Йордан Величков: От Филип Димитров до Борисов – всички са виновни за днешния погром

в България
Loading...

Само единен българският народ ще успее да оцелее и просперира в сложната вътрешна и крайно несигурна външна обстановка


Доц. д-р Йордан Величков

Очевидно, неистово острата, стигаща до истеричност конфронтация, упорито и последователно поддържана от партийни лидери и техни поддръжници в продължение на три десетилетия се използва, освен като способ за добиране и запазване на властови позиции, и за отвличане вниманието на обществото от въпиющо скандални и престъпни събития и процеси, които ежедневно тресат държавата и травмират съзнанието на българския народ.

Конфронтацията е удобен заслон, зад който се крият политиците, избягвайки да дадат отговори на фундаментални въпроси, засягащи настоящето и бъдещето ни като народ и държава. Един от тях е за безпрецедентния по мащаби икономически, социален и духовен погром, нанесен на българската нация през последните три десетилетия.
Кой разпореди ликвидирането на българската индустрия, включително и нейните водещи сектори, всички на европейско и световно ниво – електроника, машиностроене, химическа промишленост, модерно и екологически чисто селско стопанство.
Кой превърна стоте високотехнологични заводи, оборудвани изцяло с германски и японски съоръжения в руини, изхвърляйки стотици хиляди висококвалифицирани работници и инженерен персонал на улицата.
Кои безумци извършиха кадрова чистка, която е без аналог в българската и европейска история и то във всички сфери на държавата, подменяйки доказани специалисти с „калинки“, т.е. хора без опит,без интелект, и дори без образование.

Известен факт е, че при всяка смяна не само на системата, но и на правителството следват и известни кадрови промени. Такива извършват и източноевропейските страни след 1989 година, уволнявайки от 2 до 7 на сто от работещите в държавните институции. Политическите чистки в България са от 80 до 90, а дори и над 90 процента. А още по-парадоксално е, че кадровите екзекутори са част от най-сервилно служащите на властта до 1989 г. Те се оказаха и най-яростни критици на соцсистемата. Очевидно, за да заличат миналото си.
А икономическият и кадрови погром провокираха изключително тежки социални проблеми. България от три десетилетия е с най-бедното, най-необразованото, най-болното, най-застаряващото и емигриращо население, което реално, според авторитетни изследователски центрове, е изправено пред демографска катастрофа, тоест пред изчезване.
България държи първото място и като най-корумпираната страна на европейския континент, със стряскащи мащаби на организираната и битовата престъпност. Тази реалност налага и задължителния въпрос: кой парализира най-важния гарант за стабилност на демокрацията и държавността – съдебната система. Факт е, че с поставянето й в пълна зависимост, особено през последните няколко години от една персона или група властимащи, бе умъртвена вярата, надеждите,чувството за справедливост и достойнство на българина и го превърна в крайно апатичен и дори безразличен към собствената си съдба.
Вместо обективна оценка и изводи на причините, довели до катастрофалния упадък на България, продължи добре известната последното столетие манипулация на управленската пропаганда, убеждаваща българския народ, че сполетелите го трагични събития били причинени от външни фактори. Ако в миналото виновниците са турците, които ни поробили, руснаците, че ни освободили наполовината, англичаните, че ни разчленили, а пък германците, че не ни обединили, то днес икономическо-социалното торнадо, което връхлетя България през последните три десетилетия било дело на външен заговор. Единствено невинна в миналото и днес е българската управленска прослойка.

Още по-парадоксално е, че тези, които причиниха поредица от национални катастрофи, днес ги славят като „ спасители“, „обединители“ и „защитници“ на националните идеали, а другите, които доведоха България до днешното катастрофално състояние, не слизат от телевизионните екрани и ги считат за единствените и безалтернативни политици.

Този път обаче твърдението, че за всички беди са виновни външни сили няма да мине. Колкото и да са недоброжелателни и недобронамерени всички чуждестранни фактори, дори взети заедно, не биха били в състояние да нанесат такъв смъртоносен удар и да разрушат икономическите основи на една държава, застраховайки самото й съществуване. Това може да бъде дело само на родни, вътрешни сили, на чиято варварска разрушителност биха завидели и най-бруталните завоеватели и окупатори.

Но кои в крайна сметка бяха те?

Достатъчен е бегъл поглед върху ръководните фактори на България и техните лични и професионални качества, както и на техните кукловоди, за да се разкрият причините, които превърнаха българската държава от развита – в страна от третия свят.
Първият от тях – Филип Димитров. Почтен и интелигентен млад човек, но без професионален и управленски опит. Провалът му като министър-председател бе логичен. На току що прохождащ адвокат да му се повери управлението на държава, е очевиден безумен авантюризъм, обслужващ изключително тъмни задкулисни интереси.

Вместо задълбочен анализ и сериозни изводи, злополучният експеримент „Филип Димитров“ бе повторен с поредния кадрови абсурд. Номинирането на напълно неподготвения за премиер Жан Виденов. Качествата скромност и почтеност са крайно недостатъчни за един държавник. Издигането на поредния министър- председател без елементарен политически, професионален и управленски опит е все едно на завършил курсовете за авиомоделизъм да му се повери пилотирането на самолет. Резултатът от такъв експеримент може да бъде само един. Катастрофа. Последиците от това злополучно управление, естествено, плати българският народ. Затова той трябва да знае чии интереси и задкулисни комбинации наложиха да бъде грубо употребен един млад, но неопитен в политиката човек и то в критичен за държавата период. Още повече че партията, издигнала Виденов, разполага с далеч по-подготвени и опитни кандидати за премиери.

