Вашият виртуален всекидневник за новини,анализи и коментари,като никой друг

Карл Маркс: “Пророкът” Безбожник

в Свят
Loading...

Най-големите успехи на Маркс били в просенето на пари…

Когато Мавърът тръгнал да продава фамилното сребро на Фон Вестфален, останало на жена му по наследство, лондонската полиция го арестувала и го помислила за битов крадец…

Мавърът залагал и презалагал вещи, включително и палтото си, влизал в огромни дългове, навреме не се разплащал, приставите често отнемали имущество на семейството…

Мавърът и не търсел постоянна работа и често казвал: „Аз работя за човечеството“, оправдавайки бедността на семейството си.

Великият „икономист“ и автор на „Капиталът“ така и никога не се научил разумно да се разпорежда със собствените си капитали, да заработва и икономисва парите. На заплата бил само веднъж в живота си…

Преди 200 години, на 5 май 1818 г. в пруския град Трир се родил „пророкът“ Мойсей. С това име документално е оповестено, че се е родил синът на един адвокат, когото нарекли Мозес – Мойсей, Мордехай Леви. Баща му, за да не загуби длъжността си, бил принуден да приеме християнството и да смени фамилията си. Карл бил кръстен на шест години. При оформянето на документите писарят записал Марк – като Маркс. Така благодарение на грешката се появила прочутата в целия свят фамилия.

Традицията на равините нарушил бащата на Маркс – Гершел Маркс Леви, който бил първият евреин юрист в Трир. Адвокатът успешно се оженил за внучката на равин Хенриета Пресбург. След като в Прусия започнали гоненията на евреи, Гершел сменил юдаизма с лутеранство.

Делата на адвоката Гершел М. Леви вървели добре; той станал един от най-богатите хора в Трир и изпратил най-големия си син в Бонския университет да учи правни науки. Била заложена новата семейна традиция в семейство Маркс.

Това са корените на основоположника на марксизма, войнстващия атеист, обосновал гибелта на капитализма и както се вижда, сбъркал…

Момчето ще бъде наречено „пророк“, когато възмъжее и стане Карл Хенрих Маркс.

От 15 век прадедите на Мордехай били равини по бащина и по майчина линия. Момичетата се женели за еврейски свещеници.

Една класическа френска прокламация от 19 век го рисува на една планина, със скрижалите на Завета в ръце, обкръжен от тълпа последователи. Отдолу се мъдри надписът: „Карл Маркс – Мойсей на съвременността.“

И досега Маркс не е загубил статута си на пророк. Но в актуалния списък със „100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството“ той заема посредственото 27-о място.

Студентските години на бъдещия социалист били бурни и наситени. Като се съди по повърхностните му биографии, Карл пиел бира, влачел се след девойки, биел се на дуели председателствал в университетското землячество, ходел с пистолет, щедро харчел бащините пари; баща му като спестовен евреин бил в шок.

Тогава излязъл прякорът му „Мавър“ заради пищната му черна коса, смуглата му кожа и избухливия му характер. Този прякор харесал на Маркс. След една година баща му го преместил в Берлинския университет, за да спаси Карл от лошите компании и загуби. Маркс – старши, вече боледувал от туберкулоза.

С какво реално се занимавал студентът Маркс, става ясно от емоционалното писмо на баща му:
„Разпуснатост, откъслечни познания, смътни размисли, невчесани коси, подивяване, мрачно уединение с пренебрегване на всичко прилично… Моят делови, талантлив Карл прекарва живота си в тежки нощни бдения, изтощава тялото и духа си със сериозни занимания, лишавайки се от всякакви удоволствия…“
Много точно описание на вехтозаветния пророк – аскет, с душевните му терзания и отшелничество. Правят впечатление външните му характеристики като невчесани коси и презрение към обществените приличия.

В Берлин Карл се отдал на съчинителство, мечтаейки да се прослави в света с произведенията си. Може би са сработили гените, защото далечен роднина по майчина линия бил Хайнрих Хайне, макар че бъдещият социалист не знаел този факт. През деня Маркс учел, през нощите пишел стихотворения, започнал да пише историческия роман „Скорпионът и Феликс“… С нощните си бдения стигнал до нервно изтощение и се разболял. Маркс решил, че е пълен бездарник и изгорил литературните си начинания.

По това време младият Маркс се оказал в университета в една компания с бунтарите младохегелианци – последователи на Хегел. Тогава у Маркс се зародила нова мечта – да стане най-големият философ и революционер на планетата. По това време починал баща му и това сложило край на кариерата на му на адвокат.

Маркс осъществил мечтата си, но убил в себе си поета. Макар че първите изречения в прочутия „Манифест на комунистическата партия“ – „Един призрак броди по Европа – призракът на комунизма…“ могат да бъдат написани само от романтик, а не от кабинетен учен сухар.

