Инициативата за замяна на руския газ на Виктор Орбан

в ПО СВЕТА

Унгария е готова да подпише дългосрочни договори за доставка на природен газ от Румъния, с което да намали зависимостта си от доставките на природен газ от Русия, обяви в петък, 9 февруари, унгарският премиер Виктор Орбан. Според замисъла Будапеща трябва да сключи 15-годишен контракт за внос на 4 млрд. куб. м. синьо гориво от Румъния всяка година, което се равнява на близо половината от потреблението в страната. „Епохата на руски газов монопол в Унгария ще приключи”, заяви Орбан като добави, че три унгарски компании вече са спечелили търгове в Румъния за доставка на газ.

Ходът на консервативното унгарско правителство е насочен към диверсификация на газовите доставки. В по-широк геополитически контекст подобно действие се вписва в американската стратегия за изтласкване на „Газпром” от европейския енергиен пазар и е в пълно съзвучие с гласовете в Европейската комисия. Въпреки това в „Газпром” едва ли има много поводи за притеснение.

По последните статистически данни за 2016 г. Унгария потребява 8,9 млрд. куб. м. природен газ, от които близо 7,2 млрд. са внос, а малко под 1,8 млрд. куб. м. са собствен добив. Износът на „Газпром” за Будапеща константно се увеличава. През 2016 г. той е съставлявал 5,5 млрд. куб. м., а на следващата година вече достига 6,9 млрд. куб. м. Тенденцията е за спад на собствения добив и на вноса от други страни. От 2020 г. пред унгарската енергийна сигурност ще надвисне сериозна заплаха. Будапеща получава целия си руски газ през тръбопровода от Украйна, а след 2019 г. „Газпром” е обявил, че няма да продължи транзита през украинска територия. Провалът на проекта „Южен поток”, в който Виктор Орбан и неговото правителство бяха деен участник, постави страната в сложна ситуация, в която може да се наложи да купува оскъпен руски газ през руско-германския „Северен поток”.

Поради тази причина Будапеща търси алтернативи. Според плана на Орбан до 2020 г. между Румъния и Унгария трябва да бъде изградена газопроводна връзка. Очакванията са първоначално новият тръбопровод да бъде с капацитет 1,75 млрд. куб. м., а след 2022 г. той да бъде разширен до 4,4, млрд. куб. м. Проектът е завършваща част на газовата инициатива на Еврокомисията „Север-юг”, с която Брюксел се надява да намали енергийната зависимост от Русия. Остава обаче най-важният въпрос – а газ откъде?

Плановете са за доставка на синьо гориво от черноморския шелф на Румъния. Тук обаче прогнозите не са оптимистични. Става въпрос за газовото поле Neptun Deep, в което по предварителни данни има не повече от 80 млрд. куб. м. –крайно недостатъчно количество газ за подобен дългосрочен проект. Самият добив още не е започнал, а в края на миналата година румънските власти обещаха през 2018 г. да бъде решена съдбата на енергийната инициатива. Не е за пренебрегване още една важна подробност. Акционери в проекта са американската корпорация ExxonMobil, наследник на някогашната петролна империя Standard Oil на Джон Рокфелер, както и румънската компания Petrom. Най-голям дял в румънското енергийно дружество има австрийската OMV – един от най-последователните европейски съюзници на „Газпром”. OMV разчита главно на руската държавна компания за своите операции на енергийния пазар и е малко вероятно да застраши дългосрочните интереси на „Газпром”.

Друг потенциален сценарий е разработване на нови находища от американската компания Black Sea Oil & Gas, която навлиза ударно на румънския пазар. Дружеството е част от американския конгломерат Carlyle group, свързан с неоконите във Вашингтон. Най-голямото газово поле в Югоизточна Румъния обаче, което е в полезрението на американците, се оценява на скромните 25 млрд. куб. м. С други думи перспективите за превръщане на Румъния в регионален енергиен играч и изместване на „Газпром” от пазара на Югоизточна Европа са малко вероятни.

Наскоро шефът на руската компания Алексей Милер отчете рекордни доставки на синьо гориво за Европа. За изминалата 2017 г. „Газпром” е експортирал 193,6 млрд. куб. м. газ в Европа, което е ново увеличение с 8,1%. Делът на корпорацията на европейския пазар се покачи до 35% и по думите на ръководството ѝ скоро може да достигне 40% поради увеличеното търсене.

В този контекст енергийната офанзива на Виктор Орбан може да бъде разглеждана по-скоро като опит за осигуряване на по-добри позиции на преговорната маса с „Газпром”, отколкото в светлината на сериозен план за изтласкване на руският газ от Стария континент. Това означава, че всички държави в региона трябва да продължат да правят дългосрочното си енергийно планиране, отчитайки този факт.

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на А-specto

Последни от ПО СВЕТА

Don`t copy text!
Отиди Горе