Кой иска да превърне Европа в ядрено бойно поле, отваряйки кутията на Пандора

в Свят
Loading...

В ежегодния доклад на конференцията по сигурността в Мюнхен с основание бе отбелязано, че светът се намира в епоха на съперничество на великите сили, което се превръща във фактор, формиращ процесите на прехода към нов световен ред и че настъпва «фаза на продължителна нестабилност и несигурност». По време на конференцията освен, че бяха излъчени отрезвяващи и стряскащи послания и изводи, имаше възможност за многобройни двустранни контакти между лидерите на 35 държави и 80 външни министри и министри на отбраната.

По един от най–тревожните проблеми обаче, оттеглянето на САЩ и Русия от Договора за забрана на ракетите със среден и малък обсег от 1987 г. двустранните разговори между двете велики сили завършиха без успех, но и без визия и надежда за излизане от задънената улица. Въпреки че основен потърпевш от това е Европа, защото тя ще понесе последствията от евентуален пълен провал, цели пет години от европейските политици не бе направено нищо, независимо, че страни по договора са само САЩ и Русия. Министрите на отбраната едва на 13 февруари т.г. за първи път обсъдиха въпроса в Брюксел, дни преди Мюнхенската конференция. Западни анализатори считат, че този договор вече не може да бъде спасен, без да са предложили аргументи и визии за решаване на проблемите.

Европейските лидери до последния момент така и не разбраха, че отказът от Договора за ракетите със среден и малък обсег не подкрепя сигурността на стария континент, а я ерозира. Поведението им беше двойствено: от една страна те подкрепиха позицията на САЩ срещу Договора, а от друга– обясняваха, колко е опасно за Европа да остане без такъв договор. След като няколко години бяха свидетели, как САЩ и Русия взаимно се замеряха с обвинения, днешните европейски ръководители бързо се съгласиха, че единствено Русия е виновна за нарушаване на договора. Ако си бяха припомнили текста на Договора, трябваше да им направи впечатление, че заявеното първо от САЩ намерение за оттегляне не бе съобразено със залегналото там положение, че уведомлението за това трябва да съдържа заявление за «изключителни обстоятелства, поставящи под заплаха нейни висши интереси.» Тоест да обясни на световната общественост, какво я тласка към разтрогване на договора.

Аргументацията за заплахата от руска страна силно куца. Генералният секретар на НАТО Столтенберг заяви на конференцията по сигурността в Мюнхен, че «тези ракети могат да достигат европейските градове като Мюнхен за кратко време», но нямаше обяснение, защо Русия би използвала ядрени ракети срещу най–големия си търговски партньор. Независимо от разширяването на икономическите си отношения с Азия, тя остава силно зависима от търговията си с Европа, работи по газовия Северен поток–2. Разграждането на отношенията между Европа и Русия освен щети на руската страна, би предизвикал хаос и нестабилност в самата Европа, нарушавайки икономическите връзки, които не могат да бъдат компенсирани с други направления. Не се задава логичния въпрос: Кой има интерес да превърне Европа в ядрено бойно поле, отваряйки кутията на Пандора?

Не бе забелязано и това, че основният принцип в НАТО, да няма зони с различна степен на сигурност, се размива.

Едва ли политиците от европейските страни не са се вслушали и в разузнавателните служби, дипломатите и анализаторите, които без съмнение са наясно, че Конгресът на САЩ предложи финансови средства в закона за бюджета още през 2017 г. за разработване на нов тип ракета с далечен обсег в нарушение на Договора. Военните експерти не може да не са обяснили, че американските пускови установки на комплексите за противоракетна отбрана в Румъния Мк–41 лесно могат да бъдат пригодени за изстрелване и на крилати ракети «Томахоук» с обхват от 2500 км. Те сигурно са могли да разяснят и доколко верни са твърденията на руската страна, че ракетата 9М729, за която я обвиняват, действително има обсег от 480 км, тоест в рамките на изисквания от Договора праг от 500 км, но тя е с по–голяма мощност, а пусковата установка е пригодена към по–големия й размер и може да изстрелва едновременно балистични и крилати ракети с изключително голяма точност, което очевидно би било твърде тревожно за евентуалния противник. САЩ отказаха обаче да изпратят представители на организирания от Русия брифинг и демонстрирания образец на ракетата, чийто снимки обиколиха света.

