The Bulgarian Times

Какво се случи в Арабския свят (ОБЗОР)

в Свят

ОАЕ

В началото на декември шефът на израелската Партия на труда Avoda Ави Габай тайно посети Абу Даби и проведе срещи с редица министри и лица от висшето ръководство. Обсъден беше конфликтът между Палестина и Израел, както и американският план за неговото регулиране (т.нар. Сделка на века). Не мина и без обсъждане на „иранската заплаха“. За всичко това написаха израелските медии. Bloomberg съобщава също, че работещите в ОАЕ евреи, в това число и граждани на Израел, са открили първата синегога в историята на арабската страна.

Reuters пък оповестява, че ОАЕ са започнали да наемат екс-агенти от Агенцията по национална сигурност на САЩ за наблюдение и следене на опозиционери, държавни глави, журналисти и правозащитници, а също и на лица, заподозрени в терористични намерения, и дори за следене на някои американски граждани. Говори се, че Емиратите създават „огромна шпионска мрежа“.

От другите новини за тази страна може да се отбележи фактът, че ОАЕ-паспортът стана първият по влиятелност паспорт според рейтинга на Passport Index. Въпросният индекс има предвид броя на държавите, които собственикът на даден паспорт може да посети без виза или които може да посети, имайки възможност да получи виза на място.

На този фон в Абу Даби долетя сирийска делегация от бизнесмени, които обсъдиха туризма, търговията, недвижимостите и алтернативните източници на енергия. Отскоро ОАЕ са възобновили дейността на своето посолство в Дамаск, като по този начин се превърнаха в първата арабска държава, възстановила дипломатическите си отношения със Сирия. Явно че тази крачка е направена според плана за смегчаване на отношенията със Сирия с цел да бъде откъсната от засилващата се близост с Техеран.

Натискът върху Иран върви и по други линии. ОАЕ започнаха да укрепват сътрудничеството си с Делхи, за да компенсират недостига на енергия в Индия, породил се от антииранските санкции. Вероятно с подобна цел Абу Даби и Рияд обявиха, че предоставят и огромен „нефтен кредит“ на Пакистан.

Като цяло, както отбелязват експерти, икономическата мощ, бойният опит, получен в Йемен, построените зад граница военни бази и прагматичният подход във външната политика – всичко това превръща ОАЕ от по-малкото братче на Саудитска Арабия в регионална държава със свои собствени цели. За този факт свидетелстват и разногласията между Абу Даби и Кайро по въпроса за настъплението на ген. Хафтар към столицата на Либия. Една от причините за растящите амбиции на ОАЕ е личността на принца наследник Бин Зайед, оказващ голямо влияние върху саудитския кронпринц. Неслучайно екс-съветникът на Бин Зайед заяви, че страната му, ОАЕ, е станала „нов център на тежест в арабския свят“.

Такъв род промяна може да попречи на продължаващата в Дубай криза с недвижимостите, заради която най-крупните компании на този емират, Дамак и Емаар, преживяват трудни времена и техните акции стремително падат. Кризата започна още през 2015 г., заради снижаването на цените на нефта, но ситуацията се задълбочи и заради проблемите с Катар и Иран. Мерките, взети от правителството, не решиха проблемите и за първи път от 15 години насам трафикът от пасажери на летището в Дубай намаля значително.

Всъщност, напълно е възможно управляващият ОАЕ Бин Зайед, който управлява Абу Даби, да не помага на дубайците умишлено. Факт е, че емирът на Дубай от няколко години критикува властите, заради това, че се изоставя политиката на неутралитет на шейх Зайед ал Нахаян, баща на принца-наследник на Абу Даби. И сега отново дубайският емир призовава за дистанция от политиката, за раздяла с расизма и разплаването на ненавист, за равенство на всички пред закона, включително и за членовете на управляващото семейство. Той призовава също за укрепване на федерализма, за единство на страната и за диверсификация на източниците на доходи, като се прекрати да се разчита единствено на външни инвестиции.