През 1843 г. Маркс се оженил за аристократката Жени фон Вестфален. Баронеса фон Вестфален била дъщеря на чиновник. Маркс и Жени се влюбили, но тя останала в Трир, а Карл останал да учи науки. Срещнали са за пръв път, когато той бил на 23, а тя – на 27 години. Потомствената Жени фон Вестфален ще замени спокойния живот в богатия дом на родителите си със съдбата на вярна жена на революционер и непризнат гений. В изгнание ще се мотае по наемни квартири в различни градове е страни, внимателно ще преписва негови статии и книги…

Великият „икономист“ и автор на „Капиталът“ така и никога не се научил разумно да се разпорежда със собствените си капитали, да заработва и икономисва парите.

За заплата Маркс работил само веднъж, в младостта си, преди женитбата, като редактор на „Рейнски вестник“, който напуснал заради твърде революционните си статии. Маркс напълно се отдал на комунистическото движение, но партията не му плащала заплата. Живеел от случайни хонорари. Имало малки наследства от родителите на Жени и на Маркс, но всичките пари бързо изтичали през редките пръсти на Карл. Мавърът залагал и презалагал вещи, включително и палтото си, влизал в огромни дългове, навреме не се разплащал, приставите често отнемали имуществото на семейството…

Мавърът постоянно се оплаквал на приятелите си за нелеката си съдба с надеждата да му дадат пари. Ето едно от писмата му:

„Жени е болна. Моята дъщеря Жени е болна. Нямам пари нито за лекар, нито за лекарства. 8-10 дни се храним само с хляб и картофи, диета, която не е много подходяща в условията на климата. Ние дължим пари за квартирата. Сметките на хлебаря, продавача на зеленчуци, на млекаря, търговеца на чай и месаря не са платени…“

Когато Мавърът тръгнал да продава фамилното сребро на Фон Вестфален, останало на жена му по наследство, лондонската полиция го арестувала и го помислила за битов крадец. Наложило се Жени да спасява мъжа си. Така минал животът на семейство Маркс в емиграция. Мавърът и не търсел постоянна работа и често казвал: „

Аз работя за човечеството“, оправдавайки бедността на семейството си.

След като завършил Берлинския университет и защитил дисертация Маркс се заел с журналистика и скоро станал редактор в „Рейнски вестник“. След няколко години вестникът бил закрит от властите, тъй като Маркс се борел с цензурата, открито критикувал правителството и призовавал да бъде свалена пруската монархия и да се смени с демокрация. Заедно с жена си той бил принуден да замине за Париж, за да избегне ареста. Във Франция през 1844 г. Маркс се запознал с Фридрих Енгелс. За пръв път Енгелс насочил вниманието на Маркс към положението на работническата класа.

Скоро го изгонили от Париж и той заминал за Брюксел. През пролетта на 1847 г. Маркс и Енгелс се включили в тайното пропагандистко общество – международната организация „Съюз на справедливостта“, по-късно – „Съюз на комунистите“, създадена от германски емигранти. Те създали програмата на комунистическата организация – прочутия „Манифест на комунистическата партия“, публикуван на 21 февруари 1848 г. в Лондон.

През 1848 г. Маркс бил изгонен от Белгия и се върнал в Германия и там отново започнал да издава вестник.

През 1849 г. той завинаги напуснал Германия. Първо се оказал в Париж, но бил изгонен оттам и заедно със семейството си се установил в Лондон. Там Маркс написал най-значимите си произведения, включително и „Капиталът“, който е главният труд на Карл Маркс по политическа икономия; съдържа критически анализ на капитализма. През 1867 г. излязъл първият му том. Още два тома били издадени от Енгелс през 1885 г. и през 1894 г. Четвъртият том е издаден през 1905-1910 г. от К. Каутски.

Животът на Маркс в емиграция бил тежък, не му стигали парите, въпреки че Енгелс оказвал на семейството му финансова поддръжка. Не стигали парите за храна, лекарства и покриване на дълговете. Маркс се опитал да продаде дори семейното сребро. Той оставил на децата си в наследство само дългове. Въпреки всичко Маркс водел активен обществен живот. През 1864 г. той организирал „Международната работническа асоциация“, по-късно наречена Първи интернационал. Това била първата масова международна организация на работническата класа.

След смъртта на Жени през 1881 г., която починала от рак на черния дроб, Маркс веднага се разболял – развил катар, който предизвикал бронхит, плеврит и абсцес на десния бял дроб, от който починал, без да има нито гражданство, нито поданство.

Маркс починал на 14 март 1883 г. на 64 години. Погребан е в Хайхайтското гробище в Лондон.

С Жени Маркс живял 40 години. Родили им се седем деца; четири от тях починали в детска възраст заради бедност: Жени, Лаура, Едгар, Хенри Е. Гай, Жени Евелин Френсис, Елеонора. Трагична била съдбата на три от дъщерите на човека, който планирал да създаде комунистически рай на земята. Най-голямата Жени починала на 38 години след тежко заболяване. Лаура и Елеонора се самоубили. И трите споделяли възгледите на баща си и били активистки на лявото движение.

Съществува една версия, според която Маркс бил баща на детето, което родила през 1851 г. икономката на семейството – Елена Демут; момчето било наречено Фредерик, издържал го Енгелс.