С посредствените си делови качества и нищожен професионален и управленски опит експремиерите Сергей Станишев и Симеон Сакскобургготски не успяха да предотвратят катастрофалния упадък на българската държава, започнал от техните предшественици и особено от пагубното управление на Иван Костов. Това е най-зловредната политическа фигура в най-новата българска история, която за четири години успя да доразгроми българската икономика, да ощети България с няколко десетки милиарди лева и да съсипе социалния сектор, намалявайки пенсиите на над два милиона пенсионери с почти 50 процента, обричайки ги на явна гибел.

Оценка на премиера Бойко Борисов ще бъде дадена след излизането му от властта. Но няма оправдание (Похвална на този етап е откровеността и самокритичността му). за неудачите в управлението на държавата и особено в подбора на крайно неподготвени кадри. Политическата история на много държави свидетелства за не един и двама слаби и посредствени ръководни персони. По-голяма част от тях обаче се оказват впечатляващо взискателни и отговорни при подбора на екипите си. Един от тях е Роналд Рейгън. Макар, според неговите съвременници, сред които и Хенри Кисинджър, да е неинтелигентен, той формира такъв силен кабинет, с който успя да съдейства за подмяната на политическата система на цял континент. И обратно. Един държавник може да е изключителен ерудит, но когато привлича в екипа си посредственици, примитиви, блюдолизци и ласкатели, когато издига за депутати и министри персони, които не стават и за дребни чиновници, то управлението му е обречено на провал.

Безспорно, бездарното управление на правителствата на прехода нанесоха тежки удари и компрометираха авторитета на партиите, формирайки убеждението, че това са организации, неспособни да управляват държавата. Затова някои от тях бяха строго наказани от избирателя. Партии, получили смазващо високи изборни резултати, като СДС и НДСВ, днес са на политическото сметище. А БСП , която три пъти бе допусната да състави правителство, вече десет години е в опозиция.
Единствената политическа формация на прехода, която най-продължително се задържа във властта е ГЕРБ, и то въпреки безкрайната поредица от скандали, гафове, противоречиви управленски решения, груба лобистка дейност, криминални афери, унизително сервилна външна политика. Този безпрецедентен управленски феномен, според авторитетни политически анализатори, се дължи на провала на левите и десни партии и на пълната подмяна на управленско-чиновническия апарат на всички нива на институциите на държавата. Тази, по същество , платена т.е. щатна електорална прослойка осигурява високите „изборни“ резултати на върхушката на ГЕРБ.

Този изборен механизъм е известен на политическата наука и практика. Особено „успешно“ се прилага от авторитарните режими. Убедителен пример е бившият югославски президент Йосип Броз Тито, който с твърда ръка държи властта над 30 години с подкрепата на привилегирована и високоплатена върхушка, представляваща 15-16 процента от обществото.
С бездарното си управление почти всички правителства от 1989 г. досега затвърдиха оформеното през последното столетие европейско обществено мнение, според което България се управлява от най-слабите, най-безличните, най-сервилните и продажни политици, които я превърнаха освен в една от най-бедните, но и в сателит номер едно в Европа.

Според доклад на група депутати от Европейския парламент от края на 2018 г. „корупцията изяжда в България 11 милиарда евро годишно“. Според други данни корумпираните присвояват над 15 млрд евро. Тези умопомрачителни мащаби на грабеж не се нуждаят от коментар.
Въпреки огромната финансова презадоволеност, управляващата политическа върхушка на прехода не успя да разреши два изключително важни въпроса, от които зависи дали ще я има България. Това е демографската катастрофа и корупцията.

Абсурдността България да запази гибелното статукво и продължи по досегашния път на развитие е очевидна. Необходимостта от радикална промяна на наложения управленски модел е безспорна. За такава промяна пледира и президентът Румен Радев. Като държавен глава, който разполага със сериозна информация, той е убеден в потребността от „радикална промяна на политическата среда и стил на управление“. При съществуващата ситуация тя може да бъде променена единствено с включването на нов фактор в обществено-политическия живот на страната. Той трябва да бъде формиран като общонационално движение, включващо широки обществени прослойки. Неговата първа и неотложна цел трябва да бъде преодоляване на пагубната за страната конфронтация и единение на българското общество. Само единен българският народ ще успее да оцелее и просперира в сложната вътрешна и крайно несигурна външна обстановка.

Без да отрича мястото на партиите в политическия живот на страната, това движение трябва да упражнява силен натиск върху тях, принуждавайки ги да променят същността и характера си. За да имат бъдеще и да бъдат полезни на обществото, те трябва да се трансформират от еднолични политически „фирми“, подчинени на волята и капризите на една персона в истински демократични политически субекти.
В целия демократичен свят лидерите служат на партиите , които са призвани да управляват държавата. А когато лидерът е некомпетентен или се провали, следва незабавното му отстраняване. У нас практиката е точно обратна. Партиите служат на лидерите и дори стават техни заложници. При провал партиите се жертват, но лидерите „оцеляват“.
Отстраняването на този парадокс е задължително. Този акт ще даде възможност за радикална промяна и на крайно вредния досегашен кадрови подход. Вместо „подбор“ на лично предани, макар и неспособни и необразовани, във всички нива на управлението трябва да се привлекат кадри, отговарящи на два критерия: висок професионализъм и почтеност. Единствено те, издигнати от партиите и от националното движение за единение, са в състояние да предложат идеи за успешно развитие и просперитет на българската държава.

Текстът е предоставен на Епицентър.бг от автора. Част от материала е публикуван на 21.02.2019 г. във вестник „Труд“.

Последни от България

Отиди Горе