Кралство Саудитска Арабия

Рияд постепенно идва на себе си след грандиозния скандал, свързан с убийството на журналиста Джамал Хашоги. Голяма роля в това изигра и поддръжката на Белия дом. Майк Помпео директно заяви, че саудитците трябва да се запазят като съюзници на САЩ и да не се допуска сближаването им с Руската федерация или Китай. Американският Конгрес прие две резолюции, едната от които връчва отговорността за въпросното убийство на Бин Салман, а другата препоръчва да се прекрати поддръжката на войната в Йемен. Но тези резолюции имат само декларативен характер. Затова пък един от най-ярките критици на Саудитска Арабия, сенатор Линдзи Греъм, заяви, че ако не са САЩ, то Саудитска Арабия само за една седмица ще се превърне в „персийскоезична държава“. По неговите думи, „без американската помощ саудитската армия няма да може да воюва дори с хартиени торби“. Именно на този фон Рияд подписа договор за покупка на системата за противовъздушна отбрана THAAD за сумата от 15 милиарда долара.

Междувременно израелският премиер предупреди за дестабилизация на ситуацията в Саудитска Арабия, а Wall Street Journal излезе със заглавие „Ще тръгне ли Нетаняху към Рияд?“. За разлика от Тел Авив и Вашингтон Турция продължава да оказва натиск върху Саудитска Арабия относно Хашоги: Ердоган заяви през декември, че аудиозаписите показват съпричастност на лица от обкръжението на Бин Салман към инцидента. А през януари турските власти обявиха намерението си да инициират международно разследване на това убийство. Като резултат, ООН отправи в Истанбул свой следовател, но саудитците не го пуснаха дори до прага на своето генерално консулство.

Очевидно е, че тази тема няма да слиза още дълго от страниците на турските вестници, а Анкара прекрасно разбира какви лостове за натиск е получила и върху Рияд, и върху Белия дом. Саудитските власти безспорно осъзнават всичко това и се опитват да лавират. Рияд и Москва подписаха декларация за стратегическо партньорство, а неотдавна и шефът на руското разузнаване (СВР) беше на посещение в Саудитска Арабия. Също така саудитската военна компания Rakaa Holding започна преговори с Русия и Беларус, въпреки че преди винаги е работила само със САЩ. И накрая в официалната саудитска преса прозвуча и призива за „сътрудничество с руснаците, за да се повишат шансовете за реализиране на саудитските стратегически интереси“.

Значително събитие за саудитското кралство беше подмяната на ръководителите на ключовите ведомства: Министерство на външните работи, Националната гвардия, службите за сигурност. Подмени се и съветникът по национала сигурност. Започна и реформиране на основната спецслужба на страната – Службата за общо разузнаване. Една от версиите е, че промените са резултат от скандала по делото за убийството на журналиста: Бин Салман беше принуден да отстъпи на принца. В този случай има голяма вероятност, че именно саудитите са организирали убийството на Джамал Хашоги.

В икономически план Рияд продължава опитите си да „слезе от нефтената игла“: престолонаследникът заяви, че през 2019 г. те очакват ръст на нефтогазовите доходи. Но пък държавните разходи трябва да се увеличат до рекордни нива. Откъде ще дойдат парите? Включително и от развлекателния бизнес. Саудитците искат да влязат в топ 10 на страните, заработващи от шоубизнес. Затова кралството има намерение да провежда редица впечатляващи концерти, като например концерт на рапъра Jay Z, или състезания с бикове.

Само че сериозният бизнес напуска Саудитска Арабия. Вече много малко хора говорят за развитие там на такива брандове като Boeing, Lockheed Martin, Intel, AMD или Apple. Едва ли ще помогне и създаването на обща криптовалута заедно с ОАЕ.