Днес е трудно да се намери коректно определение на автора на „Капитала“ – философ, историк, политолог, социолог, икономист? И това е поради простата причина, че Маркс не се занимавал с науки, а с принципно друго: обяснявал как е устроено всичко, защо всичко се случва така, а не другояче, и накрая подлагал на критика съвременното състояние на нещата. Втората част на „Капиталът“ се нарича „Критика на политическата икономия“.

Ненавиждал всички

Маркс преживял ужаса на изгнанието, глад, лишения, бедност. Ето какво пише жена му Жени фон Вестфален за първите години на английската му емиграция и за загубата на сина им:

„ Накрая у детето започнаха силни спазми, така че то беше постоянно между смъртта и своя жалък живот, и заради тези мъчения толкова силно сучеше, че гърдите ми се нацепиха и покриха с рани; често кръвта заливаше малката му трепереща уста… Приставите заплашват да отнемат цялото имущество. Аз лежа на голия под с моите треперещи от студ деца…“

Маркс не търпял конкуренти около себе си и добре защитавал от тях политическото си поле. Трябвало да остане само той. Един от вождовете на неуспешната революция в Германия – Август фон Уилих, той в лицето нарекъл „неграмотен глупак и четири пъти рогоносец“. Отказвал да общува с Херцен: „Маркс казал, че лично не ме познава и няма никакви претенции към мене, но за него е достатъчно, че съм руснак. И ако не ме изключат от комитета, той щял да бъде принуден да напусне със скандал…“

Познатият на Маркс Михаил Бакунин разказва, че ако някой имал нещастието да го засегне, дори по най-невинния начин, се превръщал за него в непримирим враг, и можел да използва всякакви средства и дори най-срамните от тях да го унизи в очите на общественото мнение.

Обаянието на парите

Маркс мразел много народи. За него славяните са „раков тумор на Европа“, французите – „празноглава сбирщина“, англичаните – „презрени търгаши и насилници“. Германците презирал заради мързела и тъпотата им. Дори за евреите се изказвал неласкаво: „Еврейството е най-антиобщественият елемент…“

Маркс имал особено отношение към парите. Тъй като не можел да печели и издържа нормално семейството си, той виртуозно просел. Известен е случаят, когато изпросил пари от своя чичо холандец – Филип Маркс.

Той знаел, че племенникът му е неблагонадежден, но поради неговото обаяние му дал сто талера – средната годишна издръжка на едно средно семейство. Но на Маркс тези пари му стигнали за два месеца… Фирмата на Филип Маркс и днес процъфтява и се нарича „Филипс“. Ето това е забавната диалектика. Дядото бил еталон на буржоа, а племенникът – „гробокопач на буржоазията“.

Още докато бил жив, Маркс имал и привърженици и врагове. Споровете около личността и трудовете му продължават и днес. Едни го смятат за велик учен, революционер, баща на комунизма. Други – за политически авантюрист, финансов кариерист, семеен тиранин и дори за социален паразит.

Факт е, че днес името Маркс е изпратено в задния двор на историята. Почти никой не го изучава и се смята за добър тон да се твърди, че той бил заблуден, смятайки, че капитализмът загнива, а социализмът е неизбежен. Много изследователи смятат Маркс за главния виновник за много велики трагедии и едновременно за най-чудовищните режими, отбелязали края на миналия век.

Неговите трудове показват, че стремейки се към най-добрата мечта, той се превърнал в основоположник на най-лошото варварство…

С Енгелс дружили 40 години. Синът на богат собственик на текстилна фабрика редовно снабдявал семейство Маркс с пари, плащал дълговете му, фактически той го издържал до самата му смърт. Енгелс се опитвал да научи Маркс на икономия, искал отчети за похарчените пари… Вероятно Енгелс не могъл да създаде семейство, защото виждал живота на семейство Маркс.

Мнения за Маркс

„Идеите на Маркс, по мотивите на които беше извършен експериментът в Русия, се оказаха нежизнеспособни…“ – историкът Николай Стариков

Никита Крачевски смята човека, чиито трудове десетилетия наред бяха изучавани във вузовете, за компилатор на чужди идеи.

Много изследователи смятат, че Маркс направил много грешки. Той никога не е имал идеята за обществено или икономическо и социално устройство, бил много тщеславен и извънредно високомерен.

Росица Тодорова, Издателство”Распер”

ПО ТЕМАТА:

Защо банкерите Ротшилд финансират Карл Маркс:

Как Маркс обслужи интересите на финансовия капитал

Идеологът на комунизма скрил от обществото факта, че има и друго производство – печатането на пари, и то е привилегия на евреите.  Карл Маркс смятал за свой гений Ротшилд, боготворил клана. Думите на Хайнрих Хайне: „Парите са бог в нашето време и Ротшилд е неговият пророк” не са загубили актуалността си и днес.:

Защо банкерите финансираха революциите и комунизма?

Loading...

Последни от Свят

Отиди Горе