И така, докато големите европейски страни застанаха зад обвинението, че единствено Русия е нарушила споразумението, в самите САЩ се отнасят критично към решението на президента и се поставя въпроса дали той въобще има право на това без включването на Конгреса. В европейските коментари не обърнаха внимание и на странния факт, че в публикувания от Държавния департамент документ не се говори за излизане от договора, а се отправя предложение за суспендиране. Това би позволило на САЩ да създадат ракети със среден радиус на действие, да ги изпробват и разположат, докато Русия продължава да нарушава споразумението. При необходимост договорът може отново да е в сила. Според юристи, резултатът е, че Конгресът има на разположение още 6 месеца от 02 февруари. Всъщност от няколко години в Конгреса се залага конкретно в бюджетния закон искането за суспендиране и нови преговори.

А през 2017 г. в нарочен документ бе посочено определено запазване на договора, но като средство за натиск върху Русия да се заделят средства за развойна дейност по създаване на ракета с голям обсег, докато трае суспендирането. Тръмп би могъл да заобиколи Конгреса само ако според Конституцията излизането от договора подлежеше на решение на президента, но това е невъзможно, защото в конституцията не се регулират договори за разоръжаване.

До 02 август Конгресът би имал добри шансове да противодейства юридически срещу решението на Тръмп. Предвид антируските настроения на демократите обаче, е по–скоро малко вероятно да се предприемат такива стъпки по договора за ракетите със среден и малък обсег. Освен това, при обявено извънредно положение, подписано от Доналд Тръмп на 20.02.2019 г., президентските пълномощия стават по–широки, а Конгресът загуби някои свои възможности.

При такава чувствителна материя ултиматумите и заплахите не са най–доброто средство, но САЩ прибегнаха именно до такива. След изтичането на ултиматума им на 02 февруари тече 6–месечния срок за излизане от договора. Русия отговори «огледално» и също обяви решението си за напускане и създаване на нови ракети, макар и без да ги разполага на позиции, а в последната си реч пред Федералното събрание на 20. февруари 2019 г. Путин увери, че нямат намерение първи да използват подобни ракети и предупреди американските ястреби да не си правят криво сметката, намеквайки вероятно за хиперзвуковото руско оръжие. И сигурно има право, защото САЩ изостават в развитието именно на това оръжие с около 5 години и може би става дума не за надпревара във въоръжаването, а за догонване.

Малко известно е, че американският президент първоначално е имал намерението незабавно САЩ да се откажат от Договора. Но по време на срещата на Г–20 в Буенос Айрес на 30.11.–01.12.2017 г. Ангела Меркел в личен разговор с него е променила решението му, като е предложила да постави срок на Русия от 6 месеца за да може да се формира пропагандна платформа за обвиняване на Русия за последствията. Вероятно още тогава е поставена основата на позицията в подкрепа на САЩ, но същевременно не може да се отрече, че при невъзможност да се отклони намерението на президентския екип, канцлерът на Германия правилно е изиграл този ход за отлагане на процедурата. Очевидно е, че САЩ предприеха тази стъпка без да имат концепция, какво може да замести този договор.

Доводът им за това, че той е остарял и днес редица други страни, на първо място Китай, Индия, Пакистан, също развиват успешно ракетостроене и ядрено оръжие, поради което трябва да бъдат обхванати в ново споразумение, на пръв поглед е коректен. Но на практика САЩ и Русия притежават 90% от ядрения арсенал, разпределеният остатък сред няколко други страни е нищожен! Освен това, винаги е по–добре вместо да разрушаваш съществуващото, да го надграждаш при необходимост. На Мюнхенската конференция обаче, китайският представител даде ясно да се разбере, че нямат интерес от обвързване с такъв договор.

Впрочем, във впечатляващия си доклад на конференцията по сигурността в Мюнхен, събрал овациите на присъстващите, Ангела Меркел отбеляза, че «всички европейци носят отговорността» за всичко случващо се в ядреното разоръжаване, ако САЩ и Русия не преоценят досегашните си взаимни обвинения. Ситуацията е много сериозна, а оставащото време до 02. август е твърде малко.

Всички споделят опасенията си от перспективата, че разтрогването на Договора за забрана на ракетите със среден и малък обсег ще доведе до неконтролируема надпревара във въоръжаването в няколко региона в света. Генерал Хералд Куджат бивш председател на ВК на НАТО в интервю по повод Мюнхенската конференция по сигурността обръща внимание, че е погрешно да се говори за посредническа роля на ЕС. ЕС има и трябва да отстоява свои интереси, както са постъпили Хелмут Шмидт и Хелмут Кол с трудни партньори като Джими Картър и Брежнев.

