Иран: Щяхме да ударим с хиляди ракети, защо САЩ не отвърнаха

в СВЯТ
У дарите срещу американските сили в Ирак можеха да доведат до голяма война в целия регион, но и двете страни в конфликта изненадващо обявиха, че искат мир, след което продължиха да си разменят заплахи, а САЩ наложиха нови санкции върху ислямската република.

Атаката с балистични ракети срещу американски бази на иракска територия няма как да влезе в рамките на Член 51 от хартата на ООН, който дава правото на самоотбрана в случай на въоръжено нападение.

Но въпреки че имаше добър повод да обяви война на Иран, президентът на САЩ направи точно обратното, заявявайки, че „всичко е наред”, щом няма жертви и пострадали.

Последваха уверения за готовност за преговори и от Техеран и от Вашингтон. Политиците в Иран обаче бяха по-войнствени в изказванията си.

Първоначално те обявиха, че са убили 80 американски войници. На следващия ден генерал Амир Али Хаджизаде заяви пред иранската държавна телевизия, че единственото подходящо отмъщение за убийството на генерал Касем Солеймани, извършено от САЩ, е да се прогонят американските сили от региона на Близкия изток.

Хаджизаде, който командва въздушно-космическите сили на елитната Революционна гвардия в Иран, обяви, че имало готовност за изстрелване на стотици и дори хиляди ракети, в случай, че Вашингтон беше отвърнал на атаката.

Тя бе осъществена на няколко вълни, при които иранските военни изстреляха общо 22 балистични ракети срещу две американски бази в Ирак.

Според Хаджизаде намерението не било да се убиват американски войници, но операцията е можело да бъде планирана по такъв начин, че са щели да загинат 500 души в първия етап и хиляди в отговор на евентуален ответен удар от САЩ.

„Мислехме, че конфликтът ще продължи от три дни до една седмица. Бяхме подготвили няколко хиляди ракети при подобни обстоятелства”, заяви генерал Хаджизаде.

Той добави, че Иран е извършил кибератаки, които са спрели американските системи за проследяване на ракети по време на ударите.

От щаба на американската армия в Ирак обаче посочват, че иранската атака се е разминала без жертви, защото системите за ранно предупреждение и в двете бази са сработили ефективно.

Каквото и да казват от Техеран и Вашингтон, войната не се случи. А причината за това е, че нито САЩ, нито Иран биха имали полза от военен конфликт помежду си.

Надмощието на американската армия е безспорно. Но извоюването на окончателна победа е под въпрос.

Така е най-малкото, защото е много трудно да се определи какво би означавала победа в подобен конфликт. Дали това ще е окупация на Иран, смяна на режима, военен разгром?

Първият вариант би нарушил правилата на ООН, а и трудно може да бъде оправдан пред американските избиратели. Вторият би бил осъществим, само ако има данни, че режимът в Иран представлява заплаха за цивилното население в самата страна или в съседните държави. Такъв беше формалният повод за свалянето на Саддам Хюсеин в Ирак. Третият вариант би бил най-лесен за осъществяване, но всъщност би навредил на американските интереси.

Опитът от Сирия, Ирак и Афганистан сочи, че след първоначалния скок на печалбите за военните контрагенти, става се по-трудно разходите да бъдат оправдавани пред Конгреса. А новините за загинали американски войници носят сериозни политически негативи.

Въпреки че формално свалиха от власт режимите на Саддам Хюсеин, талибаните и „Ислямска държава” САЩ не могат да изтеглят военните си нито от Ирак, нито от Афганистан, нито от Сирия. И тези дългосрочни ангажименти без ясен изход все повече се превръщат в тежест за политиците в Конгреса във Вашингтон, където се одобрява бюджетът за отбрана.

Пентагонът обаче има нужда от заплаха, с която да оправдава огромните военни разходи на САЩ. Тази година бюджетът за отбрана на страната достигна нов рекорд от 738 млрд. долара. За сравнение това е двойно повече от общата сума на военните разходи на Китай, Русия, КНДР и Иран. А заплахите от тези държави са основното оправдание за бюджета за отбрана на САЩ.

Колкото и да е парадоксално, страшен Иран е много по-полезен за американската икономика и промишлените гиганти, разчитащи на военни поръчки, от победен Иран.

По подобен начин стоят нещата и в Техеран. Само че там ползите от американската заплаха са политически, а не икономически.

Иран определя себе си като ислямска република, създадена от ислямска революция, но законодателната му система силно изменя законите на шериата. Политическата върхушка държи властта чрез терор, извършван в името на исляма, но най-вече с фокусиране на вътрешното недоволство върху външни заплахи.

Например след вдигането на санкциите на ООН през 2016 г. изглеждаше, че предстои светло бъдеще за иранската икономика. Но скоро вътрешните проблеми на Иран излязоха наяве. Ентусиазмът на чуждите инвеститори беше попарен от сблъсъка им с неефективните правна и банкова системи, проблемите със зачитането на частната собственост и индивидуалните човешки права. Така Иран остана зависим от приходите си от продажба на петрол, възлизащи на около 40 млрд. долара годишно.

В същото време върхушката в Техеран загуби възможността да използва страха от международните санкции като вътрешнополитически инструмент и оправдание за собствените си неуспехи.

Така страната беше обхваната от масови протести в края на 2017 г. и началото на 2018 г. заради корупцията, високата безработица и лошото състояние на икономиката.

Последва доста бърза реакция на управляващите в Иран. Те отново потърсиха конфронтация със Запада, до голяма степен подкрепени от действията на новия президент на САЩ, Доналд Тръмп, който пък поведе решителен курс към възобновяване на санкциите.

Иран със своите „хиляди” ракети изглежда страшен и така постоянно увеличава печалбите на американския военнопромишлен комплекс.

А САЩ с огромната си армия и санкциите, дават както причина за обединение на иранския народ пред външната заплаха, така и добро оправдание за икономическите неуспехи на управляващите в Техеран.

В тази ситуация единственият губещ ход и за двете страни би бил войната.

Николай Киров, Вести

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Отиди Горе