връзка. За едни партията е разпятие, за други бизнес, за трети – наследство, за четвърти – шведска маса. Точно Корнелия няма нито социалистически възгледи, нито партийни чувства, тя просто е оглавила партийната каса. Не е лидер, а скучно-сив председател, чиновник, който приема и раздава парите. Лидерът има конструктивна сила и ум, води напред и вдъхновява, а не се спъва в нищото от некадърност.

Дребни шеги и арогантни заблуди

„БСП не се продава!“ е добре замислена фраза. Ще каже човек, че рекламна агенция я е предложила на Нинова, за да се справи със ситуацията след загубата, нещо като кризисен пиар. Всъщност, политическата нимфомания на Нинова я доведе до хаотична подмяна на хора в управленските редици, която тя представя като „промяна“ към по-добро, някакъв вид „перестройка“. Ще срине ГЕРБ, ще „освободи“ България, ще покори Космоса… Корнелия демонстрира мариновани фантазии за битки с паралелната държава и корупцията. Но самата БСП винаги е съществувала именно в тази паралелност. И българският народ много добре знае това.

Арогантният опит кризата вътре в БСП да се представи като борба с неолиберализма, джендъризма, соросоидството и да се търси обмислена позиция в световния разлом като контрапункт на Станишев и ПЕС е твърде нелепо организиран. Нито Свиленски, нито Драго Стойнев, нито Киро Добрев, нито Атанас Зафиров, нито Корнелия разбират за какво става дума. Това са хора на практичната далавера, а не на идейните борби!

С никакви врагове не се бори Корнелия, а се бори да разполага с партията. Нищо по-концептуално или по-сърцераздирателно няма в действията й. Никого няма да спасява, а ще експлоатира ресурсите на партията – човешки и финансови – за да извлече ползи за себе си и кръга около нея.

Височината прави човека късоглед. Колкото по-високо стои един човек, толкова по-малко вижда какво се случва. Но основно не вижда, че другите го виждат.

Отличничката Корнелия

Резултатите от изборите са всичко, което Корнелия постигна – минус почти 7 процента. Всякакви други драматични обяснения за това какво Корнелия е направила за възхода на партията са доста плоски. Вярно е, вложи милиони в телевизия и загуби изборите. Вярно е, домъкна хора от кол и въже и загуби изборите. Вярно е, нагло и кресливо (някои казват върнала БСП в играта) се държа по време на кампанията спрямо ГЕРБ и загуби изборите. Вярно е, плати огромни суми на социолозите и загуби изборите. Вярно е, назначи нискоинтелигентни особи край себе си и загуби изборите. Вярно е, изпокара се с всичките си съпартийци. Абсолютно вярно е, задълбочи организационния разпад в БСПЗа въздигане или съграждане на партията и дума не може да става. Само истински слабоумници могат да сглобят подобно съждение за лидерската роля на Корнелия, да го лансират и да вярват в него. Или такива, които имат изгода от нея.

Предизборната кампания на БСП беше зле построена, основно върху доклада на Държавния департамент на САЩ, битови удари върху лица от ГЕРБ и прочее селски разговори за зайчарници, балкони, покупки и др. Интелигентщината на Корнелия стига до битовото скандалджийство. По-лесно е да накараш хората да мразят, отколкото да обичат. Но разочарованието от ГЕРБ не прибавя избиратели в кошницата на БСП. А възражда т.нар. „градска“ десница. БСП никога не е водила по-глуповата, по-слаба и по-неправилно прицелена кампания. Затова пък беше кампания, изпълнена с крясъци, необосновано самочувствие, аматьорски нападки към гербаджиите и непремерени фантазии за властта.

Върху кого да стоварим вината?

За загубата си Корнелия нарочи за виновен кой ли не. Първо беше сергеизмът. Сергей се появил в листата и партията загубила. Като преброиха преференциите, се оказа, че не бил сергеизмът, но както тя съвсем в началото каза: „Националният съвет оттук нататък носи отговорност“. После и това се износи и ръководството се спря на неадекватната кампания на Елена Йончева. Елена била агресивна и фиксирана в Бойко. Сякаш Елена не е водач на партийна листа в съгласувана предизборна стратегия, а е случайно случило се недоразумение, без чуваемост за колективни действия. Доста елементарен ход, не мислите ли? Да стовариш вината за разлагането на партията и ръководната си некадърност върху Елена! Не беше ли Елена изключително находчивия избор на самата Корнелия за водач на листата?! После бяха набедени социолозите. Лъжели, че БСП ще победи, надули балоните, но те се спукали комично, а публиката се заливала от смях. Социолозите може и да са послъгали, все пак никой не плаща, за да му кажат, че е най-големият губещ. Но не социолозите измислиха и проведоха слабата кампания на БСП. Измисли я и я проведе Корнелия в качеството си на ръководител. Социолозите само й помагаха, като тормозеха психически ГЕРБ. Най-накрая се вкара и очакваното клише за невъобразимо силния враг, който ползва ресурсите на държавата – ГЕРБ са виновни, имало фалшификации, затова „смелата“ стратегия на Корнелия не проработила. Усещате ли, че всички са виновни, само председателката не е. Нищо, ще изчакаме и следващите избори, за да се види, че лирата на корнелианския Нерон е просто дефектен камертон.