А какво можеше или би могло още да се направи, ако не е вече твърде късно?

Най–логично е да се започне с възстановяване на доверието, което минава през подновяване заседанията на Съвета НАТО–Русия. Самите военни от НАТО споделят, че разговорите с руските генерали може да са били и остри на моменти, но сега, в тази ситуация те определено им липсват.

Втората стъпка би трябвало да бъде връщане на контролния и инспекционен режим, който бе прекратен като ненужен. А всъщност допускането на експерти и наблюдатели на място могат да изяснят в някаква степен редица спорни въпроси.

Трети възможен жест от двете страни би бил изтегляне на системите за противоракетна отбрана от Румъния, които бяха разположени там с довода за заплаха от Иран, но със споразумението по иранската ядрена програма проблемът бе отстранен. В замяна на това Русия да не развива нови ракети в нарушение на договора, както например наземен вариант на ракетата «Калибр».

Четвърти възможен, но недостатъчен вариант, би било премахването на ядрените боеприпаси в петте европейски страни / Германия, Белгия, Холандия, Италия и Турция/, които и без това са предназначени за използване при конвенционален конфликт, а в замяна на това Русия да изтегли ракетите «Искандер» от Калининград.

Предложението на западни политици Русия да разположи ракетите си зад Урал естествено не бе възприето сериозно.

Въпреки че Русия също има известни опасения от развитието на ракетния потенциал на Китай, Иран и Индия, малка е вероятността да се отиде на многостранен договор поради незаинтересоваността на Китай. В такъв случай той би се лишил от отбранителните способности в собствения си регион. Освен това няма развърнати ракетно–ядрени комплекси, а доктрината му декларира, че няма да използва първи ядрено оръжие.

На дискусията след доклада на генералния секретар на НАТО Столтенберг на конференцията в Мюнхен бивш министър от Франция го запита директно: Къде в Европа ще разположите ракетите? Освен че при Столтенберг се редуват различни противоречащи се изказвания и в това, той беше твърде обтекаем. От една страна заяви, че няма да бъде разполагано наземно ядрено оръжие в Европа, но от друга, че «ние се подготвяме вече за свят без Договор на ракети със среден и малък обсег.» Министърът на отбраната на Германия госпожа Урзула фон дер Лейен също изключва разполагането на ракети както през 80–те години, но говори за «микс от мерки» и обръща внимание на кибер–способности и други средства.

От двете изявления би могло да се приеме, че ще се потърси укрепване на източния фланг на НАТО с носители – въздушни платформи и с по близка до руските граници противоракетна отбрана. От друга страна САЩ ще модифицират пусковите установки на своите подводници и тежки бомбардировачи за крилати ракети «Томахоук».

При всички разсъждения за възможно спасяване на Договора за забрана на ракетите със среден и малък обсег, трябва да се има предвид, че изходът от създалата се ситуация ще предопредели в голяма степен продължаване или отказ и от Договора за стратегическите ядрени оръжия, чийто срок изтича през 2021 година.

Проблемът е не само в сегашното ядрено оръжие и сриване на системата за контрол на въоръженията. Създават се нови видове въоръжения, за които няма регулация, като например: хиперзвуковите ракети, бойни дронове с далечен обсег, кибероръжия и автономни бойни системи. Оръжия, изградени на нови принципи като електромагнитното импулсно оръжие, по което отдавна се работи и бяха проведени успешни изпитания, могат рязко да променят баланса на силите. Надмощието на една и повече държави позволява постигането на цели само с дипломатически натиск, както в Мюнхенското споразумение, когато Великобритания отстъпи на Хитлер судетската област. Един нов «Мюнхен» не е изключен и днес

Инициативи като Договора на ООН за тотална ядрена забрана, не е заместител, а освен това всички ядрени държави, както и членки на НАТО гласуваха против тази забрана. Би трябвало да направи впечатление, че на авторитетната конференция по сигурността в Мюнхен никой дори не спомена имената на организации като ООН или ОССЕ. Още един сигнал за разпада на световния ред и задълбочаващите се разломи между държавите.

На този тревожен фон и предложенията на румънския министър на отбраната за възобновяване на идеята за «Черноморска флотилия» и разполагане на допълнителни многонационални формирования, изразеното от вицепрезидента на САЩ Майк Пенс желание на посети военни бази в България изостря вниманието към евентуално предстоящи важни решения.

 Симеон Николов, Епицентър. БГ

Последни от Свят

Отиди Горе