Йемен

През декември 2018 г. в Швеция започнаха преговори между бунтовниците и правителствените сили на Йемен. Обикновените йеменци, измъчени от кръвопролитната война, чакаха дълго и с надежда тези преговори. Представителят на ООН Мартин Грифитс, приветствайки участниците в преговорите, отбеляза, че е необходимо да се действа преди ситуацията да излезе от контрол. По данни на ООН бойните действия, високите цени на продуктите и спадът в икономиката поставят гражданите на ръба на оцеляването и единствено доставките на продоволствия спомагат да се избегне масов глад и мор. Към момента в Йемен гладуват около 20 милиона души, тоест около 70% от населението на страната. Към това може да се добавят и разрушените болници и системите за водоснабдяване, а също и поголовното замърсяване, което вече доведе до епидемия от холера и други тежки заболявания. Без да говорим за бойните действия, от 2016 г. досега в Йемен са починали 60 хиляди души. Повече от 28 хиляди са загинали през 2018 г., което е с 68% повече отколкото през 2017 г. Грифитс изрази надежда, че 2018 г. ще бъде последната година на война в Йемен и през 2019 г. конфликтът ще приключи. За това има известни основания: в резултат на завършилите на 13 декември преговори страните достигнаха до единство по такива важни въпроси като прекратяването на огъня, обмен на военнопленници, извеждане на силите отвъд линията на фронта, предаване на контрола над порта в пристанищния град Ходейда на силите на ООН. Миротворците вече са отправили там своя първи контингент.

Но всичко се оказа не така просто. Както много често става конфликтуващите групи  започнаха да се обвиняват един друг, че нарушават договора, а извеждането на силите и демилитаризацията на договорените зони не се случи. През януари ситуацията се обостри дори още повече. Поддръжниците на Хади започнаха мощно настъпление в централните провинции на страната. В отговор на това бунтовниците проведоха серия от „безпилотни“ атаки. На 10 януари един от дроновете нанесе удар по базата „Ал Анад“ в провинция Лахдж. Това доведе до сериозни загуби сред лоялистите – загинаха около 10 души, освен това беше убит шефът на военното разузнаване, бяха ранени началникът на генералния щаб, неговият заместник, губернаторът на провинция Лахдж, заместникът му, а също и командирът на базата. Учитайки сложността на ситуацията, в Йордания започна нов рунд на мирните преговори, чийто главен въпрос е техническата разработка за размяната на пленници.

На този фон експертите започнаха да говорят за възможността Москва да изиграе ключова роля в урегулирането на тази криза. Счита се, че Кремъл, който е привилегирован събеседник с бунтовниците и икономически партньор на Рияд, може да стане добър посредник при решаването на този конфликт. Но тук много неща зависят от позицията на Белия дом. Независимо от критиките на Конгреса, Вашингтон продължава да подкрепя „арабската коалиция“. По всичко изглежда, че американците са заинтересовани от „замразени“ конфликти, които са удобни за ръчно управление.

Катар

Надеждите на Доха за отслабване на наложената й блокада от четворката Саудитска Арабия, ОАЕ, Бахрейн и Египет отново не се оправдаха. Катарският външен министър, изказвайки се в Давос, заяви, че към момента няма никакви признаци за излизане от кризата. Дори отбеляза, че блокадата става още по-тежка. На този фон министърът подчерта, че наистина е необходимо да се изградят още по-тесни връзки със страни като Турция, Иран и Ирак. Доха се опитва да укрепва и отношенията си с Китай – през декември външните министри на двете държави се срещнаха в Пекин, съвещаваха се и подписаха споразумение за безвизов режим. В края на януари в Китай пристигна и самият емир. Посещанието му беше част от азиатското му турне, което включваше още Южна Корея и Япония. Преди това емирът на Катар проведе среща в Куала Лумпур с премиера на Малайзия, диверсифицирайки по този начин своята външна политика. Това показва и визитата в Катар на пакистанския премиер, в хода на която беше постигнато споразумение, че лимитът на работната сила от Пакистан ще се увеличи на 150 хиляди души. Президентът на Судан също посети Катар, а емирът го увери, че го подкрепя на фона на масовите демонстрации в суданската страна. Странно е, но въпреки всичко Катар продължава да укрепва и отношенията си с Вашингтон. Катарските власти обявиха намерението си да вложат 20 милиарда долара в американски енергопроекти. На свой ред пък американците продават на Доха оръжие. Освен това Белият дом се опитва да пробутва хитроумна комбинация – подстрекава Катар да изтласква Русия от европейския газов пазар.

