Вашият виртуален всекидневник за новини,анализи и коментари,като никой друг

Как всъщност изгорял Древният Рим? Митът за Нерон – подпалвача

в Любопитно
Loading...

Нерон имал много грехове и престъпления, но не е подпалвал Рим. По времето на пожара той не бил в Свещения град.

В нощта на 18 срещу 19 юли 64 г. започнал Големият пожар в Рим.

Лудият Нерон стоял на хълма и пишел стихове, вдъхновен от зрелището на горящия Рим, подпален по неговата заповед.

Този сюжет е познат дори на онези, които не обичат историята. Римският народ въстанал и от страха да получи заслуженото Нерон заповядал на своя слуга да го убие. „Какъв велик артист умира!“ – възкликнал императорът преди смъртта.

Шест дни бушувал огънят

Историци твърдят, че Рим бил подпален, но този пожар няма нищо общо с гибелта на Нерон.

Действително този пожар бил най-страшният в историята на древния град и вероятно – един от най-разрушителните в историята на човечеството. Бушувал шест дни. След това огънят обхванал Марсово поле. Пожарът бил потушен към 27 юли.

От 14-те района на Рим напълно изгорели четири; големи разрушения постигнали седем. Разкошни сгради, градини и паметници – загубите на града не могат да бъдат изчислени. Напълно изгорял храмът на богинята Селена, силно пострадали храмовете на Юпитер, Аполон и Веста.

Свещената улица, главният път за Римския форум, който водел от Капитолия до Форума, напълно изгорял.

Не се знае точният брой на жертвите, но вероятно е бил огромен. Сред тях имало роби, сезонни работници и нелегални, които пристигали в Рим от други държави и райони на Италия, търсейки по-добър живот.

Откъде тръгнали слуховете за вината на Нерон

За пожара и участието на Нерон в него пише Гай Светоний Транквил; той твърди, че Нерон се дразнел от старите неугледни сгради и кривите улички… Той подпалил Рим, включително и житницата, която се намирала близо до Златния дворец, която според императора заемала много място… Гай Светоний пише още, че горели не само жилищни постройки, но и домове на древни пълководци, храмове на богове, издигнати и осветени в годините на царете, а след това – от пуническите и галските войни, горяло всичко достойно и паметно, което се било запазило от древни времена. Нерон наблюдавал пожара от Меценатовата кула, наслаждавайки се, по думите на писателя, на великолепния пламък и в театрални дрехи пеел „Крушението на Троя“.

Авторът на „Животът на дванайсетте цезари“ се родил след Големия пожар в Рим и след смъртта на Нерон, тъй че не е бил свидетел на тези събития. Освен това Светоний е известен като събирач на различни слухове и сплетни, много от които отразил в книгата си, но те не са потвърдени от други автори.

В подпалването на Рим не само Гай Светоний обвинявал Нерон. Като причина други посочвали, че императорът искал да очисти града от стихийно изградените сгради, на които липсвала инфраструктура, и да ги замени с нови.

Тази практика е характерна и за нашия век – често стари сгради, на чиито места има намерение да строи елитът, внезапно започват да горят една след друга.

Не е разрушител, а спасител и съзидател?

В Рим обаче горели и богати райони. А Трастевер, който бил смятан за един от най-ужасните райони в Рим, въобще не пострадал.

Пожарът започнал от бараките, разположени на югоизточната страна на Големия цирк, и бързо се разпространил в града и засегнал двореца и на самия Нерон. Императорът бил любител на ценности и не е ясно защо му е било нужно да причини вреда на себе си.

Най-интересното е, че по времето на пожара Нерон въобще не бил в Рим. Една седмица преди него заминал в Анций, на морския бряг.

Публий Корнелий Тацит, който преживял пожара като дете, писал, че след като се върнал в Рим, Нерон взел участие в гасенето на пожара, предприел мерки да обезпечи града с продоволствие и да избегне гладната смърт.

Според свидетели в тези дни императорът изглеждал потресен, а народът го приветствал заради стремежа му да окаже помощ на пострадалите.

Нерон лично ръководел възстановяването на града. Благодарение на него били разширени улиците и предприети мерки, за да бъдат избегнати неприятностите по времето на други катастрофи.

