Вашият виртуален всекидневник за новини,анализи и коментари,като никой друг

Империята отвръща на удара си

в Свят
Loading...

Къде се крият истинските проблеми, които предизвикаха бомбардировките на САЩ и съюзниците им в Сирия?


На 14 април САЩ и съюзниците им Великобритания и Франция нанесоха среднощен удар с крилати ракети по цели в сирийската столица. Нападението дойде, след като дни по-рано режимът на Башар Асад беше обвинен в използване на химическо оръжие срещу мирни граждани в град Дума. Акцията на западните сили не изчака нито експертите от Международната организация за забрана на химическите оръжие да стигнат до мястото на предполагаемата атака, нито да бъдат получени истински доказателства за това дали и кой е използвал бойните газове. Ситуацията подозрително напомня на случая „Скрипал”, когато санкциите се изсипаха още преди да е ясно с какво са oтровени бившият агент и дъщеря му, да не говорим за яснота кой го е извършил. Пред нас остават въпросите – Защо двете империи толкова бързат да нанесат своя удар и дали Русия и Сирия са истинските им противници и проблеми? Отговорите изглеждат очевидни, но ние рядко се замисляме, облъчени от телевизионните екрани.

Война започваш, когато имаш проблеми в собствената си държава. Това е историческата традиция още от Античността. Вътрешните проблеми пред администрацията на Доналд Тръмп са огромни и много от тях имат корени дори в неговата външна политика. Едно от ключовите обещания на милиардера по време на президентската надпревара беше връщането на работни места в САЩ. Той реши да осъществи този свой план чрез протекционизъм. От началото на 80-те години във Вашингтон винаги са подкрепяли отворената икономика и свободното движение на капитали. Това е и един от основните козове на Демократическата партия при борбата ѝ срещу Тръмп в Конгреса. Ако планът му за спасяване на американската икономика и връщането на работни места чрез налагането на мита успее, то това ще е спасителният пояс за целия му мандат. За огромно съжаление, за икономическите съветници от Белия дом нещата не тръгнаха в очакваната посока. Преди бомбардировките, от Вашингтон започнаха друга война, но в момента тя остана на заден план, покрита от дима на ракетите, падащи в Дамаск. Икономическият сблъсък с Китай е много по-голям и всеобхватен от операцията, която до момента американците провеждат в Близкия изток.

Първата официална информация за началото на сблъсъка с Пекин дойде през януари тази година. Тогава Доналд Тръмп обяви, че САЩ въвеждат 30% мита на панелите за слънчеви инсталации и 20% – върху пералните машини. Най-сериозно пострадалите страни бяха Китай и Южна Корея. Въпреки протестите на тези традиционни търговски партньори, това беше само началото на новата политика. Следващият удар дойде през март, когато бе обявен 25-процентен налог за вноса на стомана и 10-процентен – за алуминий. Тогава американският президент заяви, че решението му идва, защото „стоманолеярната и алуминиевата промишленост са унищожавани в продължение на десетилетия заради несправедливите правила в търговията и неправилната политика на контакти с целия свят”. Съединените щати са най-големият вносител на стомана в света. Според официалната статистика през 2017 г. те са вкарали от чужбина 34.6 милиона тона. Оказва се, че въпреки стряскащата риторика на властите във Вашингтон, засегнат е не толкова Пекин, колкото Москва. Проблемите в износа на стомана към Америка от китайските предприятия започнаха още при администрацията на Барак Обама и през изминалата година. Тогава митата достигнаха до 500% и сега азиатците държат едва 2% от вноса на САЩ. В същото време Русия има 8%, но е далеч зад Канада и Мексико, които са с общо 26% и заобикалят протекционизма на Тръмп благодарение на Северноамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА). Другите големи губещи от тази политика са Бразилия и Южна Корея.