Важно събитие стана и излизането на Катар от ОПЕК. Експертите изказват различни мнения за причините довели до това решение – от икономически причини до отмъщение. На пръв поглед подобно събитие изглежда не толкова важно, някой все излиза или влиза в картела. Но в случая катарците са едни от основателите на тази организация, и може тяхното излизане да предизвика ефект на доминото. В такъв случай ОПЕК ще се разпадне, а нефтеният пазар ще изпадне в колапс и неразборияВ същото време катарската компания Qatar Petroleum обяви, че е придобила 35% от италианската Eni в проект, обхващащ три морски нефтени находища в Мексиканския залив. Още една крачка към разширяването на обхвата на Qatar Petroleum по света.

Като цяло в геоикономическо измерение Катар продължава да се движи напред. По данни на Централната банка през ноември 2018 г. валутните резерви на страната са достигнали максималния за последните три години обем – почти 50 милиарда долара. При такива суми Доха може да си позволи да предостави на Ирак 1 милиард за възстановяване на инфраструктурата, както и да окаже военна помощ на някои африкански страни. Катар отправи в Сомалия 68 единици съвременна военна техника, а в Мали – 24 бронетранспортьора. Катар продължава да поддържа и палестинците: изпрати в Газа помощ от 15 милиона долара, която трябва да бъде предадена на ХАМАС. Но след реакциите на Израел парите бяха дадени изключително за хуманитарна помощ, подкрепа за бедните, подобряване и разширяване на електромрежите и др.

Забележителна новина за катарците стана указът за защита на родния език, който задължава да се използва арабски език във всички сфери, във всички правителствени и неправителствени учреждения. Нарушителите ги грози глоба от 14 хиляди долара.

Кувейт

В Кувейт двама депутати от парламента бяха осъдени на затвор по обвинение за извършени престъпления срещу държавата. Депутатите били замесени в нападение на парламента, извършено от група опозиционери през 2011 г. с цел оставка на тогавашния премиер. Парламентаристите реагираха на това решение по различен начин. Едните заявиха, че „сега всички добре ще разбират кое е позволено“, а други обвиниха съда в „ограничаване правата на депутатите“.

В икономически план проблемите на Кувейт се увеличават: бюджетният дефицит достигна 25 милиарда долара, като предишната година е бил едва около 16 милиардаЗаради ситуацията Министерството на търговията разреши на чуждестранни инвеститори да имат право да закупуват акции в кувейтски банки. Крачката представлява усилие за развитие на финансовия пазар в страната и е в посока на привличането на инвестиции. От другите събития важно е подписването на договор с Индия за сътрудничество в сферата на наемането на работна ръка и защита на индийските работници, особено жените. В Кувейт работят повече от 300 хиляди индийци, а 90 хиляди от тях са жени.

Много важна новина е и споразумението за създаване на британска военна база на територията на страната, чиято официално обозначена цел е „обучаване на кувейстката армия“. На въпрос на кореспондент на BBC има ли връзка между военното сътрудничество с Великобритания и пограничните проблеми на Кувейт със Саудитска Арабия, зам.-министърът по външните работи на Кувейт заяви, че няма такава връзка. Но няма дим без огън.

Медиите съобщават и за визитата на кувейтския министър на нефта в Саудитска Арабия, след която се взе решение да се възобнови добива на нефт в спорните територии Хафджа и Вафра. Апропо, това се случи след вмешателството на САЩ. Тук следва да се поясни, че след началото на блокадата на Катар всички в Кувейт започнаха да се опасяват, че нефтеният спор с Рияд ще стане повод за политически натиск, и че катарският сценарий ще се повтори и по отношение на Кувейт. Затова външното министерство на Кувейт се обяви категорично против възобновяването на добива на нефт в спорните райони, но Държавният департамент на САЩ даде своеобразни гаранции за сигурност. Само че, знаейки цената на американските гаранции, Кувейт реши да се застрахова и да се договори с Великобритания. Възможно е това решение на Кувейт да сложи кръст на плановете на Турция, която по примера на Катар също искаше да предложи защита на кувейтската държава от евентуални проблеми със Саудитска Арабия и ОАЕ.

Бахрейн

Едно от тайнствените събития, случило се на Арабския полуостров напоследък, е смъртта на командващият Пети флот на САЩ. Съгласно официалната версия той се е самоубил. При това една от причините могат да бъдат иранските катери. Друга версия за инцидента е, че зад трагичното събитие стоят бахрейнските специални служби.