Друго твърдение за пожара – християните подпалили Рим

След това Нерон започнал масови екзекуции на християни. Това твърди в своите „Анали“ Публий Корнелий Тацит.

Историци предполагат, че трудът на Тацит е известен във вид на ръкопис от 11 век. Така че според тях е голяма вероятността в него да са внесени поправки във времето, когато християнството доминирало в Европа, а самият Нерон бил възприеман като „мерзък езичник“.

По това време в Рим гледали на християните като на опасна секта. Затова по времето на масови бедствия римляните обвинявали или християните, или евреите.

Напълно е възможно по времето на Големия пожар обикновените римляни да са хвърлили вината върху привържениците на тази непонятна за тях секта и да са извършвали публични екзекуции на християни.

Как починал Нерон

Нерон починал четири години след пожара – през 68 г. Той се скарал с представителите на висшата аристокрация и армията, на които омръзнали екстравагантните му постъпки.

Пред неизбежната заплаха не само да загуби властта, но и от смърт, Нерон помолил верните му слуги да го убият. Вероятно той действително е изрекъл думите – „Какъв велик артист умира!“.

След смъртта на императора избухнали междуособици между четирима претенденти за престола. Този период историците наричат „годината на четирите императори“.

Така че Нерон имал много грехове и престъпления, но не е подпалвал Рим. Но образът, закрепен в литературата, е по-силен от всяка историческа правда.

Кратка биография на НЕРОН

Римският император Нерон управлявал от 54 до 68 г. от н. е. Той станал император, когато бил на 17 години. Майка му е Агрипина – втората жена на император Клавдий – 41-54 г. от н.е. Тя успяла да осигури престола на сина си, отнемайки правото на сина на Клавдий от първия брак – Британик. В първите години от управлението на Нерон всъщност управлявала Агрипина.
Нерон се изживявал като велик актьор, музикант и художник, макар че в нито една от тези области нямал талант и бил бездарен дилетант.
Бур – началникът на личната охрана на Нерон, и възпитателят му – философът Сенека, не постигнали успех в сдържането на порочните черти от характера на императора.
Нерон отровил Британик и започнал да крои планове как да убие майка си; императорът изпратил в затвора нейния любовник Палант, където той починал. Агрипина го заплашила, че ще го лиши от властта. В намеренията си Нерон бил поддържан от новата си любовница Попея Сабина.
В началото той организирал смъртта на Агрипина по времето на корабокрушение, но тя се спасила. Тогава Нерон изпратил във вилата на майка си отряд от стражи, който я убил.
Избавяйки се от майка си, Нерон дал воля на порочните си наклонности. Неговите развлечения изпразнили хазната и се наложило да убива богати хора, за да заграби имуществото им.
По желание на Попея Нерон убил първата си жена Октавия. Императорът ставал все по зъл и извратен.
Големият пожар засилил недоволството срещу императора. През 65 г. от н. е. срещу него бил организиран заговор, начело с популярния велможа Калпурний Пизон. Към него се присъединила и част от преторианските командири и опозиционери републиканци. Заговорниците били разобличени и подложени на жестоки изтезания. Нерон обвинил за заговора учителя си Сенека и неговия племенник Лукан, които били принудени да се самоубият. Скоро починала и императрицата Попея Сабина – според слуховете ритната от Нерон, когато започнала да ражда.
През 67 г. от н.е. Нерон посетил Гърция; във всичките градове се представял като певец и актьор, радостно приемайки притворния възторг на лицемерното население. За това пътешествие и за подаръци на гърците били изразходвани огромни суми.
Нерон се върнал в Рим като победител. В това време началниците на провинциалните войски организирали срещу него нов – успешен, заговор, начело с Юлий Виндекс. В заговора се включили наместниците на Испания и легионите на реймската армия. Заговорниците първо се били помежду си, но след това войски на западните провинции на империята тръгнали към Рим, издигайки кандидатурата за император на управителя на Испания Сулпиций Галба.
Италия също възстанала срещу Нерон. Сенатът го обявил за враг на отечеството. Спасявайки се от арест, той бил приютен във вилата на един от верните си стражи. След като разбрал, че го чака смърт, той заповядал да го убият – това се случило на 9 юни 68 г. от н.е.

Нерон бил последният император от династията на Юлиите-Клавдиевци.

Издателство PACПEP

Loading...

Последни от Любопитно

Отиди Горе