На 8 март 2018 външният министър на Китай Ван Ий обяви, че ще има подобаващ отговор на американската политика. „В условията на глобализация тези, които прибягват до войни, избират неправилното средство. Те наказват другите, но и себе си”. Основната причина за тази позиция е по-скоро разпростирането на новите мита и върху алуминия, където Китай е на четвърто място сред вносителите в САЩ. През 2016 г. само доставките на алуминиево фолио от азиатската страна за Америка са на стойност 389 млн. долара. Този комплексен натиск предизвика и комплексен отговор. За първи път след налагането на пазарната икономика като елемент от своята политика, Пекин си позволи да въведе толкова силни рестрикции. 128 американски стоки получиха наказателни мита на 2 април. Общата стойност на загубите за САЩ се оценява на около 3 млрд. долара. Основната част от продуктите са свързани със селското стопанство. За съжаление, това са само първите стъпки на този назряващ конфликт. Още на 22 март президентът Тръмп подписа меморандум за налагане на мита на стойност 60 млрд. долара върху китайски технологични стоки, които се внасят в Съединените щати. За момента документът още не е влязъл в сила, тъй като са дадени по-продължителни срокове за обсъждане преди прилагането му.

Тъй или иначе посоката на противопоставяне е напълно ясна. Залозите са изключително големи, защото Пекин не само зависи от пазарите на САЩ, но и държи най-голяма част от облигациите по държавния дълг на Вашингтон. Тази обвързаност определено пречи на Китай, но същевременно му дава и лостове за контрол над икономическите процеси, включително и на нивата на курса на юана спрямо долара. В същото време китайските политици от почти десет години търсят своята независимост. На първо място те създадоха един от най-големите златни резерви в света, в момента залагат изключително много на криптовалутите, а успоредно с това търсят и нови перспективни пазари. В тази връзка трябва да се разглежда и политическото им навлизане в Латинска Америка, Африка и Средна Азия. Естествено, най-големия залог е бъдещето на контактите с Европа, защото единствено потребителите на нашия континент са в състояние да заместят американските като покупателна способност.

Всичките тези неща са известни на икономическия екип на Доналд Тръмп и поради това видяхме редица сътресения в него. В началото на март Гари Кон, който беше един от ключовите съветници на президента подаде оставка, точно заради протекционизма и опасността от търговската война с Китай. Тези сътресения не останаха без отражение във вътрешнопартийните среди на консерваторите, да не говорим за реакцията от страна на демократите.

Друг важен проблем в Азия дойде отново от намесата на Пекин в конфликта между Северна Корея и Южна Корея. Китайското посредничество доведе двете правителства до масата на преговорите и драстично свали напрежението, като напълно дискредитира силовия подход, който до този момент поддържаше администрацията на Тръмп. Изчезването на заплахата от корейските ракети нанесе тежки политически поражения за президента и отново обърна общественото внимание към вътрешните проблеми в Съединените щати. Това е и една от основните причини да се търси нов отдушник. За известно време тази роля игра аферата „Скрипал”. След поредните санкции срещу Русия, сапуненият балон, надут от британското правителство, също се спука. Нанесените щети от него са достатъчно големи, за да държат ЕС и Русия дълго далеч един от друг. Оздравяването на двойния агент и дъщеря му породи нуждата от замазване на случая в очите на хората. В този момент изключително удобно се появи и „химическата атака” в град Дума. Не трябва да се забравя, че напрежението в Близкия изток и по границите на Европа блокира ключовия за китайската икономика проект „Един пояс – един път”, който цели инфраструктурното свързване на Азия със Стария континент.

Така империята, управлявана от Доналд Тръмп, нанесе удар на възмездие върху Сирия заради удара, който по-рано нанесе отново самата тя върху китайската икономика. Проблемът пред световната общественост е, че пак се включва сляпо в това противопоставяне, и то без да помисли нито за момент за човешките последствия не само на бойните полета, но и в заводите, предприятията и фермите, където хиляди хора може да загубят работата, заплатите и частиците от нормално съществуване, което са изградили.

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto

Последни от Свят

Отиди Горе