Няма да си тръгна!

Мислещите хора бяха иронично изненадани от действията на г-ж Нинова по отношение на заявената и оттеглената оставка. Фейсбук пламна от насмешки към БСП и по-конкретно към госпожата. Както се изрази един приятел, директор на значимо предприятие: „Тази е в някаква успоредна Вселена, честно“. Корнелия беше посъветвана от умниците, които загубиха изборите, да не сдава партийния пост. И изключително смехотворно заяви, че остава, за да спасява БСП, а също и държавата. Един от любимите ми сатирици, полякът Станислав Йежи Лец, казва: „По-лесно е да се обявиш сам за Цезар, отколкото за нисш чиновник“.Та и Корнелия така. По-лесно е да спасява партията, отколкото да си признае, че е загубила изборите (при това с шокираща разлика), че няма качества за лидер и че в главата й е пълен хаос от разнопосочни намерения. Никой не разбра кои са враговете, от които ще спасява партията, като истината е, че партията спешно би трябвало да се спаси от нейната недалновидност. Но номерът сработи. При следващата загуба пак ли ще плаши всички, че партията ще се разцепи, продаде, изтъргува, ако тя не остане председател? Заплахата, че някой от БСП иска да се коалира с ГЕРБ също е недомисленаНай-неприятното за БСП е, когато ГЕРБ се коалира с „градската“ десница. Но тъкмо към такава комбинация Корнелия натиска политическата ситуация. И не е нарочно, а основно от политическа тъпотия.   

Инатът не е сила. Силата е начинът, по който се използва силата. Корнелия има енергия, има намерения, но няма интелигентна стратегия. Затова удря с чука, натрошава всичко и не разбира защо не съгражда. Корнелия разчисти всички около себе си, които имат качества. Подрежда глупаци, че да е спокойна. С глупаци обаче партия не се въздига.

Корнелианците от Осмия ден

Обикновено вярванията на големи групи от хора се изграждат от мистична логика. „Наблюдението показва, че обществата се ръководят най-вече от афективна и мистична логика, а рационалната логика не може да им влияе, още по-малко да ги преобразува“, пише Льобон, бащата на политическата психология. Това обяснява появата на Стокхолмския синдром у партийния електорат на БСП, колкото повече губят изборите, толкова повече превъзнасят председателя. Членовете на тази партия, особено когато е в криза, имат способността да се самохипнотизират, ядрото се капсулира и се заражда така да се каже една безгранична преданост, придружена с доброволна дисциплина. Ето защо Корнелия лесно представя глупавите си решения като високи и обмислени стратегии и това е приемливо за бесепарския електорат. Това е електорат с блокирана от миналото психика. Не е ляв електорат. А електорат на носталгията по социализма. След като опасността от свалянето на Нинова премина веднага се включиха и дежурните клакьори, изсипаха се оди за Корнелия, псалми се запяха.

Всички обичат Корнелия

Да ползваш демокрацията е чудесно, особено знаейки нейните съществени недостатъци. Пряката демокрация разпределя отговорност, не създава компетентност. Когато гласуват всички, степента на адекватност спада. Освен това има логични форми, които се различават от рационалната логика, например емоционалната логика, афективната, логиката на парите, на страстта, на пропагандата и пр. Затова Корнелия много настоява да бъде избирана пряко от членовете на партията, криейки се зад паразитната фраза за „по-демократичен избор“. Хитрушата е наясно, че никой не знае точния брой на членовете, че по секциите в градове, села и паланки ще бъде много лесно изборът да бъде манипулиран, че хората от провинцията лесно се подвеждат и като пристигне председателят, го гледат като божество, което не може да бъде оспорвано.

Сещам се за един стар анекдот, свързан със свободната воля. Френски генерал, голям приятел на Наполеон, преди избирането на Бонапарт за доживотен консул, произнесъл пред войниците си следната реч: „Приятели! Народът, тоест вие, трябва да решите дали Наполеон да бъде провъзгласен за доживотен консул. Можете да изразите своята воля свободно. Никой няма да ви влияе. Драго ми е, да ви уведомя обаче, че онези, които няма да гласуват за Бонапарт, ще бъдат публично разстреляни. Да живее свободата!“

Нещо такова Корнелия има намерение да сътвори – псевдодемократичен избор. Всички знаем как точно се случва „демократичният избор“ в БСП. Чрез засилен „демократичен“ натиск в определена посока. Така че много е трудно да се определи кой в БСП плува по течението доброволно днес.

Корнелия на Шрьодингер – този асоциативен каламбур се въртеше из Фейсбук. Хареса ми за заглавие на този текст. Корнелия може и да не е чувала за Шрьодингер, но другарят Свиленски, главният интелект на кампанията на БСП, и останалите интелигенти като Драго Стойнев и Атанас Зафиров ще разяснят на председателката този парадокс – тръгвам, оставам, хем ме няма, хем съм тук и накрая бетонирам се, ама демократично.

Автор: Калина Андролова
Източник: Infacto

Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на Infacto

Loading...

Последни от България

Отиди Горе