Какво се случва с Парижката ”Света Богородица”

в България

                  От вчера, 15 април, една от най-злободневните теми е пожарът на световноизвестната катедрала “Нотр Дам дьо Пари” (Notre Dame de Paris), позната още като Парижката “Света Богородица”, строена между ХІІ и ХІV век. В известните справки за катедралата, писани навсякъде в интернет новините се пише,  че тя има огромна историческа стойност не само за Франция, но и за целия свят. Тази готическа катедрала е символ на ролята на Париж като един от духовните центрове на Европа.

                  В културно-историческите справки за катедралата се пишат множество интересни факти. Достойнство на френската история и археология е признанието, че под католическата църква има артефакти на селище от езически времена. На хълма Ил дьо ла Сите, върху който е разположена “Нотр Дам”, според тях, някога е имало галско-римски град с името Лютеция. Възможно е дори катедралата да е построена върху останките на езически храм. Изследователите подозират това, тъй като при разкопки на мястото през 1710 г. са открити останки от олтар със скулптури, посветени на римския бог Юпитер и други стари божества.

                  За българската общественост и читател ще бъде крайно вдъхновяващо, а за световната общественост ще изглежда шокиращо, най-накрая да се разкрие, че тези древни следи под храма се отнасят за етноси свързани с древните българи, говорещи на техния език и оставили най-важната ономастика на трек български език (български тюрки), тогава изповядвали езическото Тенгрианство. Става дума, че по нашите извори, галите познати ни с това име от римските източници, са с древен български произход, известни повече като келти (готи), а в българските източници са наричани галиджийци. А по-късните преселници в тези територии – франките, наречени на български “маранги”, също се считат за българско племе от Стара Велика България, много по-стара от тази на кансюбиги Кубрат.

                  Галия на български е наричана Бай Галидж, или  Кара Галидж (“Западен Галидж“), за разлика от Източния Галидж, който е областта Галиция в Западна Украйна и Карпатите.

                  През време на своя поход през Галия във връзка с последвалата Каталунска битка на 21-22 юни 451 година, хон-българският император  Атила с огромната си армия от над 300 хиляди бойци и обоз (по други данни 700 хиляди) преминава през градовете на днешна Франция и българският летописец споделя сензационни данни за градовете и събитията свързани с тях.

                  В марша на войските на Атила, в помощ към обсадената от метежниците-римляни и подчинените им галидижйци (гали) в Ар-Алан (Орлеан) българска войска на Сонгебан, за по-лесно той минал през Леутъйш (“Градът- “тъйш” на Дракона – “Леу”, т.е. Лютеция, Париж),  града на умайджанките (амазонките), почитателки на българската/тенгрианска алп-бика Умай-биче (Богинята-майка).

                  Това се случило през месец Сабан (април), свещен за българите, което дало на Атила твърдата увереност в успеха на неговия поход. В Леутъйш Атила бил посрещнат с радост от умайджанките и провел тук, в карамаджа Барадж (“Дракон”, оттук името на Париж), обред с поклонение към алп-биката Умай.  Светилището е било установено на свещено място на остров на река Сена (“Голямата река”, на трек-български език, “Су”-“Река” и “Ени” -“Голяма”. Аналогично име с такава етимология има река Енисей /”Енису”/, но с обърнати съставки). Предводителката на умайджанките Шан-Еваба (Св. Женевиева във френските източници) показала на Атилле най-безопасния път към Ар-Алан…

                  Не бива никак да се съмняваме, че “Нотр Дам дьо Пари” е издигнат точно в кръга на това тенгрианско светилище, за което твърдение още повече ни говори популярното име на Парижката “Света Богородица”, защо точно то е прието за наименование на катедралата? Изводът е, че по сведения на духовенството и строителите през ХІІ век, този макар и тенгриански храм е бил посветен на тяхната Богиня майка и именно поради това той е посветен и на Христовата Божия майка, а не на някой светец от мъжки род. Така те са запазили първоначалната му особеност и характеристика.

                  Събитието от 15 април внушава някои свръхестествени повеи.

                   Руската православна църква днес вижда в пожара “страшно знамение” и съобщава официално: “На Запад сега е първият ден от страстната седмица. Огромна загуба, страшно знамение, чийто смисъл ни предстои да осъзнаем тепърва, причиняващо остра болка, изпълващо сърцата ни със състрадание, сближаващо ни с нашите западни християнски братя”.

                  Да прибавим и други факти и дати, които може да ни съобщават нещо свръхестествено:

                  Началото на строежа на катедралата, 1163 година,  е свързано с кръстоносните войни.

                  На днешния 16 април 1925 г. Велики четвъртък,  в центъра на гр. София, в храма “Свети Крал” или “Света Неделя”е извършен най-големият терористичен акт в историята на България. Няма съмнение, че този храм е издигнат на древно свято място на малко възвишение, типично за тенгрианството.

                  Сега пак е месец Сабан (април), свещен за древните българи тенгрианци. Дали Тангра не се е разгневил поради забравата му от днешните поклонници на други богове, които са поругали неговите светилища и той изпраща своите предупредителни огнени гръмотевици?!

Автор: Валентин Вътов

Валентин Вътов е автор на Непознатата история на българите

© Copyright, Bultimes.com All rights Reserved

Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на biltimes.com

ПО ТЕМАТА

АТИЛА, най-великият Хон-Български император

Loading...
Какво се случва с Парижката ''Света Богородица'' by

Последни от България

Отиди Горе