За хората – капачки, за партиите – пачки

Триста и петдесет милиона лева. Бюджетни пари. Похарчени. Не за пенсии. Не за майчински. Не за бебешки кувьози. Не за хората с увреждания. Не за детското здравеопазване, модернизация на държавните и общински болници. Не за обезпечаване на хората с надеждна, добре оборудвана и навременна спешна медицинска помощ. Не за гориво за полицейските патрулки да пазят хората и реколтата по селата от мародери. Не дори за благоустройство, тротоари, подлези, надлези, тунели, магистрали. Още по-малко пък за култура или за наука и иновации. Това са парите, които държавата е източила от хората и бизнеса и е наляла в политическите партии през последните 18 години. Партиите трябва да получават финансиране от държавата. Но не в такъв размер. Разумното е преките субсидии да не надхвърлят два лева на глас и субсидирани офиси плюс средства за сътрудници и протоколно обезпечаване на парламентарните групи и депутатите. Останалото стимулира увековечаването на​ партийни бюрокрации, за които партийната работа и политиката са препитание, а не идея и кауза. Това изкривява политическия процес, затлачва каналите за кадрово обновление и циментира господството на посредствеността, кариеризма и конформизма в политиката. Какви са резултатите от това? Живеем в тях вече доста години.
Борислав Цеков, в. ТРУД