След обявяването на резултатите от проведените в края на 2018 г. избори в долната камара на бахрейнския парламент по-голяма част от местата получиха независими депутати: те взеха 34 места от 40 възможни. За първи път в парламента влязоха и 6 жени. След приключването на изборите кралят на Бахрейн назначи нови членове в Меджлис аш Шура – върховната палата на парламента. Всъщност изборите никак не повлияха на състава на правителството, само трима са новите министри – в сферата на отбраната, на финансите и спорта.

Не се промени и политиката на Манама за преследването на опозиционери: Апелативният съд остави в сила присъдата на Набил Раджаб, един от лидерите на опозицията, който е осъден на 5 години затвор за изказвания против войната в Йемен. Съдът също така поддържа и присъдата за доживотна тъмница на шейх Али Салман, лидер на политическата партия Al Wefaq, който е обвинен в „шпионаж в полза на Катар“. В отговор ръководството на Al Wefaq излезе със заявление, в което се казва, че „движението на хората в Бахрейн няма да престане, а ще се засилва, защото абсолютното мнозинство от бахрейнския народ желае превръщането на настоящия деспотичен режим в справедливо общество и държава“.

На този фон властите в Бахрейн продължават да правят произраелски изказвания. Така например бахрейнският външен министър счита, че признаването на Йерусалим от страна на Австралия за столица на Израел по никакъв начин не е проблем. И то независимо от това, че арабският свят решително осъжда австралийските власти. По-рано същият този бахрейнски министър заяви, че Израел има право на самозащита в Сирия.

Както отбелязват експертите, тези и много други изявления и решения всъщност не се приемат в Манама, а в Рияд и Абу Даби, и всички заявления относно катарската криза, палестинско-израелския конфликт или антииранските санкции не са нищо друго освен указания от столиците на тези две държавиНеслучайно страните от „четворката“ провеждат срещи с разузнаването на Израел, опитвайки се да ограничат влиянието на Иран и Турция. Вече Анкара се възприема за по-сериозна заплаха от Техеран.

Оман

Главното събитие за Оман стана визитата на премиера на Израел, което извика очаквана реакция в арабо-мюсюлманския свят. Шефът на оманското външно министерство беше принуден да се оправдава, заявявайки, че „политическата философия на неговата държава се основава на принципите на мир с миролюбивите нации, както и че тя не се меси в делата на другите и не позволява да се месят в нейните“. Тези думи оманският министър каза по време на турне из страните от залива.

В същото време Маскат, точно както и Кувейт, укрепва връзките си с Лондон. Военният министър на Оман и шефът на Генералния щаб на Великобритания обсъдиха начина за засилване на военното сътрудничество.

В областта на икономиката следва да се отбележи получаването на разрешение италианската Eni заедно с оманската Oman Oil да започнат проучвания и добив от находището в провинция Ед Дахилия. Оманските власти също така търсят чужди инвеститори в сферата на енергетиката за развиване на нефтеното находище Хабхаб. И това не е случайно. Бюджетът на страната за 2019 г. е приет с дефицит от 7,3 милиарда долара, а през 2018 г. бюджетният дефицит беше 7,8 милиарда. Липсата на пари се планира да се покрие с вътрешни и външи заеми. Към 2020 г. Оман има намерение да диверсифицира източниците на доходи така, че доходите от нефт да не надвишават 22%. В момента нефтените приходи са 44%.

Авторитетният Вашингтонски институт за близкоизточни изследвания направи интересна прогноза. Според мнението на експертите, при евентуална смърт на султана Кабус бин Саид, чието здраве не е много стабилно, съседен Рияд спокойно може да се намеси във вътрешните дела на странатаНа Рияд никак не му харесва неутралитетът, който Оман поддържа по отношение на Иран, Йемен и Катар. По този начин Оман и Кувейт все още остават в списъка на тези страни, където потенциално е възможно да се случи нов политически конфликт или да се разрази внезапна криза.

Автор: Али Алиев
Източник: Muslim Politic
Превод: Infacto

Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на infacto

 

Последни от Свят

Отиди Горе